Balance, благодаря ти, че така конкретно обърна внимание на темата, тъкмо това е сърцето на дискусията.
Ние, като единици, разбира се, имаме индивидуални пътища и тн, но все в нещо си приличаме.Постоянно, или само за даден момент, ние си приличаме в нещо.
И аз мисля, че на ден днешен сред нас има много хора, които имат много сходен стремеж към разширяване на чисто практическата си свобода.
Да, зная - може да има изказвания от типа на това, че чувството за несвобода е заблуда, че представям тия неща като самоцел, че всеки има свой индивидуален път и тн.
Несвободата е илюзия? Хайде да не се лъжем - нима една илюзия може да чупи глави.Истината е, че всеки си има своите истини и всеки си има пътя за тяхното постигане.За всеки важат различни истини, което ги прави илюзии само за някой друг човек.
Тези способности може да са самоцел? А кое не е самоцел...Всичко може да бъде наречено самоцел, това зависи от перспективата на погледа.Ако някой го притеснява самоцелта, просто да смени перспективата, от която гледа, и проблемът изчезва.
Индивидуален път? Че кой насилва другите да бъдат еднакви.Всеки си прави каквото си поиска, никой не иска от него да поддържа някаква еднаквост или еднообразие.Едно подобно общество би възникнало от индивиди, които вече, в момента са избрали сходнен начин да изживеят живота си.А такива има.
Защото винаги има хора, сходни на теб.Уникалността е вездесъща само на идеално ниво.На практическо ниво тя присъства като нюанс и колкото и нюанса да има на сивото например, едно сиво винаги ще има общо с друго сиво, стига да са в една гама.
Така че може би е по-уместно да кажем, че практическата индивидуалност е състояние на нежен нюанс, а не на различие в пълната сила на думата.
Тази идея не ограничава индивидуалния ни път като едновременно инкарниращи се.Самата тази идея не е хрумване, а в действителност е наблюдение върху действителните моментни и условни сходства между група индивиди от цялата Земя, избрали да изживеят живота си в една и съща гама(с различни нюанси).
Идеята няма за цел да визира цялата общественост, а вероятността на това.Представянето на подобно общество като сама Цивилизация е експеримент, опит да се постави въпроса в различни позиции и експериментални среди, за да има по-широка база на наблюдение и обсъждане.
Не съм съгласен, че в такова условно(както бе изяснено в предишните поустове) общество, представляващо общество на възникнали, а не основани начала, ще се загуби индивидуалността или ще се уеднаквят стремежите.
Ще са еднакви тези стремежи и желания, които поддържат описаните способности - това е филтъра, през който тази група хора би изглеждала като общество, това не са закони.Това е призмата на едни очила.
И в подобно общество, както казах, най-вероятно не би имало нищо обобщаващо, освен основата, която по естествен път представлява сходството между тези хора(именно способностите им).Всеки от тях ще прави това, което може и няма да прави това, което не може.Нима има по-широко описание за свобода от това?
