Все повече се убеждавам, че целта/смисъла не оправдава средствата. Не успях да убедя близките ми за мен хора, какво остава за чуждите? И какво получих насреща? Атаки срещу мен и Жена ми.
Пуснах жокери, намеци и каквото се сетиш. Резултат = нула. Никой не иска да мисли, всеки чака наготово.
Време е да си преразгледам приоритетите. Крайно време е.
Дали целта оправдава средствата? Според сътворилите този голям цирк -
твърдо да. Те показаха че огромното мнозинство от хората са прости добичета, без самостоятелно мислене. Струва ли си да се раздаваш заради "единиците", както казва Киро Брейка (те са приятели с брат ми, а с една бивша колежка са и съученици. Синхроничност в действие...).
Да, подложен си на всякакви атаки, но Паци, нали това заздрави връзката с жена ти (просто не виждам как това да не е станало). Дали атаките ще те накарат да се откажеш или не, си зависи само от теб. И аз се замислям над смисъла на участието ми тук. Аз знам че това помага на много четящи, но заслужава ли си да жертвам личното си развитие заради "единиците". Виждаш как вкарват думи в устата ми, които не съм изричал, други ме наричат дрисня и т.н.т. Тези неща, естествено, се връщат към самите тях, усилени стократно и те ще си платят за това, но заслужава ли си да се раздаваш. Или, както има една реплика от "Властелина на пръстените", - "Да оставим ли хората от Средната земя сами?"...
