Много ме забавлява пъстротата на субективната истина.
(1)Не мислите ли, че тя пряко се влияе от убежденията, които има човек! Примерно, ако за някои животът е радост и удоволетворение, по-скоро техния живот да е точно това, за разлика от тези,за които животът е шит.
(2)Живеейки с мисълта, че животът е радост и удоволетворение човек май е по-склонен да търси положителното и не само за това субективната му истина е отражение на убеждението му, и поради факта, че съществуват т.нар. самоусъществяващи се пророчества.
Вие какво мислите за пъстротата на субективната истина?
Какви неща са способни да забавляват хората?!? Браво.
(1) Не. Не мислим, че е само от убежденията. А и все пак е по-забавно, как аджеба са се появили тия ми ти убеждения? Чрез хипноза ли са ни ги вменили, научили ли сме ги, чули, видяли, как сме повярвали, за да се убедим, ама така да се убедим, че после суперсубективно на повлияем на истината.
Истината за живота въобще не е никак лесна. Но определено може да се концентрира в една абсолютност като : Живота е да си жив, т.е. обратното на мъртъв. Тогава няма значение радост ли е, шит ли е или само чикен шит!
И за това като психологията почне много много да се меси става "шит"- факт!- ама ако не се меси, може и да разберем нещо по-философско, дори да не е толкова житейски вдъхновяващо.
(2)Последно "субективната истина" (освен че е забавна) отражение ли е или само се влияе от убежденията? Защото, ако е отражение и едновременно се влияе, значи си е направо тъждествена с нашите убеждения. А не би било добре, ако убеждението ми да убивам се окаже една все още забавна истина.
"Всяка обективна истина е изказана субективна истина, която е приета и е станала субектива. Защото истината се отнася до субекта, до разума, затова тя не може да е обективна.
Възможно ли е всичко да знаем, да има абсолютно познание след като на човешкият разум е присъща забравата? А и що за състояние е това, в което бихме знаели всичко и към това ли се стремим?"- (взето от някакъв форум за Йога
)
