Форум за конспирации, уфология и мистика.

Наука и Технологии => Контрол над Съзнанието => Темата е започната от: firma в Април 04, 2006, 19:04:28 pm

Титла: Методика на зомбиране
Публикувано от: firma в Април 04, 2006, 19:04:28 pm
Световната конспирация: Методика на зомбиране

Съществува цяла мрежа от групи /предимно работят по петима в група, четирима изпълнители и един ръководител/, които са взели на прицел интелектуалния елит на България. Не набедените интелектуалци, а реалния елит, критично мислещите българи. На прицел са личностите, притежаващи потенциала да се опълчат срещу налагания ни модел на мисловна матрица. Срещу извършващия се над българската нация геноцид. Групите се ръководят от споменатата вече Тамара Тютченко. Централата се намира интересно защо в гръцката част на Кипър. В повечето случаи там се прави и вербовката, а после групите биват пращани да работят в България. Първо се прави сканиране с помощта на малко апаратче, скрито в някой лаптоп. Поставено е на мястото на флопито. Това е важна подробност. Прави се кирилианова фотография и се сканират мозъчните честоти на обекта. После, при следващата среща идва ред на "куфарчето". Апаратурата е малко по-голяма от дипломатическо куфарче, затова не може да не бие на очи. Човекът носи със себе си на срещите куфарче /в повечето случаи брезентово/ или по-голяма чанта. Апаратът тежи 8-10 кг. Целта е обектът да стане податлив на внушения. Постепенно го програмират, докато не се превърне в безволева кукла. Такъв човек вярва не на своята логика, не дори на очите си, а на онова, което му втълпява групата. Той е изцяло и безусловно под тяхна власт.
Всъщност такъв зомби е по своему щастлив. Видях го при Богдан, младежа, който пътуваше с мен до Москва. Той не само бе приел своята роля, но бе радостен, че може да я изпълнява. Генерираните от апаратурата сигнали водят до привикване, човек става зависим към тях, те му липсват, ако не си получи дозата. Когато я получи, успокоява се и нищо друго не го интересува. Ако ще около него светът да гори и близките му да умират. Накрая, когато зомбито е изпълнило задачата си, му се дава заповед да умре. И то, горкото умира с радост. С твърдото убеждение, че това е единствено за негово добро. Ако пък заработи инстинктът за самосъхранение, естествено заложен във всяко живо същество, то апаратурата заработва на различна честота. И вместо блаженство, донася на своя приемник я инфаркт, я инсулт.
Това са в общи линии фактите. В началото на 90-те години в пресата се промъкна информация по въпроса. И тогава разни “екстрасенси” като проф. Борис Золотов, например използваха макар не толкова усъвършенствана апаратура. Резултатите обаче бяха подобни. Масово видиотяване и масови самоубийства. Гръмнаха няколко скандала и публикациите постепенно спряха. Само че войната срещу българската нация не спря. Нещо повече. От експериментален стадий, процесите прераснаха в работен. Без никой нищо да забележи. Без скъпите ни тайни служби да предприемат каквото и да било. А защо е така, можете да се досетите. В крайна сметка нищо не остава скрито и се разчу за затворниците, пращани от ЦРУ /Централното разузнавателно управление на САЩ/ в Сибир, в експерименталния център на ГРУ /Разузнавателното управление на Русия/. Да не забравяме, че там, в Сибир, край бреговете на езерото Тиберкул се намира новият Център по психотроника на Руската федерация.
От казаното дотук трябва да ви стане ясно, че помощ отникъде не можем да очакваме. Трябва да се справим сами. Следващия път ще разкажа повече, а сега само ще преповторя формулата на легендарния Илия Минев: “Не вярвай, не се страхувай, бори се!”
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: ultrafutur в Април 04, 2006, 23:50:42 pm
10х!!!!
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: asdfghjkl в Април 05, 2006, 07:52:44 am
От кого е това?
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: firma в Април 05, 2006, 11:43:16 am
От кого е това?
На Никола М.Николов,но не съм сигурен.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: H. в Април 06, 2006, 11:32:27 am
От Елтимир е.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Mirotvorec в Април 06, 2006, 14:48:39 pm
http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?page=1&articleid=228 (http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?page=1&articleid=228)  - тук е малко по-подробно.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: fisk в Април 07, 2006, 14:39:07 pm
Прочетете книгите на Никола Николов, струва си..  ;D
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Antonium в Април 13, 2006, 10:09:30 am
И как по-точно те сканират, защото се чувствам сканиран, но не знам от кой и къде, а в Кипър не е никак лошол :D
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 11, 2007, 12:22:01 pm
В сайта на Движение "Воини на Тангра" пуснах следния текст: http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?articleid=306
Там описвам някои аспекти на действието на психотронното оръжие. Същият текст, само че допълнен и редактиран, възнамерявам в скоро време да поставя и тук. Но тъй като получих разни заплахи във връзка с моите разкрития, реших първо да направя нещо друго. Следва откъс от моята биографична книга "Време на чудеса". Там съм описал реални събития, само някои имена си позволих да заменя със звездички. Те обаче прекрасно си знаят кои са. Щом знаят това, нека също да знаят, че нищо не е забравено и за всичко ще остане спомен. Следва първият откъс от книгата. Ще има и още. Ако пък заплахите продължат, ще пусна и снимки, та цялата истина да лъсне като маймунски задник. Нали не сте забравили, че маймунските задници са червени. Също като нашите специалисти по психотроника, обучавани в институтите на КГБ и ГРУ. Приятно четене:
Получих писмо от непознатата за мен *** *** с псевдоним ***, с което тя ме молеше да прекратя стачката и искаше среща. Съгласих се. Ето нейните думи, над които тогава не се замислих: “Сигурен ли си, че искаш да ме срещнеш?  Размисли добре. Лудостта ми е заразна. Ти си Смъртта, а аз вече Знам и съм виждала моята смърт. Познато изживяване.” Имах усещането за капан, затова реших да отидем на срещата заедно с Хуна. *** се яви пред Народната библиотека лъчезарно усмихната и ме заведе в едно кафе. Преди това ме попита имам ли идея къде можем да отидем, но да имало контакт за нейния лаптоп. Предложих книжарничката на Стефан Калайжиев. “Остави тая катакомба, ще намерим по-хубаво място наблизо.” Това е важно, защото по-късно щеше да отрече познанството си със Стефан. Хуна щеше да дойде малко по-късно. Включи лаптопа си и говорихме общо взето несъществени приказки. Реалният резултат от срещата беше, че ме посъветва да бъда активен във форума на нашия сайт и предложи да ми плати Интернета. Направи ми обаче впечатление нейния интелект. Тя знаеше какво да каже и как да го каже. Тогава още не можех да подозирам какви ще са последствията от тази невинна на пръв поглед среща. Макар че нещо трябваше да ми прищракне в главата. Седяхме в кафенето цели четири часа. Тя пи само една минерална вода, а ние с Хуна по кафе. И никой не ни направи забележка, че се застояваме твърде много без консумация. При това нейният лаптоп през цялото време стоеше включен в контакта. Значи това кафене е било предварително уговорено за срещата. Само че аз проявих прекалена доверчивост. Ето как се представи тя в писмо: “Българка, 41 г., омъжена за Българин (43), две дъщери (11 и 21), дом, 2 кучета и ... сила. Специално за теб, Елтимире, ще добавя: Остър език, ум - достатъчно, услужлива тренирана памет. Опит трупам в движение, характер - кален в битки, умения за продуктивно общуване. Свръхсензитив, школуван анкетьор, обучена за манипулатор на "овце". Практикувам "мотивиране" на ..."търсещите".Жизнени приоритети, ценностна система, светоглед, мисия, призвание, Кауза ... споделям само със ... ограничен кръг хора. На комплименти и "слагане" - не кълва. На майтап и бой - нося. Грешките си признавам, щом ги осъзная. Знам си цената и я вдигам още. Компромиси - не правя за Важните неща. Умея да слушам продуктивно, повече, отколкото да говоря.
За начало това ти стига. При поискване - още. ***”
Започнахме да си пишем редовно. По едно време *** взе да ми пише любовни писма. Не го очаквах. Помислих го за подигравка и спрях да й отговарям. Намериха се обаче участници във форума, които някак успяха да ме убедят, че писмата на *** не са подигравка. Подновихме кореспонденцията след десетина дни. Може би нямаше да я подновим, ако не се бе случило нещо интересно.
Мисля, че беше през ноември. Владимир Попов от НСС – София ми се обади и каза, че шефът му искал да се срещне с мен. Ами да се среща, обикновено не отказвам разговор на никого. Видяхме се в едно кафе зад общината. Та тоя шеф на Владо, полк. Румен Николов искал да ме предупреди, че към мен имали интерес най-малко три разузнавания, и че *** ***, с която водя кореспонденция е руски агент. Как няма да имат интерес, нали държа всичките военни тайни и най-големи секрети на България! Хайде не на мен тея. Още малко и ще го послушам. Обикновено се старая да правя обратното на онова, което искат ченгетата. И се започна…
Дадох й името ***. Изглежда първоначалният сценарий е бил друг, и ако бях по-критичен, би трябвало да се досетя. Само че твърде интензивната кореспонденция с най-различни хора от онова време ми попречи да запомня всички подробности и да им обърна достатъчно внимание. Ето нещо любопитно: “Вчера имах пак много тежък разговор със ***, може би си усетил от припряното ми писмо което ти пратих преди да изляза? Тя ми довери, че ни предстои да срещнем истинската ***, била млада!” Младата така и не се появи, а старата започна онова, на което е била обучавана.
Време е да опиша методиката на психовъздействие. Първо биват сканирани мозъчните честоти с помощта на лаптопа, а също с него се прави кирилианова фотография. Така данните на човека са записани и може да се премине към облъчване със следващата апаратура, която тежи около 10 кг. Знам, защото съм носил куфарчето на ***, пълно уж с козметика, и съм се чудил колко е тежко. Да, ама на мен тези чудесила не действаха. Май и преди са пробвали, защото шефът на КГБ в Балашиха намекна нещо такова. После *** прибягна към НЛП, Невролингвистично програмиране. Методика, разработена от проф. Золотов. Румен Николов пак ме предупреди, този път в писмо. И направо ми съобщи, че *** е от хората на Золотов. “Въпрос за размисъл /вържи го с ***/ - какво ти е известно за Последователите на Борис Золотов в България; какви са методите им на действие?“ Хубаво, ама ние вече бяхме започнали разни експерименти и на мен ми беше твърде интересно, за да прекъсна. Пък и вярвах, че ще се справя, каквото и да опитат. Нали в самата Москва им избягах, та тук ли няма. Те обаче го бяха взели под внимание и го бяха предвидили. Почна се доста забавно, като игра.
Пишехме си например писма по зададена предварително тема. Пускахме ги едновременно. Тя до мен и аз до нея. Разликата в изпращането на писмата беше от 3 до 5 секунди. Съвпадението в съдържанието – над 90%. Или ми праща нещо, което се наричало “Ако”. Отговарям: “Киплинг? Във финалната част има грешка.” Преди да съм го прочел. Оказа се вярно. Вместо “сине мой”, бе написано “приятелю мой”. Друг експеримент беше, когато в чата влизаха 5-6 души едновременно и почваха да ми задават въпроси от най-различен характер. В тоя момент сякаш се свързвах с някакво информационно поле и почвах да отговарям светкавично бързо. Не помня да съм допускал грешки в отговорите. И много се радвах, а е трябвало много да се уплаша. Появи се още една способност. Занимавах се да търся песни из Интернет с помощта на разни програми. Достатъчно беше да се сетя за някоя песен и мелодията да зазвучи в паметта ми, и аз вече знаех каква дума, какво заглавие да напиша, за да намеря песента. *** се сърдеше, че се занимавам с глупости и не използвам способностите си по предназначение. Не я послушах и продължих да си търся моите песни. Психическата ми защита още не беше пробита.
Сега внимание. Толкова е невероятно, че ми е трудно сам да си повярвам, обаче е факт. Случи се по-късно, когато въздействието на *** върху мен бе осъществено. Мисля, че е работа на оня маг, за когото ми казаха, че е агент от възможно най-високо ниво. Агент, на когото козируват такива като ген. Чобанов. Агент, пред когото стоят мирно ръководителите на нашите “тайни” службички. И по-късно ще стане дума за него. Сънувам, че се намираме с Ваня в някаква празна стая и оглеждаме как да я ремонтираме. Ваня се обръща и виждам как става по-ниска и по-дебела. Пръстите на ръцете се превръщат в дълги нокти.
- Коя си ти? Ти не си Ваня!
- Аз съм вещица, аз съм Чакал! – рече го с дебел, дрезгав глас.
Нещото пред мен вече не приличаше на човешко същество, а на огромен сив гол охлюв. Сборихме се. От тялото на “охлюва” се извиха пипала. Аз го усуквах, а то се извиваше, но не се късаше. Взех нож и го разрязах на две. Това беше сънят. На сутринта получавам писмо от ***, в което тя описва моя сън, но от гледна точка на чудовището. “Аз вече нямам пръсти, аз имам дълги нокти. Аз съм Вещица, аз съм Чакал…” Мина повече от година, преди да я попитам за тоя сън. Тя отговори, че е било случайно.  И ме попита какъв е бил краят на съня. Излъгах я, че не помня. Обаче аз не вярвам да има чак такива случайности. Пък и защо ще ме пита именно за финала, щом е било случайно? По някакъв начин те могат да влияят и върху сънищата. Доколкото си спомням, в пресата се бяха промъкнали разни съобщения. Тогава не повярвах, че съществуват подобни технологии. Сега знам, че съществуват.
/Следва продължение/
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 11, 2007, 12:26:23 pm
/Продължение/
***
Вероятно самият аз бях съобщил на *** някои данни, а други й бяха дадени. В резултат тя знаеше прекалено подробности за живота ми и познаваше моите най-съкровени мечти. Заигра по тая струна. Ще ми печата книгите, ще ми осигури да живея в къща вместо сегашната панелка и такива работи. Това вече донякъде повлия. Ето какво ми пишеше тя за моите книги: “Текстовете ти са направили впечатление! огроооомно! И ...Искат да ги срещна с Теб, Колобър! Питаха ме много неща - кой си, откъде, какво работиш. Дадох им малко, но Достатъчно. С Теб ще решим Кога и Как да те представя. И какво е полезно да знаят за теб.
До тук - добре! /Както казвал оня, който падал от 16-тия етаж, б. а./
Дадоха ти най-високата оценка: Литература от "второ ниво"!!! Съгласих се с тях и добавих: Да, така е! Невероятна е!  И за мен, като пристрастна и човек `вътре` даже е ..."трето ниво"... И спрях тук. Споменах само, че това, което е прочел (а и в момента го препрочиташе!!!) е само нещо като `Въведение`. И ги "жегнах" с: Имам най-уникалното му творение  , което е към 200 страници и се казва: Кръгове!!! ...Всички Ние сме ...в Тях!!!!
Утре по всяка вероятност ще имам Лична среща с  човека от днешния разговор и ...евентуално със Собственик на Издателство!
Има и още нещо. То касае съдбата на книгите от `второ ниво`: най-често те отлежават с години!!! И рядко ги издават, защото с Пророчествата си винаги Объркват `нечии сметки`.
Твърдо вярвам, че твоите книги ще успея да изведа на бял свят! Ще обърна всички представи за Изобретателност, Търговски нюх, Хитрост и ... каквото още е нужно!!! Как точно ще стане ... Само Тангра знае! Стягам се за битка, Колобър! За нас!” Как да не повярва човек? Разбира се, накрая нищо не излезе от всичките обещания. Но не бе достатъчно, все още не вярвах безусловно и безрезервно и тя си го признаваше: “Къде е ...предела на силата ти, Елтимиръ боила Колобъръ? Изумена съм. Тотално.“ Доколкото мога да съдя, тогава извикаха подкрепление и се премина към последното действие от пиесата. И тя пак си го каза в прав текст: “Много работа ни чака. Аз съм готова. Ти - също. Достатъчно ли ти е:  като ...начало на ...следваща Фаза? ” Де да знаех каква е тая “следваща фаза”…
***
Веднъж тя ми прати пощенски запис и ми написа, че иска да пийнем вино заедно, макар и през екрана на монитора. Ами да пийнем. И пийнахме… Те изглежда са знаели, че като пийна се променям напълно. Че вече не съм същият. /Вмъквам пояснението, че след употреба на алкохол човек стана по-малко податлив на машинните внушения, но по-податлив на внушенията, идващи от човек. Понякога едно и също средство може да ви осигури защита или да ви отнеме защитата. Зависи от случая. Това беше за хората, които ще поискат да почерпят от моя опит./ Усещах, че срещу мен стои някой много мощен маг /смея да го нарека по тоя начин и съзнавам какво пиша/, но беше твърде късно да противодействам. Искаше ми се да вярвам, че именно тя е Магът и вярвах.
- Вярваш ли ми?
- Вярвам ти.
- Повтори го. Кажи го още веднъж.
- Вярвам ти, вярвам ти, вярвам ти!
- Искаш ли?
- Искам!
- Повтори го!
И аз повтарях. Това вече бяха древни заклинания и именно те успяха да влязат в подсъзнанието ми. “Ти каза полунощ. Ето, сега е точно Полунощ. И аз ти казвам точно тези думи. Приемаш ли ги?” Аз бях напълно в техните ръце и те можеха да ме управляват както си искат. “Аз имам това, за което ти мечтаеш. И Знам, че то не е това, което е Ценно, когато Духът ти е Другаде.” Да, Духът ми беше Другаде. В света на моите мечти, без да осъзнавам, че този свят е илюзия, а не жива реалност: “Казах ти, че мечтая за обикновен човешки живот и за обикновено човешко щастие. Докосвал съм се до славата, без да бъда изкушен от нея. Славата не ме блазни. Нито пък властта. Сами по себе си тези неща нищо не значат. Дали не играя роля, предназначена за някой много по-голям? Предизвиквах битки и участвах в тях, за да запълня празнотата в душата си. Не ме е страх, изобщо не опира до страх и смелост. Добре, нека бъдат паралелни светове. Нашият свят не е добър. Може би пък другото ще е по-хубаво.”
Вече знам какво е да си зомби. Губиш критичното си мислене. Не вярваш на онова, което виждаш и чуваш, вярваш само на техните думи. Думите за теб са по-истински от действителността, регистрирана от сетивата ти. На всичко отгоре се чувстваш щастлив. Някакво блаженство, опиянение, от което не искаш да излезеш. Самият аз в писмо до нея го характеризирах така: “Съвсем определено не съм същият човек отпреди няколко месеца. Сега се питам щом оцелях след този непознат досега емоционален, умствен и всякакъв взрив, то на кого и защо е била нужна една такава проверка. И още се питам дали да анализирам случилото се или да се оставя на Магията да ме води. Хубаво ми е в тази магия. Невероятно хубаво ми е, че чак почвам да се плаша. Въпросът ми е напълно сериозен. Очаквам да ми отговориш ти - единствената, която може да ми отговори. По начин, избран само от теб. Като само ти умееш да го изразиш. Кажи ми - и аз ще приема твоите думи.“ Спомените ми от тоя период не са много ясни, обаче накрая се стигна до ситуация, при която почнах да вредя на семейството си. Ваня и Диди седнали да пият кафе с една колежка, *** ми написа, че Ваня е на София, за да се срещне с нейния съпруг, и аз взех, че изпотроших всичко, направих страшен погром. Защо мисля, че ми е било въздействано в тоя момент? Защото една от секциите падна върху мен и нищо ми нямаше. А огромната тежест би трябвало да ме убие. Моите се прибраха, видяха какво е станало и си отидоха на село, оставиха ме сам. Тогава седнах и се напих до безсъзнание. На сутринта лежа и си мисля: “Ангеле, как можа да повярваш?” И сам си отговорих: “Повярвах, защото много исках да повярвам.” Сякаш в един миг магията се разруши. Прогледнах, осъзнах се. В паметта ми изплуваха думите на Илия Минев и чак сега осъзнах какво са значели те: “Не вярвай, не страхувай, бори се!” Макар и нататък да не беше лесно, почнах да се измъквам от зъбите на психотрониката.
Почнах да се вземам в ръце. Предупредил бях, само че те не разбраха предупреждението ми: “В крайна сметка побеждава по-силният. А още никой не е казал какво е Сила. Какво значение има колко е силен Ахил, щом петата му е била открита?”
***
Ако не беше това нарушение в логическите връзки, не можех да не се досетя, че работите изобщо не са наред. Почина майката на ***, а тя цял ден ми писа писма. Кой ми е писал писмата, наистина ли ***? На Нова година си писахме до 1 часа през нощта. Цяла вечер си писахме, непрекъснато. Писмо след писмо, през няколко минути. Да, ама госпожа *** си има семейство, съпруг и две дъщери. Кой е стоял пред компютъра и ми е писал? Кой е бил този дежурен? И дали наистина *** не е група от петима души. Четирима изпълнители и един Водач? Тя твърде често е говорила за своя Водач. Веднъж ми прати своя снимка, на която бе прегърнала бебе. Писа ми, че това е детето на нейния брат. А после ми казва: “Теб ченгетата са те излъгали, че имам брат”. Понякога се усещах, че ми пишат различни хора, но аз вярвах на нейните думи, а не на своите усещания. Много интересна бе и датата, на която се бе регистрирала в сайта – 22 август. Една твърде особена дата в моя живот. Не се оправдавам, главната вина си е в мен, но и техните методи бяха прекалено изпипани и многостранни: НЛП, психотроника, чиста психология, алкохол и накрая древен окултизъм. Пък и срещу мен беше цяла една опитна и подготвена група.
Твърде вероятно е намесата на мага да е почнала още когато Йолов спря сайта. Тогава се случиха твърде странни неща. Сайтът ту спираше, ту тръгваше отново. Сякаш и на Йолов му е въздействано. Дали пък от това не се дължи омразата му към мен? Във всеки случай тогава още можех да мисля и да усещам. Само където продължавах да вярвам, че *** е добронамерена към мен: “Преди да започне всичко писах на Севар, че усещам приближаването на нещо толкова огромно, че се страхувам дали няма да надвиши моите сили. Тогава още не знаех, че то ще е свързано с Теб. А как, защо – това са въпроси, на които тепърва ще продължаваме да търсим отговорите. Дали това бе пръстът на Съдбата, дали бе Волята на Тангра или пък послужихме като опитни зайчета в нечий експеримент с неизвестна за нас цел…?” Да, експериментът бе започнал, но опитното зайче бях аз, а тя бе експериментаторът.
23 февруари 2005. Неочаквано срещнах на площада Б*. Зарадвах се. Не бяхме се виждали доста време, той беше на работа в Кипър. Седнахме да си поговорим. От разговора ме побиха тръпки. През месеците юни, юли и август, чак до 10 септември той е преживял подобие на онова, което аз преживях следващите три месеца. И са го оставили в деня, в който започнаха да се занимават с мен. Странно. Запомних името на кипърската емисарка – Тамара Тютченко, украинка от Крим. Същата го била питала дали знае за нашето Движение. Не знам доколко мога да се доверя на Б*. Вече почнах да се съмнявам във всекиго и във всичко. Според него се работи върху подобряване на отношенията ни с Русия. В което много не вярвам. Ние се обявихме за враг на Русия и Русия вече е наш враг. Народите и на двете страни не желаят враждата, само че кой пита народите. Съмнително ми изглежда и следващото негово твърдение – че се работело за единение между Дунавските, Волжките и Кавказки българи. Доверие май заслужава единствено твърдението на Тютченко /доколкото такава личност реално съществува, разбира се/, че през 2030 година България вече няма да я има, ако не се предприемат спешни и радикални мерки. В същото и аз съм убеден, само че не виждам кой ще предприеме тези спешни и радикални мерки.  Точно обратно. Моето мнение е, че Тютченко иска да осуети евентуални такива мерки. Уговорихме си среща за следващия ден. Б* не дойде.
Година и половина по-късно научих, че Тютченко е реално съществуващо лице. Украинска еврейка, омъжена за кипърски евреин. Преди 1989 г. Службите са я разработвали, но сега имало заповед да я оставят на мира. И тя си праща нейните, въоръжени с апаратура групи съвсем спокойно. Както проф. Борис Золотов си праща неговите.
***
Психотрониката. Върнах се към текстовете на Воробьовски. Вече гледах на описанията с други очи. Бях преживял онова, за което досега само можех да прочета. Та в текстовете открих, по-точно преоткрих моето откритие, че в практиката съвременната технология се преплита с древните окултни методи. И въобще сякаш четях описание на моя случай. Какъв е смисълът, какъв е проклетият смисъл на цялата идиотска игра?  Защо към мен, защо точно към мен са се насочили? Ами ако целта е да бъде унищожен целият интелектуален потенциал на българската нация? Да бъдат унищожени не набедените интелектуалци, а личностите, притежаващи реална интелектуална заплаха за враговете на България…
Чак късно пролетта, когато стана ясно, че Йолов е завел дело за обида срещу мен, Владо Попов ми донесе вкъщи досието на ***.
- Погледни само! Тая е толкова богата, колкото не можеш да си представиш. Тя се къпе в пари, разбери го. Мислиш ли, че ще се хване точно с теб? Ние я разработваме като агент на руското разузнаване. Тя е сред най-приближените на Золотов, а също работи с хората на Виссарион.
Не прочетох всичко, обаче сканирах нейната снимка. Поне е доказателство, че съм виждал досието. След време попитах Владо какво става с разработката.
- Чобанов ни извика с Румен на червената пътека и ни забрани не само да се занимаваме повече с тоя случай, но и да говорим за нея.
Оп-паааа! Нима самият шеф на контраразузнаването генерал Иван Чобанов прикрива чужди агенти? Май така излиза. Да не би и той нещо…?
***
   Дали, че бе успяла да се докосне до най-съкровените струни на душата ми, дали по друга причина, но не намразих ***. Виждах в нея не палач, а жертва. Ето редове от някои нейни писма.
   Трети април: “Мъчно ми е за Теб. Уморих се, Обич моя. Искам само да ме оставят на спокойствие с Теб. На кого му пречи, че вече просто те обичам?”
   “Преди време - на 11 или 13.12.2004 г. бе в подобно състояние. Тогава`зачерта` Есхар. Мина малко време - само броени часове и призна пред мен,че за малко Вълкът се е спрял: да се поогледа, да прецени и да сподели с Небето и Гората болката си. Чух неистовия ти вой тогава и ме втресе. И се усетих Твоята Вълчица. И продължих да Те следвам.”
“Все едно. Знам Сценария и ... артистите , даже статистите ... съм преБроила. Знам и ...финалните реплики... веднъж вече ти ги писах ...сега  няма смисъл.”
Понякога ми се струва, че е било нужно толкова малко, за да я разбера: “Аз нямам загубена ....битка! Както и ...живи врагове! ... Само приятелите ми ... ме напускат един по един.”
   Ето как й отговарях.
“Не ми е до игри на думи. Нещата са прекалено сериозни. И няма никакво време. Съжалявам, че се оказахме от двете страни на барикадата, вината не е моя. Направих много, за да предотвратя това. Получи се лошо стечение на обстоятелствата. Няколко тъпи ченгета решиха да се доказват с цената на моя живот. Да си бяха намерили друга мишена. А ти може би не си имала право на избор, не знам. Обаче все си мисля, че можеше да бъде и другояче. Жалко, вече е прекалено късно. Поне сто пъти предупредих, че нямам намерение да угасна мирно и тихо като Илия Минев. Нямаше кой да ме чуе. Какво повече да направя? Да чакам послушно докато ми видят сметката? Тая няма да я бъде! Ще предизвикам максимални поражения, това поне го мога. Ако някой иска да ме спре, да ме убие бързо или да прекрати войната срещу мен. Не съм ти отправял обвинения, това не е обвинение, а само констатация. Ще бъде обвинение, ако кажа, че ти се стараеше да ме омайваш със сладки приказки, докато примката около врата ми се стягаше ден след ден. Е, стегна се достатъчно проклетата примка. Дотолкова, че да ми е трудно да дишам. Ти искаш да ме натикаш в една мисловна матрица, от която да не забелязвам какво се случва около мен. Да се превърна в безмълвен портрет, докато враговете ми си свършат работата. Разбира се, че работиш против мен съвместно със Службите. Резултатите от дейността ви е насочена към една и съща цел - моето унищожение и последващото преминаване монопола над моите текстове в недоброжелателни ръце. Само че над текстовете ми никой няма да има монопол.
***, отговори ми на един въпрос: кого от моите познати, стари и нови, с които ти поддържаше връзка не се обърна срещу мен? Кой от тези хора, с които ти контактуваше не се изпълни с омраза към мен? Чия мислиш, че е заслугата? Трябва да съм сляп и малоумен, за да не разбера. Ти ми нанесе толкова много поражения, колкото малко хора досега са успявали да ми нанесат. Твоите усилия доведоха до създаването на вакуум около мен, за да не остане нищо, на което да се опра. На тая тактика май му се казваше "Откъсване на Антей от Земята". Е, пооткъсна ме, но едното ми пръстче все още се опира на земната твърд.”
   Тя продължаваше да настоява на своето. “Пак ще ти напиша: за по-малко от година от теб получих повече, отколкото за целия си живот, преди да Те срещна.”
   Да, и затова направи и невъзможното, за да ме разделиш от семейството ми. Да ме лишиш от всичко, върху което се опираше моя живот до този момент. Нещо интересно. До 9 декември 2004 година по нейни сметки сме си разменили само на една от пощите към 1100 писма. Аз никога не съм водил статистика, не съм пресмятал броя на писмата. Пишехме си на 3 или 4 пощи. Всеки може да направи сметка за интензивността на кореспонденцията ни.
Из книгата на Юрий Воробьовски “Хора и нехора”: “Манипулаторът по НЛП е обучен да скрива своите мисли. Във всеки човек той вижда само обект за въздействие, обект на разработка, обект за използване и приспособяване. Той е способен грижливо и естествено да крие емоциите си, емоционално да имитира едни или други възгледи и убеждения, лъжливо да се присъединява към възгледите и убежденията на обкръжаващите го и към обекта на въздействие.” Не, *** *** не ме излъга като ми писа, че по професия е манипулатор на овце. Тя бе манипулаторът, аз се оказах в ролята на овцата.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Mirotvorec в Февруари 11, 2007, 13:51:13 pm
Да кажа, че е впечатляващо ще бъде твърде слабо. Това заслужава едно много специално издание в нашия сайт! Още по-вече, че информацията е от първа ръка.
Много се надявам на продължение, Колобър  :)
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 11, 2007, 14:16:34 pm
Ще има продължение. Включително снимки. Нищо не е измислено, всичко е реално и лично преживяно от мен. Ще има продължение, защото историята не е приключила и въпреки отстраняването на ген. Иван Чобанов, групите агенти на Тютченко и на Золотов и Рогозин продължават да работят и да се ползват с покровителството на нашето НСС. Може би трябваше да почна от самото начало, от моята Московска авантюра, тогава реално започна всичко. Само че аз започнах да осъзнавам колко е сериозно положението едва след събитията, които описвам по-горе. Има и някои малки загадки, които разчитам да разреша с ваша помощ, с помощта на хората, посещаващи този форум.
Или както някой някога беше казал, шоуто трябва да продължи! Само че продължението ще бъде по нашите, а не по чужди правила.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 11, 2007, 14:29:38 pm
Самият професор Борис Золотов. Според запознати, момичето до него е от български произход. Ако някой я познае, не е зле да ми се обади. А после ще намерим още снимки и ще ги покажем.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Empty в Февруари 11, 2007, 14:52:37 pm
шокиран съм  >:(

и какво правим всъщност да спрем затриването ни
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 11, 2007, 16:04:45 pm
Хорус тези дни идва до мен и говорихме по въпросите, свързани с психотрониката. Има методика за противодействие и тази методика е вътре в нас. Ще пусна още материали по темата, но не мога всичко наведнъж. Все пак да не забравяме, че психотронните разработки тръгват от Табличките на Один, на Карл мария фон Вилигут, минават през веригата институти "Аненербе" и едва после са усъвършенствани. Значи в тоя същия корен трябва да търсим и начините да защита. Лично аз мисля, че в случая е приложима формулата, която често повтаряше покойният Илия Минев: "Не им вярвай, не се страхувай, бори се!". Вярвам, че това е едно добро начало.
И нещо любопитно. Германският бог Один всъщност е древнобългарският мъдрец Аудан, тръгнал да посвещава северните народи и да им даде руните. Та щом от нас е тръгнало, значи ние можем да го променим. Само трябва да повярваме в себе си, в собствените си сили и да не падаме духом. Враговете ни не са толкова силни, колкото изглеждат.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: H. в Февруари 11, 2007, 16:08:47 pm
Всичко ще бъде разпространено и изнесено. Както и много други неща. За тях - по-нататък.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: DreamCatcher в Февруари 11, 2007, 17:38:19 pm
Золотов, Рогозин, тия имат много интересни имена! Зло, рог!  :-\
Иначе темата е страхотна и практически полезна!
Благодаря!
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: H. в Февруари 11, 2007, 19:35:52 pm
.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Albinoni в Февруари 11, 2007, 20:20:36 pm
 :o  Ужасена съм!!! :o
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: asdfghjkl в Февруари 13, 2007, 03:09:24 am
Само това ще ти кажа - Което не ме убива, ме прави по - силен!
 Скоро успях да се убедя в смисъла на тази поговорка, макар да не беше особено приятно. Затова ти казвам, щом си издържал на това, значи се развиваш нагоре, ставаш по - силен. Вече знаеш от опит как действат, а знанието е голяма сила както не веднъж се е говорило из форума. Дано да успеем да помогнем с каквото можем, Успех!
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 14, 2007, 11:41:14 am
"Което не ме убива, ме прави по - силен!"
Има нещо вярно, обаче си позволявам да не съм съвсем съгласен. Да, не успяха да ме убият, но нямам и 50 години, а се чувствам като на 500. Съсипаното здраве беше цената, която трябваше да платя. Не винаги пътят на личния опит е най-верния път. Затова описвам тези неща, ако поне един прочете и избегне грешките, които допуснах аз, ще бъда доволен.
Отново напомням за момичето от снимката със Золотов. Скоро ще пусна още една снимка с въпрос дали това е същото момиче. Важно е, повярвайте ми.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Gogo в Февруари 14, 2007, 15:09:18 pm
даи и другата снимка пък ще видим може да излезне нещо.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 14, 2007, 17:41:48 pm
Според вас момичето от снимката със Золотов и момичето на тази снимка едно и също лице ли са?
Също трябва да добавя, че онази снимка на Рогозин, която се разпространява из Интернет не е истинска. Тоест това не е истинският генерал Рогозин. Хора, които са виждали истинския ми направиха забележка, че това не е той.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Mirotvorec в Февруари 14, 2007, 17:55:04 pm
Според мен не е едно и също девойчето, но дори и да е същото , то какво следва от това?  Още по-вече, че Золотов от снимката не е истинският Золотов.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 14, 2007, 18:00:50 pm
Имам и други снимки на Золотов. Снимки, които никога не са се появявали не само в Интернет, но и в публичното пространство въобще. Снимките на Золотов са истински.
За девойчето има голямо значение. За да задавам така настойчиво въпроса, значи имам сериозна причина. Но ако смятате въпросите ми за безсмислени, няма да досаждам.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Mirotvorec в Февруари 14, 2007, 18:09:51 pm
Не смятам, че са безсмислени, но едва ли някой схваща какво значение има девойчето в случая, така че отговорът май ти ще трябва да го дадеш.   :P
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Gogo в Февруари 14, 2007, 18:22:04 pm
да напиши, може и на лично съобщение какво търсиш/каква връзка/ с това момиче за да знаем аджеба за ко става на въпрос.
иначе мисля че са различни от двете снимки.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: ultrafutur в Февруари 14, 2007, 23:43:21 pm
Според мен момичето е същото. На първата снимка е малко по-голяма...   :-\

Какво значение има това, обясни по-подробно...?
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 15, 2007, 09:18:25 am
Става дума за дъщерята на една дама, за която съществуват сведения, че е била секретарка на Борис Золотов. Момичето на втората снимка е нейна дъщеря. Целите за публикуването бяха две.
1. Евентуално да получим доказателство за връзките на въпросната дама със Золотов. Тя най-категорично твърди, че изобщо не го познава. Снимката говори друго.
2. Лично аз исках да демонстрирам, че няма да се спра пред публикуването на някои материали.
Благодаря ви за участието.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: neven в Февруари 15, 2007, 13:45:05 pm
Според мен не е едно и също девойчето, но дори и да е същото , то какво следва от това?  Още по-вече, че Золотов от снимката не е истинският Золотов.

Миро, Золотов си е Золотов! Изрових му една снимка отпреди десетина години, същия си е, само доста напълнял и почервенял. Двете снимки на момичето ми се струват на един и същи човек. Само дето на първата веждите й са по-плътни и е по-детска там.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 15, 2007, 16:45:13 pm
Доказателството е изключително важно. Идиотско е, когато някой като мен говори за групите, въоръжени с психотронна апаратура, да му казват, че фантазира, и че му се привиждат зелени човечета. Боравя с конкретни имена на конкретни хора. Засега посочих имената на шефовете от чужбина: проф. Борис Золотов и ген. Рогозин от Русия, както и Тамара Тютченко, украинска еврейка с кипърско гражданство. Преди около две години полк. Румен Николов, шеф на отдел в НСС разследваше една такава група, обаче неговият шеф ген. Иван Чобанов го извикал и му наредил да спре разработката. Помислете колко са сериозни нещата. Виждал съм в какво се превръщат някои иначе интелигентни хора след психотронна обработка, знам какви са крайните цели и това е причината да ви подтикна към размисъл. Но ако всеки ще трупа зднания заради самите знания, без да прояви активно отношение към обкръжаващата ни реалност, значи усилията ми са безсмислени. Онова, което целя, е да настъпи резултат от моите разкрития.
Показах ви част от "зелените човечета" на снимки, разполагам с още снимки. И на никоя от тях те не приличат на зелени човечета, всичките имат съвсем нормален човешки вид. Само онова, което вършат не е съвсем нормално. Аз съм се заел да им попреча, и каквото зависи от мен - ще го направя. Сега искам ТЕ да знаят, че не давам пет пари за нищо, и че наистина съм решен да стигна докрай с разкритията си. Пък все някой ще се заеме с продължението. Като начало не е малко да се породи съответния интерес. Пък после ще видим кой кого.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: neven в Февруари 15, 2007, 17:19:47 pm
Активно отношение ще прояви този, който е наясно с психотронното оръжие и може да си изгради защита. Не мисля, че хората разбират от техниките на зомбиране/ мнозинството даже не вярва, че съществуват такива/, а камо ли да се предпази от тяхното въздействие.
 
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 15, 2007, 17:27:07 pm
Нали с тази цел пуснах темата. Опитвам поне малко да открехна завесата. Доколко съм успял ще проличи по силата на ответния удар. Засега само знам, че в НСС цари малка суматоха.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: neven в Февруари 15, 2007, 17:43:20 pm
Откъде могат да се прочетат статии или интервюта на акад. Тодор Дичев?
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 15, 2007, 17:54:50 pm
Пръснати са из различни вестници. Не знам някой да ги е събирал. Мисля, че имах някъде сканирани част от тях. Сега съм претоварен със задачи, като се освободя, ще опитам да пусна нещо. Някой да може да ми даде назаем малко време?
Последното беше шега, разбира се.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: IYI в Февруари 16, 2007, 03:38:05 am
Аз мога да добавя за въпросното лице на Елтимир потресаващи факти и действия, които изживях с нея, както и моите най-близки хора.Запознах се с нейният водач, запознах се и с "програмата" в човешко тяло, вид програма в човешко тяло, но не е човек, бе със статут на масон.А що се отнася, като се замисля, това шибано куфарче много тежеше, много.Но по-важното е нещата, които ми причиниха и на мен, за които не ми се говори, но невроимпулсите вложени ми в съзнанието все още изплуват, да не говорим за директната неутрализация на гърлената ми чакра или закачените ми енергоинформационни паразити.Приживях ги нещата и близките ми бяха обект на тези неща, разбрах процесите много късно, разбирах и не вярвах все пак ставаше въпрос за лице, което бе предизвикало огромното ми доверие и приятелска обич, ня вярвах до като един ден не попаднах на един екип от хора, които ми помогнаха малко от малко да се възстановя и вече се възстановявам и вече не искам да се занимавам с каквото и да е било, не ме интересува.

Обещах си да не влизам в този форум, да не пиша и да не се интересувам, защото вече всички тези неща не ме  интересуват, искам да си живея нормално и да вярвам, че нещата ще се оправят от само себе си и ще се оправят.

Боиле.., никога не те предадох в сърцето си, винаги съм искал да ти помагам, но се чувствах много безпомощен на фона на цялата система и за това отлетях.
Верен
Сбогом на всички!
Животът е такъв какъвто си го направиш, а моя живот поема по-дълго очакван за мен път, сбогом..!
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 16, 2007, 09:35:54 am
Предателство не е имало. Ти беше станал опасен за себе си и за околните с това, че трудно отличаваше реалността от внушенията. Но сега въпросът не е нито до теб, нито до мен. Въпросът е да предупредим хората, за да няма следващи.
Куфарчето наистина тежеше доста повече, отколкото ако в него наистина имаше козметика, както твърдеше тя. Тогава не се замислих. Чак после, когато дойдоха сведенията от Кипър и от Финнландия разбрах каква апаратура съм носил. Впрочем те обичат символите. И други са носили оръдието на своето унищожение.
Имаше една приказка: "Когато си в горота, виждаш отделните дървета, но не цялата гора. Когато си извън гората, виждаш тази гора, но не виждаш отделните дървета." Може да не цитирам точно, смисълът обаче е този. Та цялата работа с психотрониката може да се разбере само, ако си видял и гората, и дърветата. Е*, ние с теб ги видяхме. Пиши ми на [email protected] какво точно се е случило.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Mirotvorec в Февруари 16, 2007, 09:54:18 am
Цитат
Обещах си да не влизам в този форум, да не пиша и да не се интересувам, защото вече всички тези неща не ме  интересуват, искам да си живея нормално и да вярвам, че нещата ще се оправят от само себе си и ще се оправят.
Струва ми се, че се заблуждаваш, приятелю, не можеш да живееш нормално, когато нещо те е накарало да се задействат твоите скрити съпротивителни сили, просто защото няма връщане назад. Изразът "хайде да започнем от начало" винаги ме е разсмивал, защото не е възможно. И не, нещата няма да се оправят от само себе си, защото работата по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.
Мисля, че знам как се чувстваш, затова ти ги казвам тези неща  :)
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 16, 2007, 10:38:56 am
Мисля, че описах доста подробно някои от експериментите. Ако познаваш Сашо Долев, кажи му да ми се обади. Някога бяхме добри приятели с баща му. Сашо също ме познава.
Джуна вече не играе в тази игра. Нейните ученици /ако е нужно, ще спомена конкретни имена/ са изолирани и не вземат участие в нищо. Опасност за нас представляват групите на Золотов и Рогозин. Също и пращаните от Кипър групи на Тютченко. Най-лошото е подкрепата, която тези групи имат от страна на нашите служби за сигурност. Конкретно визирам бившия Директор на НСС ген. Иван Чобанов. Сведенията засега са, че ген. Драшков продължава същата линия. Ако вдигнем достатъчно голям шум, и ако НСС се оттегли от играта с психотрониката, после ще бъде значително по-лесно. Моето предложение е да предизвикаме скандал, който не може лесно да бъде потушен. Тук можем да използваме участието на НСС в наркотрафика, отново ще дам конкретни имена и факти. Също и участието на НСС в терористични акции. Когато извадим тяхната дейност на светло, тогава те стават безпомощни.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 16, 2007, 12:50:54 pm
Тук описвам събития от август 2003 година. Отново си позволих да заменя част от имената със звездички. Всичко останало е истина до последната подробност.

„На 10 август отидох на Централна гара и зачаках ***, момчето, с което щях да пътувам до Абакан по препоръка на ***. По едно време се появи. С огромен багаж, 180 килограма. Мъкнеше със себе си даже едно дръвче, което бе решил да посади в Сибир. И с цяла тълпа съпровождащи го. Започнаха да изплуват разни неприятни факти. Родители пращаха на децата си пари да изкарат месеца. Пращаха даже пакетчета захар, Виссарион обявил захарта за забранена. Без помощ отвън човек трудно можел да оцелее. Някои българи не били пуснати до Минусинск да се обадят по телефона, имали много работа. Пък *** ще ме залъгва, че Общината била свободна. Бащата на *** бе особено доволен, че синът му ще пътува с нормален човек, а не с някой от “онези ненормалници”. По едно време предложи да ми даде пистолет за из пътя, но се сети, че могат да ме засекат на границата. Значи работата е по-дебела, отколкото си представях. Трябва да се бяга още по пътя, стигна ли езерото Тиберкул, връщането може да се окаже невъзможно.
Още във влака забелязах рязка промяна у ***. Това не беше същото момче, с което се бях срещнал едва преди няколко дни. Изглеждаше някак отвеян. Говореше непрекъснато за Учителя Виссарион и скръстваше молитвено ръце, шепнейки полугласни молитви. Пълна откачалка! Излязох в коридора да пуша и един от нашите спътници дойде да ме пита дали сме заедно с “оня”, защото аз съм му изглеждал нормален. По тая причина пих и една бира, та да разберат, че съм си напълно нормален. Както и да е, рано сутринта на 11-ти стигнахме Бургас. Помогнах на *** да пренесе огромния си багаж до гарата и зачакахме ***. Час, два, три… Отидох да търся интернет клуб, откъдето да съобщя на Булат, че тръгваме, и че ще пристигнем на летище Домодедово в 16.30 московско време. Някой от неговите хора трябваше да дойде и да ме вземе оттам, исках да си спестя излишни рискове. Отправих съобщението, върнах се на гарата и пак зачакахме ***. Човекът благоволи да дойде едва към обяд, когато почти не оставаше време до тръгването на самолета. Успяхме едва да обменим сто долара, които той ми даде заедно с 50 евро за пътя до Абакан и оттам на летището.
В самолета успях да видя онова, за което бях само чел и слушал. С приближаването до източника на психовъздействие, съзнанието на *** бързо се променяше. Силата на контрола се увеличаваше. Една от проявите бе пълната загуба на чувството за хумор.
- Какво да правя с чашата? – ставаше дума за празната пластмасова чаша от чая, който ни бяха сервирали.
- Ами хвърли я през прозореца.
- Не може, тези прозорци не се отварят.
Напълно отхвърли възможността да се храни с непрепоръчана от Виссарион храна. Гледаше не през прозореца, а право пред себе си, като понякога мърдаше беззвучно устни. Помислих, че се е уплашил от полета, но не беше. Полетът не го интересувал. Учителят ни закрилял и нищо лошо нямало да ни се случи. Само по-бързо да стигнем до Тиберкул! Сякаш наблюдавах сагата на Толкин “Властелинът на пръстените”. По-близо до Кулата на Саурон, по-близо до Хелиопол на Виссарион-Тороп.
Москва ни посрещна с огромна опашка на митническите гишета. Два часа полет, два часа чакане да ни ударят печати на паспортите за влизане. После още два часа чакане за багажа. После емисарят на сектата. Стоеше пред вратата на летището с плакат, на който пишеше: “Ангел, Болгария”. Ясно, целта бях аз, *** беше като гаранция, че ще стигна до местопредназначението. Няма какво, и те са си намерили страж да ме пази! Но руснакът май плашеше. Едър, силен, с вид и маниери на мафиоз. Значи трябва да внимавам. Качихме се в луксозен джип, леко наподобяващ старинен автомобил. Нещо като реплика. Знаех, че тези коли са значително по-скъпи от обикновените. Поисках да изпуша цигара навън, като се надявах да дойде човекът на Булат. Нямаше го. Без да се мотае, Саша, така се представи нашият посрещач, ни заведе на някаква гара, където обменихме валутата и купихме билети до Абакан. Отново пълно пренебрежение към ***. Нещо повече, руснакът с цялото си поведение излъчваше презрение към момчето. Нареди му да седи в колата и да не мърда, докато ние свършим работа. Ясно, тоя вече е техен, вързан им е в кърпа, сега усилията се насочват към мен.
Също както в Париж все ми се струваше, че сънувам, така и сега ми беше трудно да приема, че се намирам на руска земя. Думите, които чувах обаче не ми харесваха. Щели сме да работим в дърводобива. “Нали Общината все някак трябва да се издържа.” И за какво точно отиват парите, спечелени с нашия робски труд? За бази в чужбина, за скъпи коли, за тайни квартири, за пътешествия на Месията… И за въоръжена до зъби охрана, както научих по-късно. Държах се спокойно, като имитирах лек възторг. Тоя не биваше да се усети, че яко съм трепнал. И че съм взел твърдото решение в никакъв случай да не стигам до Абакан. Саша ни откара в някакво градче, близо до Москва, наричаше се Балашиха, стовари ни пред местния супермаркет и обеща, че след половин час ще дойде да ни вземе. Купих консерва пастет, за което първо ***, а после и Саша ми казаха, че там, в Общината нямало да погледнат с добро око на моето месоядство. И на пушенето ми. Още във влака трябва да откажа цигарите и месната храна. И да се подготвям психически за друг живот. Как ли пък не!
11 август, един горещ и задушен ден в България, а тук ръмеше ситен дъжд и беше хладно, даже студено. Вече започнах да съжалявам, че не съм си взел по-топли дрехи. Саша ни отведе в един разкошен петстаен съвсем нов апартамент, като трябваше да минем през няколко метални бронирани врати. Истинска крепост. Вътре – недообзаведено, но което бе направено – бе направено с вкус. И с много пари. На една от секциите лежаха няколко старинни икони. Сигурно струват цяло съ***ие. Тези хора не си играят, бягай докато си още цял и невредим, Ангеле! – си казах. Бягай, ама Саша искаше да ни заключи, “за наше добро, да се чувстваме в пълна безопасност”. Да, бе! Аз и в затвора се чувствах в пълна безопасност, само че предпочитам опасностите отвън. С голям зор го убедих да ни остави ключовете, да напазаруваме за из път.
- Добре, но не се отдалечавайте, може да се загубите. Ще дойда утре следобед да ви взема.
Обещах, как няма да обещая.
Сутринта на 12-ти направихме с *** едно “пробно” излизане до близкия магазин. Все така ръмеше дъжд. Повъртях се из апартамента, но реших да не губя време. Излязох за малко сам, добре, че *** не настояваше да го взема. Първо не искаше да ми дава ключовете, но нали оставях багажа си като залог. Значи ще се върна. Сам на руска земя. С малко питане намерих поща. Позвънях на телефона, който ми беше дал Мурат. Никой не вдигна. Само че аз нямах време за губене. Седнах в най-близкото кафе, сложих пред себе си вестник “Монитор”, пакетче “Мелник” и зачаках. Не се наложи да чакам дълго.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: H. в Февруари 16, 2007, 17:53:14 pm
Скоро ще направя ударна доза разкрития за психотронните и майнд контрол проекти на скъпото ни ДС. Дано са добре подготвени, защото трудно ще отрекат тонове с папки доказателства :)
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Eltimir в Февруари 16, 2007, 23:12:16 pm
Благодаря за съпричастието. Ходил съм в дома на Сашо Долев тогава, когато той беше още малък. Това, че по едно време стана зам. кмет на Пловдив не му дава правото да бъде високомерен. Ако иска, нека той ми се обади. Именно така Сашо ще докаже, че е достоен син на своя баща, и че е решен да се бори срещу Злото. Сашо Долев знае как да ме намери, знае, че ще го посрещна приятелски - също както той ме посрещаше приятелски на гарата в Пловдив, докато баща му беше още жив. Значи няма от какво да се опасява, ами да се обади, ако наистина се стреми към онова, към което твърди, че се стреми. Бащата на Сашо - Иван Илиев Долев не беше страхливец, не искам да вярвам, че неговият син е страхливец.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Geo в Март 10, 2007, 23:54:44 pm
Eltimir, благодаря за информацията, която споделяш. Една забележка - ако действително си искал да предпазиш Стоян чрез три звездички, внимавай с регулярните изрази или автоматичната подмяна, която ползваш.

Цитат
Сигурно струват цяло съ***ие.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Altay в Март 31, 2007, 14:20:45 pm
Искам да задам един въпрос, на съфорумниците!

Някой има ли информация за това, как се използват Психотронни средства, за да се предизвикат тежки автотранспортни проишествия?

Вече има информация, че е възможно при катастрофата, при която загина Даяна, да са използвани подобни средства!
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: H. в Март 31, 2007, 15:12:25 pm
Еми каква е разликата дали ще си в автобус или у вас? :) Нали пак е действане от разстояние ;)

Специално с шофьора на Даяна, Айк казва, че шофьора най-вероятно е бил с чип и управляван с дистанционно едва ли не...
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: P.E.A.C.E. в Март 31, 2007, 19:42:45 pm
Мисля че и тунела къде се блъсна е дълъг 666 метра...
интересно
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: H. в Март 31, 2007, 20:31:11 pm
В 13-ия стълб ;) На точното място на древно светилище на богинята Даяна, ако не ме лъже паметта...
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: anna в Март 31, 2007, 20:32:40 pm
Еми каква е разликата дали ще си в автобус или у вас? :) Нали пак е действане от разстояние ;)

Специално с шофьора на Даяна, Айк казва, че шофьора най-вероятно е бил с чип и управляван с дистанционно едва ли не...
  Вече всичко ли е възможно?! Но при такива технологии едва ли най-доброто решение е показването им на бял свят.... Това ли е най-лошият начин да се игнорира едно общество, респективно `най-добрият`?
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Scorpion в Май 26, 2007, 11:04:02 am
Искам да допълня само, че не само руските психотронни лаборатории работят над българския народ. Западните психо-контрольори от топ-секретните лаборатории също са си разпределили България на порцийки и действуват вече с пълна сила.

Впрочем те са на обменни начала.

Тук, трябва да подчертая също че това не е ново и те го правят вече половин век, колкото и да не е за верване. За себе си имам всички възвможни доказателства, за вас, ако не вярвате си ги търсете сами и ако търсите добре, съм сигурна че ще ги намерите.
Всъщност така ще е и най-добре, истината сами да си намерите и ще сте най-сигурни, че не са ви подвели. При толкова зомбиран народ, винаги има опасност да ви подведат.

Най-гадното е, че в повечето случаи жертвите  ги превръщат и в палачи и объркването може да е тотално. Рядко са лабораторните експериментални мишки, които се опъват и не искат да стават палачи-манипулатори, за да продължат работата на своите контрольори. Еденици са тези, които могат да надхвърлят програмите, които им залагат, точно като капан за мишки. Щракне ли капанът, до живот е и  трудно,  е  излизането, при положение само, че много го искате и имате неизчерпаеми запаси от силен дух, интуиция, инстинкт за самосъхранение и анализаторски способности на всичко, което ви заобикаля много хладнокръвно.
Страхът е най-лошия и искан съветник в тези случаи.

Но безгранични са възможностите на съзнанието и на духа, стига да повярвате и да не се оставяте да ви хванат в капана. Физически със сигурност ще ви разрушат доста успешно, но духом ако го искате, наистина - никога.

Все пак, първата важна стъпка е наистина да знаете, че всичката тази сатанинска конспирация съществува и да си отваряте очите добре, което като начало не е съвсем зле.

Страхувам се, че с настаняването на американските бази, България ще се намери под чадър от масиран психотронен  дъжд, фигуративно казано. Изтлежда, че сме по-издръжливи от повечето народи на тези въздействия и имаме нужда като народ от особени гоялми дози и порцийки и те няма да закъснеят. Не трябва да се страхувате, а да се борите и да имате съзнанието, кой е врагът, как и с какво ви атакува, което вече не е малко като оръжие за ответ.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Mirotvorec в Май 26, 2007, 11:48:19 am
Цитат
Но безгранични са възможностите на съзнанието и на духа, стига да повярвате и да не се оставяте да ви хванат в капана. Физически със сигурност ще ви разрушат доста успешно, но духом ако го искате, наистина - никога.
Добре казано  :)  Духът е този, който трябва да води и да се следва. Само по този начин няма да бъдем подвластни на  манипулации от каквото и да е земно естество, целящи насаждането на страх-този бич за земният човек.
Титла: Re: Психотроника
Публикувано от: Scorpion в Май 26, 2007, 12:57:43 pm
Който надмогне страхът е  свободен, за свободния дух решетки няма.

Роб се става само по свободна воля.

Тези, които искат да ви поробят си имат причини за това и такава им е вълча природата.
Не може агнето да се сърди на вълка. Важното е да не се оставяте да ви хване в хищните си лапи и най-вече да не се страхувате от него. Страхът е парализа и всеки хишник го знае и първо него ви внушава,  за да ви докопа.

Пред смелостта и съдбата отстъпва и Господ помага !!! Дори и врагът, ако е достоен, започва да ви респектира.
Така и така ще се мре, поне да е като на човек с главна буква.
Човекът не се ражда, за да има власт, пари и удоволствия, а преди всичко, за да евалюира и си научи уроците, как да стане това.

Правят всичко възможно да живеем като плазмодии, поне да умреме като хора.

Беднастта, тормоза, злините не са причина да ставаме нищожества и се оставиме на деградацията, а точно обратното, те са изпитанията на духа, които трябва да ни накарат да израстнем още повече и изкачим още едно стъпало в нашата собствена еволюция.
В противен случай ще е напразно и този път нашето раждане, особено сега, когато и най-важният сблъсък между  Злото и Доброто. 

Прошка не са предвидили за никой, дори и за тези и най-вече за тях, които са им в угода.
Както обикновеннно казвам, борбъта му е майката, борбъта, която да почва първо от вас самите.

Ако вие сте в ниското и потопени изцяло в блатото, как ще измъкнете другите на високото - НЕВЪЗМОЖНО, АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО.

Качете се първо вие самите на високото, вижте от високо цялата картинка, червената нишка на истината, която прорязва живота, подишайте свободно свежия възродителен въздух на свободата на духа и после започвайте и другите, един по един, да ги измъквате от калта.

В обратен ред просто не е възможно, има си космически закони, които никой не може да пристъпи. 
Илюминатите, например, много добре знаят тези закони и затова ни побеждават.
Крайно време е и ние да си ги припомниме и да видиме в последна сметка, кой ще победи, те или ние, но поне да е в равна борба.


Тъй като хората най-добре разбират от примери и образи бих дала пример за смелост така любимият ни Левски, който е бил дори повече уважаван от врага за своята невероятна смелост и борбеност. Всички знаеме, предполагам, че точно врагът му е предложил ръка за помощ и да избяга от кауша, а не тези, за които се е борил.
И тук дори, той се е проявил като велик, защото не е приел ръката, за да не остане този резил завинаги върху лицето на народа, за който се е борил. Жертвата му е била тотална, защото  и любовтта и смелостта са му били истински и тотални.
Изключение не може да има, то е само за половинчатите, които са по-лоши и от истинските лъжци.
Не може един ден да си смел като лъв, а на другия да мислиш само за кожата си.
Всеки трябва да съзнава ролята, която има в този живот и докрай да я отстоява, иначе се превръща в една нищо и никаква парцалена кукла, вързана с хиляди въженца и подръпвани от чужди воли.
И сега, аз съм убедена, че у всеки от нас дреме един Левски и чака само да бъде разтърсен и събуден от дълбоката дрямка. Достатъчно е само да го повярвате и да го събудите.
Така и така, настанало е това време и няма време за маене. Геносидът върви с пълна сила, психотронното замайване също, както и модифицирането ни от мощна духовна раса, в най-обикновенни вулгарни зомбита.

Така че, събудете се, поправете се, влезте в точното русло и почвайте и на другите да помагате, иначе мор само ни чака.

Светът и най-вече Илюминатите нази гледат и даже са се е втренчили, защото сме си специални и им препречваме нещо пътя.

Няма да се излагаме точно на финала я и да загубиме няколко хиляди години възходи и падения.

Който победи себе си, ще победи и "Сатаната" и ще допринесе и за спасението на ЧОВЕКА на тази планета.

Това е !!!

Смелостта и Съзнанието ще ни върнат на пътя към вечността.
 


"Pour que le mal triomphe il ne suffit que d'une seule chose...
que les gens de bien ne fassent rien!"
Edmund Burke

"За да триумфира злото е достатъчно само едно едничко нещо ... хората на доброто да не правят нищо !" Едмон Бюрке

http://enkade.blogspot.com/