Автор Тема: Много неща  (Прочетена 15796 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Много неща
« -: Юни 19, 2010, 13:00:43 pm »
Найстина не знам как да я кръстя тази тема,затова я кръстих така.Не съм писала от доста време,може би просто нямах нужда. Сега явно имам щом пиша.
В последно време си мисля че всичко е буллллл шит.В смисъл, стремим се да намерим себе си,да се развиваме,да помагаме,да се информираме,да постигаме някакви духовни неща,говорим за пробуждане, просветление, извисяване, ангели, извънземни и тн,от тези неща на този етап явно се чувстваме добре и затова си мислим че сме хванали бога за рога,Е този път просто сме наясно с нещата,чувстваме ги,виждаме доказателства за тях и всъщност даже самите ние сме едно голяма доказателство.Но всъщност какво се случва. Преминаваме в някакъв друг период на възраст, на взаимотношения, понатрупваме повечко отколкото ни трябват знания и болка от ударите на живота и като намерим "вярната" формула, почваме да развяваме байряк.Всички си спомянте на 20 колко уверени сте били че родителите ви не са прави за много неща, че еди кое си е готино а друго не, после сте се променили вие и убежденията ви и така до следващия път. Вярата е най силния инструмент,вече всички хора на тази земя искат да избягат от нея и се хващат да вярвата,търсят утеха,защото няма къде да отидат.Малко като със тотото тези седмици. При всички положения живеем във някакъв филм и по досетливите от нас си съставят сценария за него, но това пак е шибан филм.Не мога повече.Искам да изляза от този филм, не искам да се вкарвам в друг по розов,а да изляза от тъпия филм.Не ме кефи,дори когато е такъв какъвто го искам,щото той е такъв какъвто го искам докато не дойде следващата серия. Писна ми с тези - погледни в себе си,търси отговори там и тн- какво подяволите да намеря там, 100 милиона чужди неща, какво всъщност представлява цялата тази игра,убеждения които с времето се променят и живееш цял живот в различчни филми.Любов,светлина,тъмнина и шменти и капели,само прах в очите,поредната илюзия,поредните убеждения който ще се сменят,търсене на себе си  :nea: кво търсене,кви 5 лв- просто поредния филм,ние сме на такова място в което никога няма да разберем какво сме всъщност.Е тва е ,това си мисля,пък вие ако имате кво да кажете кажете,ако не все тая,щото и това ще е поредната ваша заблуда че ги разбирате нещата,щото те явно тук не могат да бъдат разбрани и изживяни в чист вид.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Много неща
« Отговор #1 -: Юни 19, 2010, 13:32:42 pm »
И още нещо, немога вече да чета книги,обожавам да чета но то вече се превръща в мъчение.Всички говорят за едно и също,всички ми повтарят нещо и ми промиват мозъка,всичко което го казват го знам и не ми върши работа,защото от къде да знам че не е поредната илюзия.Къде е тая истна,универсалната,а не тази която сме достигнали да знаем? Сигурно ще ми кажете че е вътре в мен, да ама вътре в мен има много много чужди истини ,дотакава степен са се преплели че е невъзможно да кажа коя каква е. Ще го има ли момента в който ще живеем с абсолютната истина за това какво сме,защо сме и тн?Докога ще стойм тук и ще мислим като Аристотел и Платон за нещата? Откъснати от истината умишлено.Наскоро четох в една книга че ние умишлено сме избрали да дойдем тук в това неведение и да градим и праим некви си неща, е чудя се може ли да сме чак такива балъци.Омръзна ми от всички тези теории и милиони правила,искам истината.Такава каквато е и да живея не всеки ден в различен филм ами да живея според тая истинската истина.Омръзна ми да храня някакви си егрегори вкарвайки се в техните добре композирани филмчета и да се заблуждавам ,че този път знам истината.Щото няма как да я знаем.Всичко е буллллл шит, това е.

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Много неща
« Отговор #2 -: Юни 19, 2010, 15:25:04 pm »
Колко недоволство. Но така и не разбрах от какво точно? От това, че не е достигната или прозряна (някаква) истина (та)? Каква е тази истина, която като ти се изясни, ще се чувстваш по-добре? Аз не знам за такава. Съжалявам.

Мисля, че проблемът ти е временен, но трябва да се постараеш да не стане хроничен.
Дразни те значи, че знаеш някакви неща. Знаеш ги по определен начин. И в един момент, останалите хора ти повтарят неща, които вече знаеш, АМА по твоя начин, а те наглеците, се опитват и да те убеждават, защото просто ги знаят по Техния начин.

И накрая не ти харесва да участваш във филм, защото се оказва, че без твое желание са те сложили в някакъв епизод и ти се налага да изпълниш репликите си дословно.
Това по-горе е максимално синтезирана "диагноза" на твоето недоволство.
Не ми благодари, но ще се постарая без да те дразня допълнително просто да ти маркирам, какво мисля по горното. Ти естествено го приемаш или не, но най-важното е САМА да решиш как да преодолееш недоволството си от....живота си.


1. Всичко, което научаваме и знаем през живота си, не е просто суха теория, която да съхраняваме в паметта си. И при нужда да отваряме прашното фйлче и да отговаряме на зададени въпроси от Ники Кънчев. Знанията са ти ценни бисери и диаманти, от които може да направиш гривна, обици, колие, цял тоалет, корона, диадема...Трябва да се развиват през разсъдъка и да надграждаш с тях, докато се получи нещо като теория-скулптора-картина-готова песен-пиеса- ФИЛМ! Да се отдалечиш, да погледнеш и да кажеш! Тва аз го направих! Не съм ли Велика м**** му!

2. Филма- Твоят си. Това че не ти харесва, това му е хубавото. Да. Можеш да си починеш винаги. Но не и да излезеш просто ей така. Някак няма да е честно, освен, ако не архивираш някъде досегашните епизоди и не ги предадеш на някой- Детето ти например :) Но ако не е достатъчно голямо, за да разбере всичко, което искаш да му предадеш като опит от твоя живот, ще се наложи малко да си помислиш, как да си направиш филма по-интересен. Въпреки клишето, че това зависи от теб- помисли за ВЛАСТТА, която имаш и Свободата, с която да направиш всичко по-интересно.
Това е от, да зададеш други роли на актьорите, сценария да го обърнеш, ако трябва им размени ролите...играй си, въображението ти е за това.

А за книгите, просто си намери по-интересни заглавия!

Препоръчвам ти "Физика на невъзможното" :)
Успех! Приятен ден :)
« Последна редакция: Юни 19, 2010, 15:26:54 pm от cassio »

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Много неща
« Отговор #3 -: Юни 19, 2010, 17:06:19 pm »
Благодаря,че си изказа мнението.За съжаление то е такова каквото аз бих дала на някой които ми каже тези неща но не отговаря на незададените въпроси в поста ми.Всичко ми е толкова до болка познато,толкова се ушлайфах да си правя филмите по мой си сценарии че почвам да се питам за какво е всичко това аджеба. Ще се опитам да направя една аналогия, представи си че си Брад Пит. Имаш си свой собствен живот, изкарвай си парите играейки някакви филми.Изиграваш си сцената и ставаш и си отиваш при хубавата жена и 100-те деца.Знаеш че това е просто актьорство.Играеш,но после се прибираш при "себе си" Това което ни се случва на нас е че ние всъщност не можем да се приберем където и да било,защото самия ни живот е филм и то далеч по реален.Днес си в един филм,утре в друг и така цял живот.Днес слушаш метъл и си бунтарски настроен,утре чилаут и си ню еидж настроен, днес мислиш за красотата на света и я виждаш в потвърждение на всякъде,а утре мислиш за мизерията която е около теб и биваш засипан с нея моментално.Някой намират в това прекрасна възможност а аз почвам да се чувствам уморена ,от това да създавам някаква действителност и да режисирам филми.Искам просто да се "прибера" (това не означава че искам да умра,както някой биха го разбрали,а че искам да изляза от този кръг) Прави ми впечатление че при въпроса искате ли да се преродите отново,все повече ПРОСВЕТЕНИ хора ,казват не, защо според теб? В една друга тема се говори за пробуждането и аз искам да попитам нещо,да се пробутим до степен че да разберем че сме спали,че сме живяли в илюзия и да започнем да дирижираме според висши ценности живота си или да се пробудим бидейки над тези неща,живеейки в този свят но в по добро измерение?Защото ако е първото,много се пробудиха и не са съглани да живеят в свят със спящи хора,толкова е изморително и трудно,а ако е второто възможно ли е въобще,аз почвам да си мисля че е поредната илюзия и блян на човека.И не не е толкова недоволство това моето,а е умора.Прсто се уморих да контролирам всичко,себе си,желанията си,мислите си и тн.Знам че  ще си почина и всичко ще започне отново,но според мен е полезно и това което ми се случва.И знанията пречат ,колкото и да си мислиш обратното.Виждам го по сина си и по себе си и въобще по всички.Колко ли по близо ще живеем до онова състояние което искаме ако не сме задръстени от информация.
Пс.Истините са толкова безброй много че едва ли някой може да каже че за цял живот е живял с една и тя е била неговата най съкровенна истина, намирала съм хиляди истини по който съм "хлътвала" до като не разбера че има и по хубави
« Последна редакция: Юни 19, 2010, 17:09:21 pm от eses »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Много неща
« Отговор #4 -: Юни 19, 2010, 18:48:40 pm »
Прочетох всичко, макар и много. Вече се чувствам като един малък герой.

Дали си струва да пиша? Последните пъти ми премина съветите без да ги приемеш. Каква е гаранцията, че няма да направиш същото, и то не само с мен, а със всеки, който ти дава съвет.

Ще перефразирам психолога от един филм "Анализирай това"
Шефа на мафията към психолога: "Оo plz, doc, help me, help me help me!"
Психолога: "Ок, направи това, това това"
Шефа на мафията "Bull shit!!! Nobody helps Pol Vity !!!!"

Имам чувството, че и ти така реагираш. Обвила си се с някаква черупка на надуто самочувствие, с непълно покритие, и имаш разминаване между намисления (желания) и истинския образ. Това те вкарва в някакви депресии и неудоволетворения.
Искаш повече, отколкото можеш да имаш за момента. А това е 100% его.
Много насериозно се взимаш. Един от ключовете към напредъка, е човек да не се взима прекалено насериозно. Защото това поражда прекалено много сценична треска и страх от несъвършенството (перфекционизъм).

п.с.
А накрая, това което смятах да пиша поначало, но без горното.
Всички съвети, които са ти необходими съм ги вече писал из мненията си. И не ми се повтаря, защото е обемен материал. Ако се върнеш и прочетеш, и имаш скромността да отвориш сърцето си, ще разбереш написаното.

Накратко:
Може би има нещо друго, което те терзае, а не толкова тези духовни въпроси, като например "кой ме гушка всяка вечер", "има ли кой да ме .." и тн.
Човек е длъжен да се грижи за себе си по всякакъв начин. Да си наловува, да се нахрани, да се напои и тн. Ако всичките му естествени желания са удоволетворени, човек е много много малко склонен да се депресира и да изпитва неудобство.

Развитието в духовното не се състои в увеличаване на количеството знания, и увеличаване на кашата в главата, а именно обратното: Отнемането на парченца камък от статуята; съзерцаване на локвата, без да я бъркаш, докато се утаи и водата отгоре се избистри. А после само да се порадваш на отражението си в бистрата вода. Какво друго може да искаме от реалността, освен да се порадваме на отражението на нашето реално аз?

Понякога хората имат проблеми на житейско ниво, много въпроси ги терзаят. Те започват да четат духовни книжки, и чакат да получат "магическо хапче", което ще реши всичките им проблеми. Четат и чакат, чакат и четат. И се чудят защо това магическо хапче не идва, след като вече са толкова "знаещи" и "духовни".
Това, което не знаят е, че се мъчат да разбият стена с глава. Това, което не знаят е, че има хора, които без да четат духовни книжки са на 100 пъти по-голямо духовно ниво от тях. И тези хора се смеят, безгрижни са, радват се на живота си и имат дълбокото разбиране, как да си живеят живота. Може би са го научили в някой староиндийски ашрам преди 2000 години, не знам. Но сега са се родили края на 20 век и си ползват знанията и си живуркат весело и с кеф. (макар и в цивилизацията)
Да се сравняваш с тях и да се чудиш защо те имат, а ти не е пагубно. Да се надяваш, че като прочетеш 5 книжки ще ги задминеш е пагубно. Самото желание "да задминаваш" другите е егоистично и непродуктивно.

Иска се много дълбоко разбиране. Иска се именно да се отделиш от егото си, за да се освободиш от тежестта и умората. Но за това не са необходими много книги, а единствено разбиране и приемане.
Оттам нататък, ако го постигнеш и имаш късмет, може би ще заживееш като повечето обикновени и щастливи хора.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Много неща
« Отговор #5 -: Юни 19, 2010, 20:58:26 pm »
Tangra от твойте съвети каквото съм сметнала за полезно съм взела.Аз обаче едно не мога да се начудя, защо когато кажеш на някой какво мислиш по дадена тема ,повечето хора решават че трябва да те анализират и обикновенно принизят,за да се почувастват по добре? Найстина ли мислиш себе си за толкова добър психолог че можеш да съдиш за един човек по това какво пише от дъжд на вятър някъде? Честно казано не искам мен да обсъждаме,човек не може да се надскочи, каквото имам да уча ще го науча когато му дойде времето.Ако имате нещо по темата да кажете кажете го, не говорете за мен,а за нещата който съм написала.Примерно: някакъв цитат мой и ваш отговор.  
Когато някой напише че има някакви грижи да тръгнеш да го анализираш си е чиста комплексарщина, не го разбирам.И не се чувствай пренебрегнат или обиден за това че си отделил време, а аз не ти направих евала,просто не си казал нищо по темата ми.Ако искаш нещо за мен да поговорим,а явно повече за теб, пробвай на лични.
« Последна редакция: Юни 19, 2010, 21:01:25 pm от eses »

Неактивен ARRI

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 517
Re:Много неща
« Отговор #6 -: Юни 19, 2010, 21:22:17 pm »
Цитат
При всички положения живеем във някакъв филм и по досетливите от нас си съставят сценария за него, но това пак е шибан филм.Не мога повече.Искам да изляза от този филм, не искам да се вкарвам в друг по розов,а да изляза от тъпия филм.Не ме кефи,дори когато е такъв какъвто го искам,щото той е такъв какъвто го искам докато не дойде следващата серия. Писна ми с тези - погледни в себе си,търси отговори там и тн- какво подяволите да намеря там, 100 милиона чужди неща, какво всъщност представлява цялата тази игра,убеждения които с времето се променят и живееш цял живот в различчни филми.Любов,светлина,тъмнина и шменти и капели,само прах в очите,поредната илюзия,поредните убеждения който ще се сменят,търсене на себе си   кво търсене,кви 5 лв- просто поредния филм,ние сме на такова място в което никога няма да разберем какво сме всъщност.

eses , не се тормози , почти всички се чувстваме като теб . Вкарани сме в някакъв филм и излизане няма . А мен най много ме дразни поучителния изказ : Господ дава , но в кошара не вкарва . Т.е. , че от нас си зависи животт ни . Да бе , да . Те ни дърпат конците . Обречени сме , да играем по правилата им . Сега някой ще каже , че си е "взел" животът в ръце , и е заминал за чужбина и там се чувства добре . Да , да , ама не . Решението да замине да си търси щастието по света , пак не е негово . Той просто е бил принуден да го направи . И най вече по финансови причини . Не се ядосвай , прави като мен . Въоражил съм се със пуканки и кока кола , седнал съм в '' киното'' и си гледам ''сериала''  ;) Изобщо нямам намерение да се вглеждам в себе си , да се търся , да се губя и др. манипулации , все от този сорт. 8)
ЖИВОТЪТ  НА   БОГОВЕТЕ   Е  СЛЯПАТА  ВЯРА  НА  ОНЕЗИ, КОИТО  ИМ  СЕ  КЛАНЯТ !Тери Пратчет

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Re:Много неща
« Отговор #7 -: Юни 19, 2010, 21:57:42 pm »
Дам, вече както написах, аз пиша по темата, давам конкретни съвети, а според теб никакви съвети няма.
Това е защото не щеш да ги чуеш. Наистина не знам по какъв друг начин очакваш отговори.


Ари, дали си в чужбина или в България не е същността. Същността е да можеш да си вършиш работата и да ти остава достатъчно свободно време за да си правиш нещата, които ти харесват ( и евентуално развиват).
С пуканки и кола можеш да си седиш както в България така и чужбина. Генерализациите в случая ти са неуместни и нелепи ...

Абе ей в такива случаи ми иде да си дигна чукалата от тоя форум и да кажа на всички: "Оправяйте се, кой както си реши!"

Щото не сме "всички на това дередже".
И ако някой има мозък, ще чуе съветите на тоя, който е бил там, но се е оправил.
Но това в България не е прието. Там е прието, който е най в батака, той най-много да знае и да поучава другите.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Много неща
« Отговор #8 -: Юни 19, 2010, 22:41:06 pm »
Tangra не приемай лично това което съм казала.Съветите са си съвети,само че аз не търся такива,аз питам какво е вашето мнение по темата,за грандизония филм в който живеем,не ви ли омръзва понякога и е такива разни неща.Съвет не може да се даде за това,защото универсална рецепта както и филм няма.Аз имам свободно време,поне не ходя на работа, гледам си детето,но не ми е проблем свободното време а това че след няколко години обучение,смяна на убеждения,ценности,начин на живот и кво ли още не стигам до извода че всичко което си мислим че владеем е само илюзия.Ние си мислим примерно че ако сме добри хора,позитивни, търсещи,вярващи, мислещи и действащи, владеем собствения си свят.Да но това не е така,нещо (според мен нова мода) ни кара да си мислим че нещо правим,запалили сме се по "новата ера" като някога хипитата по движението им и си мислим ,че е този път всичко е категорично и ясно.Това е.Открихме топлата вода,вече владеем живота си,привличаме всичко в живота си и от там се научаваме да се контролираме за да привличаме това което искаме и малко по малко,толкова се въвличаме ,че чак забравяме че това отново е един егрегор който до като му служим ще се грижи за нас ,а като спрем ще ни изрита като мръсно коте.И когато е тея мисли ти се загнездят в съзнанието и си викаш,абе каква истина,какъв контрол,какви 5 лв.НИЕ НИЩО НЕ ЗНАЕМ.Само така си мислим. Мисля си че сме толкова далеч от истината колкото винаги сме били, нищо че сега се чувстваме укрилени от нещо си,то е толкова преходно колкото самите нас а нашите убеждения, нашия живот е нищо повече от една батерия.Дано не звуча отчаяно,не съм отчаяна,даже не съм и в депресия,но винаги се стремя да мисля балансирано и колкото и добре да се чувствам с някакви мисли и вери, се опитвам да виждам и другата страна.Съмнявам се.Ангели,архангели,ченълинги,предсказания и всички те по някакъв начин ни накараха да се чувстваме по различни,по обичани,ние тези който искаме да променим нещо.Решихме че имаме връзка с висшото и поради това че всичко друго е пълен шит решихме че това е истината,защото сме отчаяни,защото искаме промяна.Сляпо вярваме в неща който си мислим че идват от горе.Ще кажете- аз го почувствах,оооо и аз ,когато се убедя в нещо чувствам много силно и имам най различни изживявания и е такива в тоя род на мисли. Понеже може да бъда неразбрана,ще кажа че аз не отричам всичко това,просто почвам да се съмнявам че това е истината, мисля си че ако е то тя ще е безспорна,а това знаем че не е така.Почвам да си мисля дали не сме едни кукли на конци които си мислят че взимат решения и имат избор. дано да не съм права.

Неактивен ARRI

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 517
Re:Много неща
« Отговор #9 -: Юни 20, 2010, 00:10:07 am »
Tangrata_,ти не си ме разбрал правилно.Под пуканки,кока кола и филм,имах напредвид,че не бива да се вдаваме в илюминантски,рептилски,езотерични и др. познания.eses,до такава степен се е вдала,че я усещам,как не може да се примири.Аз също съм минал по този път.Не го отричам.Но сега гледам да съм над нещата.С две думи,да съм непукист.

Цитат
.Почвам да си мисля дали не сме едни кукли на конци които си мислят че взимат решения и имат избор. дано да не съм права.
eses,права си.Ние си мислим,че сами взимаме важните решения в животът си,но не е така.Лошото е,че го знаем.Те са генералите,а ние сме редниците.Факт.Пием хлорирана вода,лекуваме се с тяхните лекарства,храним се с тяхните храни(гмо),гледаме тяхната телевизия,караме тяхните автомобили.......харчим тяхните пари ;),с две думи,живеем животът си по тяхните правила.С две думи,ти в понеделник не можеш да си правиш собствени планове,защото трябва да отидеш на работа.Ако не отидеш на работа,няма да получиш пари и няма да си купиш храна,или да си платиш сметката за ток и мн.други сметки,които са ни наложили да плащаме. ;)Пак ти казвам,НЕ се вдавай.
« Последна редакция: Юни 20, 2010, 00:11:36 am от ARRI »
ЖИВОТЪТ  НА   БОГОВЕТЕ   Е  СЛЯПАТА  ВЯРА  НА  ОНЕЗИ, КОИТО  ИМ  СЕ  КЛАНЯТ !Тери Пратчет

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Много неща
« Отговор #10 -: Юни 20, 2010, 09:37:28 am »
eses, разбирам те. Знам за какво говориш. Всяка истина е предпоследна, нали?  :)
И когато разбереш, че поредната истина се е оказала всъщност поредната илюзия...в началото е доста неприятно...но с времето свикваш и просто ПРИЕМАШ този факт. Аз ще те попитам защо толкова те притеснява факта, че е възможно да сме мерионетки и нямаме контрол над нещата? И също ще те попитам има ли изобщо нещо във Вселената, което да си действа по своя воля? Абсолютно всичко - от планетите и галактиките, до най-малката частичка се подчинява на закони. Което означава, че има нещо НАД него, което му дърпа конците. Така, че фактът, че сме марионетки не е толкова ужасен. Само, че ЧИИ марионетки? Тук е свободният ни избор - да решим кой ще ни дърпа конците. И понеже тези неща с дърпането на конците никога не са осъзнати, то единствения начин да познаем и да изберем е да почувстваме коя стратегия накъде ни води. Във всички случаи не е добра стратегия да ти дърпат конците себеподобните ти. Защото всички те са подвластни на вселенските закони. Следователно не тях трябва да слушаме, а де се опитваме да се вслушваме в тези закони. Цялата природа с всичко живо и не живо го може, а ние хората го не можем.
Как да разпознаем законите? Как да разберем дали сме в синхрон или не? След цял живот главоблъсканици и препъване в истини и илюзии...един ден се разхождах с една моя приятелка. Бях писала за нея във форума, тя е човек без комплексии предразсъдъци и с усмивка заявява на всеослушание - Аз съм егоистка. Говорихме си с нея за живота, за смисъла на живота и т.н. Тогава тя, с присъщата си безцеремонност ми каза "Аз имам само една цел и признавам само един смисъл на живота". Направи пауза и аз я попитах "Какъв е твоят смисъл и твоята цел?".
Тя заяви ДА СЪМ ЩАСТЛИВА. Точка. Никакви повече ровичкания за смисли, за предопределения, за предназначения, за уроци, за израстване, издигане, развитие и пр. Нейната философия се заключава в това изречение. И тя живее. Докато другите се развиват и въздигат тя просто живее. Пълнокръвно. Сега ще щажеш "ама то всеки иска да е щастлив и търси щастието". Да, но как го търси - като умува за смисъла, за целите, за истината....като гледа или в миналото да си търси грешките или в бъдещето да си търси истините и пр. А тя го "търси" в настоящия миг. Толкоз. Прави САМО това, което в дадения момент я кефи (кара я да се чувства добре). И друго не я интересува. Минала е през доста перипетии, но е излязла от тях с житейски опит и с още по-ясно усещане за това какво я кара да се чувства добре.
Тя ЖИВЕЕ и взема от живота с пълни шепи. Гледах я...и честно си признавам малко и завиждах...помислих си каква част от моя живот е била подчинена на тази цел - просто да се чувствам добре...и осъзнах, че моят живот е преминавал в търсене на отговори ЗАЩО НЕ СЕ чувствам добре....и докато съм търсела отговорите съм влачела някакви обстоятелства, които не са ми били приятни (т.е. пак не съм се чувствала добре)...защото просто не съм обръщала внимание на това..та аз съм търсела важни отговори...та аз съм търсела ИСТИНАТА!!! как мога да обръщам внимание на такива елементаризми, дали в дадения момент се чувствам добре или не, след като пред мен има ВИСША цел да открия истината?!!!
Надявам се, че ме разбра какво ти казвам  :)

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 322
Re:Много неща
« Отговор #11 -: Юни 20, 2010, 13:26:00 pm »
Там е прието, който е най в батака, той най-много да знае и да поучава другите.
Тангра,това си баш  в десетката! :hi:

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Много неща
« Отговор #12 -: Юни 20, 2010, 13:51:02 pm »
Разбирам какво казваш, не ме притиснява това че някой дърпа конците,претиснява ме това че от нас е скрита универсалната истина,такава каквато е за цялата вселена и всичко останало. Нашето щастие,живот, отношения и тн. се ръководят от нашите убеждения.Всяко едно убеждение те вкарва в различен филм.Убежеденията ни се менят като носни кърпички, по маловажните не ни претисняват а по важните променят животи.Ще дам реален случай и то точно този който ме потдикна на тези ми размисли. До скоро обичах да чета послания от ченълинги.Караха ме да се чувствам добре,имах усещането че написаното е до голяма степен за мен,че висшиште същества най сетне започнаха да общуват с нас и да ни подпомагат в прехода,усещах много любов и имах усещането за специална връзка.Преди седмица си купих на Лий Каръл -3 та книга на Крион и  :o незнам какво да кажа,ядосах се,звучаха нещата като прах в очите, идвали били да ни измият краката и подобни хиляди хвалебствия.Тогава стената се счупи,поредното убеждение което ме е карало да се чувствам прекрасно,което ме карало да търся връзка,да живея едва ли не в измислен свят и сега сякаш съм видяла че това е само заблуда и по лошото че е заблуда в заблудата.И се питам ,толкова бях убедена,на толкова хора съм говорила за това,едва ли не убежденията ми през последните няколко години а от там и чувства и живот и взаймотношения се крепеше на това и сега рухна за 0 време.Разбрах че и това не е истината,че това е поредния филм в който съм повярвала че е реалност.Поредната заблуда.Коя подред е тя в живот ми? Може би 1000? Ще каже някой какво от това, нали си се чувствала добре и си била щастлива, не е така искам истината.Почвам да разбирам малцината който казват не вярвай в нищо което се намира извън теб. А иначе илюминанти, рептили и тн не ме интересуват, не за друго ами не мога да ги мисля,няма какво да направя,затова гледам собствения си живот.Твоята приятелка с живота в настоящето, оооо и аз много пъти съм следвала точно тази система,но пак няма гаранция че си на правия път, живееш с илюзиите си и си мислиш че всичко е ок а аз явно държа да съм именно на правия път, не искам живота ми да мине в заблуди и това което ме претеснява е че май точно това е живота ни, една голяма заблуда. Един друг приемер, години наред мислех че обичам един човек,и в един момент се оказа че не съм обичала него,а представата си за него,представата за живота ни. Ще кажете обичала съм,не това не е любов,въпреки че преди месец бях готова да се откажа от всичко за тази измислена любов. Това ме притеснява,живеем само  илюзии и това че го осъзнаваме не ни помага, защото може да изберем в каква илюзия предпочитаме да живеем, но това си остава просто илюзия, а аз искам реалността.

Неактивен eses

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 898
Re:Много неща
« Отговор #13 -: Юни 20, 2010, 14:09:13 pm »
Проблема е че не можем да излезем от тази игра.Виж само какво се случва,всички живеем в някакъв филм.От няколко дестилетия започна да с говори за новата ера,хората започнаха да вярват в нея,излязоха филми и книги който накараха хората да вярват че участват в нещо ново,нещо красиво,че ще изкарат човечеството от дупката в която се намира. А истината е че каквото и да правим ние отново живеем в една видео игра. Дали ще изкараме човечетвото от дупката не се знае,единственото което е сигурно е че всички ние отново се вкарахме в поредната игра.Каквото и да правим в каквото и да вярваме ние играем по нечия енергийна игра.Даже това което правя в момента е същото.Мисля си че виждам нещо а всъщност виждам същото, една илюзия.И варянитите са два,единия избирмае много внимателно коя игра ще ни направи да се чувстваме добре и я играем,знаеики че така и така няма какво друго да направим или седим и се дразним че каквото и да избрем то това не е истина а е просто лъжа.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Много неща
« Отговор #14 -: Юни 20, 2010, 16:02:32 pm »
Напротив, можем да излезем но ще отнеме време. Въпроса е колко време, дали ще ни отиде целия живот ....представи си се намираш в една гора и си се загубила...тичаш насам-натам, търсиш, хванеш тая пътека, разбереш, че е грешна, хванеш другата...вървиш малко, пак разбереш, че е грешна...така продължава дни наред - ха тук, ха там и все грешни...и никаква следа от дома...как мислиш..до кога ще продължава това? Вечно ли? Какво ще се случи накрая...след n на брой грешни пътеки?

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27