Обръча се затяга

[eses]

И още нещо, има хора който се борят срещу/за нещо, а има и такива които помагат на нещо.Аз съм от втория тип, смятам че за борба се хвърлят много услия и енергия на вятъра а за помощ ,всичко си отва по предназначение.А ако вие сте от първия тип, хубаво, не знам кое е по добро,предполага и двете, но в борбата има много негативна енергия.

[fishbone]

  eses, радвам се, че помагаш на хората и там си открила себе си примерно, шапка ти свалям.  Но ако си от вторият тип какъв е смисълът да го казваш?
 Една приказка гласеше нещо подобно: Ако направиш едно добро не казвай на никой, а сториш ли нещо лошо,  кажи го на всички.  
Също си мисля, че да помагаш на някой и нещо, също си е една своеобразна борба. И друго, в борбата ще има негативизъм ако го допуснеш или го приемаш като оръжие.
 В борбата трябва да има хладнокръвие независимо срещу кой е и какво, и дали е словестна или спортна.

[konstantin2007]

Преди време когато бях заблудена и неосъзната,сигурно съм гледала на хората отвисоко,сега обаче не ми минава през акъла,че някой е по малко от мен.

Есес,мисля,че това е най-голямата ти заблуда.
Докато еволюцията съществува като такава,ще има(в противен случай понятието би се обезсмислило)и по-малко и по-много еволюирали...Не се слагай на едно ниво с всички.Има всякаква измет.

[eses]

Нямах намерение да казвам това,както и въобще дискусията отиде малко в страни от темата.Но в предната страница се написаха много грозни неща за хората които не реагират по същия начин по който на някой им се иска да реагират. Вадят се заключения и се изричат категорични мнения за други хора. Предтекста е че ние сме състрадателни, но има такива които не са и видиш ли точно те гледат на всички останли като на втора ръка хора.А всъщност се оказва че именно разграничавайки се и порицавайки техните избори, заявяваш че не те а ти гледаш от горе на тези хора. Исках да дам пример,че не могат да се вадят такива изводи,още повече когато непознаваш хората, защото те може да не се включат в революционо движение и да не изказват възмутително мнението си в форума,но да помогнат много повече отколкото ти.Не е вяжно кой какво говори и кой какви убеждения има, а какъв е крайния резултат от тази негова съвкупност.

[eses]

Константин, много смело от твоя страна.Явно ме познаваш по добре и мен и живота ми,че да казваш кое е най голямата ми заблуда. Не мога да ви разбера, защо имате нужда да оценявате и подценявате постоянно другите хора?Защото не са на вашето ниво може би?

[konstantin2007]

Казах"МИСЛЯ,че това е най-голямата ти заблуда".Това значи какво мисля аз,а не какво реално е(в твоята реалност)На подскачай кат ощипана мома.Относно дискусията на предните страници..Ако си се почувствала засегната,съжалявам,че си се поставила в групата на"безчувствените"просто не е трябвало да го правиш.
Съгласна съм с теб,че са нужни  усилия за проектирането на едно добро бъдеще.Но е факт,че ситуацията към момента е нетърпима,и,че човечеството колкото и върви нагоре,толкова отива и надолу!А откакто се помня аз,човечоството все за мир мечтае.. :)то не бяха гълъби,асамблеи на мира..кво ли не..ма само с мечти не става.Малко ли войни се проведоха оттогава?!?Нима не мечтае,половината свят за мир и любов?..Ето това искам да кажа.Настоящият момент можеш да го промениш само с действие.А хората са свикнали да бездействат.
Добре е да подхранваме и да поливаме полезните растения в градината.Ок.Обаче че плевелите  както знаем си растат сами!И това,че ние не ги поливаме,не е достатъчно,защото ако не се чистят скоро полезните растения в градинката биват завладяни от плевелите...Същите тези,които градинарят така грижливо е игнорирал,надявайки се,че като се преструви,че ги няма,те наистина ще изчезнат,ще спрат да съществуват,и ще останат само любимите му растения,които така грижливо е отглеждал,но уви!

[fishbone]

  konstantin2007 с добри помисли..., това което ти си мислиш също може да не е реално. Нямам предвид твоите думи разбира се, или на когото и да е. Някои хора не подозират, че това което си мислят не са техни мисли, колкото и да си мислят, че са и от части от там идва "неразбирането". Да не кажа винаги, но по думите на един човек, лесно може да се установи колко повлияни са те от собственното му его, и до каква степен са плод на същото или друго подобно. Именно за това само желание за каквото и да било не стига, трябва и саможертва но с ясното съзнание в името на какво, защото не винаги целта оправдава средствата както всички може би знаем.
  Незнам дали ще ме разберете сега. Настоящият момент можем да променим, както с действия така и с бездействия, но е много поважно с какви и в какъв аспект. Примерът ти с градиняря е хубав. Но още по хубаво ще е да бъдем добри градинари. Например добрият, айде градинар да е пак, не сее или сади своите растения в почва, която предразполага развитието на плевели. Освен ако не еспериментира или знае, че те са свободни и няма да се намесва в тяхното развитие, макар и да знае какво ще излезе от тях.  
 Да-не, тук-там, горе-долу, а трябва да е: да- да, там-там, долу-долу или горе- горе.

[eses]

Константин в предните постове си говорехме предимно ние двете,затова и приех лично това което каза за много хора и не толкова думите ме обиждат, а намесата в пространството ми.Овчедушие  и подобни обиди не би трябвало да се раздават на път и под път просто защото някой не е на твоето мнение,също и кой какъв е,какви са му проблемите, заблудите и тн. защото незнам за теб но на мен ми писна от толкова психоаналитици. Сади си каквито искаш градини,с каквито искаш цветя,наслаждавай им се но не дей да съдиш другите градинари как си гледат собствените градини.Относно нетърпимата ситуация,тя е такава защото преди изгрева винаги е най тъмно. Хората се променят и малко по малко всичко ще си дойде на мястото, това че не всички подскачат при такива кризисни ситуации не означава че си траят.Дадох ти пример как може да вършиш нещо в полза на някой/нещо и да не губиш енергия и да не виждаш нещата черногледо.Защото явно желанието ти да се бориш срещу нещо лошо е довело до черногледство.Нещо което казах че върши имено борбата. Тя неминуемо те изчерпва,губиш енергия и ставаш по негативен.Нека вземем Майка Тереза за пример,тя не се е борила, а е помагала на тези които са имали нужда.След като толкова говориш за действие, което сега трябва да се предприеме,ти предприе ли го? Този въпрос нямам идея да те обиди,просто искам да знам дали това което казваш го и вършиш. Аз за себе си мога да кажа че в момента имам по наложителни неща и не правя нищо за света, ако изключим положителното ми мислене и енергия. И аз като теб имам бебе(сигурно си спомняш разговорите ни на лични) имам 5 изпита и 6 реферата и работя надомно, това ме изчерпва и нямам сили да помагам на света,но имам една идея,как да помагам-не да се боря.Ако искаш ще ти я споделя на лични и ако можеш да помогнеш да я осъществя ще направим доста хора по доволни от живота си.

[ДАВИД]

Незнам дали ще ме разберете сега. Настоящият момент можем да променим, както с действия така и с бездействия, но е много поважно с какви и в какъв аспект. Примерът ти с градиняря е хубав. Но още по хубаво ще е да бъдем добри градинари. Например добрият, айде градинар да е пак, не сее или сади своите растения в почва, която предразполага развитието на плевели. Освен ако не еспериментира или знае, че те са свободни и няма да се намесва в тяхното развитие, макар и да знае какво ще излезе от тях.  

Следя темата и се радвам на това мнение! Не трябва да се опитваме все да променяме, да култивираме, да "насаждаме" еднопосочното си мислене! Трябва ( не я обичам тази думичка) да отглеждаме, да се съобразяаме с хода на другите, с естествения им растеж ...Какво им е лошо на плевелите, и те са живинки! Може би са и полезни, но НЕ, те всъщност само пречат на собствените ни амбиции, затова ще ги тровим, изтръгваме, сечем...
Такива сме "хората"...все с брадвата напред!
 Не търсим синхрона и допирните точки, а предпочитаме битките!?!?!?

[eli]

Намествам се малко късно в дискусията, но искам да кажа нещо за т.нар "лоши", заради които беше предния спор. Знам, че думата "лоши" не е подходяща, използвам я само за да успея да се изразя добре. Живота ми се завътря така, че последните две години бях близо до един такъв човек и искам да ви кажа, че спора тука изобщо не трябва да бъде какво наказание заслужават тези хора. Няма смисъл да се чудим какво да правим, когато лошото се е случило, вече е късно и да съдим и да наказваме, няма да върнем нито невинността на детето, нито чистите ръце на бащата. Ако някой наистина го е грижа и иска това повече да не се случва то трябва да се вземат превантивни мерки - тези хора са болни и трябва да се лекуват. Това е най- доброто решение за тях самите и за хората около тях. За съжеление системата действа точно обратно - превантивни мерки не се вземат, всеки чака нещо да се случи, за да има повод или да обвинява или да помага. На мен това ми е болен проблем, защото много дълго време се опитвах да помагам на човек, на който нито той, нито родителите, нито някоя институция иска да помогне. Накрая когато видях, че вместо да помагам на него, вредя на себе си - си тръгнах. Но видях как действа системата - никак. В края на краищата оставих зад себе си човек, затъващ в проблемите си, агресивен и изпълнен със злоба и знам, че ако не се вземат мерки всичко това един ден ще се превърне в катастрофа за някого и тогава много хора ще се намерят да съдят и да обясняват и да казват  - "Трябвало е...". Знам го, пред очите ми е и нямам какво да направя и да го променя. Освен да предпазя себе си от тази бъдеща катастрофа. Но проблема остава и камбаните в моето съзнание бият до пръсване - има хиляди такива хора, има хиляди такива предстоящи катастрофи, които не са били предотвратени, когато е можело. Можем ли нещо да направим или просто трябва да предпазим себе си от тях?

[ДАВИД]

Ели...това е тъжно...
Понякога не можем да променим нещата...Правим избор, но не знаем дали е добър или лош! Но това е нашият избор!
Не можем да съдим, защото не можем да сме сигурни...Единственото ,което трябва да направим е да понесем отговорност, отговорността на собственото си решение...
А това е тъжно, защото понякога грешим, защото понякога сме безсилни, защото понякога сме просто наблюдатели...
Какво да направим...?!"Предай нататък"! Да предадем едно Добро нататък...Да бъдем проводници, а не създатели...

[eses]

Можем ли нещо да направим или просто трябва да предпазим себе си от тях?

Ако можем правим,ако не се спасяваме. като цяло обаче когато се изправим пред някакъв подобен проблем, е добре да преценим доколко това е част от нас.Ако смятаме че тази ситуация не изразява нашето вътрешно аз,трябва да я променим, дали чрез спасение дали чрез други действия. Като всяка жена ти си опитала да спасиш положението видяла си че не може и си спасила себе си.Правилно.Нямам какво да направиш.Казваш превантивни мерки, как да се вземат такива? Да се прави психо тест на всеки човек и да му се отнема свободата или да се лекува? Това е още по грешно, защото става относителен критерия за нормалност.Ще ти дам пример, преди години постигнах състояние което в будизма наричат - наблюдателя.Прекрасно състояние.Знаеш ли че психологията го нарича деперсонализация и за такова нео сигурно и в лудницата могат да те вкарат.Не могат да се взимат превантивни мерки в този смисъл.

[mitko]

   

Понякога не можем да променим нещата... Единственото ,което трябва да направим е да понесем отговорност, отговорността на собственото си решение...
А това е тъжно, защото понякога грешим, защото понякога сме безсилни, защото понякога сме просто наблюдатели...
Какво да направим...?!"Предай нататък"! Да предадем едно Добро нататък...Да бъдем проводници, а не създатели...

 
        Давид, 
        Не  може  да  променяме  нещата  тук  и  сега  без  нарушаваме  свободната  воля  на  отсрещната  страна!  Можем  само  да  помагаме  на  човека  да  се  промени  ако  той  самият  желае  промяната!  Има  обаче  едно  голямо  НО,  как  вие  майките  възпитавате  синовете  си?  Именно  в  това  се  изразява  превантивната  мярка! 
       Как  да  стане  това? - Имайте  предвид,  че  дете  не  се  възпитава  с  думи,  а  с  личен  пример!  Ето  това  е  отговорноста  която  трябва  да  поемем!   
      И  още  нещо  НИКОГА  не  бъдете  наблюдатели,  защото  емоцията  ни  прави  хора!  Питам  на  какво  ще  приличаме  без  тези  така  отричани  емоции!  Няма  да  цитирам  библията  по  този  въпрос!
     

    Няма смисъл да се чудим какво да правим, когато лошото се е случило, вече е късно и да съдим и да наказваме, няма да върнем нито невинността на детето, нито чистите ръце на бащата.

 
     Не  съм  съгласен,  че  вече  няма  какво  да  се  прави!!  Може  да  се  помогне  на  детето  и  да  се  спре  бащата,  да  не  осакати  друго  дете Превенция  на  насилието  още  в  детска  възраст  за  да  няма "Трябвало е...".  
!

Настоящият момент можеш да го промениш само с действие.А хората са свикнали да бездействат.
Добре е да подхранваме и да поливаме полезните растения в градината.Ок.Обаче че плевелите  както знаем си растат сами!И това,че ние не ги поливаме,не е достатъчно,защото ако не се чистят скоро полезните растения в градинката биват завладяни от плевелите...Същите тези,които градинарят така грижливо е игнорирал,надявайки се,че като се преструви,че ги няма,те наистина ще изчезнат,ще спрат да съществуват,и ще останат само любимите му растения,които така грижливо е отглеждал,но уви!

       Да  настоящето  можеш  да  го  промениш  само  с  деиствие!!!  Борбата  е  действие - закрила  на  доброто  плюс  отпор  на  лошото!  Борба - активно  добро!!!  Помагането  също  е  действие,  но  доброто  е  капсулирано!  Чрез  игнориране  ние  помагащите  даваме  свобода  на  лошото,  тоест  му  позволяваме  да  се  шири  безнаказано!!! 
       Защо  приемате  примера  с  градината  буквално?     

[konstantin2007]

 konstantin2007 с добри помисли..., това което ти си мислиш също може да не е реално.

Това пък откъде го измъдри ..Естествено,че не всяка наша мисъл е реалност!Но тогава какво?Да спрем да мислим ли?Не те разбирам..
Примера ти с почвата е неуместен..За какъв избор говориш ???Тук не става въпрос само за личен избор,защото някои неща са вече даденост.Т.е.изборът вече е направен..Като например светът който обитаваме

    Борбата  е  действие - закрила  на  доброто  плюс  отпор  на  лошото!  Борба - активно  добро!!!  Помагането  също  е  действие,  но  доброто  е  капсулирано!  Чрез  игнориране  ние  помагащите  даваме  свобода  на  лошото,  тоест  му  позволяваме  да  се  шири  безнаказано!!!
      

Точно!!!
 п.с.Обръчът наистина се затяга,но примката сами сме си я надянали

[Polymorpher]

Обичаме да сме анонимни а не единно. Не виждам защо трябва да се създава тема по въпроса през 5 минути.

Една 20 минутна разхода по улицата и цялата работа ти е ясна.
На почти навсякъде е едно и също в това отношение.

Ако има събития ще се сформират групи с различни цели които ще дават шанс за основно сътрудничество и съвмишленици. Повечето от тях ще са бунтовници.
Аз си понасям последствията от това че не тача малоумния мисловен обществен пакет с "как е нормално". Няма да протестирам малоумниците които не видяха какво се случва докато не им се стовари на главата. Всъщност смисъла да протестирам е никакъв. Цял живот хора по "навик" ми подхвърлят злонамерености. Това е масата. Харесва не харесва - DEAL WITH IT! Ако ще се чупят глави на протестанти няма да е моята - а те винаги биват счупени. Защото когато трябва да се протестира на лично ниво и на място без необходими драматизми нещата няма да са такива. Ако всеки не си даваше задника нямаше да има нужда от революции.

Очевидно е че на тази земя душите не идват да намерят мир сътрудничество и кооперация. Преживяванията които се добиват най-добре тук са от друг тип.
Имам си живот, гледам да си го уползотворя. Със сигурност няма да го хвърлям срещу жандармерията и военните които при такива размирищи ще бъдат въоражени бронирани до зъби. Аз винаги съм бил против да има силови групи "налагащи" ред.
Тези на които не им е дремело или не са знаели да си сърбат попарата.
Живота е хубав толкова колкото и не е. Всеки от нас си има поставени цели на тази земя. Колкото по бързо разберем какви са ни целите (истинските) толкова повече свободен избор ще имаме. Защото хем имаме съдба хем имаме свободна воля. Колкото повече удовлетворяваме едното толкова повече другото има нужда да бъде удовлетворено.