Всички знаем думите на Христос: "Когато те ударят по едната буза, дай и другата".
Понеже четох темата за егрегорите, за която единидушно се смята, че е много важна и широка, започнах да чета и "Карма и егрегор" на Авесалом Подводни, където впечатление ми направи следния абзац:
"Нуждата да има в своя състав подегрегори с различни енергийни честоти е свързана с
това, че средата, обкръжаваща големия егрегор, е разнообразна и активна,
взаимодействието с нея става по закона на космическата вежливост: отговаряш на онази
честота, на която те питат. Запитат ли те вежливо - вежливо отговаряш. Питат ли те
грубиянски - грубиянски отвръщаш!
Ако егрегорът е под мощното въздействие на външен енергиен поток, чиято честота е по-
ниска от неговата водеща честота, той снижава своето еволюционно равнище, настройвайки
се към този поток. И така оцелява. Но ако честотата на външния поток е по-висока, а
енергийният поток е толкова силен, че егрегорът не може да го блокира, тогава той загива,
тъй като не успява да се адаптира. Както е казано в книгата на Лао Дзъ "Дао Дъ Дзин": "из-
качвайки се по стълбата, водеща към небето, не можеше да прескачаш стъпала".
Именно затова егрегорът твърде болезнено възприема излъчването на енергийни
честоти, по-високи от неговите собствени И много по-лесно възприема по-ниските
честоти. Така става ясно, че думите на Христос да подадем и другата си буза, когато ни
ударят, са твърде сурово наказание, тъй като води до изпепеляване на обиждащия."
В този смисъл в чисто житейски план, сведено до всекидневния живот, съм забелязал, че ако те нагрубят, ударят словесно или физически и т.н., някак си, ако отвърнеш с нещо подобно или със същото, отсрещният субект го възприема на същите честоти, а оттам неговият егрегор се приспособява по-лесно към това.
Ако му отвърнеш обаче по друг начин, с добра дума, спокойствие, великодушие и т.н. направо се побърква или изобщо не ти отговаря и те оставя. Поне аз така съм забелязал.
Можете да споделите и вашето мнение по тази интересна тема.
