Престъпна и несправедлива система ли е Капитализмът/Империализмът?

[bojinkata]

[quote author=Tangrata_ link=topic=13174.msg255670#msg255670 date=1342908740 .............Целта на тези обществени системи са опити за постигане на централизиран контрол над населението. Комунизма изчезна от картата, защото капитализма се оказа много по-успешна система за налагането на тоталния контрол над населението. Изземването на банковия контрол на дадена държава и превземането на икономиката й, от транс-националните корпорации са оръжията на сегашната капиталистическа система. Няма нужда от самолети и бомби - превземането на икономиката по мирен начин, чрез приватизации и концесии е много по-успешен метод, отколкото със силата на оръжието. Единствено трябва да накараш хората да повярват в идеите на либерализма - либерализиране на пазара, свободния пазар, големите инвеститори и т.н. ...той Tangrata_ е по-запознат тук.

Много ми хареса. Няма какво да добавя.

[Пурку]

Самата идея, че се делиш на Вие/Ние, Наша/Ваша страна и т.н. е достатъчно показателно за заблудата ти. Бъдещите събития, които ще се случват около теб, ще те накарат и принудят да промениш позицията си. Никой няма да успее да те убеди в нищо, ти сам ще се убедиш. Въпроса е после, дали ще имаш смелостта да си го признаеш на себе си. От посоката в която тръгна разговора, сам виждаш, че се изчерпа - по никакъв начин не засягаме заглавието на темата.

[Tangrata_]

Аз винаги съм искрен спрямо себе си, и си признавам всичко.
В този форум пиша от няколко години. В други от десетина. Никога не съм си сменял никовете, и винаги, ВИНАГИ, стоя зад всяка своя дума. Когато и да е казана във времето.
Което изобщо не мога да кажа за хората, с които съм "дискутирал" през това време.

Така, че, чисто статистически, вероятността точно на мен да ми се наложи да съм искрен и да си преразглеждам вижданията е много много малка. Може на теб да ти се наложи да си преразгледаш вижданията. Ако изобщо си честен спрямо себе си.

До колкото на деленето на "ние" и "вие" тук съвсем ме вкара в "шах".
Как според тебе са нещата в природата? Откога хората са с кошерно съзнание и обща карма? Откога отговорността е обща? Откора личната воля, личния избор и свободната воля са общи? Откога духовното развитие е общо? Откога уроците са общи?
Вадиш някакви утопични схеми, не знам откъде изфабрикувани, които нямат нищо общо с реалността.

Ти, честно, лично занимаваш ли се с нещо по-сериозно в живота си?
Може да не е работа с цел материално придобиване.
Ако ще и спорт или изкуство да е. Това лична работа ли е, или обща?
Като спиш, сам ли е, или всички хора по света заедно? А като ядеш? А като забравиш да си напишеш домашното?

[Tangrata_]

Уау ..
за първи път видях резултатите от анкетата. До сега бяха скрити за мен. Вече няколко години.
Изненадан съм .. цели 90 човека гласували. Половината за технокрация ... и 1/4 за социализъм.
Щеше наистина да ми е любопитано, ако имаше повечко опции включени. Аз лично не виждам голяма разлика между социализъм и технократизъм. И в 2та случая се избират някакви държавни служители, които ще планират и ще решават какво ще става.

[Ashaman]

Комунизъм идва от име на град, ако не се лъжа град Комуна, може и да греша, но ако не греша това е било нещо като град-държава със собствени правила, затворено общество, а пък всички знаете какво е значението на комуна. Социализъм и Капитализъм пък са още по лесни понятия. Както и демокрация. Това, че чичковците използват де що има понятия за обществено устройство е вече друг, различен въпрос.

Съмнява ме.
Във всички латински езици, а също и английския думите "комун", "комон" означават "общ" "обществен" и все подобни.
Предполагам води произхода си от латински, и е доста стара.

Поглеждам в уикипедия:
http://es.wikipedia.org/wiki/Comuna

на Испански думата "комуна" служи за означаване на админстративно отделение (на град или област) и води произхода си от италиански, средновековието и феодализма.
А преди това сигурно е имала друго значение. Особено ако се потърси в латински.

Испанска, френска, италианска, английска, те си имат общи корени в латинския, но специално за комуна, мисля, че това е италаински град на име Комуна, в интерес на истина това в интернет го няма, но го има в кратък справочник на средновековието от времето на комунизма:) Така или иначе е изначално синоним на затворено и самосадържащо се общество. Другите понятия наистина са по-елементарни и всички те СА ИЗПОЛЗВАНИ от хора с едни и същи идеали ако не и потекло и както се вижда ЯСНО са пособия да се обърква обикновеният човек. НО ВСЕ ПАК това не е манджа с грозде и тези понятия си имат оригинално значение, което е покварено в умовете на масата.

[blade]

Пазарна икономика

(те такова животно нЯма, не го е имало и нЕма да го има)
Ако някой твърди обратното - то той се опитва да ви прави на идиот
Вземете му мярката!
След приключване на Втората световна война, края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, един талантлив унгарски икономист Е. Варга, работещ в Москва с изумление възкликнал:

- Нещо става. Капитализмът започва да планира.

Ортодоксалната икономическа теория разглежда планирането като отрицание на свободния пазар и конкуренцията.
Проблемът е фундаментален : Планова икономика vs Пазарна икономика.

Да ама Не!
Истината е, че някой на над държавно ниво не иска да прзнае наличието на планиране и да изпусне от контрол същите тези лостове за управление над отделни държави или междудържавни икономически и политически обединения.

Днес то се нарича "икономическо регулиране" или "държавна намеса в икономиката" на цели държави.

Днес, факта, че някой на много високо ниво в управлението на световната икономика се занимава с планиране грижливо се прикрива и отрича.

Та кой прави нещо без да си направи сметката, т.е. да планира.

Най-силно, тази неприсъща на "свободния пазар" дейност се проявява в Япония. Правителството освен, че е принудено да протежира местния пазар и производство от външен икономически натиск, успява да създаде ефективно и еднозначно действащи лостове за управление на икономиката. Правителството набелязвало контролни цифри, очертавало вътрешно-икономически приоритети и тенденции. За да защити природната среда и с оглед налагащото се преструктуриране на икономиката, правителството, чрез Кайданрен - организация на едрите индустриалци започнало да отправя препоръки към бизнеса и отделни отрасли на производството. Резултатити почти нямало, докато не се намесила Японската банка. Тогава нещата тръгнали и управлението проработило учудващо добре. Японското правителство създало прекрасен инструмент за фино регулиране на икономиката. Как ставало това?
Ако правителството препоръчвало да се намалят производствените мощности в черната металургия и да се развива неограничено електрониката, кредитите за металургията се давали с висок лихвен процент и данъците били по-високи, докато за електроника кредитите били със символични или отрицателни лихвени проценти и се предвождали данъчни облекчения. Никой не ритал рещу ръжена и нещата тръгнали.

Ето как стоят нещата и на по-ниските нива на икономиката:



Да разгледаме един типичен не само за днешна Америка, пазарен модел описан от един от най светлите умове на човечеството, бащата на поточното производство - Хенри Форд
И едно време и сега, винаги е имало някой и друг, отровен от идеализиращата литература или кино индивидуалист, жадуващ да е собственик на земя, да сее жито или да гледа животни и да живее като свободен човек. Дотук всичко е наред.
За да се купи земя - трябват пари - отива се в банка при някой "хронично хремав" и той отпуска дългосрочен кредит - да се купи земя, да се построи къща, да се купят инвентар и семена за посев.
Хенри Форд
Той вече е заложник - макар, че живее и се чуства свободен човек. Засява, жъне и трябва да се продава за да се започне да се връща на банката. Но на 500 мили наоколо само хората на "постоянно подсмъркващия" купуват и то по "пазарни цени".
Ще - неще продава. Минават години - бизнесът върви - почти се е разплатил с банката - "Да бъде тъй година още ...", но не би - цените се "сриват" - дали там криза на препроизводство или дефицит на ликвидни средства - няма значение.
Той свободния труженик се срива, а земята се връща при "подсмъркващия" в очакване на следващия балък - свободен фермер-собственик.
Ето защо, Хенри Форд казва :

"Добре е, че народа на тази страна си няма и понятие от банковата и паричната система, защото ако имаше, вярвам, че още утре, преди да съмне, щяхме да сме в революция."

 
Има нещо противоестествено и порочно, когато изобилието на произведени продукти поражда кризис.
Нещо е криво. Нещо не е наред. Нещо грешим в логиката на нещата и то се нарича пазарна икономика.
Що за критерии за оценка са такива критерии, които окачествят
богатия урожай, плодородното изобилие, повечето блага
като кризис на препроизводство?!

През 50 - 60-те на ХХ век, та и до по-късно, в САЩ изхвърляха в морето кораби с жито - за да запазят цените при препроизводство. В наши дни ги дават като помощи за развиващи се страни, срещу послушание и привързаност към принципите на демокрацията.

Няма нищо по-пагубно за един народ, за една държава, ако народа е обединен около подменени (неистинни) ценности.
Рано или по-късно, но винаги се плаща!!!
Особено ако си толкова объркан, да не можеш да видиш разликата между комфорт и цивилизация.

Европейския афтършейв и свободния пазар


Ето един пример за това как съществува така наречения свободен пазар в Европа.

В средата на миналия век, европейските производители на одеколон за след бръснене, който скоро ще се нарича "афтършейв", започват консултации помежду си, не за преразпределяне на пазара или за цените - това те отдавна са направили и се нарича картелиране, а за бъдещето на този бизнес изобщо.
Решават да се обърнат за консултация, към филиала на една американска компания настанила офиса си в една баржа законвена недалеч от устието на река Тибър.
Въпросът бил поставен именно така - "Какво да се прави?"
Пазарът на бъдещия афтъшейв в Европа бил достигнал състояние на пълно насищане - различните социални слоеве потребявали определено количество от продукта в зависимост от реалните разходи, които можели да си позволят, като това определяло и качествената структура на продукта. Рекламата не давала вече очакваните резултати, качественото преструктуриране достигнали естествения таван. Конкуренцията между фирмите-производители била недопустима. Дъмпинга се изключвал като решение. Развитието спряло и не се виждали приемливи перспективи.



Скоро докладът с препоръките бил подготвен и фирмата-консултант поискала за него сумата от USD200'000'000.00.
Картелът се съгласил и платил. В доклада имало само три думи -
"Make the hole wider" или "Направете отвора по-широк".
За тези, които не помнят какво е правил дядо им след бръснене, ще припомним, че по онова време одеколона за след бръснене се продаваше в стъклени шишенца с много тесен овор и се налагаше енергично тръскане в едната шепа, за да паднат десетина капки, достатъчни за ползване. Така, че разширения отвор при такова, по навик енергично тръскане по-скоро изпразвал шишето и това имало за последствие рязък скок в ползваното количеството одеколон. Пазарът се съживил и количеството използван одеколон, дълго време, до овладяването на нови умения за отливане, продължавал изкуствено да нараства.

http://data-bg.com/marketeconomy.htm

[poznat]

Интересен е спорът относно това - дали битието определя съзнанието или обратно. Интересен е, защото отговорът му осветлява и ред други противостоящи тези, за диалектическия синтез на които би спомогнал. Та, отговорът се крие в на пръв поглед смешния въпрос - кое е първично - яйцето или кокошката? Тук отново се сблъскваме с проблема за първичността, за да можем да отключим причинно-следствената верига. И категоричният отговор е, че естествено кокошката е първична, защото Господ едва ли би седнал да мъти яйца. Така и в спора за битието и съзнанието можем да приложим допускане, което е достатъчно приемливо. Въпросът е зададен по-скоро в контекста на теологията, а не както погрешно се води спорът тук във форума. Има се предвид не човешкото съзнание, а абсолютното, и битието не като бит, а като материя. Т.ч., материята в лицето на човека е първична, защото Господ не би измислил такава глупост като свободния пазар. Скритата ръка на пазара прави така, че да не виждаме как биваме ограбвани. Пък и Адам Смит е имал съвсем друго предвид, не това, което чикагската школа проповядва.

[blade]

Залезът на капитализма

[Oberon]

Самият въпрос е неправилно зададен. Капитализмът и империализмът са 2 коренно различни неща.

И двете по своя маниер и изпълнение са престъпни и несправедливи.

Както някои от вас може бе не знаят, няма такова понятие като "свободен пазар" и "пазарна икономика". Това са кухи фрази, обличащи едни престъпни действия на група познати нам хора. Елементарен пример - Евро съюза казва на Китай на каква минимална цена да оферира някои продукти, ако има запитвания от Европа. Например, ако аз искам да купя 1 контейнер от суровина Х от Китай, и тази суровина влиза в един определен списък, фирмата в Китай ще ми каже примерно цена 1000 евро/тон. Ако аз искам да купя 3 контейнера, очаквайки да ми свалят цената, те ще ми кажат - супер, ама и 10 да купиш, под 1000 евро/тон не можем да ти дадем, защото ЕС е наложил политика на т.нар" Minimum import price".

Това се прави с цел да се предпазят ЕС производителите на суровината Х.

Питам аз, къде е тук свободния пазар? И отново питам - защо България не направи същото да речем с доматите от Македония и Гърция, с цел да предпази БГ производителите? Примера с одеколона е перфектен. Да не засягам темата за дамските чорапогащи, измислени от Дюпон, или пък крушката на Филипс ( намеквам за умишлено планираното и измайсторено физическо остаряване на вещите. Преди време гледах едно филмче в нет-а, как я някаква пожарна в Калифорния празнували 100-ия рожден ден на една крушка. Представете си - крушката свети цели 100 години. Да ама, другарите от Филипс и Осрам едно време решили - крушките са хубаво нещо, ама трябва да светят около 1 000 часа, и после волфрама да се цака. Като свинщината с новия вид крушки...тия, дето уж харчели по-малко...тинтири минтири )

Докато човека е такова говедо, каквото е, каквато и система да му измислят, той пак ще я съсипе. Както е казал другаря Чърчил - "Капитализмът не е никак справедлива система, но за съжаление това е най-доброто, с което разполагаме"...

Каквото и да го умуваме, скоро ще има или война или някаква революция. Така не може да продължава - банкерите да си правят каквото си искат, и да определят съдбите на цели държави.

[Гален]

 Както е казал другаря Чърчил - "Капитализмът не е никак справедлива система, но за съжаление това е най-доброто, с което разполагаме"...

Имаш грешка. Даже не една, а две.
Ако не можеш да ги откриеш сам, ще ти помогна.

[Oberon]

Може да не го е казал Чърчил, това е едната грешка.
Другата грешка може би е, че цитирам по памет, а не точно...

Аз да питам, ти жена ли си? 

[Гален]

Чърчил го е казал, но не го казва за капитализма, а за демокрацията.
Не само, че ти го цитираш по памет.  Доста по-различни са думите, които е казал, но нарочно са си ги натаманили определени хора... Както и да е...
М/у другото бащата на Чърчил е смятал синът си за глупак...
---
Мъж съм! Що, бре, на женска ли изглеждам по писането...?

[Oberon]

Ок, приемам забележките хаха.

Ми, реших че си жена, някак си женско ми прозвуча това с грешките:) Нали знаеш колко женит еобичат да навират грешките на мъжете в носа им хехе:)

Ама, така и така спамя, после се сетих че си мъж, и то май по-голям от мен, така че приеми на шега моя въпрос. Ако си мъж, ще го приемеш на шега:)

Стоп спам!

[mechka]

Всяка игра е добра за тези които я умеят, на другите криви ракети (включително България и малоумната ни политическа класа) космоса им пречи. Изначална аматьорска самоубийствена грешка беше либерализирането на пазарната ни слаборазвита икономика спрямо ЕС. Кат си Тъп и Прост и Господ не може ти помогне.

[blade]

КРАХЪТ НА ПАЗАРНAТА УТОПИЯ


Сменихме само обекта на кравешкото обожание. Преди 1989-а се прекланяхме пред „светлото комунистическо бъдеще“, а след тази година продължихме също така безмозъчно да се кланяме на „светлото пазарно настояще“.



          
Веднага след рухването на Берлинската стена и изчезването на соцлагера започнаха да ни облъчват със следното послание: няма вече Велики утопии, които да управляват живота ни, няма вече Световни идеологически концепции, няма Големи проекти за бъдещето; отсега нататък сме свободни сами да ръководим съдбините си, без да ни се бъркат с указанията си националсоциалистически, комунистически и всякакви други идеолози. Този възглед, разбира се, беше твърде хубав, за да бъде и истинен. Работата е там, че ние се освободихме от една  Голяма утопия само за да я заменим с друга.

Захвърлихме комунистическата идеология и веднага сложихме на нейно място пазарната. Даже самите ние не забелязахме как беше извършена тази промяна, защото бяхме твърде заети да се радваме на настъпилия „край на историята“, на окончателното и безвъзвратно възцаряване на принципите на либералната демокрация и всеобщото щастие.

Всъщност сменихме само обекта на кравешкото обожание. Преди 1989 г. се прекланяхме пред „светлото комунистическо бъдеще“, а след тази знаменателна година продължихме също така безмозъчно да се кланяме, но вече на „светлото пазарно настояще“. Не се притеснявахме за нищо, защото знаехме, че каквито и проблеми да възникнат, пазарът и неговата невидима ръка ще оправят всичко и ще ни възнаградят за доверието. А докато адептите на пазарното евангелие разнасяха новата вяра от телевизор на телевизор и от вестник на вестник, фалираха предприятия, безработицата растеше, пенсионерите живееха все по-мизерно.

И единствените, които не се трогваха

от тези „грешки на растежа“, бяха „пазарниците“. Не се уморяваха да повтарят, че ако след прилагането на пазарните рецепти болният се чувства по-зле, трябва не да се сменя рецептата, а да се удвои дозата. Какво - казваха те, - че след приватизацията много хора останали на улицата? Няма проблем, ще засилим приватизацията. Какво, че съкратените не се справяли? Проблемът си е изцяло техен. Щом не искат да се научат да плуват, нека се давят.

Ето това е символ-веруюто на истинския пазарник. Той е убеден, че ако не можеш да правиш пари, ако не умееш да се продаваш, значи заслужаваш да изчезнеш в канализацията. За правоверния пазарник мотото на живота се изчерпва с класическото „алчността е нещо хубаво“ на Гордън Геко, прословутия герой от филма на Оливър Стоун „Уолстрийт“.

Освен че издигнаха в култ егоизма и неспирно ни уверяваха как трябва да печелим винаги, независимо от цената и „съпътстващите“ жертви, пазарниците упорито твърдяха, че демокрацията, свободата и защитата на човешките права са възможни само там, където господстват капиталистическите закони. Само там, където има капитализъм, има свобода, кълняха се те с такава страст, че повечето хора им повярваха. А не трябваше. Защото

връзката между капитализма и демокрацията

съвсем не е толкова естествена, колкото се опитват да ни убедят. Тъкмо обратното е - капитализмът чудесно си се развива и без спазване правата на хората.

В най-развитата капиталистическа държава през ХIХ век, господарката на света – Великобритания, никакви права не са се спазвали. Експлоатацията, включително и на детския труд, е била всеобхватна, работният ден - безкраен. Но защо да се връщаме толкова назад? Нека погледнем най-стремително развиващата се държава днес - Китай. Там капиталистическото производство без никакви проблеми се съчетава с липсата на свобода и демокрация. Капиталистите нямат нужда от свобода и демокрация. Те се интересуват единствено от нарастването на печалбата. И можете да сте сигурни, че ако едно деспотично управление им гарантира постоянно нарастване на приходите, те без никакви колебания ще предпочетат него, а за либералната демокрация тутакси ще забравят.

Ето защо няма по-грешна постановка от тази, че пазарът и свободата са като еднояйчни близнаци. Да, при капитализма може да има свобода и защита на човешките права, но само тогава, когато самите хора си ги извоюват. Цялата история на капиталистическите държави през ХХ век е една постоянна борба между богаташите и хората на наемния труд. И съвсем не „човеколюбивите“ капиталисти са осигурили права на работниците си, а тъкмо обратното -

работниците, синдикатите и левите партии

са завоювали тези права. Между 50-те и 80-те години на миналото столетие хората на наемния труд постигат много - заплатите им постоянно нарастват, социалните разходи се увеличават, платените отпуски - също, общественото здравеопазване и образование се подобряват, намалена е работната седмица. Изобщо хората на труда вече са възприемани като пълноценни човешки същества, а не като стока, която може да бъде използвана или захвърлена в зависимост от конюнктурата.

В началото на 80-те години обаче тенденцията се обръща. Започва неолибералната контрареволюция, която поразява Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия... Подготвена от идеите на Фридрих Хайек и Милтън Фридман, реализирана от политици като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, тази контрареволюция представлява тотална мобилизация на господстващите класи и успешно проведена класова борба отгоре за връщане на загубените привилегии. По сполучливия израз на френския журналист и писател Серж Алими ставаме свидетели на „голям скок назад“. Този скок носи със себе си намаляване на заплатите, орязване на социалните разходи, влошаване на здравеопазването и образованието, увеличаване на безработицата.

В дългосрочен план обаче по-важни се оказват не толкова конкретните изменения в начина на живот, колкото тоталната промяна на виждането за това върху какви принципи трябва да се гради обществото. Пазарният фундаментализъм, който възниква като една от многото икономически теории в края на 50-те години, две десетилетия по-късно се превръща в господстваща идеология на развития свят. Според този възглед държавата трябва максимално да се оттегли от всякакво управление и да остави развитието на обществото на законите на пазара.

С развихрянето на неолибералната контрареволюция пазарничеството вече не е само икономическа теория. То е начин на мислене, прилаган в политиката, образованието, здравеопазването, културата. Според пазарните проповедници всичко е стока и право на живот имат само тези неща, за които има голямо търсене и които се продават добре. Истинските герои на новото време стават хората, които продават и печелят най-много. Богатството става не просто синоним на житейски успех. То вече доказва немислимите интелектуалните висоти, до които неговите притежатели са се издигнали.

Крахът на неолибералната контрареволюция и на възхваляванато от нея пазарна утопия настъпи през 2008 г. Фалитът на „Лемън брадърс“ и разразилата се световна финансово-икономическа криза показаха

до какво всъщност водят алчността

и безогледният стремеж към максимални печалби. А най-яркото доказателство за провала на радикалния капитализъм е личната съдба на милиардера Бърнард Мадоф, арестуван през същата тази 2008 г. и осъден впоследствие на 150 години лишаване от свобода. Преди това падение Мадоф е смятан за легенда на Уолстрийт. Той е сред създателите на Американската фондова борса NASDAQ, а също така и неин председател. В неговата фирма за финансови услуги Bernard L. Madoff Investments Securities инвестират гиганти като италианската банка Уникредито, японската Номура, френската Париба. Както и хиляди други богати и не чак толкова богати хора.

Заслепени от високия дивидент, който Мадоф осигурява, както и от безупречната му репутация, почти никой от тях не си дава сметка, че всъщност е жертва на класическа пирамидална схема. И затова когато великият финансист и щедър филантроп е арестуван, шокът и ужасът в Америка са огромни. А са огромни, защото Мадоф не е някакъв маргинален мошеник, успял да излъже едни наивни хорица. В продължение на години той олицетворява проповядваната от всеки пазарник теория, че когато регулаторните органи на държавата се оттеглят от бизнеса, когато всичко бъде оставено на частната инициатива, ще настъпи всеобщото благоденствие. Така че Бърнард Мадоф не е изкривяване на системата. Той Е системата. Той Е въплъщението на пазарната утопия. Една утопия, която се срина с гръм и трясък.  Единствените, които не забелязаха този катаклизъм, бяха българските либертарианци. Нормално е да не го забележат. Хората, които прекаляват с употребата на концентриран радикален капитализъм, губят връзката с реалността. За дълго време.

(в. Преса, печатно издание, брой 100 (451) от 11 април 2013)

http://pressadaily.bg/publication/12867-%D0%9A%D0%A0%D0%90%D0%A5%D0%AA%D0%A2-%D0%9D%D0%90-%D0%9F%D0%90%D0%97%D0%90%D0%A0%D0%9DA%D0%A2%D0%90-%D0%A3%D0%A2%D0%9E%D0%9F%D0%98%D0%AF/