Много неща

[eses]

Така ли се реши въпроса със голямата сцена, да бъдем позитивни и по този начин спираме да забелязваме че съществуваме в някакво недорузомение или по точно че спим и в най добрия случай сънуваме осъзнато.  ;D

[Tangrata_]

Аз не съществувам в никакво недоразумение. Не се опитвай да прехвърляш своите проблеми на всички останали. 

[eses]

Не се опитвам да ви прехвърлям нищо, само казвам че в каквато и илюзия да живеем, тя все пак си е илюзия и никой няма решение за това.Най вероятно се случва точно това което се показа във филма Матрицата.Нищо не съществува, ние просто сънуваме,а някой от нас знаят това и си създават сънищата.Но въпреки това пак сънуват.Сънуват че не могат да се събудят.Нещо подобно на това да се родиш в затвор.Някой ще искат да излязат и ще бъдат убити,други ще ругаят съдбата си а трети ще гледат позитивно и ще си казват - е затвор, затвор ,ама пак си е живот,ако съм добър,вярвам в началника на затвора, чета, омъжа се, създам семейство,намеря си хоби, спортувам,може и с изкуство да се поазанимавам.
Не те иронизирам. Съвета ти за спорта е полезен но не решава загадката,а само я погребва.Може би това е следващия филм в който трябва да се вкараме  ;D да видим какво има още по дълбоко в заешката дупка.Защо да се задоволяваме само със способността ни да владеем отделните илюзии, да видим какво има отвъд "затвора"  ;D
Някакви идей?

[Tangrata_]

не я погребва, а започва да я решава ...
малко по малко.

Надявам се не вярваш, че съществува мигновено решение? Както в Матрицата. Пиеш хапчето и се будиш?

[eses]

Предполагам ,че няма такова решение. Обаче не мога да спра да правя аналогия на живота ни с осъзнатите сънища.За тези който не са имали такива ще обясня с 2 изречения аналогията която правя. Когато сънуваме и разберем че това е сън ,реалността около нас става точно толкова реална колкото е тук и сега до като четете това което съм написала.Бюрото става масивно,твърдо и 3 измерно,усещате полъха на вятъра,гравитацията си,колко тежите,как хората около вас си водят свой собствен живот, разговарят, обядват, смеят се и най вече вие имате съзнанието че се намирате в друга реалност.Всичко е точно толкова реално колкото е това тук което наричаме будно състояние но не е тук .Разликата е че там има различни закони и че самия съзнаващ вижда себе си размазан,сякаш е нереален.В будно състояние когато съзнателно решите да сте в Сега се случва същото,изведнъж се усещате по тежък,цветовете се избистрят,масата става по "жива"Докато не сте тук и сега,живеете в сън, докато сте тук и сега живеете осъзнато за това.Тази осъзнатост създава по силен света в който сте,прави го по реален,само че законите тук са различни. И когато разберем че живота ни тук е един низ от убеждения който ни карат да живеем по различен начинв различен филм всеки път, тази осъзнатост и живот в Сега май почват да пречат, защото като правиш по реален света в който си вързан в повтарящи се модели,убеждения и постъпки , всъщност увеличаваш дуалността в която живвеш.Все пак това изглежда нормалната следваща стъпка след съня, осъзнаването, чудя се каква е третата стъпка която променя представата и изживяванията ни за света?Мисля че щюом малка част от днк-то ни е активно, то ние найстина спим и найстина сме в затвор, чийто стени може би самите ние сме си изидали.

[ДАВИД]

Ако "затвора", в който сами избираме да живеем, е Матрица, тогава да! Иначе сме такива...
 "Виж ти, как хората живеят тук, в големи квадратни кутии, които наричат къщи, за да се подслоняват от “дъжда” и “снега”, с дупки по стените, за да могат да виждат навън. Движат се в по-малки кутийки, боядисани в различни цветове, с колела отстрани. Те се нуждаят от тази кутиена култура, защото всеки възприема себе си като затворен в кутия, наречена “тяло”, с ръце, крака и пръсти, с които да държат моливи и инструменти. Те владеят езици, защото са забравили как да общуват помежду си, имат очи, защото са забравили да виждат. Странна малка планета. Приятно ми бе да те посетя. Скоро се връщам у дома..."
 И щом някой успее да излезе от кутийката си, неизменно започва да се чуди за смисъла на живота...Ами да , нали вече знае, че нищо не знае...
 Аз искам да кажа, че освен да мислим, разсъждаваме, имаме и сетива! Можем да чувстваме...Да сме в синхрон с Природата...Това е удоволствие, спокойствие, усмивка...И тогава идват отговорите!

[eses]

Давид,имаш прекрасен ник, така се казва сина ми. Виж разбирам прекрасно за какво ми говориш,обаче аз от всичко това изхождам,че се оказва недостатъчно.Чувствата са в резултат на мислите и убежденията,а те се менят и променят изживяването ни на света, но няма повече да се повтарям с това. Не искам ничии филм да критикувам и да казвам кое какво е ,правилно или грешно, просто казвам че виждам и други неща, тези които също ги виждат ще ме разберат най точно,защото иначе само си философстваме.

[fishbone]

тези които също ги виждат ще ме разберат най точно

Ако това е вътрешен стремеж, то не е ли той доказателство, че всички сме едно цяло, или поне трябва да бъдем.
 Да накараш другия да вижда, усеща и изживява това, което ти си изживял или изживяваш и пр.
Постоянно се питам това възможно ли е?
Може и да е възможно например чрез автентичното българско хоро, като се хванат всички ръка за ръка и се потопят в ритъма на танца.

[eses]

За това не се опитвам да накарам другите да видят, защото нито те могат да видят нещо което не виждат ,нито ще бъдат полезни

[inutero]

А колко пъти трябва да паднем с колата си в една и съща дупка, докато не решим да сменим маршрута?!
Ума разсъждава само с познати понятия - как искаш да стигнеш до непознатото с този инструмент? Може доста време да загубим опитвайки се да стигнем до истината по логичен път чрез знанията, но това разбиране няма да е достатъчно - с него не може да се достигне до нов вид възприятие. Истината е нещо, което може само да се почувства, тя е вид смяна на фокуса - от мислите към съзнанието което ги поражда. А това не може да бъде предадено с думи, нито прелято с присъствието на някой гуру.  За тази цел помагат някои практики- йога, медитация, пранаяма, мантри...няма значение, целта им е една и съща - да сменят фокуса от мисленето към съзнанието.
Периода в който се намираш според мен е необходимо стъпало, което има за цел да те научи, че теоритичните знания са задънена улица.
Та така - ако не искаш да паднеш пак в същата дупка, опитай да минеш по различен маршрут, а ако не намериш - си прокарай нов.

[eses]

Ако вземем за приемер милионите хора които практикуват всичките неща които си изброил ,дали те са излезли от цикъла с илюзиите? Май не са. Те ни карат да се чувстваме по добре, както много други неща като спорта,изкуствата, усамотението,пътуването и тн. те правят по розов филма в които живеем,но не ти позволяват да излезеш от филма.Просто каквото и да правим Събуждането от този сън,които наричаме живот и невъзможен тук,където сме.И на едно по дълбоко ниво ние знаем това,затова сме си намерили разни "занимания" който да правят илюзията по поносима.

[inutero]

спри да се опитваш да стигнеш до истината и си живей живота тогава, не се тормози- току виж си открила нещо интересно...

[inutero]

спри да се опитваш да стигнеш до истината и си живей живота тогава, не се тормози- току виж си открила нещо интересно...

[ДАВИД]

Давид,имаш прекрасен ник, така се казва сина ми. Виж разбирам прекрасно за какво ми говориш,обаче аз от всичко това изхождам,че се оказва недостатъчно.Чувствата са в резултат на мислите и убежденията,а те се менят и променят изживяването ни на света, но няма повече да се повтарям с това. Не искам ничии филм да критикувам и да казвам кое какво е ,правилно или грешно, просто казвам че виждам и други неща, тези които също ги виждат ще ме разберат най точно,защото иначе само си философстваме.

Да...Така се казва и моят син- на него съм се кръстила тук!
Аз също разбирам за какво говориш...Но наистина мисля, че отговорите, решенията ще дойдат , когато успеем спокойно да погледнем общата картина! А някои неща...ами те просто не подлежат на промяна!
Да, има чувства, които са в резултат само на мислите ни...А аз искам да кажа, че можем да чувстваме, без да мислим...
Това е като в любовта- успяваш да й се насладиш, когато спреш да се бориш с човека, който си избрал да обичаш...да спреш да искаш да го променяш според себе си...
 

[Blue|_Star]

Честно казано esses, и аз съм дотука като теб. И аз вече почвам да се питам всъщност....земята дали съществува физически или ние просто сънуваме...и изобщо на моменти всичко ми изглежда абсолютно нереално..имам чувството, че съм в сън и не мога да се събудя...

Присъединявам се към усещането.Дори за много кратки моменти(няколко секунди или минути)-просто всякаш осъзнавах,че "сънувам",но уви,това усещане много бързо преминаваше или припадах(буквално),което е наистина странно.Тъй че не знам дали сме в "Матрица" или нещо подобно,но определено светът,който Е,и в който си мислим,че живеем-различни са,но как да се "събудим" идея си нямам-ако някой се е "събудил",позволявам му да ме "събуди",че това се нетрае вече положение...  ;D