Автор Тема: Биология и генетика - НОВИНИ  (Прочетена 92221 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ChosenOne

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 49
  • Infinite consciousness
Re:Новини - биология и генетика
« Отговор #150 -: Юни 29, 2010, 10:14:56 am »
Е добре,не могат ли просто да отидат в бъдещето,да разберат как противодеийстват на старостта(ако вече не са и разбрали,но си ги пазят тайните за елита)и да се върнат тук...много просто го казвам,но разбирате идеята...
Fallow your bliss!

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Новини - биология и генетика
« Отговор #151 -: Ноември 02, 2010, 22:09:47 pm »
Важна ли е формата на Генома, както и съдържанието му?



Три измерна структура на генома на fission yeast (вид едноклетъчно). (Credit: S. Pombe)
ScienceDaily (Oct. 29, 2010) — Ако има едно нещо, което скорошните постижения в генетиката ни разкриха, е че нашите гени са взаимосвързани, „говорещи” си един на друг през отделни хромозоми и обширните разклонения на ДНК-то. Според изследователите в Wistar Institute, много от тези сложни връзки може да се обяснят в частност с триизмерната структура на целия геном.

ДНК-то на дадена клетка прекарва по-голямата си част от активния живот в заплетена буца от хромозоми, чиито позиции групират свързаните гени близо до един до друг и ги излага на генно-контролиращата машинария на клетката. Тази структура, казват изследователите, не е просто формата на генома, но също и ключ към това как работи той.

Тяхното изследване, публкувано онлайн в списанието Nucleic Acids Research, е първото, което комбинира микроскопията с напредналите техники по геномно редуване (genomic sequencing techniques), позволявайки на изследователите, буквално да видят взаимодействията между гените. Това също е първото изследване определящо триизмерната структура на генома на fission yeast.

Прилагането на тази техника върху човешкия геном, може да предостави на учените и лекарите цяла нова рамка, с която да разберат по добре гените и болесите, споделят изследователите.

"Хората за запознати с X-образните форми на нашите хромозоми по време на деленето на клетката, но те може би не осъзнават, че ДНК-то прекарва сравнително малко време в тази конфигурация,” казва Ken-ichi Noma, Ph.D., асистент професор в Wistar's Gene Expression and Regulation program и главен автор на изследването/статията. "Хромозомите прекарват голяма част от времето си скупчени в тези, не-случайни структури, и аз вярвам, че тези форми отразяват разнообразни ядрени процеси, също като транскрипцията например.”

За да картографират едновременно индивидуалните гени и цялостната структура на генома, Noma и колегите му са комбинирали ново-генерационно ДНА редуване с техника наречена chromosome conformation capture (3C). След това използвали флуоросцентни сонди за да посочат точното местоположение на определени гени чрез микроскоп. С тази информация, изследователите били способни да създадат детайлни триизмерни компютърни модели на yeast генома.

Използвайки новаторски подход, изследователите могат да видят как гените взаимодействат един с друг. Noma и колегите му могат да видят къде са разположени високо-активните гени, или да видят дали гените, които са включени или изключени също са разположени един до друг в триизмерната структура на генома. Общо взето, изследователите от Wistar са изследвали 465 т.нар. генно онтологични групи – групи от гени, които споделят сходна цел в клетката, като структура или метаболизъм.

"Когато хромозомите се съберат, те се нагъват в такива форми, че сближават гени от различни хромозоми един до друг," каза Noma. "Това позициониране позволява на процесите, които диктуват как и кога гените се четат и оперират ефективно върху многобройни гени наведнъж."

Тази структура не е просто случайно химическо привличане в и сред хромозомите – а напротив, това със сигурност е част от нещо по-голямо – а именно, подреждане насочвано от други молекули в клетката, с цел създаване на мега-структура, също като фактори, които промотират генното транскрибиране, свързването им в ДНК-то и допринасянето за крайната структура на генома при сгъването на хромозомите.
"Вярвам, че гледаме към нов начин за визуализиране на генома и движенията на всички разнообразни молекули, които влияят върху генома,” каза Noma.

Според учените от Wistar, техните техники са приложими към човешкия геном, въпреки че генома на fission yeast има само три хромозоми. В действителност, изследователите открили значи на "транскрибиращи фабрики" – купове от свързани гени, които четат, или „транскрибират”, в определени места – за които е предложено, че съществуват при бозайниците.

Това изследване е спонсорирано чрез National Institutes of Health Director's New Innovator Award.

Съ-автори на това изследване са пост-докторалните изследователи Hideki Tanizawa, Ph.D., Osamu Iwasaki, Ph.D., и Atsunari Tanaka, Ph.D., и асистента Joseph R. Capizzi, като всички са членове на лабораторията Noma. Те са работили в сътрудничество с Priyankara Wickramasinghe, Ph.D., Mihee Lee, Ph.D., и Zhiyan Fu, Ph.D., от Биоинформационния факултет на Wistar.

Бележка на редактора: Тази статия не възнамерява да предоставя медицински съвет, диагноза или лечение.

Източник: ScienceDaily
« Последна редакция: Ноември 02, 2010, 22:11:39 pm от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Hacko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 007
Re:Новини - биология и генетика
« Отговор #152 -: Май 04, 2011, 17:00:03 pm »
 <a href="http://static.video.yandex.ru/lite/vernameus/jn9a46ejn3.511/" target="_blank" rel="noopener noreferrer" class="bbc_link bbc_flash_disabled new_win">http://static.video.yandex.ru/lite/vernameus/jn9a46ejn3.511/</a>

Всички хора споделят някои общи части от ДНК, предадени ни от нашите африкански предци.
Генетикът д-р Спенсър Уелс  разказвa как неговия "Геногеорафски проект" ще използва това общо ДНК,
за да разбере как ние - при цялото ни разнообразие - сме наистина свързани.

пп.Инфото е старичко, но е интересно. Не намерих  да е писано във форума по въпроса за Произхода на човечеството.

 

Неактивен 396

Re:Новини - биология и генетика
« Отговор #153 -: Май 04, 2011, 17:04:19 pm »
Обаче съзнанието променя ДНК, а не ДНК - съзнанието.

Така че нещата са малко обърнати - ние имаме общи неща по ДНК, защото се чувстваме едно цяло, отчасти. А не че сме едно цяло, защото е така по ДНК.

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Новини - биология и генетика
« Отговор #154 -: Юни 26, 2011, 10:22:33 am »
ДНК може да прави разлика между две квантови състояния




Ново изследване показва, че биологичната молекула - ДНК -
може да прави разлика между квантови състояния познати като спин.

ScienceDaily (June 4, 2011) — Важат ли принципите на квантовата механика върху биологичните системи? До сега, споделя проф. Ron Naaman от Химично-Физичния департамент на Института (Факултета по Химия), и биолозите и физиците са считали квантовите системи и биологичните молекули все едно са ябълки и портокали (т.е. напълно различни неща- бел. Eon). Но изследването, което провели заедно с учени от Германия, което е публикувано наскоро в сп. Сайънс, показв, че биологичната молекула – ДНК – може да прави разлики между две квантови състояния познати като спин.

Общоприето е, че квантовите феномени, се случват в екстремно малки системи – единични атоми, например, или много малки молекули. За да ги изследват, учените трябва да охладят материала си до температури приближаващи абсолютната нула. Щом системата надвиши определена температура или големина, квантовите й свойства се сриват, и превес взима „всекидневната“ класическа физика. Naaman: "Биологичните молекули са доста големи, и те работят при температури, които са доста по високи от температурите, при които повечето квантови физични експерименти се провеждат. Човек би очаквал, че квантови феномени като спина, който съществува в две противоположни състояния, да бъде разбъркан в тези молекули – и следователно без значение за тяхното функциониране.“

Но биологичните молекули имат и друго свойство: те са chiral (тип молекула, която няма вътрешна равнина на симетрия и следователно суперналожимо огледално отражение). С други думи, те съществуват или в „десни“ или в „леви“ форми/страни, които не могат да бъдат наложени една на друга. Двойната спирала на ДНК е двойно chiral – едновременно в подредбата на индивидуалните нишки и в посоката на извивка на спиралата. Naaman е знаел от предни изследвания, че някои chiral молекули могат да взаимодействат по различни начини с двата различни спина. Заедно с проф. Zeev Vager от Департамента за Физика и Астрофизика, студента Tal Markus, и проф. Helmut Zacharias и неговата изследователска група от Университета в Мюнстер, Германия, той се е заел да разбере дали ДНК може да покаже спин-селективни свойства.

Изследователите създали само-сглобяващи се единични пластове от ДНК прикрепени към златна основа (субстрат). След това изложили ДНК върху влиянието на групи електрони с двете посоки на спин. И наистина, резултатите на групата надминали очакванията: Биологичните молекули реагирали силно с електрони носещи един от тези спинове, и почти не реагирали с останалите. Колкото по-дълга е била молекулата, толкова по-ефективна е била в избиранетона електрони с желания спин, докато единични нишки и повредени части от ДНК не показали това свойство. Тези открития показват, че сбособността да се избират електрони с определен спин произтича от chiral структурата на ДНК молекулата, която някак „установява избора“ за спина на електрони преминаващи през нея.

Всъщност, казва Naaman, ДНК се оказва супер „спин филтър“, и откритията на групата могат да имат връзка и със биомедицинските изследвания и в областтана спинотрониката. В по-нататъшни изследвания например, като се има предвид, че ДНК само понася вреда от спинове сочещи в една посока, тогава излагането й може да бъде ограничено и медицинските устройства да се създадат според това свойство. От друга страна, ДНК и други биологични молекули могат да станат централна точка на нов тип спинотронни устройства, които ще работят по-скоро върху спина на частиците, отколкото електричния заряд, както е сега.

Източник: ScienceDaily
« Последна редакция: Юни 26, 2011, 10:24:28 am от ₪ Eon ₪ »

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Re:Новини - биология и генетика
« Отговор #155 -: Юни 26, 2011, 10:26:43 am »
Може ли хората да усещат магнитното поле на Земята?


ScienceDaily (June 21, 2011) — За мигриращите птици и морските костенурки, способността за усещане на земното магнитно поле е от съществено значение за навигацията при пътешествия на дълги разстояния. За хората обаче е общоприето, че нямат вродено усещане за магнитните полета. Изследване публикувано в сп. Nature Communications тази седмица от факултета по Медицински науки в Университета в Масачузетс показва, че протеин в човешката ретина може да усеща магнитните полета щом се постави в Дрозофила, отваряйки нова област за изследване в човешката сензорна биология.

При много мигриращи животни, свето-чувствителни химични реакции включващи флавопротеин криптохром (flavoprotein cryptochrome (CRY)), се считат, че играят важна роля в способността за усещане на земното магнитно поле. В случая на Дрозофила, предишни изследвания от лабораторията Reppert показват, че протеина криптохром открит в тези мухи, може да функционира като зависим от светлината магнитен сензор.

За да тестват дали човешкия криптохром 2 протеин (hCRY2) има подобни магнитно сензорни свойства, Steven Reppert, MD, Higgins Family Professor по неврология и председател и професор по невробиология, дипломирания студент Lauren Foley, и Robert Gegear, PhD, пост докторален колега в лабораторията Reppert, сега асистент професор по биология и биотехнология в Worcester Polytechnic Institute, са създали трансгенетичен Дрозофила модел, при който липсва естественият криптохром протеин, като вместо това се изявява протеина hCRY2. Използвайки поведенческата система, която преди това е била разработена от групата в Reppert, те са показали, че тези трансгенетични мухи могат да усещат и отговарят на магнитни полета генерирани от електрическа бобина и да правят това по начин зависещ от светлината.

Тези открития демонстрират, че hCRY2 има молекулярната способност да функционира като магнитно сензитивна система и може да отвори пътя към по нататъшно изследване в човешкото магнито-усещане. „Допълнителни изследвания на магнитните усещания в хората на поведенческо ниво, с наблягане на изследванията върху влиянието на магнитно поле върху визуалната функция, биха били много информативни,“ пишат Reppert и колегите му в изследването.

Източник: ScienceDaily

Неактивен otnesen

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 648
Re:Новини - биология и генетика
« Отговор #156 -: Юни 26, 2011, 10:42:39 am »
ДНК-то на дадена клетка прекарва по-голямата си част от активния живот в заплетена буца от хромозоми, чиито позиции групират свързаните гени близо до един до друг и ги излага на генно-контролиращата машинария на клетката.

Четох една статия, в която се твърдеше, че хромозомите не са просто оплетени в топка, а сгънати по специален начин. Ако бяха заплетени, нишките нямаше как да се разплитат и да се изкопирват при деленето на клетката.

http://lenta.ru/news/2009/10/09/genome/

Неактивен purulent

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 2
Re: Биология и генетика - НОВИНИ
« Отговор #157 -: Януари 15, 2014, 16:28:58 pm »
Първата изкуствена матка е създадена от японски лекари.
 
 http://ljfun.livejournal.com/2204549.html
 
 здравей матрица, добър ден;

Неактивен zlobjul

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 39
Re: Биология и генетика - НОВИНИ
« Отговор #158 -: Януари 15, 2014, 16:43:23 pm »
Аз не мога да разбера кво сме се вкопчили в този живот със зъби и нокти - страх голям. Не е важно колко , а как живееш. Няма време, няма пространство , всичко е илюзия - ние всички сме безсмъртни. Енергия не се губи. Ние сме енергия.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27