Свободният избор и съдбата

[Blue|_Star]

Blue|_Star , има теории че ние слизаме тук на земята (ние , какво е това ние ...някаква душа която аз в този свят не познавам) по предварителен план , и там човешката душа се разписва че иска това да му се случи .Ако това е вярно , наистина ние сами пишем съдбата си .Аз не съм съгласен с тези теории .
За да не се хващаме за думите , ще го кажа в шеговита форма : Ако е писано да е от гъби ,няма да е от удар (по главата ).

Ами,ако се преплитат двете неща-хем сме слезли за нещо определено,хем да речем без да ни е съдба и тем подобно,просто сме яли отровни гъби.Сега,дали е съдба или написано,че ние сме имали неблагоразумието да си помислим,че всичко е съдба и да изключим сами да се предпазим,като откажем да ядем гъби,които не познаваме?
Ние,хората имах предвид.

[Tangrata_]

А каква е гаранцията, че врачката ни е предсказала истината?

Тя може да е казала "ще си заминеш от лоши гъби".
Но пък е сбъркала и ти си отидеш от удар? Тогава какво.

Ами ако врачката дори да не е сбъркала, съзнателно е излъгала и е казала това, което си искал/трябвало да чуеш?

3ти вариант:
Ами ако ти е било писано да се разболееш от някоя смъртоносна болест, рак например, а после чудодейно и мигновено да се излекуваш?! И такива случаи има.
Та, олд, каква ти е тезата? Да седнем да чакаме да мрем ли, или да живеем с каквито сили имаме, колкото може по-добре?

[cassio]

arktur:

" Висшият Аз не казва на Нисшият намеренията си. Всеки от нас има Висша същност и тя прави свободният избор по точно определена причина и взаимовръзка с Вселената. "

Това е интересно, с "намерения"-та. Ако разберем намеренията на някой, ще е по-лесно при изборът. Защото иначе изборът ни не е толкова "свободен".
Защор според вас хората имат, именно свободен избор, а не просто избор, ако има съдба?

[old4]

Та, олд, каква ти е тезата? Да седнем да чакаме да мрем ли, или да живеем с каквито сили имаме, колкото може по-добре?

Tangra, бях писал в един от постовете си това :

Моето мнение е такова , съдбата си никой не може да промени , но за времето което му е писано да живее на тази земя човек има избор да изживее живота си с чест или като помияр !

Аз никога не се предавам , винаги съм се борил и ще продължа , напук на тези които "пишат" съдбите .Ако има нещо след смъртта и на Ония ще кажа няколко думи, повярвай ми изобщо няма да му харесат !  

[ДАВИД]

...Има страшно много пътища , може да избирате който си пожелаете от тях , но знайте че всичките стигат до точката "Х" и тя се определя от ... не от вас !

Уважавам мъдростта на годините ти, Олд! Но наистина ли мислиш, че изходът(съдбата) е един ? Защо тогава пътища(свободен избор) - бол?
Сами избираме пътечката...Избираме спътниците си...Избираме кои знаци да спазваме и кои-не...Няма случайности...Има неизбежности...Търпим последствията...А понякога тъпчем на едно място...
Но от това как сме вървяли...дали сме бързали или сме правили път на мравката , зависи коя врата ще отворим накрая...

Примера за пушенето...Някои неща са по-вредни от тютюна...

Желанията ни определят свободния избор! Затова...колкото по-добре се грижим за душата си, толкова по-удовлетворени ще сме тогава, когато желанията ни се сбъдват...

[Iris]

Имаме свободен избор и той е тук и сега. Дори и да предположим, че висшия аз (или душата ни( е избрал нещо преди да се въплътим (а подобно твърдение не мисля, че е достатъчно точно), то това с нищо не ни помага. Добре, допускаме, че определени ситуации праз които трябва да преминем в живота си са предварително определени (от висшия аз или от кармата), но това, което действително има значение е, как ние ще преживеем тези ситуации, как ще реагираме на тях. Това не може да се определи предварително. В това отношение сме абсолютно свободни в избора си и именно този избор определя (или по-точно изразява) степента на развитието ни. Ситуациите идват и си отиват, най-различни – тежки или приятни, – но способността ни да ги изживяваме е нещо наистина наше, и което ще надживее всичко съществуващо на Земята.

Аз мога да се привържа към нещо в живота си, да го приема с радост или с тъга. Може да го направя търсейки единство собственото си удовлетворение, или подтикнат от страх. Всъщност самата ситуация няма никакво значение. Ако аз допусна да стана зависим от случващото ми се, за каква свобода говорим. Това, че имам възможността да удовлетворявам някакво свое желание, което ме прави временно щастлив, в никакъв случай не ме прави свободен. Ако съм пристрастен към хазарта и имам достатъчно пари да си позволявам да играя всяка вечер, аз свободен ли съм, ако не мога да се освободя от зависимостта си? Избор винаги има, но не винаги е там, където го търсим. И невинаги смисълът на избора е такъв, какъвто предполагаме. За висшия аз няма никакво значение през какво ще преминем в живота си, важното е да го минем успешно, а това зависи от изборите който правим във всеки един момент, колкото и незначителни да ни изглеждат. Това зависи от начина ни на мислене, от отношението ни към света, към обкръжението, към другите хора...

[ДАВИД]

Ирис, !
Сами избираме дали да ближем раните си, или да се гордеем с тях! Сами избираме дали да сритаме нервно камъка, който ни е спънал или да го погледнем, за да видим къде точно вървим...И от тези малки дилеми зависим...
А когато Искаме да Гледаме, Виждаме цветовете на живота...защото нищо не е просто черно или бяло...

[old4]

Къде е свободния избор на едно 3-5 годишно дете загинало поради некъдърноста на пиян шофьор ? Къде е свободния избор на двете момичета , затиснати от стената в София ? Къжете ми къде е свободния избор ? Когато на човека му е широко около врата може да си говори за свободен избор и разни теории колкото си иска, но когато дойде ..... разбира какво е съдба !

[Iris]

Изборът в случая е в шофьора. При падналата стена няма явен извършител, но пак нечий избор е можел да промени нещата. За кармата няма да говоря, въпреки че някои събития може да са кармични (следствие от причини, които сме създали в миналото, най-често в друг живот). Момиченцето пак ще се прероди и ще разполага със свободния си избор. Какво е съдба? Човек надживява всичко, което съдбата му явява. Не може всичко да е под наш контрол, но това не означава, че нямаме свобода на избора.

[Blue|_Star]

Всичко е под наш контрол или по-точно ние имаме волята.Воля и контрол са две различни неща.
За съдбата-това,че ние не виждаме смисъл в нещо,не означава,че този смисъл го няма!По същата логика old4 може да се запитаме защо ябълката е паднала точно върху главата на Исак Нютон,а не някой друг. 
Има и съдба,и карма,и свободен избор,и всичко,поне на думи.Но въпросът е как човек тълкува тези неща.
Iris,затова,че момичецето пак ще се прероди и ще разполага със свободния си избор,може да се поспори,но няма смисъл.Затова,че човек надживява всичко,което съдбата му явява-то имат ли избор повечето хора?Дай реално да се замислим колко хора въобще са се замисляли за някои неща.

[persefona]

Мнението ми. Надявам се да не нагрубя някой...

НЯМА Съдба!

Ако имаше съдба, нямаше да има свободен избор.
Не съм много сигурна какво разбирате под 'карма', но ако е тип априорно знание, на база, на което можеш да надграждаш друго знание, приемам, че такова нещо има от 'предишни животи', въпреки че, за мен не са точно животи, а по-скоро 'състояния'(енергийни), но за сега и 'животи' приемам за достатъчно обяснително.

Iris, е прав в частта за двата случая и кой прави избора; това е като :кой дърпа спусъка на пистолета? В единия случай е ясно, че е пияния убиец.... въпреки че, това 'пиян' доста усложнява нещата, защото пиян и невменяем могат ли да правят Свободен избор? Винаги ли носят отговорност за ПОСТЪПКИТЕ СИ?
И тук идва разликата, кога носиш (понасяш) Вина и кога Отговорност?
(а, да. и не мисля, че е нужно някакво 'успокоение', че момиченцето ще се прероди, за да Може тогава да прави Свободен избор.
Защото момиченцето не е било Натоварено да прави избор.
То едва ли е знаело какво е това.
И дори да са казали на майка му, че детето й ще "умре от кола" и тя го беше заключила, пак нямаше да е свободен избор на момиченцето, а на майката)

В случая с падналата стена ... Нямаме Свободен Избор, ама да не си помислите, че е защото Имаме съдба? Не! Предположихме, че няма Съдба! А сега ви издавам и следващата тайна- не винаги ни се отдава Възможност за Свободен избор.

Това е неправилно буквално разбиране на думата 'избор'.
Не е като да отидеш и да си избереш чорапи. Да се влюбиш докато имаш гадже или жена, и да избереш, с коя да живееш заедно. Да решиш или не, да имаш дете!
Това са Обикновените, тривиални избор-и.
Свободния избор, е освен да живееш, поемайки ОТГОВОРНОСТ за собствените си Постъпки, но и използвайки интуиция, когато не си успял да прецениш определени последствия, използвайки разум, когато определени неща НЕ зависят само от теб, а и от други хора.
И накрая Хърбърт Уелс, мисля, че това е искал да ни каже: това че няма време, не пречи да направим Машина на времето. 

Исках и още нещо да спомена, относно съдбата... понеже все пак е популярна дума.

Когато нещо ВЕЧЕ се е случило, хората казват 'това е съдба'! Някак не  е честно, аз да си счупя крака, и това да е съдба, за да срещна готиния лекар, който ще ме гипсира- преносно и буквално 
Просто съм си счупла крака. Не.Не съм го решила със свободния си избор. Да си счупя крака. ПРОСТО имам крак, който има нездравословното свойство-чупливост- и съм го счупила.

Просто започнах да пиша в този форум. Това не е съдба.
Просто ми харесва да съм Свободна, а определено в МОЯТА Свобода на Човешко същество няма място Съдбата! 

[arktur]

Неправилно сме възпитани, за съжаление. Това не се постига бързо, дълги години ни е насаждано и предавано в съзнанието определен стереотип на поведение, на психическа, емоционална, физическа и т.н. реакции, така че много трудно, бавно, целенасочено и упорито трябва да се работи в посока към преосмисляне на приоритетите. Лични драми - много, няма човек, който да не е преживял травмиращо събитие, по един или по друг начин. Защо скърбим при смърт? Смъртта е гранично преживяване на Душата, освобождаваме се от материалните обвивки /тела/ и продължаваме нататък. Душата /висша същност/ е вечна. Може да се промени драматично събитие, дори и смърт, има много начини, но всеки трябва да го осъзнае по своя собствен път. Пак повтарям, че сме свързани с Вселената, в това число и помежду си и всичко има значение, то се отразява върху общия фон. Индивидуална карма, родова карма, колективна карма, карма на нацията, карма на човечеството - това е едно Цяло. Поради тази причина всеки трябва да се стреми към самоосъзнаване и баланс. Ние сме свързани и не е без значение какво ще си помисля аз, ти той, тя то...ние сме ЕДНО. "Обичай ближния си, така както обичаш себе си" - ако това водеше хората, светът би бил прекрасно място.
 
old4,
Няма нищо случайно. Изборът на 3-4 годишното дете е направен от него на фино ниво още преди да се роди, това е едно неписано споразумение между всички участници в събитието - родители, шофьор.. всички. Душите им са се разбрали да постъпят така, при определени обстоятелства, за да преживеят точно това. И винаги е за добро, не се съмнявай в това. От гледна точка на нашето неправилно възпитание такива събития като "Дискотека Индиго", "Случаят Белнейски", "Река Лим" , самолетни катастрофи /докато пишех тук в Русия се е разбил самолет/и т.н., са трагедия, но ако бяхме закърмени с повече Любов /нямам дефиниция за този вид енергия/вибрация/, трябва да се почувства, това не може да се опише с думи, но.. любов като съзидание, творение, отдаване/, развиваме се и израстваме с познание и разбиране за смисъла на човешкия живот, нямаше да страдаме толкова много. И не е нужно. Вибрациите на страдащата Душа са нещо ужасно деструктивно, разпада се и като птица Феникс от пепелта се възражда отново. Не трябва да има страдание, но го има.

Трудно е да се изолираш от действието тук и сега и да отдаваш Любов, посветен на Висши цели и стремежи - утопия. Знам това, но ключът е вътре в нас, както се казва "да станем по-добри", на популярен език "да мислим позитивно", там някъде закодираме свободния избор и изживяваме съдбата си /тази, която сме си избрали сами, в унисон с останалите участници, разбира се/.

Ето така си представям връзката помежду ни:


Хем сме самостоятелни единицици с индивидуални решения/съдби, хем сме заедно в стълбовете на познанието и пирамидата на Живота. Моят живот се отразява на Вашият и обратното. Просто и сложно едновременно.

Ако нашите управляващи, държавници и министри разсъждаваха по този начин, България щеше да е рай. "Мементо мори" - помни, че си смъртен, това го пише на латински на едно място, много е старо.

И знаете ли какво ще ви кажа - всички сте прави, човек непрекъснато се учи и еволюира, дали като съзерцава Живота, дали като участвува активно в него, травмиращо или с усмивка, пожелавам ви да е с усмивка. Не мисля, че чрез страдание ставаме по-добри - има много теории как страданието облагородява, мъките на Исус на кръста, всеки сам си носи кръста по пътя към Голгота, как "Господ" не ти дава товар, който не можеш да носиш, как борбата е за силните духом и т.н. Не съм фен на подобни тези, въпреки че в определен етап и аз минах през тях, но сега мисля че насилието поражда насилие и така се руши баланса, ако се смириш и излъчваш Любов, ще привлечеш Любов - най-простичко казано: нападат те с нож, а ти казваш "Обичам те убиецо, ако убиеш мен - убиваш себе си" и събитието се променя, но при вземане на друго решение - плод на свободната воля, извадиш пистолет и застреляш "при самозащита" нападателят, тогава почват причинно-следствените връзки.

Другият проблем е, че от всякъде ни засипват с лоши новини за катастрофи, краят на света, поредните кражби, убийства, заливания с киселини - шлака, един боклук, който задръства Душата. Можем да живеем от ресурсите на планетата, това всички го знаят, може да се ползват алтернативни източници на енергия - вятър, слънце, магнити и т.н., така нямаше да се скапе екосистемата, можеше да няма репресивната монетарна система - така хората щяхме да сме свободни за самоосъзнаване, без работно време, без месечна заплата, ей такива неща. Но човечеството е избрало да бъде така, да има страдание и мъка, явно сме лоши ученици. Случвало се е и преди с далеч по-развити цивилизации /Атлантида, Лемурия, индианците от Мачу Пикчу, Вавилон../ възможно е да се повтори, както е възможно и да се продължи напред, в човешкото си тяло само можем да гадаеме и да работим по въпроса.

[old4]

НЯМА Съдба!

Щом казваш .... а това за счупването на крака много ми хареса , трябва да ограничиш свободния си избор  .

old4,
Няма нищо случайно.

Да съм казвал някога че е случайно ?
Това явно ще бъде последния ми пост , момчета и момичета , живота не е теория и цитати от езотерични книжки !

Любов, ще привлечеш Любов - най-простичко казано: нападат те с нож, а ти казваш "Обичам те убиецо, ако убиеш мен - убиваш себе си" и събитието се променя,

Колегата ми им се молил (какво правите момчета , ами аз мога да съм ви дядо)те го налагали зверски , строшиха му двата крака и ръката ... за другите наранявания няма да говоря .

И сега за каква любов ми говорите , какви 5 лева , молете се да не ви застигне съдбата (свободната воля) ,живота не е като писането на теории по форумите !

[Iris]

...
И сега за каква любов ми говорите , какви 5 лева , молете се да не ви застигне съдбата (свободната воля) ,живота не е като писането на теории по форумите !

И какво сега? Ние не живеем ли? Само ти ли живееш? Да, в последните мнения преди твоето се изказаха доста противоположни възгледи. Хората са различни, с различни възгледи, пък за „езотеричната“ литература да не говорим. Но пък и истината е многостранна, а възгледите ни неизменно ще се разширят, така че да могат да обхванат повече аспекти на реалността. Една от най-голямата грешка на хората е, че искат да получат обяснение за всичко, ей така отведнъж. И съвсем естествено са намират други хора, които да им го „предоставят“. Само че истината е необятна, а човешкото съзнание ограничено. Тук можем да предлагаме единствено отделни гледни точки за свободата, за избора и т.н., но никой не може да ги обясни в тяхната пълнота. Не е и нужно, защото ако това бъде направено, никой не би могъл да го разбере. Важното е обаче да не се опитваме да предлагаме частичната истина, като пълната истина.

[persefona]

Да, в последните мнения преди твоето се изказаха доста противоположни възгледи.

................................................................................... Но пък и истината е многостранна, а възгледите ни неизменно ще се разширят, така че да могат да обхванат повече аспекти на реалността. Една от най-голямата грешка на хората е, че искат да получат обяснение за всичко, ей така отведнъж. И съвсем естествено са намират други хора, които да им го „предоставят“. Само че истината е необятна, а човешкото съзнание ограничено. Тук можем да предлагаме единствено отделни гледни точки за свободата, за избора и т.н., но никой не може да ги обясни в тяхната пълнота. Не е и нужно, защото ако това бъде направено, никой не би могъл да го разбере. Важното е обаче да не се опитваме да предлагаме частичната истина, като пълната истина.

Аз съм голям фен на ИСТИНАТА!  Истината е.... една ... много... яка ...дума!
Мисля да си направя един плакат, на който да пише: "Истината". После ще напиша книга със заглавие: "Истината". Накрая мисля, скоро не е излизал филм със заглавие....познайте?
Да.
И С Т И Н А Т А!

Но за сега,съвсем скромно и комплексирано ще обясня, че скоро не съм споделяла някаква истина.
Горното, което съм написала е Мнение. Даже не съм написала Теза, щото не бях го споделяла с никой до сега, и ако на някой му харесва и се навие може да направим едно твърдение. 

Също така, само да отбележа, че 'частичните' неща се Отнасят за други не толкова Сериозни работи като Истината. Няма частична истина.
истина-лъжа
плюс-минус
черно-бяло
мъж-жена

няма частичен 'плюс', или частично 'бяло', частичен 'мъж'....
както няма цвят 'прасковено', ако не знаете... ;D да. има плод- Праскова, но не и такъв 'цвят'- тоя цвят са го ИЗмислили Жените.
А най-интересно е да се ИЗМИСЛЯТ истини. Но не частични.

пп. Може да си отворим тема за "Необятната Истина и Ограниченото НИ Съзнание", ако искате.