Много е важно не само как реагираме, как обясняваме, но и как се чувстваме. Ако детето попита нещо за секс и родителят се изчерви и започне да мънка за птичките и пчеличките, тогава вече сме внушили срам ( и огромен интерес към "забранения плод").
...
Това е така.
Поведението и нагласата се копират. Стаден инстинкт, а и не само.
На всичкото отгоре има и още едно допълнение.
Ако имаме 2ма човека (дете и родител е частен случай),
и единия се държи много уверено, в някаква дейност, която прваят заедно, или пък единия учи другия и тн., или просто обсъждат нещо, проблем и тн, другия не възприема "увереността" като поведение за момента, а точно обратното. Много повече губи увереност от нормалното си поведение.
Обратното е също в сила. Ако някой се държи крайно (очевидно) неуверено, то друг човек около него е склонен да се държи много по-уверено, отколкото обикновено му е присъщо.
Причините са няколко.
Първата е йерархичен стаден инстинкт.
Където винаги има йерархия и винаги всеки има различни права, спрямо тази йерархия. А най-основния признак, по който се определя нивото ти в йерархията, това е увереността. Ако някой се държи МНОГО уверено, теб те хваща гипс. И това е чист инстинкт. Става за секунда и неусетно.
Всъщност това важи и не само за стадната йерархия, а изцяло за животинската (и човешката).
Втората причина, това е егото и желанието да се самоопределяш, самоосъждаш, самооценяш, самопреценяш.
Да казваш, аз съм еди колко си добър в нещо си, а човека от среща е еди колко си добър. (Съответно повече или по-малко от тебе).
Този шаблон от мисленето обикновено сковава, или пък развързва действията ти, желанието за действие.
Алибаба, сигурна ли си, че не си направила точно това?
Ако си се държала подчертано уверено и си поискала да дискутираш секса, или оная работа на детето си, дали то не е възприело защитно обратната реакция?
Това е само предположение, разбира се, но си отговори за самата теб.
На мен ми са се случвали често такива примери, когато правим нещо заедно с някой, аз се опитвам да му вдъхна увереност, да го надъхам, да му се усмихна, да го плесна по гърба, да го уверя, че няма от какво да се страхува, но се получава обратен парадокс. Колкото повече ме вижда той уверен и безстрашен, толкова повече си глътва той езика и се гипсира.
Просто иска да се покаже в добра светлина, страх го е от това, което ще покаже, че няма да е на достатъчно високо ниво. Уверенията ми, че не го съдя, и няма да го съдя, и за мен няма значение как ще се представи не помагат. Защото той се съди. И Продължава да вярва, че и другите го правят.
