Да, мнението ми беше насочено, за да провокира гняв в теб, но заради позата на светец, която се опитваш да играеш (все пак ти си "истински" религиозен човек, няма как да ме нападнеш), твоят гняв се проявява като сарказъм. За твое съжаление, фактите, в които историците вярват, не подкрепят твоята реалност. Adversus Catharos... говори за катарите. И тук ще цитирам уикипедията, защото не ми се отделя повече време за изясняване на кашата, която създаде в началото на темата. "Според тях от вечност се води война между два непримирими принципа - светлината и тъмнината, духа и материята, доброто и злото. Катарите приемат основната идея на гностицизма за дуализъм и вярата в прераждане, която идва от индуизма през манихейството и богомилството. Тъй като за тях материята и всичко, свързано с нея, е сътворено от зла сила, те отричат Църквата и духовенството като посредник между човека и Богa. Според тях целта на човека на Земята е да се издигне над материята, да се откаже от всичко свързано с принципа на силата, и по този начин да постигне сливане с принципа на любовта."
Ето ти я връзката, независима и неизфабрикувана от Николай Райнов за своите "сектантски цели". Между другото след проверка в Уикипедията, се оказва, че там го има същият списък от над 20 историци, които са писали и изследвали богомилите преди, по време и след комунистите, и от чиито произведения съм си направил труда да се образовам. Тъмнината е синоним на невежеството. И двете прилягат много точно на това, което правиш. В тъмното също така виреят на воля и различни крайни чувства като гняв, фанатизъм, осъждане, прикрита или явна омраза към различните, както съществуват и техните ментални производни: ирония, сарказъм, арогантност, самонадеяност до степен да се смята, че си богоизбран или със специална мисия. Всички те обединени под общия знаменател негативно его или по-трудно различимия му брат егото на смятащия се за духовен човек.
А ето и библиографска справка за (Си)Монета, автора на произведението за катарите, ако разбираш английски, забележи удебеления текст, също така съм подчертал и годината на коментара - 1824. Библиографията принадлежи на странични от българските историци източници, което я прави и независима от коварните планове за обожествяване на планината Рила, за сметка на обожествяването на църквата ти. Също така можеш да забележиш, че този документ, който споменава богомилите преди 20 век, се пази във Ватикана.
Simoneta de Cremona [Moneta Cremonensis.] Tommaso Agostino Ricchini, (1675-1762), ed.
Adversus Catharos et Valdenses Libri Quinque. quos ex manuscriptis codd. Vaticano, Bononiensi, ac Neapolitano Nunc Primun Edidit
Niccolo & Marco Palearini, Rome: 1743. Folio. ¥-2¥4, a-f4. A-4B4. xvi, xlviii, 586p. Contemp. sheep-backed past-paper decorated boards, spine banded, title on black leather label, spine is wormed with loss at foot, edges speckled; decorated endpapers, ex-library with deacquisition stamp, fine clean, crisp copy. Engraved frontis. port. of Moneta by D. M. Fatta and Giovanni Baptista Sintes; t.p. in red and black, vignette on t.p., engraved head-pieces and historiated initials; fine clean, crisp copy. First Edition. "A theologian, born at Cremona, Italy, date unknown; died at Bologna, 1240. He was one of the first disciples of St. Dominic. Previous to his entrance into the order in 1220, he was professor of philosophy in the university of Bologna, where his rare erudition and depth of thought as well as his clearness of exposition won for him a wide reputation. The eloquence of Bl. Reginald, the superior of the local community, attracted to the order so many renowned doctors and students that Moneta began to fear for his own prestige, to insure which, he carefully avoided the preacher and exhorted his pupils, by word and example, to do likewise. But yielding to his pupils' wishes one day he accompanied them to a sermon and was so deeply moved by it that he resolved to become a religious. He was later noted for his sanctity no less than for his eloquent and learned controversies with the heretics. His intense devotion to study caused him to lose his sight in the latter days of his life. He is the author of "Summa contra Catharos et Waldenses", a widely read work during his time. It was first edited in 1743 by a religious of his order, Thomas Aug. Ricchini, who supplied the work with copious notes. In a biographical sketch of the author with which he prefaced the work, we are informed that Moneta wrote also a commentary on Aristotle's logic and a "Summa casuum conscienti¾" [Catholic Ency.]"Catharism was a religious movement with dualistic and Gnostic elements whose existence was not widely known until the early part of the 12th century, branded by the contemporary Roman Catholic Church either as a heretical Christian sect or sometimes as a non-Christian religion (depending upon which branch of the sect they were referring to since there existed those that were closer to orthodoxy and others that were purely Gnostic). It existed throughout much of Western Europe, but its home was in Languedoc and surrounding areas in southern France. The Cathars proclaimed there existed within mankind a spark of divine light. This light, or spirit, had fallen into captivity within a realm of corruption Ñ identified with the material world. This was a distinct feature of classical Gnosticism, of Manichaeism and of the theology of the Bogomils. This concept of the human condition within Catharism most probably was due to direct and indirect historical influences from these older (and sometimes also violently suppressed) Gnostic movements.Ó [EB 1th ed.] Brunet III, 1824. Graesse IV 576.
