Случаят "Дятлов" ми привлече вниманието и се поразтърсих из мрежата, та намерих подробна информация на български в друг форум:
--------------------------------------------------
И сега малко встрани от темата: ще ви представя един от най-странните случаи на двадесети век - случай, по който събирам материали от близо година и половина като част от подготовката към един роман, който все още не съм започнал, но скоро ще го направя.
Това е т.н. "Случай Дятлов", ситуиран в края на петдесетте години на миналия век. Ето и основната информация за него, както и хипотези във връзка със случилото се:
В нощта на 1 срещу 2 февруари, 1959 г., девет студенти са убити близо до Холат Сяхил - Планината на Мъртвите, която се намира на границата между Република Коми и Свердловска област в Северен Урал. Най-високият връх на Планината на Мъртвите е 1079 м. Векове наред над тези места витае легендата за деветимата ловци, загинали тук по време на Всемирния потоп (според някои историци датата е около 3000 г.пр.Хр.). Оттогава руснаци и манси (местният народ от шамани) постоянно изчезват в горите й, най-често в групи от по девет души.
49 години след трагедията с експедицията на Дятлов прокурорът по делото защитава една от най-невероятните, фантастични и - поне според мен - абсурдни теории: извънземно нападение. Прокурорът Лев Никитович Иванов е и първият, осмелил се да я загатне по време на делото.
Самото дело съдържа огромен обем от документи, разпити на свидетели, очевидци, роднини и близки на загиналите, показания на спасителните отряди и снимки. През март 1989 са направени няколко фотокопия. Иззети са съответно страници 372, 374, 376, 378, 371 със забележката, че те "нямат отношение към процеса". 40 години грифът "Строго секретно" ограничава всеки достъп на неоторизирани лица до материалите.
Ето и думите на Иванов:
"Тогава предполагах, сега съм сигурен. Каквито и да са били онези обекти - оръжие, извънземни ими нещо друго, те са пряко свързани с гибелта на децата. Летците и геолозите, които прелитаха и обхождаха този край, повтаряха в един глас, че няма никакви следи от взривове в планината Отортен и околностите. Не беше бомбена атака, нито експлозия на снаряди, а нещо друго - кълбо някакво небесно. Върховете на дърветата край палатката, от която деветимата панически са избягали, бяха овъглени. Не пречупени, не изпепелени, а именно овъглени."
Ето и едно от предположенията какво може да се е случило онази нощ с членовете на групата Дятлов:
Вечерят и лягат да спят. Един от тях излиза по обясними причини навън (открити са стъпки) и вижда нещо, което кара всички в ужас да изскочат от завивките и да тичат колкото се може по-надалеч.
Първоначално членовете на групата са десет. Водач на опитната група алпинисти е 23 годишният Игор Дятлов. На 27 януари десетият член на групата - Юрий Юдин, се разболява и е оставен в близко селце, тъй като му е невъзможно да продължи. На 31 групата стига горното течение на река Ауспия. По-нататък пътят става труден - гори няма, само безкрайни снегове и скали. Единствената гора е близо до безименния превал, между върховете 1079 и 880, който групата изкачва и където на 01.02. са принудени да опънат палатка.
По план на 20 февруари е трябвало да пристигнат в селцето Вижай и да изпратят телеграма до университетския спортен клуб за края на маршрута си. Телеграма обаче не пристига...
6 дни по-късно, на източния склон на връх 1079 е открита палатката. Подветрената й страна е разрязана отвътре на две места - през процепите жените са се спасявали с бягство. В продължение на 500 метра от нея се виждат стъпките на деветимата. От тях става ясно, че някои са хукнали към тъмните борове съвършено боси, други по чорапи или с един ботуш. А температурата през нощта е била минус 30 градуса по Целзий.
Из снега са разхвърляни ски, топли палта, храна. На половин километър от лагерния огън, само по бельо, лежат телата на двамата Юриевци - Дорошенко (21) и Кривонищенко (24). Клонките на кедъра, край който с издъхнали, са изпочупени на височина 5 метра от земята. По него са открити кожа и кръв от ръцете им. На триста метра от огъня е повален и водачът на групта Игор Дятлов. Паднал е по гръб с поглед, вперен с ужас в палатката, сграбчил стъбълцето на млада брезичка. На 180 метра от него са труповете на Рустем Слободин (23) и Зина Колмогорова (22) с очи в снега, замръзнали в динамични пози, както са пълзели с последни сили към изоставения лагер.
Съдебномедицинската експертиза установява, че Слободин е с пробит череп, смъртта му е настъпила вследствие на жестокия студ. Другите трима са с по-малки рани и също са замръзнали.
"Открихме палатката, срязана наполовина и покрита със сняг. Беше абсолютно празна, вещите им - разпилени навън. Следи от борба с нападатели нямаше..." - това са думите на Михаил Шаварин, студентът, който през 1959 г. пръв достига изоставения лагер.
Цели два месеца продължава търсенето на останалите. На 4 май от снежните преспи са изровени Людмила Дубинина (21), Николай Тибо-Бриньол (24), Александър Золотарьов (37) и Александър Колеватов (25). Людмила е със симетрично пречупване на няколко ребра, сърцето й е спряло от обширен кръвоизлив, а езикът й липсва напълно. Золотарьов е със счупени ребра отдясно в окологръдната и средноключичната линия. Николай е с масиран кръвоизлив под дясното слепоочие и смазан череп. Край телата са хвърлени пуловерите и панталоните, които Кривонищенко и Дорошенко са изоставили до раниците си. Дрехите са с еднакви разрези, сякаш от нож или нокти.
Ето и най-необяснимите факти по случая:
1. Споменатият вече липсващ език на Людмила;
2. Внезапно изчезващите стъпки в близост до гората, сякаш телата са захвърлени надалеч;
3. Високите нива на радиация, установени при по-късен анализ по дрехите от труповете;
4. "... Травмите не са причинени от човешка ръка, първо - поради липсата на следи от други хора, и второ - понеже са нанесени със сила, далеч надвишаваща човешката... Меките тъкани не са увредени..." - пише в заключението си съдебният лекар Борис Возрождений;
5. Отделни предмети, открити в близост до палатката, не са принадлежали на никого от групата. Остава загадка чии са и какви са всъщност.
И накрая едно мое предположение:
Прокурорът Иванов предполага, че някой е излязъл и е видял нещо навън, което е хвърлило в паника всички. Ами ако нещото е било вътре в палатката? Това поне би обяснило защо тя е разрязана, за да могат да се измъкнат всички, както и ужсеният поглед на Дятлов.
---------------------------------------------
Според сайта thevelvetrocket.com, при поргебенията на туристите, близките им са установили, че телата на жертвите са били с цвят на кожата близък до червено, тъмно оранжево или кафяво. И косите им са били посивели.
Аз не съм доктор, но да попитам, дали е възможно от студа да се получи това "оцветяване"? Или е в резултат на "нещо друго"(неизвестно)?
