Обръча се затяга

[Tangrata_]

Много хора неправилно тълкуват смирението, като бездействие.
Смирението е вътрешен акт. То е вярата, че правиш нещата без личен интерес, от името на Този горе. Трябва да няма лични емоции, нито положителни, нито отрицателни. Да няма отмъщение. Това е смирението.
Това не означава непременно бездействие.
Можеш да го вкараш тоя човек за 50 години, може и да го убиеш дори, и едновременно с това да си във смирение и да не съдиш. Просто не го правиш за отмъщение, а от чувство за справедливост. (това е субективно, обаче. Зависи ти самия на какво ниво си, и до колко твоето чувство за справедливост е синхронизирано с това горе)

Наистина ние българите сме се променили. След робството нещо е станало с нас. Точно овчедушие е плъзнало повсеместно.
Най-вероятно и преди масата хора е била такива. Но е имало и силни водачи. Които системно са били избивани. Както през робството, така и през социализма. За да се стигне накрая до тук.
Духовност не означава овчдушие. Това са на оня брадатия еврейски агент лъжите. Духовност, означава с дух на войн. Готовност за реакция. Самоуважение и уважение на останалите, като творения на Бога. Ей това е важното, а не дали ще си облечен с бяла нощница, или пък в лилава на розови точки. Цветовете, които нося ме определяли каква енергия ще имам. Театър. Докога хората ще вярват на театъра?

[eses]

Много си подпалила   успокои се всеки има право на мнение. За това което ни се дава и не дава да знаем неможем да говорим,защото не го знаем,но е факт че много незнаем. За моето дете, ами преди да ми зададеш въпроса вече го бях мислила същия(винаги го правя) и извода които си извадих е че - да аз ще искам наказание, но по важно ще ми е не дали ще го накажат и с какво и колко а дали ще успея да спася детето си от преживяното.Опитах се още в предния пост да ти намекна за енергията която влагаме в нещата.Аз предпочитам да давам енергията си за лекуване а не за наказание.Много би ми било болно ако това се случи на моето дете, но не наказанието ще излекува и моята и неговата болка.И ще ти дам пример за смърта на моя многобичана приятелка.Тя умря в такси,много бързо карал,взел с 1 човек повече,катастрофирал и човека в повече се оказала моята приятелка.Страшно страдах,години наред,ходих на психолог и всъщност пътя ми в духовното започна от там и от страдание.За наказание на шофьора не съм мислила,чувах от роднините и да говорят за него.Но не съм мислила за това да го наказват.Първоначалната реакция в такава ситуация е да - агресия,но след няколко дни тя отминава и тогава разбираш че наказанието няма да спаси детето,приятелката и тн.
Съвет, не обиждай хората, това че не знаеш техния живот,начин на мислене и че тяхното мнение се различава от твоето не значи че са каквито и да било.Човек вижда в другите това което вижда в себе си.

[konstantin2007]

Eсес,като всяко нормално същество което може да чувства подпалих,и то яко при новината за разкъсаните вътрешни органи на детенцето.Подпалих,защото това се случва навсякъде по света!И ние прощаваме,и прощаваме(или се крием зад маските на прошката)но както виждате резултат няма!
Нашето общество е примитивно и безчувствено.Това е.Беззаконието(слаби закони)и липсата на ангажираност на общото съзнание за това което ни заобикаля,допринасят тези ужасии да се случват!
Случаят с детенцето(както и реакцията на обществото,или по скоро липсата на такава)е просто пресен пример,онагледяващ нивото на нашето"пробуждащо"се съзнание към момента.Примери за най-ужасяващи престъпления и извращения спрямо човечеството ни,историята пази достатъчно!Въпросът е ЗАЩО допускаме всички тези неща,да продължават да се случват?
Имам предвид цялата гадост и тиня?Защо я търпим?Защо все"прощаваме"?И такъв вид прошка,не е ли престъпление към самите нас в крайна сметка?Поне така сочи реалноста...

Човек вижда в другите това което вижда в себе си.

Не и когато разбере собствената си същност!

[Max]

Не става въпрос за края на света!Не и за живота на Земята. Не може някакъв изрод да си изнасилва системно две годишното си дете...
Майката и тя в кюпа!Ако имах власт,същият бих го разчленила публично на площада на Народното събрание!

Родители изнасилват децата си…
Деца убиват родителите си…
Краят е настъпил отдавна.
Разчленяването на площада няма смисъл.
Защо умира човешкото в човека?

[eses]

Не знам къде видя в моите постове думата прошка? Аз не казвам че съм простила на въпросния индивид.Казвам че не го осъждам.Казвам че не приемам такова поведение за нормално но не виждам ако се ядосам на това което е извършил,ако изпитам гняв и агресия спрямо него какво ще помогне това на мен,на детето и въобще не виждам никакъв смисъл.Виждам смисъл да ми е тъжно за детето и въобще за света,да правя медитации в полза на детето или ако мога нещо друго,но да обвинявам този просто не искам да си го причиня. Ако този е направил нещо на детето ми сигурно ще го презирам,но ще се старая да помогна на детето си.Ако този човек ми попадне пред очите сигурно ще ме отврати,но и да го обвинявам и да не го ,нищо няма да се промени.Разбираш ли неговия истински съдник не е тук сега, неговата истинска разплата не вероятно сега, ако аз го осъждам,вредя на себе си и не помагам на никого.Ще се повторя, ако изпитваш толкова гняв, поинтересувай се как можеш да помогнеш на детето,а които е сгрешил ще си плати.Ако тръгнем да съдим всичкото зло по света няма да ни стигне един живот само да се запознаем с него.Вземи една обикновена житейска ситуация.Обичаш някой,искаш да прекарваш повече време с него,той обаче иска да прекарва повече време сам и следва осъждане- ама той-тя защо .....в такъв случай аз няма да го търся,явно му досаждам.Наказваме някой за нещо което може дори да не знае.Това е най елементарен случай,естествено той не е зло,но е осъждане което трови твоя а най вероятно и на околните живота.Осъждането на престъпление е подобно,само че тогава са намесени моралните устои на цялото общество,тогава осъждането е масово и енергията е огромна.Ще кажеш че съм безчувствена, и аз ще ти отоговря че въпреки че живеем всички в един свят,всеки един от нас си прожектира света по негов начин и аз избрах да го прожектирам в положителна посока,сиреч концентрирам се към хубавото а не към лошото и смятам че колкото повече хора го правим толкова по голям шанс има да променим света,да спрем да зареждаме лошите а да подхранваме добрите страни на живота,света и въобще всичко.

[eses]

Защо умира човешкото в човека?

За да се прероди, разбрало грешките си

[konstantin2007]

Eses,не става въпрос за насилника и детето...както казах истoрията пази безброй свидетелства за престъпления срещу човечеството.Въпросът е защо,това човечество го допуска?

Не става въпрос за края на света!Не и за живота на Земята. Не може някакъв изрод да си изнасилва системно две годишното си дете...
Майката и тя в кюпа!Ако имах власт,същият бих го разчленила публично на площада на Народното събрание!

Родители изнасилват децата си…
Деца убиват родителите си…
Краят е настъпил отдавна.
Разчленяването на площада няма смисъл.
Защо умира човешкото в човека?

ИМЕННО

[SMSI-H]

Защо умира човешкото в човека?

[/quote]
За да се прероди,разбрало грешките си 
[/quote]
И за да умножи силата си в търсенето на своята противоположност, нечовешкото!

[mitko]

Напоследък забелязвам една модна тенденция"на духовно извисяване"при която всички удобно бягат от отговорност с приказките за несъдене,бягане от полярностите,от емоциите и т.н.И всички"духовни"личности сякаш са едни такива..безчувствени и сухи и...егоистични.Устремени в собственото си съвършенство,над проблемите и болките на простосмъртните.Увлечени в това да не чувстват,да не съдят и т.н.се превръщат  в обикновенни безчувствени пънове

 
      Не,  не  е  модна  тенденция!  Открай  време  психиката  на  човек  докоснал  се  до  много  пари  или  до  божественото  се  променя,  тоест  крайностите  пораждат  чуството  за  богоизбраност,  и  щом  си  повярва,  че  е  такъв  смята,  че  другите  са  втора  ръка  хора - бедни,  прости  и  немислещи!  Шегите  им  звучът  като  подигравки,  а  съветите  като  натякване!  Сърдечноста,  обикновената  човешка  чуствителност  към  болката  на  другите  изчезва,  в  техният  свят  няма  място  за  външни  емоции!  Когато  ги  заболи  нещо  малко  изпадат  в  екзистенциална дупка! 
     Какво  да  бъде  доброто  пасивно,  капсулирано  в  себе  си  или  активно - борещо  се  със  злото  и  отстояващо  позициите  си!  Не  е  достатъчно  да  заявиш - Божествената  любов  ще  спаси  ...  защото  нейното  проявление  тук  и  сега  се  нарича  ГРИЖА!  Бог  ще  накаже  злото ....  да,  но  ти  трябва  да  го  спреш  или  поне  да  направиш  всичко  по  силите  си  за  това! 
                 

[konstantin2007]

И аз това си мислех днес...Колкото и да визуализираме прекрасно бъдеще,факт е,че живеем в настоящето,а него можем да променим само с действие.

[Iris]

И аз това си мислех днес...Колкото и да визуализираме прекрасно бъдеще,факт е,че живеем в настоящето,а него можем да променим само с действие.

Да, и все пак можем ли да променим нещо от което сме зависими? Много учения говорят, че първо трябва да променим себе си, и този съвет не е никак отвлечен, както мнозина предполагат. Това означава да променим отношението си към света, мисловната си нагласа. Това означава да не сме емоционално зависими от случващото се – добро или лошо. Едва след това може да се говори за промяна на реалността. Емоционалната независимост не бива да се разбира обаче като безчувственост, а като запазване на вътрешното ни равновесие и безпристрастно поглед върху събитията при всякакви обстоятелства.

[konstantin2007]

Съгласна
Но дори всички да станем"емоционално независими"пак е нужно действие

[xx]

Колкото повече задълбавате и се опитвате да намерите истината,толкова повече се отдалечавате от нея.Хабите мозъчна енерги за неща, които някой просто е решил да ви предостави наготово в нета или в някоя книга,в повечето случаи дори са чиста измислица.Сглобявате пъзела от пръснати из нета теории(а те са толкова много)и накрая дори сами започвате да си вярвате, щото започват да звучат достоверно.
А тя истината е някаде там,дори може да е тук наблизо,дори може да е в самите вас,но това пак са теории.....след 20 години повечето от вас ще са женени,с деца,датата за свършека на света ще е вече сменена(по точни данни на някой друг календар или велик пророк)и всичко това, което ще ви се е случило докато сте умували за разни неща,теории,търсения,догадки,ще е просто самия живот(вашия живот). 

[Iris]

Съгласна
Но дори всички да станем"емоционално независими"пак е нужно действие

Разбира се, че пак ще е нужно действие. Целта е да се създадат условия с действието да бъде постигнат пълен успех. Затова е нужна работата над себе си. Иначе винаги ще живеем в свят на зависимости.

[eses]

Едва ли някой би могъл да спори по въпроса за действието за решаване на проблемите ни.Но ние все пак имаме сфера на влияние,не сме слънца да огреем на всякъде.Всеки според собствените си интереси,заложби и сфера на влияние прави нещо в посока подобряване условията(или поне всеки осъзнал се човек).
От 10 годишна ходя по домове за деца да им нося дрешки и лакумства,да си играя с тях и да ги гушкам.Колко дрехи откраднах от малката си сестричка за да ги дам на децата незнам,но много бой ядох.Когато пораснах,организирах колеги и приятели и събирах по 10 чувала с дрехи,книги и помагала за различни домове, страдах за децата от третия свят и подобни.Сега вече не го правя, не защото не мога да им помогна,а защото вече мисля по друг начин.а той е като тази поговорка " лесно можеш да наловиш риба и да нахраниш с нея гладния, но по важно е да го науиш той сам да си я лови,защото така цял живот ще има прехрана"( нещо подобно беше).
Затова и да си говорим за действието и лошото в света нищо не променяме, ако искате, имате заложби,и енергия- действайте, но не съдете другите, защо не го правят.Всеки си има причини и убеждения.Дали вие ги разбирате,няма значение,защото те са си тяхни.Не изкарвайте себе си най добритв ,чувствителни и състрадателни а другите високомерни и безувствени,защото на каквато се очудвате,това ще ви се случи. Преди време когато бях заблудена и неосъзната,сигурно съм гледала на хората отвисоко,сега обаче не ми минава през акъла,че някой е по малко от мен.Веднъж попитах учителя си как мога да помогна на приятел наркоман, той ми отговори-Ако искаш можеш,но трябва да посветиш живота си на него, съгласна ли си да го направиш? Беше много прав, 8 години от живота си дадох за помощ на този човек и пак не успях да му помогна.Затова че Готови ли сте да посветите живота си не на детето си,на семейството и не на себе си а в борба с лошите хора? Ао да действайте, ако не не ми говорете глупости за това колко сте състрадателни и колко другите не са.