От Мадлен Николова- По химическите следи
В периоди на криза има бум на т.нар. конспиративни теории, които предполагат враг, към когото хората да насочат гнева си. Конспиративните вярвания често улесняват разбирането на абстрактни ситуации, които не са контролирани от отделни субекти, но имат негативен ефект върху голяма част от обществото. Конспирациите обясняват тези структурни проблеми, като проектират волята и властта в едно обобщено „Те”. Това „Те” включва много и разнородни субекти, но конспиративното вярване е най-убедително и успешно, когато успява да обедини в себе си колкото се може повече противоречиви събития и факти.
Конспиративните вярвания запълват останалото празно пространство на големите разкази, защото те са също така всеобхватни в обяснението си за света. В свят, в който всичко се представавя като въпрос на личен избор, конспиративните вярвания ни предлагат тъкмо обратната перспектива – да откриваме винаги намерение – дори там, където такова няма.
В своята статия „Свръхинтерпретация на текста” Умберто Еко (Eco 1992) описва подобен интерпретативен подход – „херметичния семиозис“– като метод с деисторизирани критерии за сходствата между нещата и причинно-следствените връзки между различни събития, присъщ за мистичното учение на херметиците. Подобни на тези „параноични интепретации”, които Еко открива при изследването си на подхода на тези езотерици, можем да забележим и при вманиачването на вярващите в конспирации с окултните и скрити връзки между нещата. Обясненията на тези връзки често си противоречат в рамките на един разказ. Истинността на тези тълкувания се потвърждава също в самата конспирация, без нужда от позоваване на външни източници. В същото време, обаче, самият Еко не разглежда историческите предпоставки за появата и развитието на такъв надисторичен (свръх)интерпретативен подход. Именно такъв анализ е нужен, за да бъдат разбрани причините за популярността на конспиративните вярвания, свързани с химическите следи и техните интерпретативни инструменти.
Вярването, че някои от белите следи, оставяни от самолети в небето, съдържат елементи като бром, стронций и алуминий, представлява именно такъв тип „параноична” интерпретация, присъща за конспиративните вярвания. Конспирациите не съществуват така изолирано – доколкото се свързват, то е заради подозирането на единствен общ враг, който стои в дъното на всеки заговор. Тези връзки между конспиративните разкази са своеобразна реакция на по-широки социални феномени.
С различни примери от американски и български телевизионни предавания и публикации в интернет сайтове, ще се опитам да покажа как химическите следи са включвани в безброй много схеми на конспиративни вярвания, често като доказателство, но и като повод да бъдат открити по-грандиозни заговори. Във всички тези вярвания могат да се открият части истина, вплетени в тотални магически описания на света.
Появата на разказите за химическите следи в САЩ
След края на Студената война и разпадането на социалистическите режими, червената заплаха е заменена от страха от глобалистите, целящи да наложат Новия световен ред, заличавайки националния суверенитет и изконно американските семейни ценности. Вярващите в тези конспирации в САЩ смятат, че най-голямата заплаха е създаването на голяма всесилна държава в ръцете на малка група хора. Именно тази държава (например, „наднационалното правителство на ООН”), според конспирацията, иска да отрови, контролира или напада с военна сила обикновените граждани. Това патриотично радикално дясно движение включва и хората, противопоставящи се на абортите, на увеличаващия се в края на 90-те години контрол върху издаването на разрешения за оръжия и/или на данъците, а също и вярващите в скрити елитни международни организации и др. (Goodrick-Clarke 2002).
В интернет първите текстове относно химическите следи се появяват през 1997 г. В един от тях се съобщава за открити пестициди в обработваеми земи в Мериленд и Пенсилвания, които, според текста, са разпръсквани ежедневно от правителствени самолети. Също така се твърди, че те причиняват рак и стерилитет и „Им” дават възможност да контролират населението. Първият известен журналист, който започва да говори за химическите следи през 1997 г., е канадецът Уилям Томас, според когото химикалите, пръскани от ВВС на САЩ, причиняват мигрена, болки в ставите и умора. Това са симптоми на неразпознаваема от лекарите болест. Томас твърди, че барий се разпръсква и над Афганистан. Барият подсигурявал по-лесно предаване на радио сигнали и така американските военни щели по-лесно да управляват дистанционно своите самолети. Един от най-известните с конспиративните си вярвания телевизионни водещи Алекс Джоунс подкрепя съпротивата срещу химическите следи. В свое предаване той без ясна връзка говори за истинността на конспирацията за химическите следи, ФБР, банкерите и Новия световен ред. По известния телевизионен канал History Channel се излъчва едночасово предаване за химическите следи и изследователската програма HAARP, представяйки ги като още една валидна „теория”, въпреки че е „спекулативна”. Репортаж за chemtrails е излъчен и по телевизия Fox News, но в него тези вярвания са отречени след разговори със специалисти от правителствени институции. В същото време представителят на NOAA (Национално управление на океанските и атмосферни изследвания) потвърждава, че има опити да се създава сняг или дъжд. В конспиративните вярвания винаги има части истина, които им придават легитимност.
Каузата получава не само медийна, но и институционална подкрепа в САЩ. През 2001 г. конгресменът демократ от Долната камара на Конгреса на САЩ Денис Кусинич предлага закон за опазване на въздушното пространство над 60 км от земната повърхност. В този закон се предлага забрана на използването на оръжия, предназначени за такава височина. Едно от посочените оръжия са „екзотичните химически следи”. Законът е отхвърлен след реакция на Министерство на отбраната.
