...
E, те жените отишли до магазина за по-големи сутиени, но това не е някакво доказателство, че бюста им е пораснал. Може просто така да са си помислили.
Има страшно много жени, които си купуват сутиени не по мярка, сигурно защото си вярват, че им подхождат.
А колкото до размера на дупките, играя баскетбол, и това наистина е точно така.
Но не е точно както го е описала тази некомпетентна психоложка.
Просто, зависимостта е обратна. Когато си в кондиция, и имаш добра връзка с подсъзнанието и изградения усет, коша ти се струва по-голям (ти се струва е много на място и важно поставено).
Просто с хилядите хвърляния от предишни опити добиваш по-добра координация и усет за пространството.
Друго подобно чувство (имал съм го у мен, предполагам, че и у други хора), ти се целиш със сърцето си. Едва ли не има връзка, на вътрешното ти аз, с летящата топка и коша. Все едно, че изстрела се донастройва докато топката е вече във въздуха. Но това вероятно е отново илюзия. Просто ти влизаш в усет с предишния си събран опит, и ръката ти се контролира до части от милиметъра. И това става автоматично и без усилия. Затова и идва измамното заблуждение, че едва ли не става "свише". И съдбата го определя.
Същият усет е ако си добър шофьор и минаваш на косъм през тясно пространство със засилена кола. За неопитен шофьор може да изглежда сякаш процепа е 2пъти по-тесен от самата кола. За опитния шофьор е досататъчно да има по сантиметър от всяка страна на страничните огледала (или даже да бъзне огледалото), за да му изглежда мястото много широко.
Изобщо, всеки един обект, върху който фокусираш мощно съзнанието си, започва да изглежда много голям. Просто защото количеството на фокуса е голямо.
