Да, това което пишеш ми звучи много правдоподобно. И този автор ще го потърся, защото ми допада идеята.
Аз също мисля, че страданията ни в тоя живот не допринасят с нищо за по нататък. Те са следствие от допуснати грешки и като такива само посочват, че има проблем и трябва да се захванеш с него. Нищо повече. (разбира се не казвам, че всяко едно страдание е резултат от наша грешка)Обаче да възвисяваш страданието е абсолютна глупост.
А начина на умиране е важен, също мисля така. Човек не бива да допуска да умре като жертва, втреперан от страх или пък като медуза....единственият правилен начин да умреш е отстоявайки себе си, т.е. като воин. Дон Хуан казва, че единствено с воините смъртта е блага и мила...дори..красива. С всички останали, които пред лицето на смъртта се смятат за жертви (защото те така са решили) смъртта е отвратителана...еми като с всяко нещо, зависи как гледаш на него.