Tangrata_, стига си се преструвал на глупав и вникни в смисъла на въпросите, които ме интересуват. Вече ти беше направена забележка, но пак ще кажа - в моя въпрос става дума за ТЕОРИЯТА на
капитализма, а не за ПРАКТИКАТА на
социализма. Ако вдяваш какво имам предвид, дай някакъв сигнал, ако не - ще трябва да мисля друг начин да ти обясня.
И за да стане още по-ясно, ще кажа така - както в множеството от капиталистически държави, така и в множеството от социалистически държави има горна и долна граница на жизнения стандарт. Можем да приемем, че Лаос е държавата, която определя
долната граница в социалистическите, а Куба -
горната (подробности -
http://bg.wikipedia.org/wiki/Куба). За капиталистическите държави имаме съответно Люксембург (по принцип е монархия, но това не прави капитализма по-слаб) -
горната граница и Либерия -
долната.
Тук е момента да спомена, че по-голямата част от страните в централна и южна Африка се числят в списъка на тези с пазарна икономика (тоест - капитализъм).
Предполагам вече съзнаваш, че като доказателства не могат да се привеждат сравнения на една долна граница с друга горна.
Понеже споменах Либерия, ето малко информация за икономиката на тази държава:
Либерийската икономика е една от най-слабите в света. Инфраструктурата на страната, особено тази около и във столицата Монровия, е унищожена от дългите години на гражданска война. Много бизнесмени напускат Либерия в следствие на гражданските войни, макар малка част от тях да се завръщат. Президентът Джонсън Сърлийф, която е завършила икономика в Харвард, води политика за възстановяване на столицата, осигуряване на финансови помощи от развитите страни и оползотворяване на големия природоресурсен потенциал на страната.
Либерия е богата на природни ресурси и разполага с плодородни почви и благоприятен климат. Полезните изкопаеми включват желязо, злато и диаманти. Правителството прави опити за вдигане на забраната на ООН върху добива на диаманти, който би могъл да даде силен тласък на либерийската икономика. Въпреки големия си потенциал, Либерия остава една от най-бедните страни, като близо 80% от населението е под прага на бедността, а безработицата е от порядъка на 80-85% - една от най-големите в света.
Това малко отклонение към практиката на нещата го правя с цел да докажа, че не вида на обществения строй е определящ за нивото на жизнения стандарт на хората в някоя държава, а условията, в които тази държава се развива. От своя страна, условията биват разни видове, но най-значимите от тях са външнополитическите и природните. Що се отнася до Куба, тези условия изглеждат така:
Куба е островна държава, чиито най-значим ресурс е обработваемата земеделска земя и туристическия потенциал. Поради липса на необходимите ресурси, страната не може да развива тежко и леко машиностроене. Единствения начин е да си набавя ресурсите отвън, тоест да внася. Но за да внася, трябва и да изнася, а да се изнася земеделска продукция от островна държава към континентални такива някак не е конкурентоспособно нито по качество, нито по количество. Това за природните условия. А за външнополитическите - ако и малкото, което може да произвежда тази държава за износ бъде подложено на икономическа блокада от страна на САЩ и техните съюзници, то стандарта на живот ще се спусне още надолу, независимо от това дали строя е комунистически или капиталистически (същото важи и за "диамантеното ембарго" на Либерия, което по-горе съм отбелязал с червено). Както виждаш, при положение, че вноса на автомобили е блокиран от другата страна на портата, няма как да видиш нови модели, както и други технически придобивки, характерни за "онези, които ги произвеждат, но отказват да ги продадат на Куба"
А пък за ходенето боси - спомням си като бях малък, като ходех лятото на село, и аз щъках бос насам натам, въпреки, че имах обувки.
