Ха! Хванах за миг идеята на един съфорумник!

Той смята, че самият въпрос е некоректен и ни принизява по отношение на търсенето. Добре. Търсим истината, нали? Ама има ли крайна истина? Крайна истина по отношение на какво? По отношение на себе си? Трябва ни отправна точка.. като във физиката - път, скорост, време. Нека отправната точка е "Себе си".
Аз съм мъж. Приемам се като мъж. Хубаво, ама съвсем експериментално съм си доказал, че и част от мен не е мъжка. И сега... завой на мисълта. Не, не значи, че е женска. Поне аз не го чувствам така. Част от мен не е никаква. Ако гледам през нея, жени и мъже - все едно. Тази част няма пол. Спираме дотук. Ами, щом няма пол, значи тя е свободна от дуалността "Мъжко-женско", следователно е и по-развита, по-съзнателна част, нали така? По общите ни разбирания за ниво на развитие тя е отвъд подобно ограничение.
И пак идея. Ако съм в мъжко тяло, за да имам възможност да преживея, когато аз поискам ( това е важно), преживяването "да бъда мъж", "да съм мъж", тогава трябва да имам и същата свобода да не го правя, налИ?
Примерно вече до болка ми е писнало от едни и същи врътки, "женски" или "мъжки" все тая. Затова има израз "всички мъже са еднакви/прасета"( това от женска страна) и "всички жени са курви" ( това мъжете го казват ). И двата са абсолютно лишени от смисъл, когато се излезе от гледната точка на мъж или жена.
Тогава на преден план идва съзнанието. Какво става, когато две съзнания живея заедно?

Това вече е интересно и различно, струва ми се. Ако и двамата имат тази идея и могат да я преживяват експериментално, разбира се. Т.е. - в опита. А всички сме срещали купища хора, които изобщо не могат да мръднат и на милиметър от мисленето си "Как?! Аз съм дама!!!" или "Оооо, не. Това мъж не го прави!!!" (когато си кръстосам краката, съм го чувал... хахахахаха! направо падам и с кеф показвам и други пози, които мога

шеметно преживяване е да съзреш собствените си ограничения в очите на околните)
Иначе, ели, права си, че общият ни извод за мъжете и жените ще стигне до там, че рано или късно почват караниците "без прикритие", считай - грубости, псувни, обиди, може би и удари.
Ако обаче хората имат достъп до съзнанието си, те няма да обработят "материала" по този ("глупав") начин.

Мисля, че съзнанието няма да позволи на никой да се отнесе към другия зверски.
Никак не е лесно да си там(в съзнание), когато си в самия живот, но пък тогава всеки миг придобива специален смисъл. Много майстори са изисквали способност за "непрекъсваемо Внимание" у учениците си, което знаем, че е невъзможно, но те са го изисквали... какво ще правиш в "тренировъчната зала" - ще цивриш, че не можеш или ще тренираш - си е твоя работа.