Обръча се затяга

[eli]

Според мен eses е права в това, че вместо да стоим и да се вайкаме докъде сме я докарали и колко болно общество сме е, по - добре да насочим положителната си енергия към тези, които са бъдещото общество. Няма друг начин да излекуваме сегашното, нито има начин да го променим. Проблемите са създадени и някой от тях повярвайте ми не могат да бъдат решени. Могат да се предотваратят последствията от тях, но не и да се решат самите проблеми.
По принцип аз гледам на проблемите като на нещо положително - проблем има когато трябва да свършиш някаква работа и да се промениш. За това и обществото ни има проблеми, защото трябва да започне да се променя. От нас засиви дали ще седнем да се вайкаме и да страдаме или ще седнем да анализираме и да търсим решения. Дали да изберем да бъдем жертви и да продължим да страдаме или да бъдем тези, които имат избора и силата да се променят.
Сега се сещам за една книга "На изток от рая" в нея се разказват много неща, но има една интересна интерпретация на притчата за Каин и Авел. Конкретно думите, които Бог казва на Каин, след като разбира че е убил брат си. Ще цитирам, за да е по-  точно:

Близо десет години — уточни Ли. — Този разказ така дълбоко ми влезе в главата, че го проучих дума по дума. И колкото повече мисля за него, толкова по-бездънен ми се вижда. Тогаз сравних преводите, с които разполагаме. Бяха удивително близки. Едно място обаче ме смути. Във версията на крал Джеймс[2] се казва, че когато Йехова попитал Каин защо е разгневен, питал го с думите: „Нямаше ли да те приемат, ако беше постъпил добре? Но ако не си постъпил добре, грях ще легне на твоя праг и ще иска да вървиш по волята му, но ти трябва да го победиш.“ Порази ме именно това „ти трябва“, защото е като обещание, че Каин ще надвие греха.
Самуел кимна:
— Но децата му не го изпълняват докрай.
Ли отпи от кафето си.
— Тогава взех Американската стандартна Библия[3]. Там беше съвсем ново. Пасажът е различен. Казва се „Победи го!“ Разликата е значителна. Това вече не е обещание, а заповед. И взех тогава да разсъждавам. Каква ли е била първоначалната дума в най-първия текст, та са били направени два съвсем различни превода?

...

Като минаха две години, почувствахме, че вече сме в състояние да се заемем с тия ваши шестнайсет стиха от четвърта глава на Битието. Моите старейшини сметнаха също като мен, че думите „ти трябва“ и „победи го“ са много съществени. И ето в какво се състоеше златното зрънце, до което се добрахме след цялото ровене: „Ти можеш“, „Ти можеш да надвиеш греха“. Старейшините се усмихваха и кимаха, разбирайки, че тези години са били добре оползотворени. Вън от всичко това ги измъкна от техните китайски черупки и в момента изучават старогръцки.
— Фантастично! — продума Самуел. — Постарах се да внимавам, но, изглежда, нещо пропуснах. Защо са толкова съществени тези думи?
Пълнейки крехките чашки, ръката на Ли потрепера. Изпи своята на един дъх.
— Не разбирате ли? — извика той. — Американският стандартен превод нарежда на хората да надвият греха, а за грях можем да приемем и невежеството. Джеймсовият превод с думите „ти трябва“ обещава, че хората на всяка цена ще победят греха. Но староеврейската дума, думата „тимшел“, тоест „ти можеш“, вече предлага избор. Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека. Защото „ти можеш“ е равносилно на „ти не можеш“. Не разбирате ли?
— Да, да, разбирам. Ти не вярваш, че става дума за божествен закон. Защо смяташ, че е толкова важно?
— Ето защо! — рече Ли. — Откога исках да ви кажа. Дори предвиждах какво ще ме питате и се подготвих добре. Съществено е всяко писано слово, което е повлияло на мисленето и на живота на безброй хора. Съществуват милиони, в различни секти и църкви, които приемат заповедта „Победи го!“ и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в „ти трябва“. Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но „ти можеш“! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си, той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи. — В гласа на Ли ехтеше триумфален напев.
— Вярваш ли в това, Ли? — попита Адам.
— Да, вярвам. Вярвам. Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано.“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек

...

— Не ми е понятно как си могъл да въртиш кухня, да възпитаваш децата, за мен да се грижиш и пак да се занимаваш с такива неща — каза Адам.
— И аз не разбирам — рече Ли. — Но след пладне и аз като старейшините, ни повече, ни по-малко, изпушвам своите две лули. И се чувствам човек. И схващам, че човекът е нещо изключително важно, дори може би по-важно и от небесните светила. Тук няма никаква теология. Лишен съм от всякаква набожност. Но заобичах това блестящо сечиво, човешката душа. Във Вселената тя е нещо прекрасно и неповторимо. Вечно нападана, но никога не унищожавана, защото „ти можеш“.

[mitko]

       Вижте  Гърците,  вижте  която  искате  страна  в  Европа,  как  воюва  за  правата  си  и  ги  сравнете  с  нас! 

[eli]

       Вижте  Гърците,  вижте  която  искате  страна  в  Европа,  как  воюва  за  правата  си  и  ги  сравнете  с  нас! 

Митко, не живея в България, искам да ти кажа, че тука проблемите са същите, общестовото също. Болестта е повсеместна.

[Tangrata_]

Бтв на почитателите на груповата медитация предлагам един експеримент.
Нека се съберат колкото могат хора, 50-100 човека и да се наредят да медитират, и нека медитират колко съм хрисим и не наранявам никой. А аз ще взема една сопа, ама няма да е много дебела, за да не чупим глави, и ще почна наред. Все пак отношението ще е 1 към 100. Толкова народ, 100 медитиращи би трябвало да съберат много енергия и да могат да надвият над решението на един единствен човек.
Нека го направим тоя експеримент. Аз в момента не съм в бг, но ще намеря някой да ме замести ако се наложи. Все пак важна е истината. Нека се види кое как е.
А ако мислите, че 100 са малко съберете 30 000 медитиращи. Малко трудно ще успее на всички да се наложи гърбината, щото все пак това си е голяма бройка. Ще се умори човека.

п.с. Човешката качествена промяна е като трупане на песъчинки на дъното на морето. Бавна и незабележима. Тия филми, дето ще медитираш 2 часа и ще промениш реалността, ги дават само по фентъзи канала.

[konstantin2007]

Аз в момента не съм в бг, но ще намеря някой да ме замести ако се наложи. Все пак важна е истината. Нека се види кое как е.

Тангра,споко..все ще намерим кой да те замести..То за сопата не се иска много майсторство..Много по-трудна е другата част
А сега сериозно...от всичко написано дотук става ясно,че има две групи!Едните дето ще медитират и ще визуализират(т.е.проектират светли бъднини)и другите дето ще запретнат ръкави и ще свършат работата"проектирана"от първите..

[eses]

А сега сериозно...от всичко написано дотук става ясно,че има две групи!Едните дето ще медитират и ще визуализират(т.е.проектират светли бъднини)и другите дето ще запретнат ръкави и ще свършат работата"проектирана"от първите..

ха,ха може и така да се каже  ;D
Тангра не си прав за медитацията,аз с помоща на още хора сме помагали на хора и то доста реално.На майка ми също съм и помагала,лекувах я и тя ми се обаждаше и ми казваше -Имам усещането че ти правиш нещо за мен.

[Polymorpher]

@
"А сега сериозно...от всичко написано дотук става ясно,че има две групи!Едните дето ще медитират и ще визуализират(т.е.проектират светли бъднини)и другите дето ще запретнат ръкави и ще свършат работата"проектирана"от първите.."

Забрави за най-голямата група но както и да е.

@
"ха,ха може и така да се каже  ;D
Тангра не си прав за медитацията,аз с помоща на още хора сме помагали на хора и то доста реално.На майка ми също съм и помагала,лекувах я и тя ми се обаждаше и ми казваше -Имам усещането че ти правиш нещо за мен."

Материализирането ...

Това важи. Моя опит показва че хората не могат да бъдат увеждавани в това без да имат вече готова и собствена основа на такива расъждения.
Защо това явление е незабележимо... Масово човешките общности имат разпиляни мисли. Видното средностатистическо нивo на концетрация и на лична увереност са твърде ниски за да има показни явления от този тип. Хората развиват техническите си джаджи не умовете си. Всеки един който иска да знае - разбира. Не е нужно да си филосов за да ти стане ясно. Когато се запознаеш с човешката смърт като явление вече трябва да имаш проблясъци че движещата сила на живота не е нещо което се мери с пипане, мирисане, сантиметри, килограми, долари итн.
С всичкото това разнообразие което има да вярваш в АБСОЛЮТНИ и непоклатими стойности си е чиста форма на инат.

Надценяваш човешките страхове. -Да хората се страхуват от какво ли не. -Да материализира се една реалност която да адресира тези страхове адекватно. Забравяш че хората винаги са се страхували. Паралелно с това им се живее. Ама толкова са вкопчени в зигзагавото си съществуване че са готови на невероятни подвизи от всякакъв тип - велики и жалки. И тъй като им се живее и не им се живее едновременно се намираме в напълно адекватното състояние на ден днешен което с една дума е ГЪРЧ. Не искат да умрат но не искат и да живеят спокойно. Живота създава условия в които да се учим и да израстваме. Обръча се затяга колкото ни е необходимо. Ако не искаш обществения обръч да ти се затяга около врата - има варианти. Открити, изпитани и практикувани постоянно. Само че обществените мъки вървят с обществените удобства/привилегии итн.

Явно един голям фактор в цялата работа е повторението. Не е достатъчно нещо да бъде открито и осмислено. Трябва да бъде повторено, от източника, от други - чак тогава има някакъв ефект. Същото важи и за тази дискусия тук която се преповтаря във форума под една или друга форма. Колко точно са необходими предстой да разберем.

[eses]

Парадокса е че повечето тук са склонни да вярват че могат да им се изпълнят желанията, но не и нещата който не жаелаят.Съгласяват се че като мислят хубави неща живота им става по хубав но отричат че като мислят за лошите виждат все повече лошо и всъщност живота им става по лош.Само че за това те намират оправдание и то е - аз не съм лош,аз ще се боря с лошото.Но няма значение дали ще се борят или не,те мислят за него и следователно му помагат да се материализира.

[Iris]

По-важно е отношението, което имаме към т.нар. зло. Не може да мислим за доброто, без същевременно да привлечем в съзнанието си и злото. Но ако примерно се отнасяме с неразбиране, раздразнение и др. отрицателни чувства към злото, така наистина го подхранваме. Ако се опитаме да влезем в положението на вършещите зло, да ги разберем, да ги приемем като следствие от свободната им воля (това в никакъв случай не означава да ги подкрепяме), тогава дори и мислейки за злото, ние подхранваме доброто.

Не бива да се противопоставяме на злото със зло. Това се отнася преди всичко до нашето отношение. Ние трябва да сме добронамерени, спокойни, изпълнени с любов, но злото по възможност винаги трябва да бъде пресичано.

[Polymorpher]

Не бива да се противопоставяме на злото със зло. Това се отнася преди всичко до нашето отношение. Ние трябва да сме добронамерени, спокойни, изпълнени с любов, но злото по възможност винаги трябва да бъде пресичано.

Това са полярни глупости.

Не можеш да си изцяло добър и да напреднеш както не можеш да си изцяло лош и да напреднеш.

Колкото и да обръщаш бузите и да целуваш ръка на тоя които те маризи - или си ядеш маризенето или разбираш защо си в тази ситуация и как да излезеш от там.
Езиците които хората "разбират" не са Български, Английски, Немски итн.
Има хора за които ЕДИНСТВЕНИТЕ "езици" чрез който може да се осъществи "разбиране" са: лицемерието, подмазването, доброто отношение, страха, терора и тн. Каквото и да говориш има хора които няма да те разберат никога докато не започнеш да изполваш тези "езици".

Доброто и злото са двете крайности на на дисбаланса. Доброто е зло толкова колкото злото е добро.

Жертвата привлича агресор. Агресора привлича жертва. Има мъки защото и двете страни са необходими за да се усвои усет за баланс.

Аз лично смятам че е безценно всеки да отдели поне 12 часа от живота си за да наблюдава очевидните неща в живота и да размисли малко за тях. На фона на толква хора които не го правят си е неизмеримо преимущество. Не ти трябва гении, не ти трябват книги, не ти трябват събеседници. Цял ден да си седиш на бълкона и да размишляваш за неща които ВЕЧЕ ИМАШ е достъпно на всеки. За тези които нямат балкон и на улицата става.

Жалкото е че както казват на английски "assuming the obvious is overlooking the obvious" няма по тъжна истина разиграваща се на ден днешен.

Да вярваш че доброто е единствения път е най-ефективния начин да подпомагаш противоположноста която само това чака.

Както имате цветни телевизори и посмъртно няма да си купите черно бели така е и с доброто и злото. Вкусиш ли баланса е като да преминеш от черно бяло виждане към милиони цветове.

В пълен мрак не можеш да видиш нищо без помощни средства.
В обратния вариант пак не можеш да видиш нищо без помощни средства.

Доброто и злото са - умри от жажда или се удави.

Баланс хора - Баланс.

Рискувам да стана досаден в този форум защото вече го повтарям на много места...

[Tangrata_]

Вижте сега, не знам защо мен ме обвинявате като неверник (поне така ми се стори).
Ето, аз залагам (ВЯРВАМ) на сопичката, а вие ще ВЯРВАТЕ на медитацията.
А после ще срещнем тези две вери, че да видим коя е по-вярна и кой е вярвал по-силно.
Ако ви боли после гърба, ще излезе, че аз съм по-вярващ и моята вяра е довела до резултат. От което пък следва, че съм 'вярващ'. А ако не стане вашта работа медитацията, може би причината е, че не вярвате достатъчно истински?

eses, а тези с майка ти, и аз лично имам най-различни такива примери от живота си. Но обяснението е малко по-сложно от "реших, седнах и медитирах 2 часа".
Та аз си вярвам на тези работи, които казваш, че като мислиш лош го привличаш и тн. Знам го откак се помня. Но не виждам това какво пречи на нашия експеримент. Нека го направим, око да види, ръка да пипне. Вие ще си мислите "добро" и ето, сопата няма да ви споходи. Особено ако сте в средата на медитиращата 30хилядна група, и физически няма как да ви стигна.

едит:
сега се сетих, понеже не съм лош човек, и никак не обичам да причинявам болка, през цялото време докато бухам със сопичката, ще визуализирам и медитирам, че не ви боли. Това надявам се ще е достатъчно за да не се чувствам виновен 

[Iris]

Вижте сега, не знам защо мен ме обвинявате като неверник (поне така ми се стори).
Ето, аз залагам (ВЯРВАМ) на сопичката, а вие ще ВЯРВАТЕ на медитацията.
А после ще срещнем тези две вери, че да видим коя е по-вярна и кой е вярвал по-силно.

Дали ще използваш сопичката или ще медитираш, това са само методи. Тя нямат никакво отношение към доброто и злото. Можеш да убиеш човек и с двата метода, както и да му окажеш положително въздействие. Важна е целта, която ние като извършители си поставяме и отношението ни към целия процес.

[Tangrata_]

Съгласен съм и не споря по този въпрос. Но ние в момента не засягаме това, май. 

[mitko]

А сега сериозно...от всичко написано дотук става ясно,че има две групи!Едните дето ще медитират и ще визуализират(т.е.проектират светли бъднини)и другите дето ще запретнат ръкави и ще свършат работата"проектирана"от първите..

     Има  и  трети,  групата  на  сеирджиите!
     Този  урок  с  проектанти  и  изпълнители  ни  е  втръснал,  но  все  още  няма  ришение,  този  проблем  е  в  основата  на  социалните  търкания  в  овществото!  Медитацията  е  възможност  ти  сам  да  проектираш,  но  и  ти  задължително  да  си  изпълнител!

    

п.с. Човешката качествена промяна е като трупане на песъчинки на дъното на морето. Бавна и незабележима. Тия филми, дето ще медитираш 2 часа и ще промениш реалността, ги дават само по фентъзи канала.

    Аз  предлагам  друг  опит,  да  медитираме  пред  някое  лозе!  Има  един  закон - Количествените  натрупвания  водят  до  качествени  изменения!  
     Тук  става  актуален  въпроса  за  езика!  В  материалната  реалност  езика  се  нарича  действие  (правене)!  Езикът  на  доброто  е  разбиране,  а  на  лошото - силата!  Да  не  допуснем  лошото  в  себе  си,  значи  да  не  отмъщаваме!  
    

Баланс хора - Баланс.

Рискувам да стана досаден в този форум защото вече го повтарям на много места...

 
      Бих  префразирал - хармония  хора - хармония!  Залитането  само  в  посоката  добро,  е  еднакво  със  залитането  в  полюса  на  лошото!  Полиморф,  не  е  виновен  този  които  повтаря,  а  онези  които  го  карат  да  повтаря,  за  да  бъде  чут!                        
    

[eses]

Tangra съгласна съм на провокацията ти, намери ми е и ме набии със твоята сопичка.Аз ще медитирам това да не се случи.Щото да ти дойда на крак да ме набиеш някак си не е честно,трябва да сме с равен старт за да видим чии метод е по добрия.Хайде давай с твоето желание да се бориш с лошите,да видим как ще ме намериш и как ще ме набиеш,искаш ли да ти кажа как- няма да ме намериш.Дори да разбереш къде живея пак няма да ме намериш.Дори да ме видиш пак няма да ме набиеш