Музиката на Еминем дали е обсебваща в лошия смисъл? Какво мислите за него?
Не че не мога да кажа нещо по темата.Мога.Само че няма да го вденеш.И отново - правя всичко заради потенциалния човек, който ще използва твоя случай и ще се интересува за себе си е ще може да вдене какво искам да кажа.Така че не си прави труда да възприемаш това като отговор към теб и само не ми отговаряй с някви флуд тъпни.
Първо, влечението към музиката не бива да се спъва, защото се внася дисбаланс в процесите на промяна и развитие.Защото всичко се намира в процес на промяна и развитие.Настоящото влечение към дадена музика е нужно за подхранване на съответното качество, което материята развива в момента.Качеството никога не е нещо постоянно, а винаги е стъпало и поради това би трябвало да осигуряваме всичко, което е нужно за развитието на материята ни на дадения етап.
Нека отбележа, че тялото е материя, но материя е и жизнената енергия - тя не е нещо духовно, тя е материя, но от по-фин тип и спада към материалния свят.
Ако подборът на музика се прави умишлено, а не естествено(ако има разминаване между естественото влечение и умисъла), по този начин ние слагаме ръка върху процеси, които не разбираме и които са далеч отвъд нашата съзнателна компетенция.Тоест никога контролираното инкубаторно развитие няма да доведе до нещо истинско и естествено.
Затова, когато става дума за музиката, трябва да задоволяваме нуждите си такива, каквито са.Първо защото музиката няма да спъне нашето развитие(тя няма нужната сила като фактор в това отношение - факторите за това са други), а винаги ще подхранва нуждите за развитието на сегашното качество на материята ни(тялото ни и енергията му).
Второ, музиката влияе и на нематериалните ни аспекти - като ум и духовност.И нещата стоят по абсолютно същия начин.Защото нематериално и материално са едно и също нещо.Просто нямам избор да се изразявам иначе, тъй като аудиторията е твърде широка тук, а като цяло човечеството разделя двете неща, ще остана неразбран ако се изразявам иначе.Но нека се има предвид, че говоря за материално и нематериално в максималните им условности, защото са едно и също нещо.
Но когато става дума за ума и съзнанието, трябва да се направи едно уточнение - положението е същото като по-горе, когато става дума за естествена музика.
Когато си говорим за неестествена музика обаче - с вкарани програми в нея, естествено, че трябва да се прекрати слушането й.И нека се направи разлика - ние нямаме влечение към програмата, а към носещата я матрица.Тоест ние не бива да спъваме влечението си към дадената матрица(музика или конкретна песен), а да си я намерим в чист вид, без вмъкнати в нея програми и внушения.
За което би трябвало да сме спокойни в нашите условия, защото 50% от програмите в дадена песен се разтурят, когато й бъде направено първото копие.Истинското програмиране се извършва на самия концерт, с правилната техника и филтри на момента на изпълнението й.
След като се направи второ копие на песента, програмите се повреждат радикално и в действителност въобще не изпълняват реално замислената си функция.Според вас колко пъти са копирани от оригинала mp3-ките, които слушаме на личните си компютри? Точно така - достатъчно пъти, за да имат близо нулев ефект на програмиране, в сравнение със замислената сила на програмата.
На всичкото отгоре, когато съзнанието е известено за съществуването на конспирацията в музиката и мойнд-контрола, и най-вече когато е предупредено за това какво се съдържа в дадена песен, подсъзаннието също работи много по-добре и не допуска програмите да му влияят, след като веднъж е било известено, че ги има.
Самото знание за програмата в музиката или песента е имунизацията срещу него.(е, не на 100%, но близо до това)
Така че не би трябвало да се притесняваме, когато си слушаме Mp3ките от компютрите на битовите си колони(още повече, че много са малко тези от нас, които разполагат с достатъчно фина техника, за да може тя да изкара замислените програмни звуци).Също така не бива да спъваме естественото си влечение към даден тип музика, вече е обясенно по-горе защо.