Много хубава тема, браво Румене.
Бях около 6 годишен, прадядо ми беше още жив на преклонна възраст
/светла му памет/, той за пръв път ми разказа за самодиви.
Когато той е бил на 22 годишна възраст, с баща си били овчари, като имали кошари на едно високо плато в балкана. В близката гора имали колиба, със заложени капани около нея.
Един ден преди смрачаване, баща му го пратил да провери капаните. Той нарамил пушката и тръгнал към колибата. Преди да влезе в гората още било светло и в началото на гората видял ято домашни гъски... малко странно домашни гъски в гората, но той си помислил, че са на друг овчар и си ги е докарал да ги гледа и затова не ги закачал... Навлизайки по пътечката към шубраците, гъските - бели като като облаци, грачели и съскали по него, а най първата току го догонвала и с клюн му дърпала ямурлука. И така на няколко пъти. Накрая ги прогонил и продължил на спокойствие към капаните, обаче се появила една тежест в гърдите му и много му се доспало, със сетни сили едва се добрал до колибата, пил вода от бъклицата и заспал. По някое време през нощта се събудил, наблизо
до колибата чул глъч, смях, имало запален огън...
По думите на дядо: -Засмени девойки с дълги коси, по ризи и венци на косите се въртеха, играеха и тичаха покрай огъня...
Малко се смутил, излязъл да ги пита, кои са , защо са там...установил, че внезапно е онемял и не може да говори.
Видели го самодивите и започнали да го викат по име : -Велко ела при нас, ела с нас!
Говорели със затворени усти, усмихвали се и се веели като вятър, според дядо.
Всичко това видял само за няколко мига, започнало да се показва слънцето и да става светло, изгряла звезда Зорница и докато се появи зората, девойките изчезнали заедно с огъня си...
Дядо Велко, проверил всички капани, всички били пълни със зайчета и фазани.
Пак пил вода от бъклицата си. Нарамил пушката заедно с дивеча и тръгнал към кошарите на баща си. Там стигнал по обяд, стадото и кучетата били по поляните и не им обърнал внимание. Чул, че баща му свири на кавал на отсрещния баир и отишъл да се похвали с улова. Както стигнал до баща си, така установил, че все още е ням и не може да говори.
Баща му видял улова, похвалил го и го попитал защо се е забавил толкова.
Смутен, пребледнял само посочил гората и със символи показал хоро и жени.
Баща му казал: -Ясно видял си самодиви и сега си мут за една седмица, те са ти взели гласа, и през тази седмица може да се върнеш при тях, но завинаги. Само животните ще те чуват засега...
Дядо Велко установил, че може да си общува първо със Шаро - едното от кучетата, другото било много страхливо и само лаело, после със овните и овцете.
Разбира се, избрал да остане при баща си и след седмица му се върнал говора, останало
му качеството още дълго да общува със животните си.
Той беше около 80 годишен, когато ми разказваше това. Дали си е било негова приказка,
дали е било истина не знам.
И до ден днешен, завиждам на хората видели самодиви, и аз ще разказвам историй за самодиви на моите деца.
И във връзка със темата, искам да поздравя всички със песента на Нина-Николина "Самодиви"