Не мога да приема това което публикува от Дънов, за източен Окултизъм. Твърде повърхностно е, няма я тази усложненост и дълбочина, както при Ведическите произведения. Мисля че е стандартно и изтъркано все пак. Щом си запознат с тея неща би трябвало да е очевидно за теб това нещо.
То не е източен окултизъм. Просто от цитата може да се забележи известна връзка между тях. От написаното могат да се направят и други изводи. За съжаление цитата не е от широко-разпространените и вероятно дори и сред ББ хората, които са го чели са малко. Насоката на учението на П. Дънов не е абстрактно-философска. То е преди всичко с практическа насоченост, като целта е да се развият добродетелите, духовните чувства, умствените способности, способността за разбиране и различаване, интуицията, волята и здравето на последователите, справянето със личностните слабости и зависимости, правилните междуличностни отношения. При повечето последователи се забелязва тази слабост, че акцентират само на едно-две от посочените просто защото така им е по-лесно и удобно, без да обръщат достатъчно внимание на останалите. За правилното развитие обаче е нужно да се работи върху всичките (прекаления акцент върху физическото тяло, храненето и здравето, който се наблюдава в много последователи, също не мисля, че е желателен). Разбира се цитатите които се разпространяват из нета, също са едностранни (както тези публикувани от страна на противниците, така и от страна на последователите на П. Дънов), като разбира се има и изключения. Но общо-взето там или се пише само за любовта, или само за храненето, или само за здравето... тези са най-често срещаните теми, а другите като че ли се подценяват и пропускат. Така обаче впечатлението, което се оставя за учението на П. Дънов не е цялостно. Повечето хора предпочитат неделните беседи, които са лесни за разбиране или тези от ООК. Беседите, които са държани само пред определен по-тесен кръг от ученици (МОК) се четат далеч по-рядко, вероятно защото самите беседи са по-трудни за разбиране и защото прилагането на казаното в тях нерядко изисква сериозни индивидуални усилия и жертви от страна на ученика. Повечето последователи (не само на П. Дънов, но и на всички учения) много обичат да говорят за духовно развитие, но когато стигнат до истинско препятствие, за преодоляването на което са нужни сериозни усилия и воля, те търсят друг заобиколен път, който не съществува и обикновено се получава така, че се лутат в кръг. Въобще и в духовното си развитие хората търсят лесното, удобното и приятното, но то невинаги е такова. Това вероятно е причината, че прилагайки дадено учение (не само на П. Дънов, но и всяко друго) много последователи нямат нужните резултати. Учението трябва да се прилага комплексно в неговата цялост, без да се правят компромиси и без да се пропускат детайли, само защото ученикът смята, че те са несъществени. Освен това следвайки едно учение, човек трябва да знае какво иска и да е наясно какво може да постигне с учението. Много често хората търсят в дадено учение нещо, което то въобще няма за цел да развие у тях.