Здравейте,
извинявам се ако съм бил малко краен. Но наистина понякога губя търпение. Виждам нещата, които говорите, давам конкретното решение, а се подминава ...
Това наистина е изпитание за нервите на някой.
Може би тия знания не могат да се предават така. Във форуми. А също и не всеки в даден момент може да приема. Та аз на някои очевидни неща не мога да науча и сестра си. А съм и ги повторил поне 20 пъти.
Поста на Алибаба с приятелката също каза доста по темата. Някак си се опитвах и аз да предам подобно съобщение. Целите трябва да се поддържат прости. Да бъдеш щастлив е наистина може би първостепенна цел и за мен. И тя от много години измести целите, за знание на истините ( с главно И) и всякакви други мъдрости.
Т.е. знанията, които се събират трябва да са крайно практически. Да си ги вграждаш в ежедневието. Иначе няма никакъв смисъл.
Само, че не можем да приемем, че тази приятелка е права на 100%. Особено като говори, че била егоистка.
Да уважаваш себе си и живота си, да. Да си умерен егоист, да. Но не и да ставаш фен на това понятие.
Ченъли-менъли, никога не съм чел. Напротив, не съм пропускал случай във форума да спомена, че това е шарлатания и опашати лъжи. Това няма и не е имало общо с никаква истина. Да се сърди човек, може на тях, но не и на пътя като цяло.
Писал съм и преди. Всичките принципи за развитие могат да се съберат на 2-3 страници текст. Толкова. Оттам нататък можеш да си ги спазваш тези принципи и да постигнеш много. Другото са утопии и локуми.
Писал съм и какви са самите принципи. Писал съм и за баскетбола, и за танците, и за бойните изкуства; болезнените упражнения също. Изкуствата са най-добрия начин за развитие. Защото съдържат мигове на празнота. В правенето има празнота. А тази празнота е именно развитието. Защото егото се изпразва. И ти докосваш Божественото. И ставаш по-чист, по-адекватен, по-малко страхлив, по-силен, в мир със себе си и тн и тн и тн.
Ако нямаш такива дейности, съзнанието се затлачва, събират се най-противоречиви и хаотични мисли и мислички. Човек се побърква. Кой повече, кой по-малко. Това не може да се повярва на думи. Трябва да се опита, за да се разбере.
Човек, който не се занимава с такива дейности е почти като болен. Само дето не го знае. И търси рецепти, а такива няма. Рецептата е да почнеш да живееш, пълноценно и физически. Да имаш хобита, интереси. Да търсиш развитие. Развитие, паралелно на тялото си и духа.
Много е хубаво, човек да е егоист от една гледна точка - да се грижи за себе си, да се уважава, да си събира ресурси, които ще му помагат, но от друга именно егоизма пречи ужасно да се занимава с изкуства и подобни дейности, а също и страх от болката и всякакъв друг страх.
Именно за това трябва да се лавира между егоизъм и неегоизъм, но да се прави в правилната насока, а не ей така хаотично да сме неегоисти.
Като вземеш да се занимаваш с изкуства и започнеш да докосваш тези състояния на празнота, и страховете и други его образувания започнат да се чистят от теб.
Тогава човек става по-щастлив, уверен и няма тези страхове, за лутаници, за фалшиви и подменящи се истини, и всички такива подобни.
Именно това усещам, че липсва на много хора от форума, и включително и на теб, Есес, и надявам се няма да се обидиш много, че се обръщам към теб лично в случая. Но за мен всичко това е очевидно.
