На мен истината за Дънов не ми е известна,имам само своето субективно мнение,но преди това една извадка от този автор:
Метафизиката на душата като парафрения на психиката: Emanuel SwedenborgПетър Димков
Катедра "Философия и политически науки", Философски факултет,
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
Източник:
https://www.researchgate.net/publication/325491865_Metafizikata_na_dusata_kato_parafrenia_na_psihikata_Emanuel_SwedenborgОтдолу под отделните части на документа има числа,първото е 45.Не знам точно какво означават,може текста да е част от друг,по-голям.Условно ще им казвам страници.След последното продължение на таблица1 е тази част:
„Психиатрични диагнози на Emanuel Swedenborg.
Същност на понятието парафрения в клиничната психиатрия“ ,стр.52
Под стр. 56 има „Неврологично-редуктивно обяснение на парафренията“,а след него е това:
Други бележити личности с парафрения
„Аналогична парафренизация на психиката, макар и психозата да е възникнала на по-ранен етап, е описана при Петър Дънов (1864-1944 г.). През 1940 год. проф. Кирил Чолаков
1, един от най-влиятелните български психиатри на времето, публикува статия за Дънов в сп. „Душевно здраве“ [32], [33]. Според наблюденията на Чолаков, част от симптомите на Дънов се припокриват с шизофренията. Като цяло, според цитираната статия, Дънов притежава „социално отвърната хипертимна психопатия“ и редица психопатологични черти на характера [32]. В статията на проф. Чолаков са приложени съответните цитати и извадки от речите на Петър Дънов, разкриващи проявата на симптомите. При Дънов отново се описва „отваряне на духовното сетиво“, изобилие на фантастни преживявания (вероятно мултимодална халюциноза), с относителна запазеност на волята, мотивацията и инициативността, както вероятно и на афективността. Въпреки че психозата е възникнала в по-ранна възраст в сравнение със Swedenborg,при Дънов най-вероятно става въпрос за значителна стабилизация на динамичната патоморфоза, която той запазва до края на живота си.“
1.Създател на метода „кортико-динамична декапсулация“.
Моето мнение е некатегорично.
Дори тази диагноза да е валидна,може пък Дънов наистина да е имал определени способности за достъп до енергийното и контакти с някои същности от т.нар. Светли сили,най-общо казано.А възможно ли е психиатърът да греши поради професионална деформация на мисленето,в смисъл,че гледа през „психиатричната си призма“ на всичко,което не се вписва в неговата система от убеждения?
Считам,че е възможно не само при Дънов,а по принцип някои хора да имат тенденции в психиката,доближаващи ги в различна степен към полето на психиатрията и същевременно да е налична и някаква степен на възприятие на невидимия свят,астрал,енергийното,Място 2...както ви харесва да го наричате.
Също така,изглежда ми,че част от българските езотерици паразитират върху написанотот Дънов,обяснявайки на аудиторията си какъв е бил и какво е искал да каже(а той вече не е тук,та да каже доколко правилно го тълкуват тълкувателите му).
И ползвайки неговия авторитет,да повдигнат своя,иначе казано - да си напомпат ЧСВ-то.Съвсем естествен его-драйв,който и аз имам,но го проявявам по различен начин.
Чел съм малко от Дънов на младини...не е моят автор,така да се каже,но напоследък,попрочитайки това-онова,попадам на някои неща,с които бих се съгласил,макар и с определени уговорки и уточнения.Даже използвах негов цитат в една от картинките,които си сглобявам за друга тема.
Накрая,ето една книга за Дънов,която ми изглежда подходящо въведение към неговите идеи.
Може някой да я намери за интересна...ако има нужда от това преживяване,както казват някои паралелни инкарнации.
http://philosophyofpeterdanov.blogspot.com/
