Автор Тема: Едни изводи...  (Прочетена 5059 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Едни изводи...
« -: Април 29, 2009, 22:45:32 pm »
Това е компилация от изводи, които съм събрал оттук оттам и тъй като се радвам, че успях поне малко да ги осъзная емоционално, искам да ги напиша за онзи, който също си блъска главата над липсващите елементи.


Ще започна с това, че...
Мечтите не са нещо важно.Поговорката "Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му" е грешна(мислех да правя тема със сгрешени поговорки), защото "мечти" е разкрасителен синоним на "стремежи".

Мечтите са важни и основополагащи само заради момента на тяхното преодоляване
- колкото по-големи и по-страстни са те, толкова по-удовлетворяващо е отказването от тях.
Именно това преодоляване е важно, защото то помага на човек да разбере, че...

...не е въпросът да се опитваш да разбереш какъв искаш да бъдеш и какво искаш да направиш, а да разбереш какво си направил до сега и какъв вече СИ.Идеята е да се научиш да живееш със себе си, защото всичко, което ти се случва - и тъжно и весело, и лесно и трудно - това е проявлението на теб.И колкото повече не виждаш себе си, толкова повече себе си ще те удря в лицето - ново 20...и ново 20...и още 20.Докато не видиш, че това си ти.

Човек трябва да открие, че той се случва на себе си, защото само така ще си даде сметка, че...

...целта всъщност е да се научи да живее в липса на реална свобода.Само откривайки нови и нови начини да жевее със себе си в условия на програмиране и контрол, той може да научава нови и нови неща за този, който му се случва.За себе си.
Защото "да разбираш, означава да променяш това, което е".Да се променяш, означава да осъзнаваш миналия себе си.И да осъзнаваш сегашния себе си, означава, че се променяш.
А какви по-добри условия да се променяш и осъзнаваш, от тези, които изискват постоянно лавиране и постоянно оцеляване?

И какъв по-бърз начин да се променяш и осъзнаваш в такива условия от това да имаш едновременни инкарнации?


Ние...които сме избрали част от човешките тела...всъщност не сме тук, за да променяме.Ние сме тук, за да живеем по този начин колкото се може повече различни пъти.Промените идват сами.


Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Едни изводи...
« Отговор #1 -: Април 30, 2009, 13:59:14 pm »
Спорт-Здраве4, тези ви изводи са "леко" песимистични за хората, чийто път е по-важен от самата цел. Докато ви четях изводите ми идваше да си прегриза вените и да сложа край на съществуването си на тази земя.
В крайна сметка през целият си живот хората правим основно боклук. Но мечтите са ни и онези истински индикатори за някаква мисъл. Нищо, че можете да ги наречете "разкрасителен синоним".
Да ги преодолеем обаче аз не разбрах какво означава? Да се сбогуваме с тях и да им теглим една звучна или да ги осъществим?
На практика се оказва, че ние във всеки един момент сме различно проявление на самите себе си. Различна неврологична  нагласа имаме към едно и също събитие в различни моменти. Тежащите ни килограм и триста грама мозъци, по различен начин обработват една и съща информация в различни моменти. Мжд. това е характерната особеност на Майснеровите полета.
Действително обаче погледнато от песимистична гледна точка, то ние нямаме никаква свобода, върху чието абсурдно отсъствие дори мечтаем. Но без последното желанието ни за промяна е повече от нелепо.
Извинете, но леко ми се вижда, че изводите ви са една идея шизофренични, когато хем вярваме в едно, хем твърдим точно обратното. Промените няма как да дойдат сами, ако няма желание за тях и нещо повече - разкрасеният синоним на "стремеж".
Промените са навсякъде около нас, но само са достъпни за хора, които мечтаят за тях. Колкото повече мечтаем за различни неща, толкова повече ще се научим да ги регистрираме като възможни проявления.
Представяте ли си да можем да общуваме мисловно един с друг? Телепатично да открием сродната душа и да я повикаме?
... и тя да дойде!
Вселената няма особен избор, освен да създаде възможно най-доброто квантово измерващо устройство, при наличие на мечта за него. ;)
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

Неактивен UpsideDown

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 228
Re:Едни изводи...
« Отговор #2 -: Април 30, 2009, 15:45:55 pm »
Добре, дай да мечтаем да не ни управлява големия лош Елит, пък да видим Вселената какви ще ги свърши. А точно тия лоши чичковци дали нямат способноста и ресурсите да впрегнат/ покажат, обучат/ определена група хора, която да си мечтае каквото те искат. Ще си правим Дрийм Уарс в 6 епизода, започвайки от 4-ти...

Изводите на Спорт-Здраве са правилни за всеки който мисли по този начин, за другите ще им се стори точно обратното. По-голям смисъл има да пишат хора които ги споделят, отколкото да се чопли "За" и "Против" .

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Едни изводи...
« Отговор #3 -: Април 30, 2009, 21:43:13 pm »

Мечтите са важни и основополагащи само заради момента на тяхното преодоляване
- колкото по-големи и по-страстни са те, толкова по-удовлетворяващо е отказването от тях.
Именно това преодоляване е важно, защото то помага на човек да разбере, че...

...не е въпросът да се опитваш да разбереш какъв искаш да бъдеш и какво искаш да направиш, а да разбереш какво си направил до сега и какъв вече СИ.
Мечтите са важни и основополагащи само заради момента на тяхното реализиране – Колкото по-големи и по-страстни( :-\) са те, толкова по-удовлетворяващо е реализирането им.
Именно това реализиране е важно, защото то помага на човек да разбере, че...

... не е въпросът да се опитваш да разбереш какво си направил досега и какъв вече си, а да се опташ да разбереш какъв искаш да бъдеш и какво искаш да направиш.


Човек без мечти е човек без цел. Мечтите стават цел, когато човек съзре някаква възможност и положи усилия да ги реализира. В основата на всяка цел, на всеки стремеж на свободния човек стои по една мечта. Робите следват цели, които не са продиктувани от собствените им мечти, а от нечии чужди.

Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Едни изводи...
« Отговор #4 -: Май 01, 2009, 02:03:54 am »
Ъмм... UpsideDown, мислех, че това е форум.
Предполага се някакъв дебат все пак. Останалото един познат го нарече като пустословен параерудизъм.
Самото налагане на ограничение на мечтите ни е своего рода проктофатназмизъм. А относно вселената - тя ще се подчини, зависи обаче кога. ;-)
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Едни изводи...
« Отговор #5 -: Май 01, 2009, 05:49:46 am »
Вижте сега :)

Ясно е, че моят случай е частен.Както казах в началото на темата, просто пиша това, което си мисля, в случай, че има друг такъв частен случай или че така написани нещата биха били полезни на някого.

Често пъти формата помага много, не само съдържанието...особено за нещо, което просто има нужда от малко подсказване.
Много пъти съм попадал на неща специално из този форум, които просто ме карат да се замисля за нещо, дори и да е тривиално по съдържание.В този смисъл реших да напиша това, което си мисля, пък ако има някой, който мисли паралелно или някакъв сходен случай, да дам шам шанс на случайността да му покаже нещо, което може да е ценно за него.

Неактивен UpsideDown

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 228
Re:Едни изводи...
« Отговор #6 -: Май 01, 2009, 09:50:27 am »
Ъмм... UpsideDown, мислех, че това е форум.
Предполага се някакъв дебат все пак. Останалото един познат го нарече като пустословен параерудизъм.
Самото налагане на ограничение на мечтите ни е своего рода проктофатназмизъм. А относно вселената - тя ще се подчини, зависи обаче кога. ;-)

Никакъв дебат неможе да съществува. Единственото което е възможно да възникне са страници с представяне на различни възгледи и никакъв резултат... нещо подобно започваме да правим в момента - накрая на темата ако я отклоним до такава степен, дали ще си убеден в това което пиша ?

Отвори няколко теми където се сблъскват 2 по-различни гледни точки и виж на последната страница, един от представителите на 2-те страни колко пъти казва " прав си, променям възгледите си по тази тема " . Не става въпрос само за този форум, навсякъде е така.

Съгласие се постига при "политиците са лоши, така ли е ? = Да /отговарят всички дружно в хор/ " и теми/заключения от този сорт.

Вместо да продължаваме по тази тема във тази тема, нека да оставим човека и хората които споделят изводите му, да си ги развиват.
« Последна редакция: Май 01, 2009, 09:55:36 am от UpsideDown »

Неактивен Empistosunh

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 157
Re:Едни изводи...
« Отговор #7 -: Май 05, 2009, 14:31:32 pm »
Ако продължиш да се самонавиваш в същия дух, накрая ще придобиеш несъкрушима вяра. Казват му "свръхценна идея" в психологията.
Отрицанието е задължителен момент в познавателния процес, който освен положително утвърждаване на верните твърдения, включва и негативен елемент- отричане на неверните такива.
С диалектиката съм наред и знанията ги прилагам успешно.  ;)
Но с хора, за които крайният резултат от дебат е някой да обяви как променя възгледите си по дадена тема, няма и особен смисъл да се дебатира. Признанието, такова каквото го търсиш, UpsideDown , е само черешката на тортата. Има много други хора, които просто четат и си правят изводи, без дори да подозираш, че им повлиява такъв процес.
Иначе да оставиш без внимание наченки на хейтърство, за мен е проява на безхаберие, освен наличие на аутизъм. (Колко е хубаво да слушаш само собствения си глас, нали UpsideDown? Такъв мир и покой царуват в уютно изолирания разум...)
"Злото идва при нас, хората с фантазия, носейки като своя маска всички добродетели." - Уилям Батлър

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Едни изводи...
« Отговор #8 -: Ноември 07, 2009, 14:03:49 pm »
Каква е цената на мъдростта? Кой е мъдрецът? Кои са белезите, по които тя се познава?

Цената на мъдростта винаги е висока, но никога не е тежка и непоносима. Знанието е теория, суха и скучна, неизпитана. Познанието е опит, познанието е преживяване, не просто теория, а самата практика, самото явление разгледано отвътре, преживяно.

Мъдростта е познание, мъдростта е опит, мъдростта е Битие, мъдростта е Живот. Мъдър е този, който е живял дълго, мъдър е този, който е живял истински, мъдър е този, който е преживял много. Мъдрецът не е старец, мъдрецът никога не е старец. Да, външно, той може да изглежда възрастен, може да има бели коси и сбръчкано лице, но вгледайте се в очите му. Те никога не са стари, потъмнели или мътни. Очите на мъдреца са живи, блестящи и ярки като очите на дете, защото мъдрецът притежава очите на дете. Той гледа света чрез очите на дете, очите са огледало на душата. А душата на мъдреца е млада и жива, жизнена, блестяща, лека и ефирна. Цената на мъдростта се измерва с белезите и раните нанесени от живота.

Но, как тогава един мъдрец е толкова лек и жив, след като е преживял толкова много? Как така той е толкова чист, весел и радостен, след като е преживял толкова много несгоди? Как така походката му е лека и грациозна, когато краката му са извървели толкова много път, целите в мазоли и тръни? Мъдрецът е преживял наистина много, много хубави мигове, но още повече несгоди и трудности.

Защо не са го сломили? Защо, въпреки бурите и препятствията, той все още върви непоклатим напред с бодра крачка? Да, той е преживял много несгоди, преживял е много трудности, но именно - ПРЕЖИВЯЛ ги е. Те са в миналото му, те са го довели до мъдростта, те са му разкрили уроците на живота и той ги е разбрал. От всяка една трудност, той е извлякъл нужната поука, от всяко едно събитие нужния урок, така преживените премеждия не му тежат.

Защо ли? Защото именно заради тях той постигнал мъдрост, тази мъдрост им придава смисъл, тази мъдрост ги прави необходими. Мъдрецът знае това, той се радва като дете на всяка нова капка мъдрост, която се влее в него, затова се радва и на трудностите, които му я носят. Той разбира смисъла им, знае че просто така трябва да бъде. Той се смее с цяло гърло щом научи някой от уроците на живота, без значение колко усилия са му били нужни за да го усвои, защото знае, че тези усилия са били необходими, защото именно те са му донесли плодовете на мъдростта.

Когато човек не разбере смисъла на изпитанието, на което е подложен то се стоварва на гърба му, то му тежи, то го затрупва. Той го влачи със себе си като окови, той влачи миналото си. Носи го на гърба си, защото не го е разбрал, защото не е научил това заради, което е живял през отминалите дни. И те си вървят с него и чакат да бъдат преосмислени, чакат да бъдат разбрани. Миналите години тежат на гърба на обикновения човек, те са бреме за него и той ги влачи като окови. А те се трупат и стават все повече и все по-тежки. Накрая човекът просто не може да се движи повече заради тежестта им, не може да живее повече, защото животът е движение. Той грохва и пада на земята, зарязва целия си товар, който го обременява и убива, умира.

Смъртта е временно прекъсване на движението, смъртта е смъкване на стария товар, за да може да се възстанови движениет - животът на ново, на чисто. Мъдрецът не умира, мъдрецът не грохва, мъдрецът никога не е уморен. Защо ли? Защото той няма товар, който да влачи, той няма окови, не е ограничен, не е обременен. Той изживява дните си и те тежат на мястото си, а не на гърба му. Той учи уроците си навреме и няма нужда те да му се повтарят непрекъснато. Той прилага усвоената от премеждията мъдрост в живота си, превръща я в Битие, в Живот. Така премеждията му не са били напразни, а необходими. Той знае това, разбрал е целта им и те си тежат на мястото, там където са били необходими. Те са в миналото, а мъдреца е мъдър затова, защото не влачи миналото на гърба си. Той е лек и ефирен, винаги жизнен и бодър, никога не е уморен, никога не е стар, защото старостта е умора, умора от живота.

Мъдрецът никога не умира, защото животът е движение, а той винаги се движи, никога не спира. Няма какво да му тежи, няма товар под който да грохне, няма товар който да го уморява, да го убива, товар, от който да има нужда да се освободи. Мъдрецът живее ден за ден, миг за миг. Щом се появи премеждие или трудност в живота му, то той търси смисъла й, търси мъдростта, която тя е дошла да му поднесе. Приема я, усвоява я, прилага я в живота си, превръща я в Битие, в Живот. И продължава, премеждието е зад гърба му и там ще си остане, то никога няма да тежи върху гърба му.

Мъдрецът е изцяло в настоящето, неговото минало е в миналото - отминало и той не мисли за него. Неговото бъдеще още не е дошло и той не се тревожи за него. Мъдрецът е изцяло в настоящето, той е тук и сега, за да усвои мъдростта, която му поднася настоящия миг. Така той остава винаги млад и жизнен, като дете.

Децата също са волни и свободни, живи, не обременени. Но те ще пораснат, рано или късно ще се превърнат в зрели хора, ще се обременят от грижи и проблеми, ще носят премеждията и миналото на гърба си. Ще започнат да трупат своя товар, но в един момент може да си спомнят детските години, да си спомнят урока на детството, а той е само един и всички деца го усвояват прекрасно. Затова детството никога не тежи на възрастните хора, зрелите хора винаги си спомнят с усмивка за него, на тях им тежи само зрелият живот, не детството.

А какъв е урока на детството ли? Вие го знаете, това е безгрижността. Децата са безгрижни, живеят ден за ден, миг за миг, не трупат товар, не се товарят с недоизживяни моменти и недоразбрани уроци. Когато зрелият човек си спомни този урок, той го осмисля в дълбочината и пълнотата на зрелостта, която като дете не е притежавал, тогава миналото се свлича от гърба му, товарът пада, той е свободен, той е прероден. Зрелият човек е мъртъв, на негово място се е родил един мъдрец, зрелият човек се е превърнал в мъдрец. Той е отново млад, жизнен, весел и бодър, като дете, но осъзнава и преживява миговете на живота в пълнотата и дълбочината на зрелостта.

Цената на мъдростта е цената на усвоените уроци на живота, цената на мъдростта е цената на детството и зрелостта. Мъдростта си е просто мъдрост, познание, Битие, Живот тя е безценна и безплатна, тя е навсякъде! Спомнете си урока на детството, спомнете си Безгрижността! Осмислете я, осмислете я в дълбочината и пълнотата не зрелостта. Освободете се от товара на миналото, оставете го да падне от плещите ви! Бъдете весели! Бъдете жизнени! Бъдете бодри! Бъдете живи! Бъдете като децата! Бъдете мъдреци!


Охи

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Едни изводи...
« Отговор #9 -: Ноември 07, 2009, 14:25:03 pm »
Вселената и глобалното Съзнание са много тясно свързани, Вселената следва и приема формите на Съзнанието и Съзнанието следва и приема формите на Вселената. Какво разбирам под съзнание. Енергия, вибрация проникваща цялото битие. В християнството тази енергия е кръстена Светия Дух, във всички други големи религии и духовни учения присъства подобен еквивалент енергия носеща друго име. Аз го наричам просто съзнание, Живот, този невидим механизъм, който задвижва всичко.

Съзнание се съдържа в абсолютно всяка форма на битието, във и отвъд Вселената. Над една критична граница наричаме тези форми на битие живи същества, а когато количеството съзнание е достатъчно, за да се формира индивидуалност, говорим и за самосъзнание. Всъщност тази субстанция, която съставя нашето самосъзнание, връзката ни с Единството, Божествената искра, това, което на изток наричат жизнена енергия или Чи, се съдържа във всеки един елемент от Вселената, дори в нашата Вселена.

Казват, че най-страшното проклятие е “Да се сбъднат мислите ти!”, и всъщност всички самоосъзнаващи се същества са прокълнати. Причината е в резонанса, съзнанието резонира в определена степен с всяко съзнание. Има един доста забавен и малко известен факт, на някой учен му хрумнало да изчисли вероятностите в еволюцията на живота на Земята. Подхода бил от гледна точка на теорията за еволюцията на видовете на Дарвин, движещите сили са случайно възникнали мутации в генетичния материал на определени индивиди, съхранени или отстранени чрез наследствеността и естествения отбор. Симулацията дала доста интересни резултати, при случай, че това са единствените механизми движещи еволюцията на видовете, то човека доста е подранил с появата си, както и всички други висши видове.

Времето, за което би трябвало да протече еволюцията, е доста по-значително от това, за което тя е протекла в действителност.

Разбира се, в научните среди има една отвратителна, но повсеместна практика, господата научни работници премълчават или дори открито отричат всички факти, които не съвпадат с установения им закостенял мироглед. Причината е проста, това са хора, които са изградили кариера и авторитет на базата на лични разработки, концепции и теории, да приемат подобни факти означава да си признаят, че научните им трудове, на които се крепи кариерата им, са неточни и погрешни. Това би унищожило авторитета, който са градили с години, би наранило сериозно егото, което се е разраствало и ги е обсебвало с години. Така едно поколение учени изграждат един научен мироглед и го отстояват с цената на всичко, докато могат и не бъдат изместени от новото поколение пробивни егоцентрични и много амбициозни учени. Това не е валидно, разбира се за много хора, посветили живота си на науката, които винаги се придържат към фактите, без значение какво им коства това, но често пъти те са обявявани за луди и игнорирани от научните кръгове.

Повечето научни работници обаче са от първия покварен вид. Така развитието на науката непрекъснато е ограничавано и спъвано, факти и теории, които биха променили целия мироглед на човечеството, които са базирани на съвсем реални факти и проучвания се отричат, пренебрегват, премълчават и погребват. Други пък попадат в отделите за национална сигурност на редица държави получават етикет “Строго секретно” и също не виждат бял свят.

Сега искам да се върна върху теорията за резонанса на съзнанието във Вселената.

На изток този механизъм е много по-изследван и добре разбран, тибетските учители и йоги познават този резонанс и затова често постигат неща, които за мирогледа на западния учен са “абсолютно невъзможни”,”смешни”,”налудничави” халюцинации на нечии болен мозък. Има тибетски йоги, които са в състояние да рисуват в пясъка картини единствено с мисъл. При тях пясъка направо оживява и заема желаната от тях форма, защо става така? Защо еволюцията на Земята сякаш е протекла по предначертан план? Защо всички тези трилиони случайности всъщност изглежда че не са случайности? Защо ли?

Ами, защото всъщност е така, съзнанието резонира със всяко съзнание. Цялото пространство дори Вселена откликва в определена степен на мислите на нашето съзнание. При това действа закона че: “Това което е горе е същото каквото е и долу”, “Голямото съдържа в себе си малкото и малкото съдържа голямото”. Разпръснатата Чи се привлича и обединява, създава форми, определени от по-голяма и всеобхватна Чи.

Човек привлича главно две неща, това, което най-много иска и това, от което най-много се страхува. Той създава в мислите си определени ситуации определени модели и събития. Околното пространство резонира, човек има много по-силно, голямо и обединено съзнание от малките частици материя, носещи се свободно в пространството, от самото пространство. Микросъзнанията в тези малки частици резонират с това на човека, минаващ покрай тях. Той буквално отлага и им налага модела създаден в мислите му и те започват да се обединяват, изграждайки този модел. Затова мислите на човек постепенно се реализират, разбира се в такива мащаби каквато е силата и капацитета на неговото съзнание. От своя страна той също изгражда модели наложени от по-глобални макросъзнания.

Това важи за всички живи видове населяващи земята, затова еволюцията е протекла в пъти по-бързо от варианта, в който е ръководена само от произволни случайности. Земята е следвала матрицата наложена от Слънчевата система, а тя пък от своя страна следва матрицата наложена от Галактиката и така, докато стигнем до глобалното съзнание на Единството. Това е, което в религията се тълкува като божия промисъл или Вселенски план, Съдба. Но в този план човек не е просто пионка, не, той също притежава съзнание и влияе на този процес малко или много. Той може да го променя в известни граници, такива каквито му налага собственото съзнание.

Затова в Тибет и на много други места по света съществуват хора способни да рисуват в пясъка с мисъл, да карат семенце да се превърне в зряло дърво за броени минути или да лекуват нелечими болести, да живеят стотици години. Тези хора просто чрез духовни практики са издигнали личната си вибрация и са разширили съзнанието си. Затова те могат да влияят на околните частици и пространство в много по-голяма степен, дори оказват влиянието си върху нас самите.

Всъщност този резонанс много прилича на силата на гравитацията. Само че, тук, вместо маса имаме честотата на личната вибрация, определяща широтата на съзнанието и ниво на еволюция. По-обхватното съзнание с по-висока вибрация привлича по-малкото, с по-ниска вибрация. Разбира се, съзнанието с по-ниска вибрация също влияе и привлича по-обхватното, но в много, много по-ограничена степен. Това, за което говоря всъщност, е че собственото ни съзнание резонира с околното пространство с цялата Вселена. Ние следваме модела на глобална Еволюция наложен ни от Абсолютното съзнание, но го променяме видоизменяме и развиваме като на свой ред налагаме модел на по-ограниченото от нашето съзнание. Този процес е безкраен и протича от безкрайно голямото до безкрайно малкото съзнание.

Затова всъщност учените са установили, че редица частици от квантовото и субквантово равнище се държат така, както ученият, който ги изследва, очаква и предполага, това е факт. Един от онези, които разбиват на пух и прах класическата Нютонова секуларна физика, а така настъпва по мазола всички милиони научни работници изградили кариерите си върху класическата физика. Не казвам разбира се, че тя е напълно погрешна или измислена. Напротив, тя си е съвсем реална и практична, съвременният човек вярва, че тя е истината, че това са законите, които движат вселената, тя откликва, следва този изграден модел, разбира се в определени граници. Затова класическата физика е напълно невалидна за много малки частици от квантов порядък или пък безкрайно големи обекти, какъвто е една вселена.

Начина на мислене на един човек предопределя собствения му живот, то си изгражда един модел и го налага несъзнателно на пространството, което обитава. То откликва, до такава степен до каквато допуска съзнанието на човека и личната му вибрация. Ако той си мисли, че животът му се управлява от напълно произволни случайности, то така ще бъде, разбира се, пак той, малко или много ще следва модела на глобална еволюция, идващ от макросъзнанието на Вселената. Нищо не може да направи по въпроса, колкото и да му се иска. Все едно, едно малко атомче да се опитва да се бори с течението в една буйна река. Ако обаче той осъзнае положението си във Вселената и започне да повишава личната си вибрация и да разширява съзнанието си, то той ще се включи в процеса на глобална еволюция пряко и по своя воля, ще се понесе по течението. Ще може да влияе във все по- голяма степен на околното пространство приносът му в усъвършенстването, развитието и реализацията на глобалния модел все повече ще нараства. Той ще пренася този модел и на по-нисшите нива и няма да се опитва да прекъсва потока на божествената енергия.

Това е красивата идея на всички големи религии и духовни учители, човек да се превърне в куха флейта, на която Божеството свири своята прекрасна съвършена мелодия при това флейтата да не я изкривява с фалшивото си звучене. А това се получава, когато си въобрази че той свири, появява се егото и мелодията става фалшива. Божествения дъх престава да протича през флейтата. Красивата мелодия си остава в божествените мисли, а в пространството звучат само фалшиви звуци. Божествения дъх идва от висшите нива на съществуване от глобалното съзнание и преминава през много същества, те са кухи флейти. Човек не може да чуе божествения дъх, не може да разбере прекрасната мелодия пряко от Бог.

Но има същества, които са високо еволюирали и са със съзнание близко до Глобалното съзнание - Бог, те са кухи флейти, те улавят Божествения дъх и го превръщат в музика, в нова форма, която вече може да се улови от съществата с по-ограничено съзнание, те от своя страна правят същото. Тези същества обикновено се обозначават като слуги на Глобалното Съзнание, Абсолюта, Бог, в християнството се наричат Ангели или Деви, в другите големи религии и учения също присъстват с различни имена. Тези същества дават своя принос към божествената мелодия, но без да я изкривяват или да я изпълняват фалшиво, за да не загуби своето съвършенство. Те просто я превеждат и пренасят към съществата с все по-ограничено съзнание. Ние сме такива същества, ама сме калпави флейти, въобразяваме си че ние свирим, това не е така. Развиваме фалшивия център на егото и губим връзка с Единството, преставаме да чуваме божествената мелодия, а свирим единствено фалшиви грозни кресливи звуци. Но ние носим отговорност за съществата с по-ограничено съзнание. Те слушат нашата непоносима “музика” и това ги наранява, пречи им да еволюират. Защото в нашата музика няма никаква хармония, тя не е в хармония с Вселената, а цялата вселена е единен организъм, който трябва да има единен ритъм.

Ние въвеждаме дисбаланс, дисхармония в този ритъм. Ние сме като органи, които не изпълняват добре функцията си, от което целия организъм страда, за щастие не сме много жизнено важен орган и той може да съществува с нас и без нас. Божествената мелодия е глобалният модел на Еволюция, който ние следваме и който трябва да провеждаме към по-нисшите нива на съществуване. Ние сме отговорни за целия останал живот на Земята с малки изключения, защото сме горе долу най-еволюиралият вид, имаме съзнание с най-висока вибрация, имаме самосъзнание. Трябва да помагаме на животните, растенията и минералите също да еволюират и да достигат до нашето ниво на съзнание, те ще правят същото от своя страна за елементарните частици в пространството.

А какво правим ние всъщност? Експлоатираме ги и ги избиваме, това не е божествения план за еволюция. Ние го извратяваме и изкривяваме. Това вреди на нас самите, защото така чуваме все по-слабо божествената музика. Не се развиваме не разширяваме съзнанието си, не повишаваме вибрацията си. Затова ни мъчат физически и психически болести и така ще бъде, докато сами не решим да започнем да следваме еволюционния модел. Докато, вместо да го изкривяваме и извратяваме, не започнем да мислим, как да го обогатим. Докато ръсим в пространството безконтролно и безразборно моделите на противоречивите си нехармонични желания и страхове, животът ни ще е пълен хаос, изпълнен с болести и страдание.

Пространството просто следва модела на поведение, който ние самите му задаваме, така че ако нещо в този живот не е както трябва, отговорността е изцяло наша. Човека си го е създал такъв и само той може да го промени.

Охи
« Последна редакция: Ноември 07, 2009, 14:44:44 pm от хадзапи »

Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Едни изводи...
« Отговор #10 -: Ноември 07, 2009, 15:25:26 pm »
НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТА И ВСЕЛЕНАТА


Погледнете на Живота и Вселената с нови очи, към това ви приканвам. Стига измислени оправдания, че ви болят очите или, че сте слепи. Стига сте се оправдавали, че не гледате защото не ви харесва това което виждате.

Какво правите, за да го промените? Какво правите? Дори опитвате ли? Отговорът за много много от вас е НЕ! Оплаквате се хленчите, че не си харесвате живота, че сте нещастни, че не ви върви, че всичко е против вас, че не можете да промените нищо, СТИГА. Това са оправдания, глупави оправдания за вашия мързел, за вашия страх.

Не ви харесва живота, който живеете, тогава променете го! Какво правите всъщност? Четете книги, прекрасни книги, ровите се из красиви философии и учения. Учения, които съдържат Истината и водят към Нея и толкова. Затваряте книгата и забравяте всичко, което сте прочели, всичко което ви е развълнувало оставя само блед спомен в паметта ви. Излизате си от вкъщи потапяте се в сивото си отвратително ежедневие и толкова, нищо от това, което сте прочели или осмислили не е излязло от вас. Нищо от тази прекрасна мъдрост не сте приложили в живота си!

Защо се оплаквате тогава? Толкова пъти пред вас е било решението, което е можело да промени коренно живота ви, да ви донесе щастието и удовлетворението. А вие не сте го взели от страх и несигурност.

А то е щяло да унищожи единствено този страх и тази несигурност. Живота си ви е все същия, както си е бил и преди, сив скучен и безсмислен. Защо тогава четете хубави книги? Защо се ровите в източната и западната мистика? За вас тя си остава просто купчина думи върху хартия или на монитора на компютъра, нищо повече, а може да промени живота ви! Може да върне цветовете в ежедневието ви, може да върне изгубения смисъл на живота ви.

Изборът е пред вас, направете го и повече не се оплаквайте вие правите живота си такъв какъвто е. Ако най-накрая приемете истината скрита в източната и западната мистика то ще погледнете на Вселената и Живота с нови очи. Ще придобиете нова гледна точка, ще поемете своята роля в глобалната еволюция. Няма вече да ви е страх от проблемите и трудностите, напротив проблемите ще се плашат от вас. Защото вие ще знаете какво и как може да направите, а то никак не е малко.

Вие знаете и сега каква е вашата роля, просто не искате да я приемете, защото сте несигурни, защото ви е страх, че ще се провалите, че трудностите ще ви сломят. Та те вече са ви сломили! Поемете вашата роля във Вселената, заемете своето достойно място. Приложете мъдростта и познанието което имате в живота си.

Ще се обърнете с ново отношение към Вселената, и тя ще ви откликне, тя винаги откликва. Вместо със страх и несигурност, ще се обърнете към нея преизпълнени с любов и живот и тя че ви отвърне със същото. Тя няма да изпречи преграда на пътя ви без предварително да ви е показала как да я преодолеете. Няма да е вече страшна и опасна, отнасяща се към вас както и скимне. Няма да е Вселената, в която вие сте просто пионка, подхвърляна от произволи и случайности. Ще изградите с Вселената нов начин на взаимодействие и сътрудничество. Вселената е отредила едно достойно място за вас време е да го заемете! Всеки от вас има по една красива Мечта, просто я последвайте и Вселената ще ви разкрие пътя!

Охи
« Последна редакция: Ноември 07, 2009, 15:27:29 pm от хадзапи »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27