ето една теорийка за измеренията.
Механизъм на сътворение.
Думата “атом” означава “неразделено цяло - съвкупност от материя”. Това, което науката нарича атом е всъщност композиция от по-малки субатомични частици, които са неделими и следователно не е атом. Моята употреба на думата “атом” ще се отнася до фундаменталните частици на всяка равнина. Има 49 различни типа атоми и могат да бъдат разглеждани като фундаментални частици, от които всичко във вселената е построено. Всеки тип отнесен към своята равнина е неделим, но може да бъде разделен на атоми от по-високи равнини. Само атомите от 49-та равнина (измерение) са наистина неделими и могат да бъдат разглеждани като фундаментални частици, от които всичко във вселената е съставено. Бидейки най невидимата (subtle) едва доловима материя която съществува тези 49-орни атоми, могат да бъдат смятани за малки пакети чиста енергия. Те циркулират прониквайки в материята на по-долните 48 равнини за да енергизират с вибрационна, въртяща се или спирална енергия. Тази безгранична енергия движи цялата вселена и е позната на науката като нулева енергия.
Абсолютът непрекъснато снабдява вселената с 49 атома, което е очевидно от ставащата експанзия. 49 атома са фундаменталните частици, от които всяка друга материя във вселената е съставена.. 49-те атома са свързани помежду си формирайки възли, 49 атома дълги, които се намотават и формират един 48-ми атом. Процесът продължава с все по-дълги възли формиращи атомите от по-долните равнини така 49 49-орни атоми се комбинират да формират един 48-орен атом, 49 48-орни атома се комбинират да формират един 47-орен атом, и т.н, и така до равнина 1 (нашата физическа равнина)
Всички атоми вибрират в множество измерения, но по-гъстите атомни структури са по-ограничени от аспекта на тяхната увеличаваща се материя и намаляването на енергийния аспект. Така атоми от физическата равнина (равнина 1) вибрират само в три пространствени измерения, от там и нашият 3D свят. Атомите от емоционалната равнина ( равнина 2) са по-енергични и по-малко материални, така, че те са свободни да вибрират в 4 пространствени измерения; от там и емоционалният свят е 4D свят. Всяка по-висока равнина отпуска още едно пространствено измерение. Така , например, 7 атоми вибрират в 9 пространствени измерения и 49 равнина вибрира в 52 пространствени измерения.
ПРОИЗХОД НА МАТЕРИЯТА.
Безкраен свят на не-съществувание лежи отвъд вселената отвъд време и пространство. Нашата многоизмерна вселена е огледален образ на тази реалност. Негативното съществувание е противоположното на позитивното съществуване, така, че празнотата във вселената е ввсъщност безкрайна гъстота извън вселената и обратно. Тази концепция не може да бъде разбрана ако мислм за вселената като за зона на проявеност, седяща в по-голяма зона на празнота. Двете, вселената и антивселената (universe and antiverse) съществуват на едно и също място, но са пълни противоположности една на друга – като снимка и негатив. Точно като фотографът създава снимка от негатива, така, Абсолютът създава позитивно съществуване – нашата вселена от негативно съществуване (антивселената). Антивселената е невероятно гъста хомогенна матрица от първична енергия-материя. Малки мехурчета се формират в тази гъста хомогенна матрица за да произведат “атоми” от първична материя, които са всъщност празни пространства в гъстата матрица. Но вътре във вселената всичко е обърнато, така, че гъстата матрица кореспондира с празно пространство и празните мехурчета кореспондират с 49 атома. 49 –те атома са основните тухли на нашата многоизмерна вселена и те са сглобени в по-големи и гъсти атоми, за да призвеждат материята в другите 48 равнини.
Хигсови полета (Питър Хигс)
Частица материя от нашата вселена кореспондира с празно мехурче в гъстата матрица на първична материя. Празно мехурче очевидно няма маса, така, че кореспондиращият му елемент също трябва да е без маса – тогава откъде идва масата?
Когато частица се движи във вселената, нейното кореспондиращо мехурче в анти- вселената също се движи. Движейики се през гъстата първична материя на анти-вселената, мехурчето се подчинява на притегляне или съпротивление. Това съпротивление се проявява като инерция в частицата и инерцията предизвиква поява на маса. Големи частици кореспондират на големи гроздове мехурчета, които са подчинени на по-голямо съпротивление, причинявайки появата на голяма маса. Малки частици кореспондират с малки мехурчета, които се подчиняват на по-малко съпротивление, предизвикващи появата на малки маси.
Стандартният модел предлага съществуване точно на такива полета съпротивление. Нарича се Хигс поле на името на физикът Питър Хигс, който теоризира нейното съществуване през 1960. Полето на Хигс е сравнявано с лепкава меласа, през която всяка частица на вселената трябва да плува. Малки частици лесно могат да се местят през полето на Хигс, така, че те изглежда, че почти нямат маса, но по-големите обекти създават повече притегляне и изглеждат по-тежки.
Бозе Аинщайн Кондензация.
Негативното съществуване обхваща хомогенно флуидно море от не-материя с невероятна гъстота. В нашата вселена на позитивно съществуване, всичко е обърнато и гъстотата на материята се увеличава, като слиза от горе надолу през равнините. Затова следвайки логиката, излиза, че хомогенно флуидно море от почти неизмерима гъстота би трябвало да съществува под физическата равнина. През 1924 Сатиенда Бозе и Алберт Айнщайн предричат съществуването на на такава фаза на материята, която те нарекли Бозе-Айнщайн kондензация (BEC). Но чак през 1995 година е създадена технология, която може да произведе в лабораторни условия такава кондензация. Ерик Корнел и Карл Уайман от Университета в Колорадо, охладили атоми на рибидиум до по-малко от 170 милярдният градус над абсолютната нула, което предизвикало индивидуалните атоми да се кондензират в колективен “суператом”, който имал характерисиките на единичен флуиден обект. Бозе-Айнщайн кондензацията не е всъщност физическа материя, но нещо под нея. То е фаза на материята , която има напълно различни съставки от други видове материя, познати на науката.
Атоми в газ при стайна температура, се движат с почти 1600 км в час. Те забавят скоростта до 1 метър на час с намаляване на температурата приблизително до абсолютната нула. Но атомите в BCE едва помръдват. Когато атомите спрат да вибрират, те могат да заемат едно и също място, тъй като атомите и без това са 99,999999% празни така или иначе. Бозе-Айнщаин конденза, може да съществува само при абсолютна нула (-273’С) температура, толкова ниска, че аспектът енергия на атома става нула 0. Радиацията от Големия взрив спира температурите да стават толкова ниски естествено. Затова материята никога не достига естествено Айнщайн –Бозевия стадий. Абсолютната нула е основната линия, която не позволява сътворението да отива по-надолу.
