Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Езотерика => Темата е започната от: Румен в Април 30, 2010, 14:38:55 pm

Титла: Самодиви
Публикувано от: Румен в Април 30, 2010, 14:38:55 pm
Не знам дали точно в този раздел трябва да включа тази тема, но все пак искам да попитам дали някой е виждал т. нар. самодиви или е чувал истории за тях.
Аз например съм чувал от моите баби и дядовци истории за самодиви и мога да ви споделя две от по-интересните.
Веднъж дядото на майка ми станал много рано сутринта да ходи до воденицата. Тръгнал с каруцата и по пътя изведнъж попаднал на някаква сватба, самодиви играели хоро. Дори като сватбар го дарили, сложили му кърпа на рамото. Направо като истинска сватба. По-късно се събудил на каруцата, не помнил как е заспал, когато се свестил, намерил на рамото си едно листо.
Друга случка пък ми е разказвал дядо, даже скоро пак ми я разказа. Преди повече от 70 години един съсед излязъл по тъмно на двора и видял около кладенеца самодиви. Наблюдавал ги известно време и се прибрал, без да отиде до тях.
Не ми се вярва всичко това да са си го измисляли, но ако ги е имало преди, защо сега никой не ги вижда, или поне аз не знам за такива случаи.
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: sedere в Април 30, 2010, 19:49:16 pm
Аз съм виждал преди около пет години на Витоша вечерта бях на хижа и реших вечерта към 10 да се разхода в гората, защото доста добре познавам планината и вечер не ми е проблем да се разхождам там.
Тогава изтръпнах от страх и не смеех да мръдна, а бяха на не повече от 200 метра в гората не ме забелязаха, но правеха странни движения и се чуваше много странна и красива музика не я свързах с никой инструмент познат.Така около 10 минути и изчезнаха. Между другото това и филма Междузвездни Войни ме накараха да се "събудя от съня" в който повечето хора са в момента.
Мястото на Витоша е в резервата “Бистришко бранище”  по пътя за Бистрица навътре в гората.
България има едни наистина интересни планини особено Витоша, Рила, Пирин и Родопите.
А на въпроса защо сега никой не ги вижда? Защото хората повечето са изгубили връзка с природата и не ходят при нея или ако ходят все едно са на маратон там. Другото е, че хората(повечето) не вярват в такива неща, те си имат големи грижи и проблеми на главата ;D
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Tina в Април 30, 2010, 23:48:30 pm
Никой не ги вижда защото енергийните ни вибрации са снижени от енергийно отравяне на атмосферата (телевизия, радио, сателити, телефони, безжични военни инсталации и пр), както и от отровна храна, кочто ни сваля енергийното ниво до това на пълзящи и болни зомбита....

Ще ги виждате, но трябва да вибрирате с тази енергия, показана на приложената картинка, а това е виртуално невъзможно освен за няколко благословени минути и много предварителни опити (както сама открих)...

П.П И разбира се, че ще ги виждате в планината, която ви прочиства енергиите.  :)
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: niki27pl в Май 01, 2010, 00:06:16 am
И аз съм чувал истории от моите баба и дядо, че преди са ги виждали. Но скоро никои не ги е виждал.Селото не ми е покраи някоя планина но са ги виждали. Даже има и една история с златни монети които летят докато самодивите играят, и ако хварлиш камък и им пресечеш пътя тези дето останат под камъка си оставят за теб  ;D. но мисля че имаше още нещо, че май ако го направиш това ще ти се случи нещо лошо. Това са историите за самодиви в мойто село ;)
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Tina в Май 03, 2010, 01:34:21 am
Румен подхвана много хубава темичка!  :hi:

В келтския свят твърдят, че самодивите са духовете на природата. Ако сте гледали Властелина на пръстените, ще знаете за горските елфове..и ако си спомняте техните вибрации са толкова нежни...

Защо само бабите и дядовците ни от началото на миналия век са виждали тези духове, а ние не?

Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Румен в Май 03, 2010, 08:58:15 am
Това за златните монети ми го е разказвала баба ми, когато е била малка в техния двор са виждали такива. Но, както казваше тя, в днешни дни не се срещат такива същества, защото светът много се е променил и затова сега са невидими за човека.
Аз живея на село и доста често съм навън през нощта, но никога не съм виждал нещо странно.
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: arakha в Май 03, 2010, 12:40:14 pm
Близо до мястото където живея има една малка горичка с една малка полянка :), а под тях една голяма пещера пълна с вода.Там на тази полянка много хора са виждали самодива.Знам че самодивите те подлагат на изпитание но какво е то и защо още не ми е ясно...Явно се появяват на енергйни точки.
А, това за златото...да ви предупредя да не се доближавате когато забележите токова злато. Обикновено се вижда като сияние (наричат го кълнато злато)и понякога се бърка със сиянието на фосфора когато има умрял човек на мястото.Ако пипнеш или вземеш такова злато със сигурност те чака нещо неприятно. Не говоря за златото което са видяли при самодивите, за това нищо не знам.
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: niki27pl в Май 03, 2010, 16:13:21 pm
До колкото си спомням, от разказите на прабаба ми,са ги виждали през определен период в годината,а не всяка вечер. И са ми разправяли че били много красиви на външен вид  ;)Засега друго не мога да се сетя,около 20 години са минали откакто съм бил дете  ;)
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Румен в Май 05, 2010, 09:04:24 am
Освен самодиви, едно време са виждали и други същества, както ми е разказвал дядо.
Например, веднъж по-голямата му сестра, която била още мома, била на двора с едно съседско момче и когато той тръгнал да се прибира, покрай тях преминало едно биволче, което влачело синджир и изчезнало някъде.
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Eon в Май 05, 2010, 09:19:54 am
Какво странно има в това?
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Румен в Май 05, 2010, 11:12:29 am
Странното е, че някога са ги виждали, а сега не.
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: niki27pl в Май 05, 2010, 16:36:49 pm
Има разлика между самодиви и духове, според мен де ;)Това биволче може да се определи и като дух, непреминало от другата страна, а не като самодиви.
Едно време много са ходили по полята да косят, сеят и такива неща,тръгвали са по тъмно в ранни зори и тогава са ги виждали, замислете се в днешно време някои дали става по нощите и ходи да си изоре нивата,доколкото си спомням са излизали към 3-4 ч.сутринта.Лично на мен тогава ми е наи сладко да спя ;D
Може и сега да ги има и да се явяват, но няма кои да ги види :)
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: rebel в Март 06, 2011, 15:54:35 pm
Много хубава тема, браво Румене.

Бях около 6 годишен, прадядо ми беше още жив на преклонна възраст  
/светла му памет/, той за пръв път ми разказа за самодиви.

Когато той е бил на 22 годишна възраст, с баща си били овчари, като имали кошари на едно високо плато в балкана. В близката гора имали колиба, със заложени капани около нея.
Един ден преди смрачаване, баща му го пратил да провери капаните. Той нарамил пушката и тръгнал към колибата. Преди да влезе в гората още било светло и в началото на гората видял ято домашни гъски... малко странно домашни гъски в гората, но той си помислил, че са на друг овчар и си ги е докарал да ги гледа и затова не ги закачал... Навлизайки по пътечката към шубраците, гъските - бели като като облаци, грачели и съскали по него, а най първата току го догонвала и с клюн му дърпала ямурлука. И така на няколко пъти. Накрая ги прогонил и продължил на спокойствие към капаните, обаче се появила една тежест в гърдите му и много му се доспало, със сетни сили едва се добрал до колибата, пил вода от бъклицата и заспал. По някое време през нощта се събудил, наблизо
до колибата чул глъч, смях, имало запален огън...
По думите на дядо: -Засмени девойки с дълги коси, по ризи и венци на косите се въртеха, играеха и тичаха покрай огъня...
Малко се смутил, излязъл да ги пита, кои са , защо са там...установил, че внезапно е онемял и не може да говори.
Видели го самодивите и започнали да го викат по име : -Велко ела при нас, ела с нас!
Говорели със затворени усти, усмихвали се и се веели като вятър, според дядо.
Всичко това видял само за няколко мига, започнало да се показва слънцето и да става светло, изгряла звезда Зорница и докато се появи зората, девойките изчезнали заедно с огъня си...
Дядо Велко, проверил всички капани, всички били пълни със зайчета и фазани.
Пак пил вода от бъклицата си. Нарамил пушката заедно с дивеча и тръгнал към кошарите на баща си. Там стигнал по обяд, стадото и кучетата били по поляните и не им обърнал внимание. Чул, че баща му свири на кавал на отсрещния баир и отишъл да се похвали с улова. Както стигнал до баща си, така установил, че все още е ням и не може да говори.
Баща му видял улова, похвалил го и го попитал защо се е забавил толкова.
Смутен, пребледнял само посочил гората и със символи показал хоро и жени.
Баща му казал: -Ясно видял си самодиви и сега си мут за една седмица, те са ти взели гласа, и през тази седмица може да се върнеш при тях, но завинаги. Само животните ще те чуват засега...
Дядо Велко установил, че може да си общува първо със Шаро - едното от кучетата, другото било много страхливо и само лаело, после със овните и овцете.
Разбира се, избрал да остане при баща си и след седмица му се върнал говора, останало
му качеството още дълго да общува със животните си.

Той беше около 80 годишен, когато ми разказваше това. Дали си е било негова приказка,
дали е било истина не знам.
И до ден днешен, завиждам на хората видели самодиви, и аз ще разказвам историй за самодиви на моите деца.
И във връзка със темата, искам да поздравя всички със песента на Нина-Николина "Самодиви"
/>
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: arktur в Март 08, 2011, 17:39:10 pm
Един приятел от Шишенци беше на гости в нас тези дни и ми разказа, че всяка вечер се чуват песни и танци, самодивско хоро или пролука във времето, никой не знае. Това ме накара да намеря филма на Карбовски, който показва точно тези истории, не знам дали сте го гледали, разделено е на 4 части.

Село Шишенци, някъде във видинския край, е метафора на обезлюдяването – в повечето села вече няма хора, а на тяхно място идват духовете. Мистични същества, които издават звуци и плашат бабичките. Караконджули, таласъми и самодиви, леприкони и еднорози щъкат в едно изоставено българско село – толкова изоставено, че до него няма път.

Пътят е погълнат от джунглата така, както последните бабички в село Шишенци са погълнати от невероятните истории на една призрачна страна – самодивите играят хоро, но никой не може да ги види, чуват се сватбарска музика и глъч, но никой не може да ги запише, извиват се неочаквани вихрушки, цяла сватба потъва вдън земя, намерено имане убива откривателя си, проклето злато върви в комплект с таласъм… Легенди и истини.

Митология и събития. Вярване и скепсис. Живи и умрели. Всичко това го има в този резерват за таласъми – село Шишенци. Има и такива стари български имена като баба Перка, която разказва истории за умрели, истории за вампири…

Първа част: http://www.youtube.com/watch?v=TG2AXIrdLjI&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=TG2AXIrdLjI&feature=related)
Втора част: http://www.youtube.com/watch?v=lkNkPYD586k&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=lkNkPYD586k&feature=related)
Трета част: http://www.youtube.com/watch?v=g_OFPN2ChYw&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=g_OFPN2ChYw&feature=related)
Четвърта част: http://www.youtube.com/watch?v=0epevzZn4hQ&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=0epevzZn4hQ&feature=related)

 :-X
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: woda в Март 12, 2011, 03:13:07 am
За мен разказите отразяват действителни наблюдения, за които хората нямат обяснение. Много от разказите са от преди техническата революция. Сега е лесно да се намери инфо в нета по подобни въпроси и е лесно да се изфабрикува достоверен разказ. Но по онези времена хората са споделяли наблюдения.
Преди време четох в стара книжка съвсем на обикновен език обяснено за природните духове, гномите, ондините- водни духове.Та там се обясняваше и за въздушни духове(забравих наименованието им). За тях бе обяснено че се появяват като облаци или реещи се като воал. На цвят ги описват бели и полупрозрачни. Понякога можели да се зърнат в небето.
Описвам това, защото някак ми е направило впечатление и доста се изненадах когато един ден научих за Space Serpents. Някак бързо направих връзката-

Кадрите са заснети от космонавти в орбита.
А и се предполага че са вид живи организми живеещи в космоса с дилжина около километър. Много е вероятно това да са наблюдавали и предците ни.
Няма да се учудя ако и за самодивите се окаже че са си наблюдение на действително ставащи събития. То и в филмчето си пролича как телевизията вече си е дала отпечатъка в техническото мислене на хората. Имаше изказване че е възможно да са неща проектирани от паралелни светове. Нещо за което нашите предци едвали биха помислили- за тях по близка е идеята за духове, ангели и т.нт.
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Hacko в Март 12, 2011, 13:41:59 pm
Преди време четох в стара книжка съвсем на обикновен език обяснено за природните духове...

Странните звуци от тибетската „Пещера на духовете“ - видео

http://nepoznato.energetika-bg.com/2011/03/strannite-zvutsi-ot-tibetskata-peshterata-na-duhovete-video/

Записът на звука  е бил направен от тибетски монах. В тази пещера спят тибетските светци.
Старейшините казват, че бог Шива започва да пее мантрата си, като  призовава боговете да се върнат на Земята.
Но мантрата има 3 степени. Последната е, когато Шива затръби с неговия рог, което би означавало начало на  нова епоха.
Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Nikola_Davidov в Март 23, 2011, 22:05:57 pm
Аз всеки път виждам самодиви в малките часове около гарата в Плевен.  :P

Това е в рамките на шегата, не се опитвам да иронизирам никого.  :drinks:
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Monster445 в Ноември 17, 2013, 21:21:10 pm
Много хора си мислят, че гласовете (наподобяващи тосущ сватба) са самодиви. Това е груба грешка. При самодивите не се чува тъпан, а песни и мелодий, които не могат да се оприличат на нищо познато. ;) Виковете(мъжки, женски, детски) и тъпаните са духове, никой не знае какви точно, знае се само легендата. За разлика от самодивите, те не могат да навредят и не оставят следи по тревата. Движат се бързо и не се задържа дълго шумотевицата. Не се чуват всеки ден както казват по ''Карбовски''. Самодивите са много опасни същества и не трябва да се взимат на шега!
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Kolibar в Ноември 17, 2013, 21:34:01 pm
Много хора си мислят, че гласовете (наподобяващи тосущ сватба) са самодиви. Това е груба грешка. При самодивите не се чува тъпан, а песни и мелодий, които не могат да се оприличат на нищо познато. ;) Виковете(мъжки, женски, детски) и тъпаните са духове, никой не знае какви точно, знае се само легендата. За разлика от самодивите, те не могат да навредят и не оставят следи по тревата. Движат се бързо и не се задържа дълго шумотевицата. Не се чуват всеки ден както казват по ''Карбовски''. Самодивите са много опасни същества и не трябва да се взимат на шега!
В Еленския Балкан дори не им се споменава името гласно, за да не ги извикаш. Вместо това им казват горските момичета. Вярват, че не понасят цигари и заради това ако човек минава през гората по тъмно пали цигара.
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Kat в Ноември 29, 2013, 18:25:01 pm
В балкана над селото на баба ми и дядо ми има една поляна, а по средата много красиво голямо дърво. Дядо ми ми е разказвал, че според местните митове около това дърво самодивите танцуват своите танци, но самият той не ги е виждал. Другият пък като отида ще снимам мястото и ще го публикувам, много е красиво.
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Black Adder в Ноември 29, 2013, 21:44:12 pm
Ами той пред баба ти смее ли да каже, че в виждал самодиви  :D Това в кръга на шегата де.
На практика, както е писано и преди в темата, а както е обсъждано и на други места, не всеки може да види самодивите и другите свръхестествени същества, не само защото не притежава съответната дарба, но и защото съвременният свят е прекалено замърсен със странични 'шумове' - ТВ, Радио, GSM, GPS и какви ли още не електронни излъчвания на какви ли не честоти.
Това е все едно да се опиташ да чуеш конкретен човек в ресторант със шведска маса и чалга.
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: любознателният в Ноември 29, 2013, 22:32:41 pm
Ами той пред баба ти смее ли да каже, че в виждал самодиви  :D Това в кръга на шегата де.
На практика, както е писано и преди в темата, а както е обсъждано и на други места, не всеки може да види самодивите и другите свръхестествени същества, не само защото не притежава съответната дарба, но и защото съвременният свят е прекалено замърсен със странични 'шумове' - ТВ, Радио, GSM, GPS и какви ли още не електронни излъчвания на какви ли не честоти.
Това е все едно да се опиташ да чуеш конкретен човек в ресторант със шведска маса и чалга.
А ти нима вярваш на бабините деветини  :D Самодиви и самовили, ми се виждат когато си спретна парти купон  :D
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Black Adder в Ноември 30, 2013, 20:54:26 pm
Ти купон си спретвай където искаш, но ако обичаш - или коментирай по темата или по-добре си продължавай с купона някъде другаде, най-малкото, при регистрацията си (която е по-малко от година) би трябвало да си прочел, защото си се съгласил със :
Цитат
Ние подхождаме към тематиката с предположението, че "феномените" обсъждани във форума съществуват в една или друга форма, което означава, че ако отхвърляте вероятността за съществуването им, няма смисъл да се регистрирате.

За теб и такива като теб много неща са "бабините деветини", но това не променя фактите.
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Kolibar в Декември 01, 2013, 18:49:14 pm

За теб и такива като теб много неща са "бабините деветини", но това не променя фактите.
+1!
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Румен в Декември 27, 2013, 13:37:42 pm
Искам да споделя един пресен случай от Бъдни вечер. Четири коледарчета са видели "жена, облечена в бяло" в края на селото, когато са обикаляли да коледуват. Интересното е, че такава жена е била виждана и на други места в селото в предишни години. Даже чух история, че преди време един човек я видял да плаче, приближил се и я попитал какво има, тя го наплюла и след време човека заболял и починал. Длаи е възможно да е самодива?
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: ranilota в Декември 27, 2013, 20:50:24 pm
Това със самодивите, аз го вярвам, разказвали са ми стари хора от Петричко. Днешният човек е урбанизираносъсредоточен в градовете. Там ефирът е зает, няма как да се случи, няма и природа.
По служба бях в Гоцеделчевско, нависоко, получих 3 пророчески съня. Всичките се случиха, бяха в телеграфен вид. В големия мръсен град вече не сънувам.
Та, самодивите дали нямат общо с природните духове-силфиди, елементали...други?
Ако повтарям нещо казано-махнете го.
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: bofara в Декември 28, 2013, 09:37:07 am
.."жена, облечена в бяло"..тя го наплюла..
Оффтоп, извинявам се предварително. Прочитайки това от приведения цитат получих силно изтръпване /това, което се нарича 'да те полазят мравки'/. Принципно такова състояние, доколкото съм запознат, е свързано с предишен опит /най-често записан в подсъзнанието, примерно или от минали животи, или нещо, което не помним/, който идва като сигнали от астралното тяло към -->ефирното-->физическото и се усеща именно така. Както хората употребяват израза - "тръпки ме побиха" - нещо подобно е и това, но в по-мек вариант.
Между другото плюнката е много силно средство за въздействие /"да наплюеш болното си място и да ти мине като на куче"/, както и погледа..
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: rorchach в Декември 28, 2013, 22:23:46 pm
@Румен
Кое е селото, в кой регион се намира ?
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Kat в Декември 29, 2013, 03:26:06 am
Искам да споделя един пресен случай от Бъдни вечер. Четири коледарчета са видели "жена, облечена в бяло" в края на селото, когато са обикаляли да коледуват. Интересното е, че такава жена е била виждана и на други места в селото в предишни години. Даже чух история, че преди време един човек я видял да плаче, приближил се и я попитал какво има, тя го наплюла и след време човека заболял и починал. Длаи е възможно да е самодива?

това ми напомня за легендите за селото на баба ми и дядо ми, там говорят за белия човек. Едва ли не ако го видиш лошо ти се пише, като малка много ме беше шубе. Казвали са ми и че в региона на Велико Ърново същият герой се мотаел
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Румен в Януари 03, 2014, 11:42:20 am
@Румен
Кое е селото, в кой регион се намира ?
Катуница, намира се на 10-ина километра от Пловдив.
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Monster445 в Октомври 31, 2014, 12:51:52 pm
В Еленския Балкан дори не им се споменава името гласно, за да не ги извикаш. Вместо това им казват горските момичета. Вярват, че не понасят цигари и заради това ако човек минава през гората по тъмно пали цигара.

Това за цигарата съм го чувал. Дори едва ли не всякакъв дим не понасяли...
Това, че не им се споменава името, за да не се извикат ... не съм го знаел. Чувал съм, че когато е тъмно не е хубаво да говориш за свръхестествени работи, може би това е причината :)
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Atlantis в Ноември 14, 2014, 17:29:45 pm
Винаги ми е било много интересно да слушам разкази за самодиви. Знам, че пра баба ми също е имала случка с тях, но бях толкова малка когато ми я разказа, че едвам помня. Самата аз никога не съм се срещала с тях, но с интерес гледах предаването на Карбовски по темата.

Някой изобщо може ли да обясни какво всъщност са самодивите, има ли някаква легенда за тяхното появяване? Добри ли са или са лоши и изобщо каква е целта им, какво търсят, какво искат? Ще е интересно ако някой има информация :)  :-*
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Амрита в Май 25, 2016, 00:57:30 am
Не знам дали точно в този раздел трябва да включа тази тема, но все пак искам да попитам дали някой е виждал т. нар. самодиви или е чувал истории за тях.


 Съпругът ми и аз бяхме на вилата си в Троянския Балкан, отдалечено място, с малко необитавани къщи наоколо, само лятото летовници  идват за по седмица -две. Една нощ, малко преди три се ПОЛУсъбудих от  Глъч (беше някъде май-юни), като че хоро се играеше и женски подвиквания и натъртвания се чуваха: " И-иииий-ху-И-йй-ииии, Хи-хи, Ийййййй!". Усетих, че дишането на мъжа ми се промени, като да се събуди и той и го попитах: "Чуваш ли?"-той отговори " Да." В следващите секунди всичко утихна/заглъхна е точната дума, а ние бяхме напълно будни. Смея да твърдя, че и двамата  чухме  в просъница самодиви. Това е онзи  момент, когато човешкото съзнание  е между два свята. Това не бяха любовни  позиви на сръндаци или други животни. Това си бяха същински самодиви. Ако  бях само аз, да кажа, че съм сънувала, но  не бях сама и кратките реплики, които проведохме с  моя мъж бяха достатъчно доказателство за мен самата, че съзнанието ми не играе шеги.

Харесвам Българския фолклор. Аз самата съм  от северна България, чувала съм много за самодиви по поречието на Дунав, особено от към северозападна България.

по този повод за Еньов ден написах следната приказка в рими и публикувах  под псевдоним в Буквите: 

Русалина неделя


 

“Омано, омано, омай ме либе!

Върти го, върти ме либе!

Дюлюлянко, задели либе от пътя, от кръстом пътя

При мене либе да дойде, двамта да са земиме!”


(народна песен)

 

 

На сред лято момче гурбетчия връщаше се село,

дълъг, труден  път от зарана бе поело.

Веч Луната го настигна, звездното одеяло в крайчеца повдигна

и с  рояк светулки съпричастно му намигна .

 - Закъснели момко, що така дириш в туй усое, в таз гора!?

Мигар си забравил, туй що батя ти заръча : “Камене, ходи де що ходиш,

но в гората не замръчай !”

Камен се озърна и в старни подскочи.

Глас омаен му се стори, най-ми било бликащо Поточе.

“Сън ли е това или на яве!?....Що за дивотии се таят във таз дъбрава!?”

Храброто сърце не трепна, хитростта накара Камен да приклекне.

Богу за закрила се помоли очертавайки с ръка кръстица,

Затаил дъха, снижи се до зида на стара воденица.

Момъкът очите си на четири отвори, взирайки се в странна броеница...

осем чудно хубави девойки заизнизаха се из под водата

всяка бяла  риза сваляше и си разпиляваше косата.

Заситниха една след друга тия дружки, полумесец наредиха,

а на мястото  на всяка стъпка никне синьо плам’че-също  теменужка.

Най-подир тях из водата се показа прелестно създание,

малката полянка озаряваше с пагубното си очарование.

Ризата си на старни остави, току до запретнатите мъжки ръкави.

Нашият юнак не се издаде, само притаи се още по-назаде.

Тез девойки, чини се, русалки бяха, в следващия миг

кръшно, вихрено се завъртяха, песен-заклинание запяха:

(Сал омайната девойка треви сбираше и венец виеше.)

 “Омано, омано омай го биле!-Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

Върти го, вътри го, върти го либе!-Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

Дюлюлянко, задели либе от пътя, от кръстом пътя,

Долюляй го при мене да дойде!-Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

При мене да дойде, да не си иде, да не си иде,

дорде тайната не понайди!-Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

Тайната-да си иде,коги ризата ми изгори,на първите слънчеви лъчи.

Дорде си село иде, да мълчи!-Ха-ха-ха,хи-хи-хи!

И мене да вземе от тези води, от тези води, от тези гори!-

Ха-ха-ха, хи-хи хи!

Ако ми тайната не понайди, тук да остани дорди са стопи!-

Ха-ха-ха, хи-хи-хи!-Бу-ки-бълбук-бук!”

Тез девойки чудновати  рекнаха го тъй и гмурнаха се във водата-

осемте девойки със по риза във ръката.

Сал  деветата остана, като че ли да бе обрана.

Нашя Камен, как бе сръчен, грабна туй що  бе до него

свря го в лявата  дисагя  и хич и не понечи да избяга.

В миг смени се образа прекрасен, премени се в

люспест демон,по-скоро смешен,колкото ужасен.

Тропна с крак и с пламнал поглед му просъска:

-Млади момко, ще си доведеш несгоди.Дай ми  всичко ще е мое,

за да на погубиш щастието свое!

Нашя Камен не понечи да говори,

а момата с друг глас промърмори:

- Тука, де хоро играхме е заровено имане,

 дай ми ризата и в мигом твое ще стане!?

Камен премълча туй умно,

да си трае в този миг беше по-разумно.

Тоз час бедната девойка  се примоли:

-Млади момко, дай ми моята премяна,

 аз сестрици имам, ще ги жаля,

нивга няма  да ме видиш ти засмяна!-Туй последно рекна

малката русалка във сълзи обляна.

Камена с добро сърце беше,

аха-аха да проговори и пожеланото от торбата да изрови,

сова белоглава с крилат замах мърчината разпори

и сякаш ума на момчето отново отвори.

Разведели се, Слънчо се ококори,

златен кон възседна и през синевата пришпори.

Бялата риза в тревата гореше,мила девойка в ръцете му спеше.

...

От баба си знам, на туй място билето  Росен растеше.

Титла: Re:Самодиви
Публикувано от: Амрита в Май 25, 2016, 01:06:28 am
Румен подхвана много хубава темичка!  :hi:

В келтския свят твърдят, че самодивите са духовете на природата. Ако сте гледали Властелина на пръстените, ще знаете за горските елфове..и ако си спомняте техните вибрации са толкова нежни...

Защо само бабите и дядовците ни от началото на миналия век са виждали тези духове, а ние не?

Не само в келтския свят. Елфите са част от  Нордическия фолклор до такава степен, че в Исландия по закон, до ден днешен строителството на пътища и сгради се съобразява с местонахождението на елфически селища или жилища, които не бива да се нарушават  :unknown:
Титла: Re: Самодиви
Публикувано от: Kat в Юни 05, 2016, 22:29:26 pm
Самовилите (Самодиви, Вили, Юди) се споменават изключително често в българския фолклор. Очевидно има причина. Понякога са добри, понякога лоши, струва ми се, че в повечето случаи са представени в лоша светлина. Наскоро много се изненадах, попаднах на едно доста старо интервю с Баба Ванга по телевизията, подчертавам - интервюто е във ВИДЕО формат, тоест не са нечии измислици. Около Баба Ванга имаше някакви съседки и едната й каза (точен цитат) "...я кажи дет та е вихрушката вдигнала, дет това са биле жени с убави цървени коси". Баба Ванга отговори: "Ееее, тия са самовили, тия са нечисти, тия са..Всекъде ги има. Нема кьоше без них. Виж, никой не ги е виждал при дъбиците, а магарето ги вижда. Кога дойде и ги види, кръшка на друга страна. А оня що го кара му вика "чуш бре, оти тука се буташ". Магарето ги вижда и ке тръгне натам. Он ги вижда. Магарето вижда, воло вижда, кучето вижда, овците виждат. Воло всичко вижда. Ти ке ги видиш ли?"
По-нататък пак я питаха, но каза, че това й напомня мъката и не обича да говори по този въпрос.

Давам за пример първата българска фолклорна песен, която ми попадна, а има страшно много:

Сабрале се сабор момци,
сабор момци, отбор момци,
триста момци коледаре,
сабрале са на Витуша,
да си метат, бре, бел камик,
да го метат от Витуша,
от Витуша на Перина.
Па не могле да го метнат.
Ка си дойде Рабро юнак,
той си метна, бре, бел камик,
от Витуша на Перина,
та си падна вов градина -
вов градина самодивска,
потроши и, поломи и,
поломи и ран босилек.
Разсърди са самовила,
разсърди са, разлюти са,
та си фана сур елена,
оседла го, обюзда го,
воседна си сур елена,
па отиде от Перина,
от Перина на Витуша
на юнацци проговаря:
- Слава Богу, триста момци,
триста момци коледаре,
що ви питам, кажете ми:
кой си метна, бре, бел камик,
от Витуша на Перина,
та ми падна вов градина -
вов градина самодивска,
поломи ми, потроши ми,
потроши ми, ран босилек?
Отговарят триста момци,
триста момци коледаре:
- Нали питаш, да ти кажем;
Това беше Рабро юнак,
що си метна, бре, бел камик,
от Витуша на Перина.
А Рабро са сас своя кон -
сас своя кон подиграва
по планина, по рудина,
самодиви на ядове.
Разсърди са самовила,
разсърди са, разлюти са,
па си Рабру отговаря:
- Дръж са, дръж са, Рабро юнак,
да ти предам танка стрелкя
коя ми е много души -
много души изгубила,
а за тебе що Бог даде.
Па си метна танка стрелкя
да удари Рабро юнак,
той си метна щит на себе,
защити си кон и себе,
улови и танка стрелкя,
потроши я, поломи я,
па си коня подиграва
по планина, по рудина,
самодиви на ядове.
Пукна тресна самодива,
пукна тресна от ядове,
па си дума самодива:
- Дръж са, дръж са, Рабро юнак,
да ти предам втора стрелкя,
втора стрелкя двойо стрелкя,
и тя ми е много жени
оставила все вдовици;
да ти предам трета стрелкя,
трета стрелкя тройо стрелкя,
и тя ми е много майки -
много майки разплакала,
а за твойта - що Бог даде!
Фърли стрела къде Рабро,
той си метна щит на себе,
защити си кон и себе,
улови и танки стрелки,
поломи ги, потроши ги,
и разигра добра коня,
и развърте буйно копье,
развърте си буйно копье,
та удари самодива
между двете черни очи...
накара я в черна земя.



Наскоро се зачетох и в песните от "Веда Словена". Там на няколко места се споменават Юдите, а доколкото знам, това е едно от наименованията на самодивите. Прилагам цитат.

Сива, Сурва усивилъ са!
Седналъ ми Сива фафъ висина,
Фафъ висина фафъ зелена гора,
Дека му е златенъ кладнецъ,
И утъ кладнецъ жарна вода,                                   
Утъ вода-та силанъ йогань
Силанъ йогань ду небе-ту,
Утъ йогань ми Жива Юда —
Какъ са Юда пременила
Пременила наредила,                                                10
Дрехи хи са позлатени
Та си грее ясну сланце;
Фъ десна хи рока златна каната,
Фафъ каната жарна вода,
Фафъ лева хи рока златна чеше                               
Служба служи Сива Бога.
Малки моми долу на поле-ту,
Сека мома парна пуйка,
Сека мома чиста кулака,
На бога са мольба молетъ:                                       
Боже ле, Сива Боже!
Курбанъ ти, Боже колеме,
Днесъ ти е личенъ-день
Личенъ-день Сурвакъ-день;
Днесъ ми слевашъ утъ небе-ту                             
Та ми седишъ фафъ гора-та.
Какъ си пиетъ жарна вода,
Какъ та служи Жива Юда,
Мольба ти са, Боже, молиме,
Да си фарлишъ златна чеше                                   
Да си парснешъ жарна вода,
Да на парене долу на поле-ту,
Да сме живи да сме зрави,
Да сме живи за илинче,
Да сме зрави ду суринче.                                       
Па сме, Боже, фъ наше града,
Фодиме си утъ каща на каща,
Съсъ насъ иде Жива Юда,
Пременила са наредила са,
Фафъ рока хи златна каната,                               
Златна каната златна чеше,
И фафъ чеше жарна вода,
Дека си ми Юда дойде,
Дека парсне жарна вода,
Сички са фъ каща живи,                                           
Сички са фъ каща зрави,
Та си Юда дарба даруватъ,
На тебе си курбанъ колетъ
Царни пуйки, чисти кулаци.
Какъ си моми песна пеетъ                                     
На Бога са мольба молетъ,
Жива Юда на белъ кладнецъ,
Лику хи са позлатилу,
И подава златна чеше
Да си пие Сива Бога,                                             
Фтегна Бога златна рока
Та си зева златна чеше,
Жарна вода ни си пие,
Лу е парсна долу на поле-ту
Та посипа малки моми                                             
И лику хми побелелу,
Утъ лику хми ясна зора,
Дрехи хми са позлатили,
Позлатили са побелели са,
Сива Бога дума си продума                                     
На Юда си вели ютговори:
Ой, ле Юду жива самувила,
Служба ма си Юду служила,
Днесъ ми е личенъ-день
Личенъ-день Сурванъ-день,                                   
Днесъ утъ мене изимъ имашъ
Да наточишъ жарна вода,
Фафъ рока ти златна каната
Златна каната, златна чеше,
Та си слевашъ на поле-ту.