Точно това ми е идеята, че Дънов няма нищо общо с ведическият Парабрахман.
Аргументите които посочваш по никакъв начин не доказват, че Идеите на Дънов лежат на Тайното Учение на Тибет. Както казах религиите имат общ източник (нещо по старо даже и от ведите), така че не виждам в случая какво се опитваш да докажеш. Имаш ли конкретна идея как да докажеш това което твърдиш или ще си играем на хвани вятъра. Дънов не ни предлага нещо ново това е ясно, въпроса е как той пречупва това което му е посветено през себе си и е съвсем ясно за един човек запознат елементарно дори с нещата, че при Дънов няма нищо освен чиста спекулация. Ведическият Парабрахман представляава един от най-сложните записи съществували от раждането на човечеството, който има толкова искусна архитектура и познание и дълбока колкото вселената философия, че необразован човек като Дънов(не че е тъп човека, но просто кара като самосвал през житни поля) едва ли може да вникне в такова нещо, камо ли да я нагоди за използване от простите си ученици. Ако ти Ирис твърдиш, че има прилика между Прабрахмана и Дънов посочи ми нещо по-сочно, което да снеме по някакъв начин моите и на повечето читатели и писатели от форума подозрения. Моля те не използвай съчетанието леле-мале, защото ако се наложи някакъв по сериозен диалог, ще се окаже че незнаеш дори 1 % от текстовете на това учение и тяхното разкодиране, дори аз и световно известни теоритици четат по хиляди пъти текстовете за да могат да напреднат поне с една стъпка за десет години. Ако искаш да знаеш нещо за мен просто бъди любезен и ме попитай, ще ти отговоря най-вежеливо и искрено. Не демонстрирай нещо което което въобще го нямаш, казвам ти това с най-голяма любов и искренност. Ти започваш добре, като търсиш тази важна прилика с Източният мистицизъм и много хубаво спомена ведическият Парабрахман(върху който работи Блаватска), моля те да продължш в същият дух, кото изложиш нещо по-сериозно като аргумент, инфантилни и ненаучни съждения няма да коментирам.
Дънов не признава Йехова за единствен Бог. При него Бог не е индивидуализиран, вменяват му се единствено положителни човешки качества, няма има. В определени моменти като израз на Бога се представя Слънцето, но само като негово видимо проявление, което много се приближава до логосите в теософията. В други моменти Дънов разглежда Бог като вечен, неизменен, съвършен,
[/quote]
Не, съжалявам в това няма нищо ведическо и източно. Първо антропоморфността при ведите е категорично забранена, а слънцето няма нищо общо с видимото проявление на така нареченият от теб Бог(то има друга роля), колкото до качествата които споменаваш <вечен, неизменен, съвършен,> те са тривиални и имат стандартно отношение към Парабрахман. Ако трябва да направя аналог между това което казваш и Парабрахман за първичността то би звучало така:
Малупракрити е първична същност, която е основа на Упади, това е изворът на Акаша. Това е неообособената космична материя, вечно невидима и непознваема за човешкото съзнание (ноумен-понятие на Кант) спяща в седем вечности и репрезентираща самопораждащата се непричина на цялостността.Ето това е Парабрахман, стегнат, брилянтен , красив и неознаваем.