Украйна – съдбоносната черта за ЗападаВадим Белоцерковски*
Не си спомням да е имало толкова ожесточена наглост във външната политика на Москва както в газовия конфликт с Украйна. И то при положение, че по отношение на наглостта Путинският екип вече има забележителни постижения.
Нека маркирам същината на спора. Русия обявява цена на газа за Украйна през 2009 година - 250 долара за хиляда кубически метра. Украйна настоява на по-ниска цена (218 долара). На пръв поглед – начало на нормални търговски преговори. Но в отговор Русия иска… 450, а по-късно дори 470 долара!
Това вече не е търговия, това е откровен бандитизъм или подигравка с очевидна цел – да се провокира Украйна към колкото се може по-отчаяни "незаконни" действия, та да има основание врагът да бъде нападнат и победен. Тоест Русия действа очевидно и тук по сценария, изпробван вече от нея през август срещу Грузия.
За да изостри още повече провокацията Русия категорично отхвърля адекватно повишение на цените за транзита на своя газ през територията на Украйна. В момента тази цена е 1,7 долара за преминаването на хиляда кубически метра газ на 100 км. В Европа средната такса за същата услуга е 7 долара!
Но ето че Украйна се сдържа и не нарушава никакви договорености. Тогава, на връх 1 януари, "Газпром" спира подаването на газ за Украйна. Украйна продължава да пропуска руски газ към Европа. Но за придвижването на този газ е необходимо известно количество така наречен технологичен газ – за работата на помпените станции, които насочват газ по тръбите. Украйна заделя този газ от европейския поток.
Ето че е намерен повод за дълбоко настъпление на територията на противника! Русия незабавно заявява, че Украйна краде газ за своя употреба. Съмнително основание, но в Москва разбират, че по-добро в момента няма. На 7 януари "Газпром" прекратява изцяло подаването на газ към Европа през Украйна, оставяйки съвсем без газ 11 страни в необикновено мразовита за Европа зима. Други 6-8 страни получават само частични доставки. Така изглежда сюжетът на историята. Дори не споменавам нарушаването от Москва на договорите, сключени от Тимошенко и Путин през есента на миналата година за постепенно, в течение на три години, приравняване към общоевропейските цени на газа. Нарушаването на договори е стара специалност на Путин.
Главното тук, за което според мен трябва да се говори на висок глас е, че Европа - и в по-широк смисъл Западът – се намират днес на съдбоносната черта. Тя е маркирана от войната на Русия с Грузия, на Израел с Хамас и на Русия с Украйна (засега войната е все още газова).
Изправен пред тази черта Западът трябва да реши: до къде е позволено на демократичните страни да отстъпват пред натиска на разрушителите на света? До кога може да се придържат към двойния стандарт в подхода си към големи и към малки страни, към агресорите и към техните жертви? Какво повече е нужно на западните политици и на обществеността, за да разберат изцяло, с кого си имат работа в лицето на Путинска Русия? В частност, да разберат най-накрая какво представлява господин Путин.
Достатъчно е да си спомним как си качваше рейтинга, когато му предстояха първите президентски избори през 1999 година. Да, имам предвид именно взривовете на трите жилищни блока, обявени спешно за дело на чеченски терористи, след което Путин обеща на руснаците решително да се разправи с тях. Да ги "дави в кенефа" – както публично се изрази той в страната на Пушкин и Толстой.
Путин ли е инициатор на тези взривове? Най-простото и безспорно доказателство, че взривовете са дело на неговата «команда» е историята с третия инцидент – във Волгодонск. Непосредствено след първите два взрива в Москва тогавашният председател на Думата Генадий Селезньов съобщава в пленарната зала, че е получил от компетентните органи съобщение за трети взрив, този път във Волгодонск. Но взривът там прогърмява едва… три дни по-късно! "Компетентните органи" просто са прибързали със съобщението! И един важен детайл – античовеците от Кремъл и ФСБ взривяват сградите нощем - очевидно за да има повече жертви!
А по-късно идва и провалът на четвъртия планиран взрив - в Рязан. Там местната милиция поради непосветеност задържа двама терористи, опитали се да вкарат чували с експлозив в мазетата на жилищен блок. И двамата се оказват сътрудници на централния апарат на ФСБ.
Дори и само тази серия взривове (около 300 убити!) според мен е достатъчна за да се разбере кой е Владимир Путин. Не познавам от историята подобни зверски провокации с убийство на стотици свои съграждани. Дори Хитлер запали за утвърждаване на властта си Райхстага през нощта, когато сградата беше празна. Сталин пък организира покушението срещу Киров.
След взривовете на жилищните сгради бе разпалена втората чеченска война, която Путин проведе с нацистка жестокост. Тя отнесе заедно с първата Елцинова война над 250 хиляди човешки живота. След това последва кървавата провокация за поправяне на спадналия рейтинг на войната (както и рейтинга на самия Путин) – завладяването от чеченски моджахеди на театъра на Дубровка. Че и тази акция е организирана от ФСБ се потвърждава от следния факт: моджахедите, загубили съзнание от пуснатия в театъра газ са застреляни до един (50 души) от спецназовците. Не е взет в плен нито един "език" за разпит! Това говори категорично в полза на тезата, че сред моджахедите е имало агенти на ФСБ, които е трябвало да бъдат отстранени за да не се случи изтичане на информация за ролята на службата в организацията на акцията. Ще припомня, че от използвания газ загинаха 130 заложници, зрители и артисти в театъра. До тогава светът не познаваше такова "освобождение" на заложници.
По-късно дойде убийството в Катар на бившия президент на Чечения Зелимхан Яндарбиев, а след това бе щурма на училището в Беслан (Северна Осетия), окупирано от чеченски бойци, когато над 300 заложници (повече от половината деца!) бяха "освободени" от живота при обстрела на сградата с огнепръскачки и танкови оръдия. Последваха убийството на Анна Политковская, отравянето в Лондон с радиоактивен полоний на Александър Литвиненко. И съвсем неотдавна – нападението на Грузия.
Изброявам само най-кървавите деяния на Путинската команда. Безкръвното престъпление на Путин – това е ликвидирането на наченките на демокрация в Русия, потискането на човешките права и установяването на авторитарно-криминален режим.
Фигури като Путин аз смятам за разрушители на живота и агенти на ентропията. В психиката на подобни лица преобладава смъртният стремеж, който те отклоняват от себе си, убивайки други хора и разрушавайки всичко наоколо. Путин засега (!) е убил и разрушил по-малко отколкото Хитлер или Сталин (също така велики разрушители на живота!), но причината за това е само една: той няма армия и военна промишленост, подобни на онези, които имаха на разположение Хитлер и Сталин. За мен Путин и неговите съучастници вече са заслужили по няколко доживотни присъди за своите престъпления.
В момента, в който пиша тези редове, научавам за убийството посред бял ден в центъра на Москва на адвоката Станислав Маркелов, представлявал пред съда семейството на чеченската девойка Елза Кунгаева, изнасилена и удушена от руския полковник Юрий Буданов. Заедно с Маркелов е убита и журналистката Анастасия Бабурова, работила за опозиционната "Новая газета". Същевременно радио "Свобода" съобщава за поредния ръст на престъпленията на ксенофобска основа. Само през първите две седмици на новата година в Москва и Питер са извършени 15 нападения от национална ненавист. 10 човека са убити и 9 ранени. През изминалата година скинхеди са убили над 120 души и ранили и осакатили 300. Русия фактически се превръща в терористична, профашистска държава. Тези дни младежката организация на Кремъл "Млада гвардия" започна демонстрации против трудовите мигранти от страни на ОНД. Младогвардейците причакват по гарите и заплашват пътници, пристигащи с влакове от ОНД. А Путин издаде на 19 януари разпореждане, забраняващо на граждани от тези страни да работят в търговската система.
Тук трябва да се уточни, че и предшественикът на Путин бе не много по-добър от него. На сметката на Борис Елцин се води конституционен преврат с разстрелване на парламента, приемане на по същество монархистка конституция с помощта на фалшифициран референдум, първата чеченска война, проведена с не по-малка жестокост от втората и разпалена със също така нагли и кървави провокации. Хората в демократичния свят трябва да разберат, че цялата днешна старо-нова политическа класа, произлязла от номенклатурата на КПСС и на КГБ е съвършено аморална, корумпирана и криминална. В условията на авторитаризма тази класа активно се самовъзпроизвежда.
Докато Путин и съратниците му пребивават на чело на Русия, тя остава най-опасната страна на света. В ръцете на нейната престъпна власт все още се намират гигантски природни ресурси и огромен ядрено-ракетен арсенал. Нейната външна политика по традиция поддържа политически и с въоръжения най-агресивните антизападни режими и терористки движения. Днес това са Иран, Сирия, а чрез тях – отрядите на Хизбола и Хамас, които в Кремъл официално не се смятат за терористки. Заедно те са способни да осъществят втори Холокост (ликвидирането на Израел) и да разпалят ядрена война. Опасявайки се от брожения сред бедстващото руско население управляващите в Русия имат интерес от пропагандиране на омраза към Запада. така най-добре се отвлича вниманието на хората от бедствената им участ. В този дух трябва да се тълкуват и опитите на Путин да възстановява съветската империя.
Разберат ли лидерите на западния свят ясно с кого си имат работа, те трябва да променят коренно своята политика спрямо източния си съсед. Първо - трябва да са готови за всякакви коварни и неочаквани провокации от страна на Русия. И второ – да не се боят да я наказват за такива провокации.
Още през 1987 г. , след чернобилската катастрофа, академик Сахаров съветваше Запада да не прекратява строителството на АЕЦ, да ги строи за по-голяма безопасност под земята, но – да ги строи. В противен случай Западът, предупреждаваше Сахаров, ще попадне в опасна зависимост от доставки на енергоносители от Русия.
И днес западните лидери трябваше да са подготвени за опита на Москва да задуши Украйна чрез газова блокада. Те можеха да направят много за предотвратяване на тази агресивна провокация. Например да оборудват газопровода през Украйна със свои датчици с телеметрична връзка, които да са в състояние да предават резултатите от измерванията ако трябва и в Брюксел. Така кремълските пропагандисти щяха да са лишени от възможността да лъжат за кражбата на газ от Украйна и с това да оправдават прекратяването на доставките за Европа. Защо през лятото не бяха запълнени газохранилищата из цяла Европа? Защо не бяха обмислени наказания за господарите на Русия в случай на поредна тяхна провокация? Очевидно е, че московските унищожители на живота мечтаят да разрушат Украйна, да предизвикат там гражданска война. Мисля, че не е нужно да доказвам, какво сътресение за цяла Европа би било това и какви непредсказуеми последствия могат да предизвикат такива събития. Украинските политици и дипломати трябва непрестанно да обясняват тази заплаха на своите европейски и американски колеги. Като се постараят разбира се да не воюват постоянно помежду си…
Сега Евросъюзът, НАТО и Украйна трябва да са готови за неизбежни нови атаки на Путинска Русия, за нови провокации. Юлия Тимошенко заяви, че поредният договор с Русия за цената на газа е сключен за 10 години. Надявам се, тя разбира, че това споразумение може да бъде нарушено от Русия във всеки един момент, както тя постъпи и с предходния договор. Перифразирайки поредното хулиганско изказване на Путин "Който ни обиди, няма и три дни да преживее!" може да се каже, че и три дни няма да преживее онзи, който е готов да повярва на Путин!
Руското ръководство е способно на всичко. Утре то може да провокира и истинска война с Украйна, например, заради Крим. Колко му е да взривят някой свой крайцер в Севастопол, да обвинят за взрива Украйна и да нападнат Крим. Или да провокират кървава схватка на руски жители на Крим с кримски татари и да вкарат войските "за защита на своите граждани в Крим". Представители на Русия вече раздават руски паспорти в Крим, както по-рано раздаваха в Южна Осетия и в Абхазия.
Трябва да се говори, трябва да се доказва на западните политици, че тяхната традиционна тактика по отношение на руските власти – да ги привличат за диалог в различни международни организации и на срещи на върха – просто не работи. Властниците на Русия възприемат действия на Запада като проява на слабост, на страхливост, затова те постоянно са в победно настроение. По същия начин нещата се предават и от държавните медии в Русия. Значителна част от руснаците вярват на това, рейтингът на Путин расте, засилват се шовинистичните и имперски настроения в обществото.
Нарушавайки своя договор с ЕС руснаците не изведоха своите войски от Южна Осетия и Абхазия. И Европа преглътна това! Значи може да се очаква нова атака срещу Грузия! От Южна Осетия вече стрелят по грузински полицаи и нагло заявяват, че пияни грузинци се избивали взаимно.
Със съвместните усилия на Запада и Изтока Израел бе бързо заставен да изведе своите войски от Газа, от анклава на една терористичната организация. А да се оказва натиск върху Русия се боят! ЕС и САЩ нито веднъж не приложиха по отношение на Русия такива мерки и санкции, каквито бяха взимани например спрямо Иран, Северна Корея или Белорусия. Не гонят вежливо руските властници от разни "осморки", от разни Съвети: "Русия – НАТО", "Русия – Съвет на Европа" и пр. Не блокират руски сметки и авоари в западни банки. А такива мерки биха охладили бързо мераците на кремълските герои и сразили техния рейтинг в страната. Просто трябва да се познава психологията на съвременното руско общество.
Все по-сериозни стават слуховете, че Русия вече е започнала да доставя на Иран своите най-добри зенитни установки СС-300. С тях Иран би защитил своето ядрено производство от евентуални удари на авиацията на Израел или на САЩ. Дори и това все още да не е факт, Москва може всеки момент да започне доставките. Нужно ли е да се изрича, каква цена ще плати човечеството за това...?
* Авторът е един от най-уважаваните руски правозащитници, литератор и публицист. Дисидент от обкръжението на Андрей Сахаров, Вадим Белоцерковски емигрира от СССР през 1972 и дълги години работи в радио «Свобода» в Ню Йорк и Мюнхен.
Днес Вадим Белоцерковски живее и работи в Русия и Германия. Той се застъпва активно за прекратяване на войната срещу Чечения, сътрудничи на водещите граждански организации в Русия, пише книги и публицистика.
Превод и бележки © Милен Радев
http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,289.msg20534.html#msg20534
