Русия-САЩ: студени ядрени отношения
Какви ще бъдат последиците от евентуалните корекции в курса на Буш върху руско-американските отношения. Отговорът в момента е, че в обозримо бъдеще едва ли могат да настъпят някакви промени в политиката на Вашингтон спрямо Москва, което означава, че охлаждането между двете страни ще бъде трайна тенденция към нова Студена война.
Става дума преди всичко за геополитическия курс на САЩ спрямо Русия, който е най-малко от две десетилетия и в който трудно може да се очакват някакви промени. Той включва и войната на САЩ в Ирак, политиката им спрямо Иран и разполагането на противоракетната система в Източна Европа, процеси, които имат пряко влияние върху отношенията с Москва.
Реално погледнато, ако не беше огромната стратегическа грешка на Джордж Буш с Ирак, довела до покачване на цените на нефта, Русия днес можеше да е в напреднал стадий на разпадане. Фатална грешка беше и политиката на Буш спрямо Китай, който разбра, че в негов интерес е запазването на Русия като цялостен организъм, с възстановена силна държавност.
Високите цени на нефта и газа извадиха Русия от икономическата пропаст и дадоха възможност на Путин да превърне енергетиката в основно външнополитическо оръжие.
Този процес също не вещае промени в отношенията САЩ-Русия. Вашингтон ще се опитва всячески да контролира цените на енергоресурсите или чрез приключване на войната в Ирак, чрез смяна на режима в Техеран, или с контрол на Каспийския регион. Русия пък с всички средства ще се противопоставя на това. Още повече, че другите й средства за въздействие, освен нефта и газа, са ограничени и нейният арсенал за противодействие не е голям.
Но и САЩ в момента са слаби и нямат противодействие срещу Русия, което означава, че ще правят всичко възможно за "замразяване" на ситуацията.
Русия започна да се къпе в петродолари. Ще припомним, че в момента на разпадането на СССР нефтът струваше 16 долара за барел, днес е 60 долара, което даже при отразяването на инфлацията през последните 15 години, дава реално трикратно нарастване на цените на нефта.
Заради това, когато в Европа говорят, че се страхуват от нова Студена война, те използват думата "студена" в буквалния смисъл. Страхуват се, че Европа ще замръзне, ако Русия реши да прекрати газовите доставки. Европа внася от Русия 40 на сто от потребявания газ, като към 2030 г. тази цифра ще достигне 70 на сто. Именно високите цени на енергоносителите превърнаха Русия от болния човек на Европа в господар на положението. Днес Москва има възможност да въздейства на Източна и Западна Европа, на Китай и на целия свят със своите тръбопроводи по-ефективно, отколкото СССР със своите мегаракети СС-20.
Преди десет години светът мислеше, че Русия вече е излязла от играта. Но цените на нефта тръгнаха нагоре и тя отново е на арената.
По този начин цялата политика на САЩ и НАТО спрямо Русия, основаваща се на политическия и военен диктат, увисна във въздуха. Тя вече не може да бъде осъществена. Всичко става безпредметно - и разширението на НАТО към границите на Русия, и цветните революции в Украйна и Грузия, и противоракетната система на Буш, и опитите за превземане на енергоресурсите на Каспия.
Но засега САЩ нямат намерение да прекратят геополитическата си атака, защото нямат друг изход. Русия пък няма никакво намерение да се примири, защото и тя няма друг изход. Но за разлика от Венецуела или Саудитска Арабия, Русия освен с нефт, разполага и с огромен ядрен потенциал. Днес само тя е в състояние да унищожи САЩ. И обратното. Но тъй като Буш отхвърли предишната стратегия на взаимно ядрено възпиране и взе курс към постигане на ядрено превъзходство над Русия, това означава, че и в тази област отношенията ще продължат да се изострят.
Има и тревожни фактори вътре в Русия с потенциално отрицателно въздействие. На пръв поглед може да изглежда, че страната е излязла от кризата. След 1999 г. икономическият ръст е 6-7 на сто годишно, а индексът на борсата само за 2005 г. нарасна с 83 на сто, като с валутните си резерви, надминали 300 милиарда долара, Русия вече е на трето място на планетата. Но всичко това се дължи на високите цени на нефта и газа и е впечатляващо само в сравнение с краха през 1998 г. Основните показатели сочат, че в Русия продължава безпрецедентното за мирно време деиндустриализиране на икономиката и съкращаване на населението. Капиталовложенията в икономиката и основната инфраструктура са само една трета от равнището на 1990 г., около две трети от руснаците все още живеят под чертата на бедността или на границата на нищетата, сред тях са лекарите, учителите и офицерите.
Устойчивостта на политическия режим, който все още не може да се дефинира като дясно- или лявоцентристки, зависи напълно от авторитета само на един човек - Владимир Путин. И ако неговата популярност достига фантастичните 75 на сто, политическите институти и кандидати за бъдещи лидери от неговото обкръжение, не се ползват с голяма популярност в обществото, което в близко бъдеще няма да дава възможност за нюансирана политика спрямо САЩ, още повече, че в основата на курса на Буш лежат познатите двойни стандарти от времето на Студената война. Вашингтон обвинява Москва в методите, които използва сам - създаване на съюзи в постсъветските републики, организиране в тях на военни бази и използване на активите от нефта и газа за външнополитическо въздействие.
Двойните стандарти се проявяват все по-силно и във военната област. Когато НАТО се разширява до самия руски праг, поглъщайки бивши страни от Варшавския договор, това се нарича "борба срещу тероризма" и "защита на новите независими държави". Но ако Москва протестира или противодейства, това вече са действия от "времето на Студената война".
Най-опасният елемент на американската политика е, че, използвайки слабостта на Русия, Вашингтон се опитва да постигне ядрено превъзходство, което не успя да направи по съветските времена.
Група за анализ на "Строго секретно"
www.strogosekretno.com