Автор Тема: Философия на родителството  (Прочетена 21925 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Философия на родителството
« Отговор #15 -: Август 01, 2010, 17:58:11 pm »
Интересното е че колкото повече научавам и изследвам от света, вместо да ставам по-убедена че знам, аз разбирам колко много не знам. Освен това проумявам какво ми е коствало вярването в концепции, които съм приела безрезервно и безкритично от моите родители, от хората около мен...аз на практика трябваше да воювам с тях за да мога да почна начисто. Трябваше всичко да разруша..(нещо много трудно и болезнено) за да започна да правя първи стъпки на що годе разчистен терен...и то на възраст, когато вече би трябвало да си имаш своя отработена система..мироглед и пр. На 19 ми се струваше, че мога да дам всичко на едно дете, на всичко да го науча, от всичко да го предпазя...на 30 - разбрах, че единственото, което мога да предложа на едно ново същество дошло на този свят е вяра, че то само ще намери пътя. Нищо повече. А когато той само на три изрази за пръв път своето осъзнаване "аз съм нищо"...аз разбрах, че наистина не бих могла да добавям към това...защото това е крайната цел на пътешествието на будите, именно това осъзнаване, а той си го имаше ВЕЧЕ. Всяко добавяне към това би било пречка. За съжаление едва ли ще успея самата аз да постигна такава чистота на съзнанието, че да не му предам някои боклуци (страхове, предразсъдъци и пр.)по енергиен път...но се боря, боря се да очиствам себе си за да не навредя на него. И това е много интересно, защото се оказва, че най-добрата помощ на родител към дете е не родителят да работи НАД детето, а да работи НАД себе си заради детето.
И така появяването на моя син се превърна в мощен стимул за самата мен да продължа тази битка в момент, в който се бях предала...
Интересни работи...невероятни бих казала....само да има кой да ги види..

Неактивен ДАВИД

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 105
Re:Философия на родителството
« Отговор #16 -: Август 01, 2010, 18:09:39 pm »
Две са ми основните правила за възпитанието на 4 год. ми син - не го лъжа! не го плаша! Казвам колкото знам, и го обяснявам, колкото се може по-ясно! Не го плаша с "лоши" животни, хора и т.н.
Не съм особено съгласна с методът-промивка на Константин! Смятам , че не само ние трябва да възпитаваме децата си, трябва да обърнем внимание най-вече на това, какво те ни казват, трябва да се научим и ние от тях!
Много е сложно, признавам, да следваме правилният път. А правилният път е този на самото дете...Ние, родителите, може би сме пазачите, опората, наблюдателите на малкия-голям човек...Не искам да му казвам какво да мисли и как да възприема света, искам просто след време да дойде, и да ми каже какво мисли...
ИДВАМ ОТ МИНАЛОТО...ОТИВАМ В БЪДЕЩЕТО...

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Философия на родителството
« Отговор #17 -: Август 01, 2010, 18:11:58 pm »
най-добрата помощ на родител към дете е не родителят да работи НАД детето, а да работи НАД себе си заради детето.
И така появяването на моя син се превърна в мощен стимул за самата мен да продължа тази битка в момент, в който се бях предала...
Интересни работи...невероятни бих казала....само да има кой да ги види..
Права си,че колкото повече науучаваме толкова повече разбираме,че нищо не знаем..
И за това,че трябва да работим над себе си,си права.Защото децата се учат не толкова сдуми,а,с личен пример.
Но сърце не ми даде да го оставя да расте приемайки света само и единствено като материя..Просто не мога..

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Философия на родителството
« Отговор #18 -: Август 01, 2010, 18:15:02 pm »
Две са ми основните правила за възпитанието на 4 год. ми син - не го лъжа! не го плаша! Казвам колкото знам, и го обяснявам, колкото се може по-ясно! Не го плаша с "лоши" животни, хора и т.н.
Не съм особено съгласна с методът-промивка на Константин! Смятам , че не само ние трябва да възпитаваме децата си, трябва да обърнем внимание най-вече на това, какво те ни казват, трябва да се научим и ние от тях!
Много е сложно, признавам, да следваме правилният път. А правилният път е този на самото дете...Ние, родителите, може би сме пазачите, опората, наблюдателите на малкия-голям човек...Не искам да му казвам какво да мисли и как да възприема света, искам просто след време да дойде, и да ми каже какво мисли...
Давид,ти каквото и да правиш му влияеш на мисленето и на възприемането на света..

Неактивен ДАВИД

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 105
Re:Философия на родителството
« Отговор #19 -: Август 01, 2010, 18:18:47 pm »
Така е, влияя, но не налагам! Както каза, възпитаваме с личен пример, а не с думи! Главното, което казвам е, че и ние трябва да сме отворени към това , което ни казват децата ни! За да сме добри родители, трябва да ги оставим и те да ни възпитават, не само ние тях!
ИДВАМ ОТ МИНАЛОТО...ОТИВАМ В БЪДЕЩЕТО...

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Философия на родителството
« Отговор #20 -: Август 01, 2010, 18:23:27 pm »
Точно това е, че главното предаваме на децата си с това което СМЕ, а не това което им казваме. Нашата нагласна, енергийното ни състояние, себеусещането ни, ЧУВСТВОТО ни към света...децата автоматично разчитат тези неща и именно те ги моделират. Имаме ли дете просто нямаме право да се самозарежем, в смисъл да престанем да се развиваве самите ние. Усилия всеки божи ден, всеки час, всяка секунда да бъдем по-будни, по-осъзнати, по-отворени и приемащи....голямата грешка на много родители е че правят точно обрагното. С раждането на детето си пренасочват вниматието изцяло към него, фиксират се в него и спират собственото си развитие.
Това говорихме днес с една приятелка - моите наблюдения са, че с децата се занимават или недорасли и незрели същества....или преждевременно остарели, спряли развитието си, които си мислят, че това е зрелост някаква, някакво уравновесяване, а то е спиране.
И аз имам чувството, че те ни учат и ни стимулират, а не обратното.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Философия на родителството
« Отговор #21 -: Август 01, 2010, 18:27:24 pm »
Сетих се за нещо конкретно. Например не му казвам на моя, че не бива да лъже, че това не е хубаво и пр. и пр., но много внимателно следя да доловя кога в думите му се прокрадва опит да послъгне, да поизкриви реалността, да ме изманипулира...и пр. Тогава просто го поглеждам. И в погледа ми се чете " нали знаеш, че виждам, че се опитваш да послъгнеш в момента?" и така той разбира, че е излишно да се опитва...макар, че винаги опитва де...и сега въпрос на моето внимание и постоянство и бдителност е да съм адекватна винаги и да виждам винаги. Докато се отучи от лъжата като метод за постигане на желаното.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Философия на родителството
« Отговор #22 -: Август 01, 2010, 18:31:37 pm »
Така е, влияя, но не налагам! Както каза, възпитаваме с личен пример, а не с думи! Главното, което казвам е, че и ние трябва да сме отворени към това , което ни казват децата ни! За да сме добри родители, трябва да ги оставим и те да ни възпитават, не само ние тях!
Така е..и той ме възпитава еждневно :)..ма аз все пак съм си решила,че ще му "налагам"моята концепция за нещата..поемам този риск..кво да правя..така съм го решила,най-малкото защото за себе си,съм 100%убедена,че смърт няма.Просот съм имала възможноста да преживея,да видя някои случки и събития,които са ме убедили.И реших,че по-добре аз,да го промия,отколкото об-вото..то не,че и тва няма да стане в по-късен етап,ама се надявам дотогава вече да съм отляла основите на това което според мен е правилно.Аз също не го лъжа.За мен нещата които му казвам са си самата истина..А по отношение на лошите хора..Ами казвам му,че има такива,и че той е още малък и ако се доверява на всеки,някой лош човек би могъл да го нарани..И отново вярвам,че това си е самата истина..
Един пример от днес..Ходихме на кръщане в Свети Мина.Много народ..много нещо..Народ,народ...От нашта група имаше едно детенце на около 3 години..за секунда го изпусаха от очи..А той един такъв..сладък,любвеобвилен..на всички се радва,всички ги целува и прегръща..В момента в който разбрахме,че го няма се започна едно тичане,едно търсене..намерихме го вече на излизане при канала с една жена на около 50-ина години,водеше го за ръка..В посока обаче към паркинга навън!Т.е.изеждаше го извън манастира!Естествено майката спретна скандал..ма ква полза..Жената твърдеше,че се е опитвала да намери родителите му!Ми..при толкоз народ..не е ли логично,да го заведе вътре в манастира, при свещениците?!?Кво го водеше навън!?!
Аз лично..отново използвах случая за да промия мозъка на малкия"ето виждаш ли каква приятна и усмихната баба,а пък се оказатолкова лоша,и искаше да открадне Пепи.Няма да се доверяваш на всеки!"....

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Философия на родителството
« Отговор #23 -: Август 01, 2010, 18:34:30 pm »
Сетих се за нещо конкретно. Например не му казвам на моя, че не бива да лъже, че това не е хубаво и пр. и пр., но много внимателно следя да доловя кога в думите му се прокрадва опит да послъгне, да поизкриви реалността, да ме изманипулира...и пр. Тогава просто го поглеждам. И в погледа ми се чете " нали знаеш, че виждам, че се опитваш да послъгнеш в момента?" и така той разбира, че е излишно да се опитва...макар, че винаги опитва де...и сега въпрос на моето внимание и постоянство и бдителност е да съм адекватна винаги и да виждам винаги. Докато се отучи от лъжата като метод за постигане на желаното.
О,да.Права си..Аз все още не съм се сблъскала с това,ма той още е много малък май..

Неактивен ДАВИД

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 105
Re:Философия на родителството
« Отговор #24 -: Август 01, 2010, 18:35:09 pm »
Алибаба, внимавай само да не почне да се крие от теб ( защото се страхува), когато лъже! Казвам го, защото аз познавам този поглед от моята майка, и по едно време се бях превърнала в нещо като шизофриник- навън съм една, в къщи друга-страхувах се да не излъжа очакванията им, да не ги разочаровам.
 Моят Давид, когато ме лъже, го питам защо го прави! Внимавам да не го питам с упрек, а с цел наистина да ми се довери и да ми каже...
ИДВАМ ОТ МИНАЛОТО...ОТИВАМ В БЪДЕЩЕТО...

Неактивен ДАВИД

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 105
Re:Философия на родителството
« Отговор #25 -: Август 01, 2010, 18:41:50 pm »

Един пример от днес..Ходихме на кръщане в Свети Мина.Много народ..много нещо..Народ,народ...От нашта група имаше едно детенце на около 3 години..за секунда го изпусаха от очи..А той един такъв..сладък,любвеобвилен..на всички се радва,всички ги целува и прегръща..В момента в който разбрахме,че го няма се започна едно тичане,едно търсене..намерихме го вече на излизане при канала с една жена на около 50-ина години,водеше го за ръка..В посока обаче към паркинга навън!Т.е.изеждаше го извън манастира!Естествено майката спретна скандал..ма ква полза..Жената твърдеше,че се е опитвала да намери родителите му!Ми..при толкоз народ..не е ли логично,да го заведе вътре в манастира, при свещениците?!?Кво го водеше навън!?!
Аз лично..отново използвах случая за да промия мозъка на малкия"ето виждаш ли каква приятна и усмихната баба,а пък се оказатолкова лоша,и искаше да открадне Пепи.Няма да се доверяваш на всеки!"....
Защо да е била лоша? Може би наистина се е опитвала да помогне, да го извади от лудницата, да изчака извън тълпата да го потърси някого...Не ми се ще да спорим за това, какво точно е било-не съм била там, но мисля , че е ЛОШО, да възпитаваме децата си в недоверие, в предразсъдъци...а това е и не много обоснован страх, който им вменяваме- нашият страх!
ИДВАМ ОТ МИНАЛОТО...ОТИВАМ В БЪДЕЩЕТО...

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Философия на родителството
« Отговор #26 -: Август 01, 2010, 18:47:58 pm »
Давид, различно е това за което говориш. В погледа ми няма очаквания и претенции към него, няма и въпрос "защо?" има само "ВИЖДАМ, че в момента се опитваш да послъгваш". Нищо повече. Той не бива да си въобразява, че в скрито, на тъмно МОЖЕ да изкривява нещата.  Трабва да знае, че опитите му се виждат и не водят до резултат.
Излишно е да питаш дете "ЗАЩО?" правиш това или онова, при положение, че дори възрастните често не знаят защо правят това или онова. Детето никога не би могло да отговори на подобен въпрос. Освен това е ясно защо го прави - или иска да постигне своето или да прикрие нещо, за което смята, че е нередно...
Констнатин, много грешиш като си мислиш, че твоя е още малък. Моя беше само на 6 месеца, когато с един приятел забелязахме първи опит за манипулация. Бяхме двамата в стаята. Малкия за нещо ревеше, нещо искаше..не помня какво, и адресираше рева си към мен, но щом погледът му попаднеше на другия човек (доста по-осъзнат от мен явно) и малкия му пускаше една очарователна усмивка...просто защото усещаше там твръдост, категоричност и че няма да мине номера с рева. А беше само на 6 месеца!!! И вече имаше строго индивидуален подход към всеки.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Философия на родителството
« Отговор #27 -: Август 01, 2010, 18:49:31 pm »
Даа както казаш..няма смисъл да спориме..
Ма лично азпредпочитам да не чакам страховете ми да се обосноват..

п.с.Да изчака навън?При положение,че в манастира имаше едно...3-400 души..А дори така да е..можеше да изчака в ограденото пространство на манастира(той не е толкова голям)..Ама да го извеждаш навън,при положение,че ти е ясно,че някой вътре търчи и си търси детето..Освен това,тя се аргументира с това"че е искала да намери родителите му"не се сети да каже тва коети ти предположи..че е искала да изчака  8)


Констнатин, много грешиш като си мислиш, че твоя е още малък. Моя беше само на 6 месеца, когато с един приятел забелязахме първи опит за манипулация. Бяхме двамата в стаята. Малкия за нещо ревеше, нещо искаше..не помня какво, и адресираше рева си към мен, но щом погледът му попаднеше на другия човек (доста по-осъзнат от мен явно) и малкия му пускаше една очарователна усмивка...просто защото усещаше там твръдост, категоричност и че няма да мине номера с рева. А беше само на 6 месеца!!! И вече имаше строго индивидуален подход към всеки.

Ааа,за тва да..опити за манипулация има..особено при баба и дядо ;D..Ама за лъжа изречена с думи,още не съм го усетила..Обикновенно квото и да направи,като го питам"защо"и той най-чистосърдечно ми обяснява мотивите си..без значение кви ги е надробил..понякога даже ми става смешно..Оня ден си беше напъхал едно топче в носа,та ходихме до исул да му го вадят..и му викам"бе мамо..с кой акъл го навря там"А той.."мамо,не с акъла..с пръстче.."  :lol:
« Последна редакция: Август 01, 2010, 18:53:47 pm от konstantin2007 »

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Философия на родителството
« Отговор #28 -: Август 01, 2010, 18:53:15 pm »
Даа както казаш..няма смисъл да спориме..
Ма лично азпредпочитам да не чакам страховете ми да се обосноват..

п.с.Да изчака навън?При положение,че в манастира имаше едно...3-400 души..А дори така да е..можеше да изчака в ограденото пространство на манастира(той не е толкова голям)..Ама да го извеждаш навън,при положение,че ти е ясно,че някой вътре търчи и си търси детето..Освен това,тя се аргументира с това"че е искала да намери родителите му"не се сети да каже тва коети ти предположи..че е искала да изчака  8)
Така, съвсем като страничен наблюдател бих казала, че трябваше да извикате полиция! какво пречи една проверка. Най-много егото и да пострада малко. Но пък можеше да разкрият престъпник. Просто не бива да се изпада в двете крайности - пълно доверие или пълно недоверие. Трябва да има винаги проверка - без много емоции.
А на детето - без много обяснения кой лош кой добър да му се забрани да тръгва с чужд човек. Точка.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Философия на родителството
« Отговор #29 -: Август 01, 2010, 18:55:31 pm »
Мдаа..ма има деца които забрани не понасят..и сякаш напук почват обратното.. :D

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27