Автор Тема: Методика на зомбиране  (Прочетена 24117 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
Re: Психотроника
« Отговор #30 -: Февруари 15, 2007, 16:45:13 pm »
Доказателството е изключително важно. Идиотско е, когато някой като мен говори за групите, въоръжени с психотронна апаратура, да му казват, че фантазира, и че му се привиждат зелени човечета. Боравя с конкретни имена на конкретни хора. Засега посочих имената на шефовете от чужбина: проф. Борис Золотов и ген. Рогозин от Русия, както и Тамара Тютченко, украинска еврейка с кипърско гражданство. Преди около две години полк. Румен Николов, шеф на отдел в НСС разследваше една такава група, обаче неговият шеф ген. Иван Чобанов го извикал и му наредил да спре разработката. Помислете колко са сериозни нещата. Виждал съм в какво се превръщат някои иначе интелигентни хора след психотронна обработка, знам какви са крайните цели и това е причината да ви подтикна към размисъл. Но ако всеки ще трупа зднания заради самите знания, без да прояви активно отношение към обкръжаващата ни реалност, значи усилията ми са безсмислени. Онова, което целя, е да настъпи резултат от моите разкрития.
Показах ви част от "зелените човечета" на снимки, разполагам с още снимки. И на никоя от тях те не приличат на зелени човечета, всичките имат съвсем нормален човешки вид. Само онова, което вършат не е съвсем нормално. Аз съм се заел да им попреча, и каквото зависи от мен - ще го направя. Сега искам ТЕ да знаят, че не давам пет пари за нищо, и че наистина съм решен да стигна докрай с разкритията си. Пък все някой ще се заеме с продължението. Като начало не е малко да се породи съответния интерес. Пък после ще видим кой кого.

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 699
Re: Психотроника
« Отговор #31 -: Февруари 15, 2007, 17:19:47 pm »
Активно отношение ще прояви този, който е наясно с психотронното оръжие и може да си изгради защита. Не мисля, че хората разбират от техниките на зомбиране/ мнозинството даже не вярва, че съществуват такива/, а камо ли да се предпази от тяхното въздействие.
 
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
Re: Психотроника
« Отговор #32 -: Февруари 15, 2007, 17:27:07 pm »
Нали с тази цел пуснах темата. Опитвам поне малко да открехна завесата. Доколко съм успял ще проличи по силата на ответния удар. Засега само знам, че в НСС цари малка суматоха.

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 699
Re: Психотроника
« Отговор #33 -: Февруари 15, 2007, 17:43:20 pm »
Откъде могат да се прочетат статии или интервюта на акад. Тодор Дичев?
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
Re: Психотроника
« Отговор #34 -: Февруари 15, 2007, 17:54:50 pm »
Пръснати са из различни вестници. Не знам някой да ги е събирал. Мисля, че имах някъде сканирани част от тях. Сега съм претоварен със задачи, като се освободя, ще опитам да пусна нещо. Някой да може да ми даде назаем малко време?
Последното беше шега, разбира се.

IYI

  • Гост
Re: Психотроника
« Отговор #35 -: Февруари 16, 2007, 03:38:05 am »
Аз мога да добавя за въпросното лице на Елтимир потресаващи факти и действия, които изживях с нея, както и моите най-близки хора.Запознах се с нейният водач, запознах се и с "програмата" в човешко тяло, вид програма в човешко тяло, но не е човек, бе със статут на масон.А що се отнася, като се замисля, това шибано куфарче много тежеше, много.Но по-важното е нещата, които ми причиниха и на мен, за които не ми се говори, но невроимпулсите вложени ми в съзнанието все още изплуват, да не говорим за директната неутрализация на гърлената ми чакра или закачените ми енергоинформационни паразити.Приживях ги нещата и близките ми бяха обект на тези неща, разбрах процесите много късно, разбирах и не вярвах все пак ставаше въпрос за лице, което бе предизвикало огромното ми доверие и приятелска обич, ня вярвах до като един ден не попаднах на един екип от хора, които ми помогнаха малко от малко да се възстановя и вече се възстановявам и вече не искам да се занимавам с каквото и да е било, не ме интересува.

Обещах си да не влизам в този форум, да не пиша и да не се интересувам, защото вече всички тези неща не ме  интересуват, искам да си живея нормално и да вярвам, че нещата ще се оправят от само себе си и ще се оправят.

Боиле.., никога не те предадох в сърцето си, винаги съм искал да ти помагам, но се чувствах много безпомощен на фона на цялата система и за това отлетях.
Верен
Сбогом на всички!
Животът е такъв какъвто си го направиш, а моя живот поема по-дълго очакван за мен път, сбогом..!

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
Re: Психотроника
« Отговор #36 -: Февруари 16, 2007, 09:35:54 am »
Предателство не е имало. Ти беше станал опасен за себе си и за околните с това, че трудно отличаваше реалността от внушенията. Но сега въпросът не е нито до теб, нито до мен. Въпросът е да предупредим хората, за да няма следващи.
Куфарчето наистина тежеше доста повече, отколкото ако в него наистина имаше козметика, както твърдеше тя. Тогава не се замислих. Чак после, когато дойдоха сведенията от Кипър и от Финнландия разбрах каква апаратура съм носил. Впрочем те обичат символите. И други са носили оръдието на своето унищожение.
Имаше една приказка: "Когато си в горота, виждаш отделните дървета, но не цялата гора. Когато си извън гората, виждаш тази гора, но не виждаш отделните дървета." Може да не цитирам точно, смисълът обаче е този. Та цялата работа с психотрониката може да се разбере само, ако си видял и гората, и дърветата. Е*, ние с теб ги видяхме. Пиши ми на eltimir@mail.ru какво точно се е случило.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Психотроника
« Отговор #37 -: Февруари 16, 2007, 09:54:18 am »
Цитат
Обещах си да не влизам в този форум, да не пиша и да не се интересувам, защото вече всички тези неща не ме  интересуват, искам да си живея нормално и да вярвам, че нещата ще се оправят от само себе си и ще се оправят.
Струва ми се, че се заблуждаваш, приятелю, не можеш да живееш нормално, когато нещо те е накарало да се задействат твоите скрити съпротивителни сили, просто защото няма връщане назад. Изразът "хайде да започнем от начало" винаги ме е разсмивал, защото не е възможно. И не, нещата няма да се оправят от само себе си, защото работата по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.
Мисля, че знам как се чувстваш, затова ти ги казвам тези неща  :)
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
Re: Психотроника
« Отговор #38 -: Февруари 16, 2007, 10:38:56 am »
Мисля, че описах доста подробно някои от експериментите. Ако познаваш Сашо Долев, кажи му да ми се обади. Някога бяхме добри приятели с баща му. Сашо също ме познава.
Джуна вече не играе в тази игра. Нейните ученици /ако е нужно, ще спомена конкретни имена/ са изолирани и не вземат участие в нищо. Опасност за нас представляват групите на Золотов и Рогозин. Също и пращаните от Кипър групи на Тютченко. Най-лошото е подкрепата, която тези групи имат от страна на нашите служби за сигурност. Конкретно визирам бившия Директор на НСС ген. Иван Чобанов. Сведенията засега са, че ген. Драшков продължава същата линия. Ако вдигнем достатъчно голям шум, и ако НСС се оттегли от играта с психотрониката, после ще бъде значително по-лесно. Моето предложение е да предизвикаме скандал, който не може лесно да бъде потушен. Тук можем да използваме участието на НСС в наркотрафика, отново ще дам конкретни имена и факти. Също и участието на НСС в терористични акции. Когато извадим тяхната дейност на светло, тогава те стават безпомощни.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
Re: Психотроника
« Отговор #39 -: Февруари 16, 2007, 12:50:54 pm »
Тук описвам събития от август 2003 година. Отново си позволих да заменя част от имената със звездички. Всичко останало е истина до последната подробност.

„На 10 август отидох на Централна гара и зачаках ***, момчето, с което щях да пътувам до Абакан по препоръка на ***. По едно време се появи. С огромен багаж, 180 килограма. Мъкнеше със себе си даже едно дръвче, което бе решил да посади в Сибир. И с цяла тълпа съпровождащи го. Започнаха да изплуват разни неприятни факти. Родители пращаха на децата си пари да изкарат месеца. Пращаха даже пакетчета захар, Виссарион обявил захарта за забранена. Без помощ отвън човек трудно можел да оцелее. Някои българи не били пуснати до Минусинск да се обадят по телефона, имали много работа. Пък *** ще ме залъгва, че Общината била свободна. Бащата на *** бе особено доволен, че синът му ще пътува с нормален човек, а не с някой от “онези ненормалници”. По едно време предложи да ми даде пистолет за из пътя, но се сети, че могат да ме засекат на границата. Значи работата е по-дебела, отколкото си представях. Трябва да се бяга още по пътя, стигна ли езерото Тиберкул, връщането може да се окаже невъзможно.
Още във влака забелязах рязка промяна у ***. Това не беше същото момче, с което се бях срещнал едва преди няколко дни. Изглеждаше някак отвеян. Говореше непрекъснато за Учителя Виссарион и скръстваше молитвено ръце, шепнейки полугласни молитви. Пълна откачалка! Излязох в коридора да пуша и един от нашите спътници дойде да ме пита дали сме заедно с “оня”, защото аз съм му изглеждал нормален. По тая причина пих и една бира, та да разберат, че съм си напълно нормален. Както и да е, рано сутринта на 11-ти стигнахме Бургас. Помогнах на *** да пренесе огромния си багаж до гарата и зачакахме ***. Час, два, три… Отидох да търся интернет клуб, откъдето да съобщя на Булат, че тръгваме, и че ще пристигнем на летище Домодедово в 16.30 московско време. Някой от неговите хора трябваше да дойде и да ме вземе оттам, исках да си спестя излишни рискове. Отправих съобщението, върнах се на гарата и пак зачакахме ***. Човекът благоволи да дойде едва към обяд, когато почти не оставаше време до тръгването на самолета. Успяхме едва да обменим сто долара, които той ми даде заедно с 50 евро за пътя до Абакан и оттам на летището.
В самолета успях да видя онова, за което бях само чел и слушал. С приближаването до източника на психовъздействие, съзнанието на *** бързо се променяше. Силата на контрола се увеличаваше. Една от проявите бе пълната загуба на чувството за хумор.
- Какво да правя с чашата? – ставаше дума за празната пластмасова чаша от чая, който ни бяха сервирали.
- Ами хвърли я през прозореца.
- Не може, тези прозорци не се отварят.
Напълно отхвърли възможността да се храни с непрепоръчана от Виссарион храна. Гледаше не през прозореца, а право пред себе си, като понякога мърдаше беззвучно устни. Помислих, че се е уплашил от полета, но не беше. Полетът не го интересувал. Учителят ни закрилял и нищо лошо нямало да ни се случи. Само по-бързо да стигнем до Тиберкул! Сякаш наблюдавах сагата на Толкин “Властелинът на пръстените”. По-близо до Кулата на Саурон, по-близо до Хелиопол на Виссарион-Тороп.
Москва ни посрещна с огромна опашка на митническите гишета. Два часа полет, два часа чакане да ни ударят печати на паспортите за влизане. После още два часа чакане за багажа. После емисарят на сектата. Стоеше пред вратата на летището с плакат, на който пишеше: “Ангел, Болгария”. Ясно, целта бях аз, *** беше като гаранция, че ще стигна до местопредназначението. Няма какво, и те са си намерили страж да ме пази! Но руснакът май плашеше. Едър, силен, с вид и маниери на мафиоз. Значи трябва да внимавам. Качихме се в луксозен джип, леко наподобяващ старинен автомобил. Нещо като реплика. Знаех, че тези коли са значително по-скъпи от обикновените. Поисках да изпуша цигара навън, като се надявах да дойде човекът на Булат. Нямаше го. Без да се мотае, Саша, така се представи нашият посрещач, ни заведе на някаква гара, където обменихме валутата и купихме билети до Абакан. Отново пълно пренебрежение към ***. Нещо повече, руснакът с цялото си поведение излъчваше презрение към момчето. Нареди му да седи в колата и да не мърда, докато ние свършим работа. Ясно, тоя вече е техен, вързан им е в кърпа, сега усилията се насочват към мен.
Също както в Париж все ми се струваше, че сънувам, така и сега ми беше трудно да приема, че се намирам на руска земя. Думите, които чувах обаче не ми харесваха. Щели сме да работим в дърводобива. “Нали Общината все някак трябва да се издържа.” И за какво точно отиват парите, спечелени с нашия робски труд? За бази в чужбина, за скъпи коли, за тайни квартири, за пътешествия на Месията… И за въоръжена до зъби охрана, както научих по-късно. Държах се спокойно, като имитирах лек възторг. Тоя не биваше да се усети, че яко съм трепнал. И че съм взел твърдото решение в никакъв случай да не стигам до Абакан. Саша ни откара в някакво градче, близо до Москва, наричаше се Балашиха, стовари ни пред местния супермаркет и обеща, че след половин час ще дойде да ни вземе. Купих консерва пастет, за което първо ***, а после и Саша ми казаха, че там, в Общината нямало да погледнат с добро око на моето месоядство. И на пушенето ми. Още във влака трябва да откажа цигарите и месната храна. И да се подготвям психически за друг живот. Как ли пък не!
11 август, един горещ и задушен ден в България, а тук ръмеше ситен дъжд и беше хладно, даже студено. Вече започнах да съжалявам, че не съм си взел по-топли дрехи. Саша ни отведе в един разкошен петстаен съвсем нов апартамент, като трябваше да минем през няколко метални бронирани врати. Истинска крепост. Вътре – недообзаведено, но което бе направено – бе направено с вкус. И с много пари. На една от секциите лежаха няколко старинни икони. Сигурно струват цяло съ***ие. Тези хора не си играят, бягай докато си още цял и невредим, Ангеле! – си казах. Бягай, ама Саша искаше да ни заключи, “за наше добро, да се чувстваме в пълна безопасност”. Да, бе! Аз и в затвора се чувствах в пълна безопасност, само че предпочитам опасностите отвън. С голям зор го убедих да ни остави ключовете, да напазаруваме за из път.
- Добре, но не се отдалечавайте, може да се загубите. Ще дойда утре следобед да ви взема.
Обещах, как няма да обещая.
Сутринта на 12-ти направихме с *** едно “пробно” излизане до близкия магазин. Все така ръмеше дъжд. Повъртях се из апартамента, но реших да не губя време. Излязох за малко сам, добре, че *** не настояваше да го взема. Първо не искаше да ми дава ключовете, но нали оставях багажа си като залог. Значи ще се върна. Сам на руска земя. С малко питане намерих поща. Позвънях на телефона, който ми беше дал Мурат. Никой не вдигна. Само че аз нямах време за губене. Седнах в най-близкото кафе, сложих пред себе си вестник “Монитор”, пакетче “Мелник” и зачаках. Не се наложи да чакам дълго.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Психотроника
« Отговор #40 -: Февруари 16, 2007, 17:53:14 pm »
Скоро ще направя ударна доза разкрития за психотронните и майнд контрол проекти на скъпото ни ДС. Дано са добре подготвени, защото трудно ще отрекат тонове с папки доказателства :)

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
Re: Психотроника
« Отговор #41 -: Февруари 16, 2007, 23:12:16 pm »
Благодаря за съпричастието. Ходил съм в дома на Сашо Долев тогава, когато той беше още малък. Това, че по едно време стана зам. кмет на Пловдив не му дава правото да бъде високомерен. Ако иска, нека той ми се обади. Именно така Сашо ще докаже, че е достоен син на своя баща, и че е решен да се бори срещу Злото. Сашо Долев знае как да ме намери, знае, че ще го посрещна приятелски - също както той ме посрещаше приятелски на гарата в Пловдив, докато баща му беше още жив. Значи няма от какво да се опасява, ами да се обади, ако наистина се стреми към онова, към което твърди, че се стреми. Бащата на Сашо - Иван Илиев Долев не беше страхливец, не искам да вярвам, че неговият син е страхливец.

Неактивен Geo

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 96
    • Fenomenibg.com
Re: Психотроника
« Отговор #42 -: Март 10, 2007, 23:54:44 pm »
Eltimir, благодаря за информацията, която споделяш. Една забележка - ако действително си искал да предпазиш Стоян чрез три звездички, внимавай с регулярните изрази или автоматичната подмяна, която ползваш.

Цитат
Сигурно струват цяло съ***ие.

Неактивен Altay

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 155
Re: Психотроника
« Отговор #43 -: Март 31, 2007, 14:20:45 pm »
Искам да задам един въпрос, на съфорумниците!

Някой има ли информация за това, как се използват Психотронни средства, за да се предизвикат тежки автотранспортни проишествия?

Вече има информация, че е възможно при катастрофата, при която загина Даяна, да са използвани подобни средства!
'Животът е не само по-странен, отколкото предполагаме - той е по-странен отколкото, можем, да предпо

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 667
  • In Lies We Trust...
Re: Психотроника
« Отговор #44 -: Март 31, 2007, 15:12:25 pm »
Еми каква е разликата дали ще си в автобус или у вас? :) Нали пак е действане от разстояние ;)

Специално с шофьора на Даяна, Айк казва, че шофьора най-вероятно е бил с чип и управляван с дистанционно едва ли не...

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27