Автор Тема: Самодиви  (Прочетена 33605 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Monster445

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 3
Re: Самодиви
« Отговор #30 -: Октомври 31, 2014, 12:51:52 pm »
В Еленския Балкан дори не им се споменава името гласно, за да не ги извикаш. Вместо това им казват горските момичета. Вярват, че не понасят цигари и заради това ако човек минава през гората по тъмно пали цигара.

Това за цигарата съм го чувал. Дори едва ли не всякакъв дим не понасяли...
Това, че не им се споменава името, за да не се извикат ... не съм го знаел. Чувал съм, че когато е тъмно не е хубаво да говориш за свръхестествени работи, може би това е причината :)

Неактивен Atlantis

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 18
Re: Самодиви
« Отговор #31 -: Ноември 14, 2014, 17:29:45 pm »
Винаги ми е било много интересно да слушам разкази за самодиви. Знам, че пра баба ми също е имала случка с тях, но бях толкова малка когато ми я разказа, че едвам помня. Самата аз никога не съм се срещала с тях, но с интерес гледах предаването на Карбовски по темата.

Някой изобщо може ли да обясни какво всъщност са самодивите, има ли някаква легенда за тяхното появяване? Добри ли са или са лоши и изобщо каква е целта им, какво търсят, какво искат? Ще е интересно ако някой има информация :)  :-*
« Последна редакция: Ноември 14, 2014, 17:40:23 pm от Atlantis »

Неактивен Амрита

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
Re: Самодиви
« Отговор #32 -: Май 25, 2016, 00:57:30 am »
Не знам дали точно в този раздел трябва да включа тази тема, но все пак искам да попитам дали някой е виждал т. нар. самодиви или е чувал истории за тях.


 Съпругът ми и аз бяхме на вилата си в Троянския Балкан, отдалечено място, с малко необитавани къщи наоколо, само лятото летовници  идват за по седмица -две. Една нощ, малко преди три се ПОЛУсъбудих от  Глъч (беше някъде май-юни), като че хоро се играеше и женски подвиквания и натъртвания се чуваха: " И-иииий-ху-И-йй-ииии, Хи-хи, Ийййййй!". Усетих, че дишането на мъжа ми се промени, като да се събуди и той и го попитах: "Чуваш ли?"-той отговори " Да." В следващите секунди всичко утихна/заглъхна е точната дума, а ние бяхме напълно будни. Смея да твърдя, че и двамата  чухме  в просъница самодиви. Това е онзи  момент, когато човешкото съзнание  е между два свята. Това не бяха любовни  позиви на сръндаци или други животни. Това си бяха същински самодиви. Ако  бях само аз, да кажа, че съм сънувала, но  не бях сама и кратките реплики, които проведохме с  моя мъж бяха достатъчно доказателство за мен самата, че съзнанието ми не играе шеги.

Харесвам Българския фолклор. Аз самата съм  от северна България, чувала съм много за самодиви по поречието на Дунав, особено от към северозападна България.

по този повод за Еньов ден написах следната приказка в рими и публикувах  под псевдоним в Буквите: 

Русалина неделя


 

“Омано, омано, омай ме либе!

Върти го, върти ме либе!

Дюлюлянко, задели либе от пътя, от кръстом пътя

При мене либе да дойде, двамта да са земиме!”


(народна песен)

 

 

На сред лято момче гурбетчия връщаше се село,

дълъг, труден  път от зарана бе поело.

Веч Луната го настигна, звездното одеяло в крайчеца повдигна

и с  рояк светулки съпричастно му намигна .

 - Закъснели момко, що така дириш в туй усое, в таз гора!?

Мигар си забравил, туй що батя ти заръча : “Камене, ходи де що ходиш,

но в гората не замръчай !”

Камен се озърна и в старни подскочи.

Глас омаен му се стори, най-ми било бликащо Поточе.

“Сън ли е това или на яве!?....Що за дивотии се таят във таз дъбрава!?”

Храброто сърце не трепна, хитростта накара Камен да приклекне.

Богу за закрила се помоли очертавайки с ръка кръстица,

Затаил дъха, снижи се до зида на стара воденица.

Момъкът очите си на четири отвори, взирайки се в странна броеница...

осем чудно хубави девойки заизнизаха се из под водата

всяка бяла  риза сваляше и си разпиляваше косата.

Заситниха една след друга тия дружки, полумесец наредиха,

а на мястото  на всяка стъпка никне синьо плам’че-също  теменужка.

Най-подир тях из водата се показа прелестно създание,

малката полянка озаряваше с пагубното си очарование.

Ризата си на старни остави, току до запретнатите мъжки ръкави.

Нашият юнак не се издаде, само притаи се още по-назаде.

Тез девойки, чини се, русалки бяха, в следващия миг

кръшно, вихрено се завъртяха, песен-заклинание запяха:

(Сал омайната девойка треви сбираше и венец виеше.)

 “Омано, омано омай го биле!-Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

Върти го, вътри го, върти го либе!-Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

Дюлюлянко, задели либе от пътя, от кръстом пътя,

Долюляй го при мене да дойде!-Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

При мене да дойде, да не си иде, да не си иде,

дорде тайната не понайди!-Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

Тайната-да си иде,коги ризата ми изгори,на първите слънчеви лъчи.

Дорде си село иде, да мълчи!-Ха-ха-ха,хи-хи-хи!

И мене да вземе от тези води, от тези води, от тези гори!-

Ха-ха-ха, хи-хи хи!

Ако ми тайната не понайди, тук да остани дорди са стопи!-

Ха-ха-ха, хи-хи-хи!-Бу-ки-бълбук-бук!”

Тез девойки чудновати  рекнаха го тъй и гмурнаха се във водата-

осемте девойки със по риза във ръката.

Сал  деветата остана, като че ли да бе обрана.

Нашя Камен, как бе сръчен, грабна туй що  бе до него

свря го в лявата  дисагя  и хич и не понечи да избяга.

В миг смени се образа прекрасен, премени се в

люспест демон,по-скоро смешен,колкото ужасен.

Тропна с крак и с пламнал поглед му просъска:

-Млади момко, ще си доведеш несгоди.Дай ми  всичко ще е мое,

за да на погубиш щастието свое!

Нашя Камен не понечи да говори,

а момата с друг глас промърмори:

- Тука, де хоро играхме е заровено имане,

 дай ми ризата и в мигом твое ще стане!?

Камен премълча туй умно,

да си трае в този миг беше по-разумно.

Тоз час бедната девойка  се примоли:

-Млади момко, дай ми моята премяна,

 аз сестрици имам, ще ги жаля,

нивга няма  да ме видиш ти засмяна!-Туй последно рекна

малката русалка във сълзи обляна.

Камена с добро сърце беше,

аха-аха да проговори и пожеланото от торбата да изрови,

сова белоглава с крилат замах мърчината разпори

и сякаш ума на момчето отново отвори.

Разведели се, Слънчо се ококори,

златен кон възседна и през синевата пришпори.

Бялата риза в тревата гореше,мила девойка в ръцете му спеше.

...

От баба си знам, на туй място билето  Росен растеше.

« Последна редакция: Май 25, 2016, 01:16:30 am от Амрита »

Неактивен Амрита

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
Re:Самодиви
« Отговор #33 -: Май 25, 2016, 01:06:28 am »
Румен подхвана много хубава темичка!  :hi:

В келтския свят твърдят, че самодивите са духовете на природата. Ако сте гледали Властелина на пръстените, ще знаете за горските елфове..и ако си спомняте техните вибрации са толкова нежни...

Защо само бабите и дядовците ни от началото на миналия век са виждали тези духове, а ние не?

Не само в келтския свят. Елфите са част от  Нордическия фолклор до такава степен, че в Исландия по закон, до ден днешен строителството на пътища и сгради се съобразява с местонахождението на елфически селища или жилища, които не бива да се нарушават  :unknown:

Неактивен Kat

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 48
Re: Самодиви
« Отговор #34 -: Юни 05, 2016, 22:29:26 pm »
Самовилите (Самодиви, Вили, Юди) се споменават изключително често в българския фолклор. Очевидно има причина. Понякога са добри, понякога лоши, струва ми се, че в повечето случаи са представени в лоша светлина. Наскоро много се изненадах, попаднах на едно доста старо интервю с Баба Ванга по телевизията, подчертавам - интервюто е във ВИДЕО формат, тоест не са нечии измислици. Около Баба Ванга имаше някакви съседки и едната й каза (точен цитат) "...я кажи дет та е вихрушката вдигнала, дет това са биле жени с убави цървени коси". Баба Ванга отговори: "Ееее, тия са самовили, тия са нечисти, тия са..Всекъде ги има. Нема кьоше без них. Виж, никой не ги е виждал при дъбиците, а магарето ги вижда. Кога дойде и ги види, кръшка на друга страна. А оня що го кара му вика "чуш бре, оти тука се буташ". Магарето ги вижда и ке тръгне натам. Он ги вижда. Магарето вижда, воло вижда, кучето вижда, овците виждат. Воло всичко вижда. Ти ке ги видиш ли?"
По-нататък пак я питаха, но каза, че това й напомня мъката и не обича да говори по този въпрос.

Давам за пример първата българска фолклорна песен, която ми попадна, а има страшно много:

Сабрале се сабор момци,
сабор момци, отбор момци,
триста момци коледаре,
сабрале са на Витуша,
да си метат, бре, бел камик,
да го метат от Витуша,
от Витуша на Перина.
Па не могле да го метнат.
Ка си дойде Рабро юнак,
той си метна, бре, бел камик,
от Витуша на Перина,
та си падна вов градина -
вов градина самодивска,
потроши и, поломи и,
поломи и ран босилек.
Разсърди са самовила,
разсърди са, разлюти са,
та си фана сур елена,
оседла го, обюзда го,
воседна си сур елена,
па отиде от Перина,
от Перина на Витуша
на юнацци проговаря:
- Слава Богу, триста момци,
триста момци коледаре,
що ви питам, кажете ми:
кой си метна, бре, бел камик,
от Витуша на Перина,
та ми падна вов градина -
вов градина самодивска,
поломи ми, потроши ми,
потроши ми, ран босилек?
Отговарят триста момци,
триста момци коледаре:
- Нали питаш, да ти кажем;
Това беше Рабро юнак,
що си метна, бре, бел камик,
от Витуша на Перина.
А Рабро са сас своя кон -
сас своя кон подиграва
по планина, по рудина,
самодиви на ядове.
Разсърди са самовила,
разсърди са, разлюти са,
па си Рабру отговаря:
- Дръж са, дръж са, Рабро юнак,
да ти предам танка стрелкя
коя ми е много души -
много души изгубила,
а за тебе що Бог даде.
Па си метна танка стрелкя
да удари Рабро юнак,
той си метна щит на себе,
защити си кон и себе,
улови и танка стрелкя,
потроши я, поломи я,
па си коня подиграва
по планина, по рудина,
самодиви на ядове.
Пукна тресна самодива,
пукна тресна от ядове,
па си дума самодива:
- Дръж са, дръж са, Рабро юнак,
да ти предам втора стрелкя,
втора стрелкя двойо стрелкя,
и тя ми е много жени
оставила все вдовици;
да ти предам трета стрелкя,
трета стрелкя тройо стрелкя,
и тя ми е много майки -
много майки разплакала,
а за твойта - що Бог даде!
Фърли стрела къде Рабро,
той си метна щит на себе,
защити си кон и себе,
улови и танки стрелки,
поломи ги, потроши ги,
и разигра добра коня,
и развърте буйно копье,
развърте си буйно копье,
та удари самодива
между двете черни очи...
накара я в черна земя.



Наскоро се зачетох и в песните от "Веда Словена". Там на няколко места се споменават Юдите, а доколкото знам, това е едно от наименованията на самодивите. Прилагам цитат.

Сива, Сурва усивилъ са!
Седналъ ми Сива фафъ висина,
Фафъ висина фафъ зелена гора,
Дека му е златенъ кладнецъ,
И утъ кладнецъ жарна вода,                                   
Утъ вода-та силанъ йогань
Силанъ йогань ду небе-ту,
Утъ йогань ми Жива Юда —
Какъ са Юда пременила
Пременила наредила,                                                10
Дрехи хи са позлатени
Та си грее ясну сланце;
Фъ десна хи рока златна каната,
Фафъ каната жарна вода,
Фафъ лева хи рока златна чеше                               
Служба служи Сива Бога.
Малки моми долу на поле-ту,
Сека мома парна пуйка,
Сека мома чиста кулака,
На бога са мольба молетъ:                                       
Боже ле, Сива Боже!
Курбанъ ти, Боже колеме,
Днесъ ти е личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день;
Днесъ ми слевашъ утъ небе-ту                             
Та ми седишъ фафъ гора-та.
Какъ си пиетъ жарна вода,
Какъ та служи Жива Юда,
Мольба ти са, Боже, молиме,
Да си фарлишъ златна чеше                                   
Да си парснешъ жарна вода,
Да на парене долу на поле-ту,
Да сме живи да сме зрави,
Да сме живи за илинче,
Да сме зрави ду суринче.                                       
Па сме, Боже, фъ наше града,
Фодиме си утъ каща на каща,
Съсъ насъ иде Жива Юда,
Пременила са наредила са,
Фафъ рока хи златна каната,                               
Златна каната златна чеше,
И фафъ чеше жарна вода,
Дека си ми Юда дойде,
Дека парсне жарна вода,
Сички са фъ каща живи,                                           
Сички са фъ каща зрави,
Та си Юда дарба даруватъ,
На тебе си курбанъ колетъ
Царни пуйки, чисти кулаци.
Какъ си моми песна пеетъ                                     
На Бога са мольба молетъ,
Жива Юда на белъ кладнецъ,
Лику хи са позлатилу,
И подава златна чеше
Да си пие Сива Бога,                                             
Фтегна Бога златна рока
Та си зева златна чеше,
Жарна вода ни си пие,
Лу е парсна долу на поле-ту
Та посипа малки моми                                             
И лику хми побелелу,
Утъ лику хми ясна зора,
Дрехи хми са позлатили,
Позлатили са побелели са,
Сива Бога дума си продума                                     
На Юда си вели ютговори:
Ой, ле Юду жива самувила,
Служба ма си Юду служила,
Днесъ ми е личенъ-день
Личенъ-день Сурванъ-день,                                   
Днесъ утъ мене изимъ имашъ
Да наточишъ жарна вода,
Фафъ рока ти златна каната
Златна каната, златна чеше,
Та си слевашъ на поле-ту. 



 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27