Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: daskala в Март 29, 2009, 21:47:18 pm
-
Гледайки филм по телевизията ме провокира да разсъждавам по темата, кой от двамата в семейството поема ръководството и съответно отговорността в съвременния „демократичен свят „ мъжът или жената? В историята имаме патриархат и матриархат. При тях е било по обичаите установено, че бащата или майката ръководят семейството .
Сега живеем в Демократично общество. Общество при което и двамата родители работаят усърдно за да изхранят детето или децата си. Т.е те са си роби на системата или господарите.
За мен обаче демокрацията е сериозна КОНСПИРАЦИЯ. Тя просто е нужна на богоизбраните и управляващите ,за да насочат сблъсъците между двата пола вътре в семейството, за да не избиват в общественото пространство
За мен основна роля в създаването на семейство има ЖЕНАТА. Тя е емоционалната част от обществото и тя избира какъв живот иска да живеят тя и децата и , но заедно с това и с какъв мъж.
Доколкото мъжът е този ,чиято основна роля в обществото е да изхранва семейството, той участва в избора второстепенно.
Според мен , жената е тази която има ОСНОВНА РОЛЯ в създаването и организирането на дома. В същото време жената има в себе си заложени основни чувства емоционалност и любвеобилност.
Естествено е емоционалността да се сподели със съпруга си ,но любвеобилността се споделя само с децата си. Когато жената има само едно дете, за нея това не е достатъчно. Тя ще има нужда и от друг вид домашен любимец , котенце или кученце или нещо друго. При този вариант обаче мъжът би охладнял към жената, защото неговата вътрешна позиция е да храни деца, а не кучета или котки или други любимци. За мен едно семейство с едно дете е готово за развод във всеки един момент, стига да се мерне подходящ друг партньор.
Основния извод за мен е, една жена ако иска да създава и РЪКОВОДИ семейство ,а семейството е малко или повече саможертва в интерес на бъдещите поколения, следва да има поне три деца. В този вариант разводите и безбрачното съжителство са изключени.
Ще ми е интересно да прочета и вашите мнения по темата.
-
За мен основна роля в създаването на семейство има ЖЕНАТА.
Според мен , жената е тази която има ОСНОВНА РОЛЯ в създаването и организирането на дома.
Моето мнение не се различава от твоето.
Жената играе основна роля в създаването на едно семейство.
Тя решава да го има ли или не това семейство. Но да не забравяме, че само да реши(по една или друга причина), може да за нула време да разруши съграденото.
-
За мен основна роля в създаването на семейство има ЖЕНАТА. Тя е емоционалната част от обществото и тя избира какъв живот иска да живеят тя и децата и , но заедно с това и с какъв мъж.
Доколкото мъжът е този ,чиято основна роля в обществото е да изхранва семейството, той участва в избора второстепенно.
Според мен , жената е тази която има ОСНОВНА РОЛЯ в създаването и организирането на дома. В същото време жената има в себе си заложени основни чувства емоционалност и любвеобилност.
Естествено е емоционалността да се сподели със съпруга си ,но любвеобилността се споделя само с децата си. Когато жената има само едно дете, за нея това не е достатъчно. Тя ще има нужда и от друг вид домашен любимец , котенце или кученце или нещо друго. При този вариант обаче мъжът би охладнял към жената, защото неговата вътрешна позиция е да храни деца, а не кучета или котки или други любимци. За мен едно семейство с едно дете е готово за развод във всеки един момент, стига да се мерне подходящ друг партньор.
Основния извод за мен е, една жена ако иска да създава и РЪКОВОДИ семейство ,а семейството е малко или повече саможертва в интерес на бъдещите поколения, следва да има поне три деца. В този вариант разводите и безбрачното съжителство са изключени.
Ще ми е интересно да прочета и вашите мнения по темата.
Не съм на мнение, че ролите в семейството задължително се разпределят на ръководни и подчинителни. Семейството е като всеки вид партньорство и за да съществува има нужда от баланс между компромис и власт,почиващи върху едно твърдо ядро от любов.
Децата са общото творчество и в този смисъл, едва ли количеството им е някакъв гарант за просъществуването на едно партньорство.
Ако в едно семейство липсват деца , това съвсем не означава, че този съюз е обречен и обратно, ако има не 3 , а повече деца, това едва ли се явява гарант за запазване целостта му.
Един съюз трябва да има своята здравина и живот , независимо от други фактори, било то семейство, приятелство или бизнес-партньорство.
Това е мнението ми. :)
-
Никакво значение няма кой гради и управлява семейството.И трите са крайно успешни - майката, бащата и бащата на бащата...
Дреме й на системата кой ти управлява семейството.Нали бецаален е важното.
В крайна сметка това е нещо като "задача по себеорганизиране" на овцете.Нужно е на обществото (колектива от роби) да си създаде традиции (дневен ред) с цел по-пълноценен живот (максимализиране на печалбите).Загубите от поддръжка на робите могат да бъдат превърнати в печалби именно чрез себеподдръжка от страна на робите.
Затова робите трябва да си поставят личностни правила и норми, семейна организация, обществен строй и политически тела САМИ, защото работата на един шеф би се затормозила.
Затова, докато бецаален, няма значение кой ти управлява семейството.Но кагато спреш да бецаален:
-учителката пита дали мама и тати се карат
-шефът пита защо не можеш да идваш на работа
-държавата пита защо народът не ще да работи
Иначе, ако бецаален, това не се налага.Нека мама и тати се карат, нека не можеш да идваш на работа и нека не ти се работи.Ако бецаален по някакъв друг начин - няма проблеми.
-
За да се разсъждава по този въпрос ще трябва да се обхване по-широка база върху която да се разсъждава.
Трябва да се има предвид, че ние хората имаме заложени и животински инстикти. Няма човек на Земята, нито един, който да ги няма.
Това кой ще води, кой ще решава и води е много важно не само при хората, но и при животните.
Така се получава, че при нас хората е в сила много повече подсъзнателния животински инстикт за избирането на водача, отколкото съзнателните размишления.
Напоследък се въдворява някаква каша от обществени нагласи от сорта на 'феминизъм', 'модерни разбирания', 'демокрация' и тн, но те носят на почитателите си нещастие по-скоро, а не мечтаната свобода и равенство.
Истината е, че мъжа е водача. Това е останало биологически от хиляди и милиони години. Никакви 'логични' и 'измислени' разсъждения не могат да оборят този естествен вроден инстинкт.
Доказателства има много.
Най-силното доказателство е, че това е най-силния механизъм за привличане за една жена:
Ако мъжа е водач и я води, то той е убийствено привлекателен.
Ако не я води, а я пита нея какво да прави, това е най-отблъскващото възможно нещо.
(разбира се изключенията, които се примиряват и действат чрез компромиси ги има, но те далеч не опровергават принципа)
за повече инфо тук:
http://www.geocities.com/protopop_1999/tlb.html
Анатолий Протопопов
"Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник"
(но временно не отваря)
има го и тук:
http://www.chitanka.info/lib/text/2153/0
-
Напоследък се въдворява някаква каша от обществени нагласи от сорта на 'феминизъм', 'модерни разбирания', 'демокрация' и тн, но те носят на почитателите си нещастие по-скоро, а не мечтаната свобода и равенство.
Истината е, че мъжа е водача. Това е останало биологически от хиляди и милиони години. Никакви 'логични' и 'измислени' разсъждения не могат да оборят този естествен вроден инстинкт.
Съгласен съм че в семейството, като житейска единица, ръководна роля има мъжът,доколкото семейството се сблъсква с интересите на много други семейства.
Основната идея която поставям в поста е ролята на жената в семейството, като човек от когото в основна степен зависи създаването и организацията на ДОМА. И най- важното от всичко е броя на децата в семейството.
Убеден съм че в семейство с едно дете се възпитава едно здраво егоистче. В семейство с две деца в определени случаи се създават ситуации на антагонизъм между децата. При три деца, в ежедневните взаимоотношения, понякога се получават и сблъсъци на интереси,но при това често имаме две срещу едно, при което никое от тях не желае да бъде слещу двете. Тези ситуации ги възпитават на политика и дипломация.
Според мен не е случайно, че заплатите в България са най-ниски . Те принуждават и жените да работят на господарите и ограничават семействата да раждат деца.
-
Ами ако някой има инстинк да е водача - нека да е.Ако на жена й се води - нека да си води семейството.
И двата варианта са доказани от историята и културите като успешни.
И понеже, нищо няма да се промени, който и да води семейството, занчи коренът на проблема не е в това кой води, а дали това семейство бецаален ;)
Ако семейството не ходи на работа, няма да има проблеми, защото ще има цялото време на света да се отдаде на взаимоотношенията помежду си и на възпитанието и вески на себе си.Но понеже трябва бецаален - вече идва на преден план автоматизацията на семейството, за да не създава грижи.Кой ще води? Кога ще води? Кой ще гледа? Кой ще работи?
Само и само, бецален да е ритмично и необезпокоявано.Личностинят, семейният и народният мир, както и всичко останало, начело със свободата, СЕ ЖЕРТВА в името на бецален. И тъкмо бецален е проблемът.
На кого се плаща? Всеки нормален човек може да събере две и две и да види, че портокали се берат на кило, по стотинка на килограм.А един килограм се продава за 2 кинта.Къде отива разликата?
След акто някой си купува портокал за 10 стотинки, отгледан за по-малко от стотинка, тогава къде отива тази разлика?
Още повече това доказва, че трудът и парите нямат покривност - те не затварят цикъл.Човечеството се труди повече, отколкото труд се връща при него.КЪДЕ ИЗТИЧА ТОЗИ ТРУД ?
-
До сега не можах да отгадая какво значи бецаален или бецален.
Иначе разликата в цените отива в онез дето печатат парите.Това си се знае.
-
Жаргонен лаф :) На немски бецален означава заплащане, плащам.
Според мен разликата в труда отива във всичко онова, което хората не виждат
- строежи на стотици подземни бази
- на подводни бази
- заплати на всички хора, които "не съществуват"
- или по неведоми пътища формата на труда стига трансформирана до извънземните господари.
-
аз лично все още не вярвам в тези подземни господари. Учудвам се, че някои хора от форума вярват с такава увереност.
Според мен смесваш в темата несъвместими неща - брой на децата в сем, кой води, плащането, господарите.
Причините и следствията при всяко от изброените по-горе са независими.
Да, наистина детето като е едно става егоистче. За 3 нямам наблюдения, може и да си прав.
Но не виждам какво общо има това с разводите, например.
За да не се развежда една жена, тя има нужда от:
1. Добро е*не
2. Водене (разбира се смислено)
3. Сигурност, закрила (които се припокриват с точка 2)
(Парите са част от точка 3, от които също има нужда едно семейство)
Спорт и Здраве,
определено можеш да мислиш, но едва ли си добър на шах. Заключенията ги правиш прибързано. Може би си все още млад :)
Продължавай да разширяваш гледните точки ;)
-
Че съм млад, и че не съм добър на шах и че правя прибързани заключения е така, само че в случая става въпрос за друго.
Става въпрос за това, че:
-да кажем сме приели съществуването на извънземни
-да кажем сме приели, че човекът не е продукт на еволюция, а създадено от трети сили същество
-да кажем и че пиремаме съществуването на конспирация по адрес на човешкото развитие
Ако се поставим в различните роли, следва че:
-От позицията на еволюирали същества, претърпели безброй метаморфози за милиони години и достигнали до сегашното си физическо и умствено състояние, би трябвало да следва, че всичко, свързано с нашия начин на живот, е авторско и уникално наше.Традициите ни са плод на нашето развитие, науката ни е плод на нашите достижения и разбиранията ни за вселената и живота отразяват възрастта на расата ни като живи същества.
Само че НЕ СМЕ еволюирали същества.Ние сме ИЗВЕДЕНИ до определено ниво същества, родени от епруветка.
Следователно:
- От гледната точка на "доведени до развитие същества", би трябвало да изглежда, че ние сме по-скоро домашни любимци и сме копирали традициите от нашите стопани, били сме научени на толкова знания, колкото е било необходимо, за да не създаваме проблеми (тъкмо както никой не учи куче да отваря врати, защото ще изяде хола) и сме изградили визията си за вселената и живота на основа на ПОВЕДЕНИЕТО НА СТОПАНИТЕ си към същите тези неща, защото те се превръщат в идол за нас, тъкмо както е при човека и най-добиря му приятел.
Разполагайки с тези две гледни точки, може да се замислим:
-АКО сме в положение на първата, то не би трябвало да следват всичикте тези митове за богове, учещи хората, за богове "имитиращи хората" и имащи същите общества и въобще класическата идея за бог би трябвало да не съществува при нас, както не съществува и при животните.
-АКО сме в положение на втората гледна точка, всички митове, легенди, религии, странни тардиции, култове и прочие намират частично обяснение.Също така се дава обяснение на различинте култове и коренно различните традиции по географските места на Земята, и съвпадението, че на местата с различни култури се почитат различни божества, но имащи нещо общо.
Обясняват се също парадоксите в науката и технологиите, парадоксите и абсурдите във всички очевидно несвойствени за човека традиции и подобни неща, но въпреки това практикувани и навлезли дълбоко.
Тоест, ние СЕ ДЪРЖИМ като същества, които НЕ СА СЛЕДСТИВЕ ОТ ЕВОЛЮЦИЯ.И според мен е ясно, че сами се поставяме във второто положение.
Тогава как е възможно да не се вижда връзакта между това кои са съответните господари и какви са традициите в семейството и защо обединяващият елемент при всички човешки общества е здравия бецален :)
-
доста е късно, и ще отговарям подробно утре. Ако имам излишна енергия.
Много сложна стана темата.
Само се чудя на извънземните господари с книжни долари ли ще им плащаме, или в натура (с гол задник)?
А може би им експортираме портокали?
Човешките същества може да са плод на еволюция+генна намеса.
Т.е. и 2те ...
(може и ти това да твърдиш, не разбрах)
Във всеки случай имат заложена доста сложна система от инстинктивни поведения. Някои леко противоречиви.
Има един основен момент, който ми се струва че доста хора пропускат, обаче!
Сред хората има такива, които са достигнали духовно просветление.
Т.е. и със сегашните знания, умения, традиции, инстинкти и други такива може да се успее.
Значи няма 'господари'. Няма ограничения. Няма робство.
Всичко е каквото сам си го направиш.
А иначе олелия и патардия колкото искаш, по конспиративните форуми. Само се фабрикуват сценарии, колко хората били смотани и управлявани и моделирани и контролирани.
Явно това важи за тези, които пишат и четат тези твърдения. Но май не осъзнават, че те са тези, които си поставят ограниченията.
-
доста е късно, и ще отговарям подробно утре. Ако имам излишна енергия.
Много сложна стана темата.
Само се чудя на извънземните господари с книжни долари ли ще им плащаме, или в натура (с гол задник)?
А може би им експортираме портокали?
Човешките същества може да са плод на еволюция+генна намеса.
Т.е. и 2те ...
(може и ти това да твърдиш, не разбрах)
Във всеки случай имат заложена доста сложна система от инстинктивни поведения. Някои леко противоречиви.
Има един основен момент, който ми се струва че доста хора пропускат, обаче!
Сред хората има такива, които са достигнали духовно просветление.
Т.е. и със сегашните знания, умения, традиции, инстинкти и други такива може да се успее.
Значи няма 'господари'. Няма ограничения. Няма робство.
Всичко е каквото сам си го направиш.
А иначе олелия и патардия колкото искаш, по конспиративните форуми. Само се фабрикуват сценарии, колко хората били смотани и управлявани и моделирани и контролирани.
Явно това важи за тези, които пишат и четат тези твърдения. Но май не осъзнават, че те са тези, които си поставят ограниченията.
Абсолютно съм съгласен с теб!
С това уточнение, че фактът, че сами си поставяме ограниченията, не прави нищожен факта, че господари има. Господарите ги има именно поради това, че сами си поставяме ограниченията.
И двете неща са така. Въпросът е как да ги разиграем по печеливш начин.
-
Аз мисля, че в едно добре споено семейство, където мъжа и жената са се превърнали от две отделни части в една цяла, не би трябвало да стои върпоса, кой ще поема водещата роля. Възможно е да ни се случат всякакви ситуации и колко по - гъвкави сме /нямаме определени правила и роли/, толкова по - лесно бихме могли да се справяме с трудностите.
Ще дам един пример /макар и малко тъп/: Семейство, в което водещата роля играе мъжа - бори се за прехраната, грижи се за жената и децата и т.н - какво се случва ако този човек се разболее и временно не може да изпълнява тази функция? Не е ли по- добре жената да може да поеме водещата роля, докато той оздравее?
За това моето мнение по- темата е, че е грешно да се определят роли и да се насаждат модели - това вреди на семейството и го прави по - уязвимо. Мъжът и жената, според мен за взаимнозаеменяеми в почти всички задължения и отговорности, които изпълняват в семейството. Изключвам разбира се биологично предпоставените като раждане и кърмене. Но освен тези двете мисля, че те могат и трябва да могат да изпълняват всички други роли наравно, за да е силно семейството.
-
много отдавна, когато бях съвсем млад и имах само логиката си, и аз мислех като тебе. Разсъждавайки абстрактно и логично си съвсем права, докато не се намесят някои допълнителни неизвестни в уравнението.
На практика, обаче, биологията на хората казва друго, ако се вслушаш в инстиктите и първичната природа ...
Някога замисляла ли си се защо красавиците са супер разглезени и не знаят какво искат?
Замисляла ли си се защо е популярно клишето: "Искам мъж, който знае какво иска и как да го постигне!"
А защо жените търсят "Сигурност" и "Закрила", а един мъж не?
Защо жените си падат по шефовете, инструкторите, треньорите, лидерите на всякакви възможни групи? Защо биха искали точно с такъв мъж да направят семейство?
и тн. примери могат да се дават с хиляди.
Разбира се нека да не генерализираме и не обобщаваме, но нека сложим едно 90-99 % вътре.
-
Всъщност аз говоря повече от гледна точка на практиката, отколкото само на абстрактната логика. Изводите, които съм направила са в резулатат на собствения ми опит по въпроса.
Не съм много съгласна с твърдението, че жените харесват лидерите на определени групи, в резултат от нуждата им да търсят сигурност. Всъщност мисля, че ние хората сме много по- комплексни същества и животинските инстинкти и първичната ни природа не винаги играят водеща роля във вземането ни на решения. Знам, че темата е много дълбока и можем до утре да си спорим каква част от хората наистина са се осъзнали и са нещо повече от първичната си природа. Но нали точно, за това сме се събрали да пишем във форум като този, за да разсъждаваме не като първични същества, а като осъзнали се такива.
-
Съгласен съм до някъде. Темата е наистина дълбока и има различни случаи.
До момента с първичните и осъзнатите.
Няма такова нещо. Част от хората в тоя форум ги вълнува някаква суета, че са по-осъзнати, а другите хора са по-първични. Не смятам, че има деление. Всичките сме първични. На всичките основно инстинктите командват живота. Страх за живота си, мързел, бягство от конфликти и трудности, неналагане в социална среда, всичко това са инстинкти, които поробват хората.
99% от "осъзнатите" са просто жертва на същите инстикти, но може би в различна пропорция.
Както и да е, това не е по темата.
Навсякъде, обаче, където има намесени мъже и жени, семейни начала, се намесват и инстинктите. Не може без тях. Те са толкова силни и мощни, че само с преструвки и лицемерие може да се престорим, че ги няма.
Иначе взаимните компромиси ги има. Наистина също така инстиктите се пренебрегват при някои важни решения. Но поддържам тезата си - ако има избор, една жена би избрала мъж който знае какво да прави и умее да я води.
Говоря разбира се за взимане на решения, а не за диктаторство и слугуване.
-
Аз от скоро чета и пиша във форума и съм далеч от мисълта да давам оценки и да деля хората на осъзнати и първични.
Мисълта ми беше, че ако сегашните модели, при които хората действат на база инстиктите си, работеха добре, нямаше да има нужда да стоим тука и да разсъждаваме по въпроса за ролята на мъжа и жената. Всъщност идеята, според мен, е да търсим камъчетата, които преобръщат каруцата и да ги остраняваме. Лично моето мнение е, че при повечето семейства, проблемите са едни и същи, точно защото и мъжете и жените действаме инстиктивно. И често се получава нещо в стила на "войната за капака на тоалетната чиния". Дори скоро, разсъждавайки над тази тема, си мислех, че в училище освен математика, химия и биология, е трябвало да учим и семейни отношения. Сигурна съм, че един психолог, занимаващ се със семейни двойки, ще потвърди, че проблемите при всички са повтарящи се и следват един и същ принцип. За това аз се чудя след като решенията на проблемите съществуват, защо на хората им се налага да ги откриват по трудния начин, при който вероятността за успеваемост е много по - малка?
Но поддържам тезата си - ако има избор, една жена би избрала мъж който знае какво да прави и умее да я води.
Прекалено генерализирано ми се струва това твърдение. Жените са различни и на различните възрасти дори търсят различни неща, така, че не може да се говори за тях като цяло. Точно това исках да кажа в първото си мнение, че поставим ли рамка на нещо, определим ли го по този начин, определяме и края му.
Пример: една жена на 23 години търси мъж, с който да се чувства сигурна и да я води. Намира такъв и двамата щастливи създават семейство, в което всеки започва да играе своята роля - единия е доволен, че има кой да го води, другия, че има кой да защитава и закриля. Но какво се случва, когато след определен брой години, единия от двамата се промени и започва да има нужда да играе друга по- различна роля? Случва се това, че той вече не е удовлетворен от партньора си - вече дали семействтото се разпада или просто семейния живот запада е върпос на обстоятелства. За това и говорех за осъзнатост в истинктите - по - добре е да сме наясно със себе си и с това, до което може да ни доведе играенето на роли.
Редактирам се: За развердяване на обстановката една много хубава песен, която е точно по темата. :) :) :)
-
Не съм казвал, че жените искат да са с лидерите за да търсят сигурност. Говорих за тези две неща паралелно.
Сигурността е само една от причините. Друга причина, например е, че ще си имат бебета-лидерчета, които ще максимизират разпространението на гените на майката.
Друго, което ми прави впечатление - от една страна говориш за опит от практиката, за нещата, както са в действителност, а от друга за това какво би трябвало да бъде (евентуално), и как би било по-добре ...
Последно за реалността ли говорим, или за нашите планове за нея? Защото между двете има огромна разлика.
С времето се научих, че природата е много мъдра. Поне доста повече от мисълта на един отделен човек. Дори и да допуснем теоретично, че не е мъдра, то положително е по-силна. Кои сме ние за да определяме как би било по-добре ...
Хиляди и милиони години в света е имало едни правила, и хоп, хората решават да си преустроят семейството, така както те са си го въобразили. Ами ако случайно бъркат някъде? Равенството е илюзия, предназначена да трови и разделя семействата. Откак се втълпяват изкуствено тея илюзии, оттогава семействата стават все по-зле и по-зле.
На мъжете им се натяква, че нямат контролна функция и настава хаос и раздори.
Едно време семействата са били МНОГО по-щастливи!
-
То и сега има щастливи семейства. :) Това са такива семейства, за които този въпрос-Ролята на мъжът и жената в семейството-изобщо не стои на дневен ред. :P
-
Равенството е илюзия, предназначена да трови и разделя семействата. Откак се втълпяват изкуствено тея илюзии, оттогава семействата стават все по-зле и по-зле.
На мъжете им се натяква, че нямат контролна функция и настава хаос и раздори.
Едно време семействата са били МНОГО по-щастливи!
За мен ,както и по-горе писах , равенството в семейството си е чиста конспирация,целта на която е да отклони вниманието на народа от обществените проблеми и енергията и вниманието на хората да се изразходва в семейни битки.
-
наскоро прочетох някъде, може и да беше в сайта:
Рокфелер финансират първата в света клиника за контрол над раждаемостта, някъде в Северна Америка в началото на 20в.
Управлявана от някаква дама, която после става и фигура при феминисткото движение.
Абе тоя Рокфелер нямал ли си е друга работа?! ;)
-
Хиляди и милиони години в света е имало едни правила, и хоп, хората решават да си преустроят семейството, така както те са си го въобразили. Ами ако случайно бъркат някъде? Равенството е илюзия, предназначена да трови и разделя семействата. Откак се втълпяват изкуствено тея илюзии, оттогава семействата стават все по-зле и по-зле.
На мъжете им се натяква, че нямат контролна функция и настава хаос и раздори.
Едно време семействата са били МНОГО по-щастливи!
Равенството е илюзия казваш. Не съвсем. Всъщност зависи от гледната точка. Хората са на различни нива на развитие и затова равенство, наистина няма как да има. Но пък потенциала с който всички хора разполагат е един и същ и неограничен. В проявление хората наистина няма как да бъдат равни. Въпросът за ръководството също е доста относителен. За един себецентриран, егоистично мислещ човек, ръководството е възможност за експлоатация на другите, възможност да следва личните си интереси, докато за един съзнателно по-напреднал човек, ръководството е преди всичко саможертва. В семейните отношения е същото. Няма значение мъжът или жената ще играе ролята на ръководител. Ако членовете на семейството са по-напреднали духовно (няма да определям какво разбирам под последните две думи), то безспорно ръководителя ще е в много „по-тежко“ положение. Това разбира се са крайни положения, като в действителност хората не са само егоисти или само алтруисти, въпреки че фокуса на хората в момента е преобладаващо изместен към егоизма.
-
Това са абстрактни разсъждения.
Аз говорех за Реалността ...
Всъщност затова всеки се учи сам, и от живота, защото ей такива работи няма как да се обяснят. Всеки трябва да го преживее лично.
Бил съм там, където казваш, но тази система не работи на практика. Хората са егоисти, и по-важното - обичат егоистите повече. За да живееш семейно нормално, трябва да си малко или много егоист. В противен случай никой не би те поискал изобщо за семейство дори ...
-
Равенството е илюзия казваш. Не съвсем. Всъщност зависи от гледната точка. Хората са на различни нива на развитие и затова равенство, наистина няма как да има. Но пък потенциала с който всички хора разполагат е един и същ и неограничен. В проявление хората наистина няма как да бъдат равни.[/quote]
Ирис, недейте прехвърля центъра на разсъжденията от мъжът и жената към хората по принцип.
Между мъжът и жената има десетки биологични разлики.От там следват и психологични разлики и различен начин на възприемане на света и мислене. Равенството действително е илюзия. Поне според мен.
-
Според мен Ирис най-добре посочва и обяснява мнението си по темата. Другите мнения са прекалено материалистични, докато неговото е точно обобщаващо и казващо много неща в дълбочина. Който иска да се замисли и да открие смисъла.
СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ СЕ ИЗПАРЯВА СЛЕД ПЪРВОТО ДЕТЕ
Смята се, че когато в едно семейство се появят деца, щастието става пълно.
Американски изследователи обаче са установили, че идването на децата слага край на брачното щастие, съобщава сайтът Examiner.com.
Резултатите от проучването, обхванало 218 двойки и продължило 8 години, показват, че с децата проблемите и стресът в брака стават по-големи. Авторите на изследването от университета на Денвър са открили, че при 90 процента от двойките удоволствието от семейния живот е намаляло след раждането на първото дете.
Данните от проучването сочат още, че двойките, които са живели заедно и преди да сключат брак, имат повече проблеми след появата на дете, отколкото партньорите, които са живели поотделно.
При някои двойки все пак се наблюдава заздравяване на отношенията след раждането на дете.
Партньорите, които са заедно от по-дълго време и тези с по-високи доходи, имат по-малко проблеми, свързани с появата на потомство, отколкото онези, които са заедно от по-скоро и имат по-ниски доходи.
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/04/10/703492_semeinoto_shtastie_se_izpariava_sled_purvoto_dete/
По-горното според мен е истина в едно 80-90 процента семейства или двойки, живеещи съвместно. Имам си лични наблюдения и с деца и без деца изводите ми съвпадат с тези от изследването. Семействата без деца са по-щастливи и се обичат, докато при тези с деца има много разводи или раздели и чести кавги, ревност по повод вниманието на мъжът или жената спрямо детето, като другата половинка се чувства захвърлена и изоставена.
-
Хадзапи, когато мъжът и жената са егоисти, естествен резултат е това твое разсъждение. Ако обаче са малко или повече алтруисти и мислят не толкова за себе си, колкото за бъдъщето на децата, нещата следва да бъдат други. Нима не е удоволствие да създадеш човеци и от малки да ги обгрижваш и възпитаваш?
Поне аз така мисля.
-
СЕМЕЙНОТО ЩАСТИЕ СЕ ИЗПАРЯВА СЛЕД ПЪРВОТО ДЕТЕ
Това твърдение е идиотско! За мен е признак на малоумие, ако някой започне да се оплаква, че е по-малко щастлив след раждането на детето си. А фактът от анкетата, че по-бедните се чувстват и по-нещастни направо ме разсмива.
Каквито и трудности да има, раждането и отглеждането на деца си е един съвсем нормален етап от живота в едно семейство и как ще протече този етап зависи от родителите, само от тях и в никакъв случай от децата. Разбира се, че тази радост-децата, изискват грижи, но това всеки отговорен пред себе си човек го приема съвсем естествено. Ако за някого не е така, то по-добре изобщо да не се обвързва нито със семейна половинка, нито с деца, защото ... язък за децата тогава.
-
Не, не е удоволствие да имаш деца, когато не искаш, защото целта на този ти живот е да учиш ти самия,а отглеждането на дете само ще те забави с 20 г. А и когато децата не са желани, страдат самите те в създалите ги семейства. А и много по-голям егоизъм е да създаваш дете само да има кой да те гледа на старини или "Защото така трябвало", такова ни било предназначението на хората.
Идва момент в развитието на една душа, когато тя вече преминава на различно ниво на развитие, от което вече смисъла на животите й от тук нататък, а и ако тя (душата, духът, по-точно) е насочил развитието си към другите светове, то вече задачите за това по-нататъшно й развитие надминават етапите на обикновеното семейство и заживява със съвсем други цели и задачи, в по-голямата си част които са свързани с неща, свързани някак си вече с планетарното ни развитие или пък съ съмото развитие на тази душа във фините светове.
А и основно жената е тази, която има най-вече правото да реши дали да дава живот на едно дете, без да има натиск от страна на мъжът в живота й, защото едно раждане е пълно с големи болки, трудности и заплашващи здравето на жената. Жената е тази, която плаща цената на даването на нов живот и гарантира за това със собствения си живот. Да не говорим, ако една жена е силно чувствителна към болки - и емоционални, и физически.
Силно се надявам в бъдещото развитие на Земята ни като планета да отпадне този унизителен начин за идване на душите във физически живот. В книгата "Тайната на Шамбала" има описан един прекрасен начин за създаване на плътното тяло, а то е по мисловен начин, чрез сливане на мисълта на мъжкото и женското съзнание на двойката, която иска дете, и която, всъщност е достойна да възпита новото същество и да му даде първите уроци чрез собствения си пример, на такива неща като чест, спокойствие, търсене на правдата и честността, на етика и морал и ... в тези бъдещи времена (вярвам, че ще ги има) ще имат правото да създават деца само тези, които са отговорни и достойни, а не както сега, само безразборен секс, нежелани и захвърлени деца, страдащи през целия си живот.
Една душа не заслужава тези страдания на ада, наречен Земя (защото за мен така, в този си вид, Земята наистина е един ад). Душата - чистата, искрена душа, заслужава свят, развиващ се в хармония, а не само вечна борба. Да се учи с любов и разбиране, а не чрез постоянни страдания, агонии и омраза.
Пък както искате си ги третирайте тези отговори. Всеки си има своето лично мнение и изключително рядко се срещат хора, които поне малко се опитват да разберат другите и да се опитат да видят нещата с техните очи. Лесно е да се осъжда, но е много трудно да правиш опити за разбиране и особено да имаш рядката способност да се поставиш на мястото на отсрещния човек, пък бил той и най-големият ти враг.
Който ме е разбрал, разбрал, който не - негоно си е правото на лично мнение. Всеки е на своето си ниво на развитие, не може да надскочиме това, което сме в този си живот, ако не правиме опити поне малко да поразширяваме съзнанието си и да правиме усилия да мислиме не стадно, а хем комплексно, хем индивидуално. Трудно се съвместяват тези неща, въпреки, че правя опити да се опитвам да ги съвместявам, но бавно се учат тези уроци.
А на тези, които веднага ще направят опити за "Нападение", от типа на "този не разбира, надали има опит в гледането на деца", отговора ми е - 3 деца са ми минали през ръцете и за физически грижи и за възпитание още от когато навърших 10 години. Тези деца вече пораснаха, единият се и ожени, но.. още не мисли за деца, щастлив е да бъде със съпругата си, просто ей, така, само с нея. А пък други мои роднини и познати, които си искаха деца, си ги имат, но между тях истински обичащите се и грижещи се един за друг са ... малко. Повечето са един съюз само в името на тези деца и нищо друго... Желая им да намерят щастието си в живота, но не само чрез децата си, а чрез самия живот.
:)
-
Не, не е удоволствие да имаш деца, когато не искаш, защото целта на този ти живот е да учиш ти самия,а отглеждането на дете само ще те забави с 20 г.
Децата в нашето семейство са били винаги желани, дори и тогава, когато брояхме последните си стотинки от семейния бюджет на края на месеца, така че не мога да коментирам нежелаещите да имат, но не съм съгласен, че децата ще забавят развитието ми с 20г. Отглеждането на деца е едно голямо предизвикателство за майката и бащата, една школа, в която те могат да развият голям процент от потенциала си като творци. Ето, ти споменаваш за новото време и се молиш дано не е така, както досега. Ами именно във възпитанието на децата всеки един родител изгражда точно това ново време, в тях той залага своите собствени разбирания за по-добър живот и надеждата си неговите деца да бъдат достойни за новите условия.
Ролята на мъжа и жената във възпитанието на децата е висш пилотаж в нашия живот, защото в каквато степен малчовците научават нещо, в същата степен родителите помъдряват. Енергийният обмен в този процес е двупосочен и не мога и да си помисля, че съм загубил каквото и да е, даже напротив-децата са ме научили на много неща, без самите те да знаят за това.
-
Не, не е удоволствие да имаш деца, когато не искаш, защото целта на този ти живот е да учиш ти самия,а отглеждането на дете само ще те забави с 20 г. А и когато децата не са желани, страдат самите те в създалите ги семейства. А и много по-голям егоизъм е да създаваш дете само да има кой да те гледа на старини или "Защото така трябвало", такова ни било предназначението на хората.
Както би се изразил Швейк - Идиотщини на квадрат!
Едно семейство за да е щастливо е необходимо всеки да дава от себе си и да е готов на компромиси.
Егоизмът е основата на цитираното съждение изречено от нашия съфорумец. Едно дете няма какво да те забави, ако вече си се изгубил в съзерцание на собствения си пъб и нарцисизмът е мощно развит в мозъка ти.
-
И кой решава дали е идиотщина или не? Ти ли? :) Просто позволи на чуждото мнение да е такова каквото е. Не е нужно да следваш този път, не е нужно и да си съгласен с него. Аз съм на същото като цитираното мнение. Може ли? ;)
-
Аз публикувам лично мнение, никъде не споменавам, че трябва да се съобразяваш с него. Всичко зависи от личния избор.
Сигурно след две - три години ще еволюираш в една или друга посока, но най -вероятно ще дойдеш на моя акъл, че децата са най-важното нещо в живота. Аз не познавам хора, които са решили да имат деца, за да имат кой да ги гледа на старини.
Не всичко се върти около егото. ;)
-
Аз публикувам лично мнение, никъде не споменавам, че трябва да се съобразяваш с него. Всичко зависи от личния избор.
Сигурно след две - три години ще еволюираш в една или друга посока, но най -вероятно ще дойдеш на моя акъл, че децата са най-важното нещо в живота. Аз не познавам хора, които са решили да имат деца, за да имат кой да ги гледа на старини.
Не всичко се върти около егото. ;)
Изказваш лично мнение с тон, който е императивен и не звучи като лично мнение, а като нещо друго. Сигурно не съм точно аз човека, който да го казва това, но все пак.
Сигурно след две - три години ще еволюираш в една или друга посока, но най -вероятно ще дойдеш на моя акъл, че децата са най-важното нещо в живота. Аз не познавам хора, които са решили да имат деца, за да имат кой да ги гледа на старини.
Не всичко се върти около егото. ;)
Ооо да, това е следващия типичен лаф. След 2-3 години ще дойдеш на моя акъл. Откъде по дяволите това самочувствие :) И откъде накъде не-правенето на дете приравнява личността до наличие на турбо-его? За мен его може да е да правиш деца. Ко праим ся? Що ти да си прав? Само щото 95% мислят като теб?
Това за старините е тъпо, нямам намерение никой да ме гледа на старини. А някои хора са на мнение, че не са опознали себе си и не са изучили себе си и е доста абсурдно да правиш деца. Особено тея дето ги правят на по 20 и нещо години. Искам да създам живот. Ами чукайте се и го създайте. Не ми го навирайте в лицето все едно правите нещо велико. Това не е моя път. Защо по дяволите някой има проблем с това?
Другият лаф е ако твоите родители мислеха като теб, сега и теб нямаше да те има. Това е толкова изсмукано от пръстите, че няма накъде. Трябва да си абсолютен материалист и да нямаш дори минимално разбиране за душата ти, за да вадиш някаква такава тъпня като аргумент.
Последното е не искаш ли да оставиш нещо след себе си, да продължиш рода? Не, не искам. Не съм ориентиран към тялото си, не ме превъзбужда идеята, че след като умра, ще продължава да има мое ДНК на планетата. ТОВА е висша форма на его, не другото. Аз оставям много неща и без да правя деца. Ако изобщо целта ми беше да оставя нещо. А защо да искам това? Да бъде нещо, пред нищо? И будистите ще ти кажат дори, че това е Его и илюзия :P
Както и да е, никой не може да го каже по-добре от Карлин:
-
H., още един довод против теб. :D Ако всички мислеха като теб, съвременното общество щеше да се срине за ден!
Ролята на мъжа и жената е страшно сложна тема, но пък определено е свързана с децата. Имам предвид, колко неща можеш да правиш/създаваш с жена си? Мероприятия в социума, семейни преживявания/задължения, евентуална обща работа/хоби, секс (спойката на всички останали преживявания), деца.
-
Н., благодаря за добре казаното ти лично мнение. Ти си разбрал какво всъщност исках да кажа с написването си на дълтия си пост.
Не, за мен същността в този живот не е да има деца. Ако сте чели по-внимателно езотеричната литература, или поне биографиите на някои изтъкнати личности, свързани с езотериката, би трябвало да забележите, че те не са имали деца. Примери от нашата страна - баба Ванга, Слава Севрюкова, Петър Дънов. Да не говориме за Ел. Блаватска, синовете на семейство Рьорих (досега никъде не попаднах на информация да са имали деца), както и други имена, които надали сте срещали, тъй като те не са толкова известни.
Аз не писах, че съм против децата по принцип, просто не ги виждам в моето си развитие. Искам да се махам от енергетиката на тази планета Земя, такама каквато е в момента. И за да се махна от това, изходът ми е само един, развитие на енергетиката с цел надрастване на планетарната енергетика и вече замисляве за работа, свързана не с деца и постоянно въртене в колелото на преражданията тук, а излизане от него и влизане в други сфери на развитие и служене на други цели, кщоито вече са свързани с разширяване на съзнанието, възможността за поемане на лична отговорност за всяка една своя постъпка и служба не на един народ или семейство (това е в случая с темата деца - гледане само на изгодата на семейството, но не и да се погледне общата картина на народ, нация, полуостров, континент и тогава вече идва планетата, като наш общ дом, после е Слънчевата ни система, Галактиката, Локалната ни Вселена, малкият сектор, Големият сектори ипосле идва Свръхвселената. Тук боравя с Йерархията на нашата еволюция, както е дадена в "Книгата на Урантия".)
Кой колкото може, толкова разбира какво казва с думите си дадения човек. Вашето мнение е такова, моето си е такова.
Идва момент, в който се излиза от мисълта за обикаляне в кръга на малката единица, каквато е семейството с децата, и се появява мисълта за обобщаването и свързването с все повече и повече части от нашето си аз.
Справка - Робърт Монро и описанието в една от книгите му на това как той вижда многото си Азове, съществуващи едновременно в посоките на миналото, настоящето и бъдещето, като една тръба (или поне така си го спомнам), в която той усеща изкачването и слизането по нея на малките си частички, наречени "Азове" (собствените му малки частички - аз) и също срещата му с голямото светещо същество, от което тръгват тези частички и което се оказва, че е неговата по-цялостна същност.
Разберете, че ние сме многоизмерни личности. Аз просто имам желание вече да започна постепенно да се осъзнавам на повече степени, а не само в тази триизмерна плътност, която за мен е само един затвор. Искам еволюция в по-ефирните измерения. това ли мое изказване ви шокира и така остро реагирате? Мнението си е ваше, но не може да кажете, че някой ще дойде на вашия акъл, някога си, защото не знаете дали този, на когото давате такъв акъл, всъщност няма повече акъл от вашия, от тези, които сте се вплели в удобната обвивка на триизмерната плътност и нямате желание да излезете и да погледнете какво може би има и в другите светове. Е, аз пък искам да вида точно тези други светове и затова се старая за постигането на тази ми мечта и желание и да работя с други открити личности на други нива, в името на нещо по-голямо и по-стойностно от една малка земна единица - семейство. Този етап вече го надминавам. Какво лошо има в това да имаш желание да се учиш и да работиш в името на нещо по-голямо, което не е свързано с дребното егоистично чувство за собствената ни триизмерна сигурност, а е свързано с цялата планета и междупланетни връзки, само че в други, по-свободни измерения, където има и телепатия и левитация и преместване с мисълта в пространството и творене с тези мисли. И в книгите на Майкъл Нютън има описания за създаване на други планети, в различните нива на плътност. Искам да творя и планети и живот на тях, да се уча в такава посока, да изучавам другите същества в необятната Неизвестност, техните история, бит, култура, възможните варианти на бъдещето на нашата звездна система и Галактика. Е, някой ще си каже, че искам много. но, точно хора, които искат подобни неща, рано или късно ги постигат, защото важното е да имат желанието да се учат и развиват.
Който разбрал, разбрал, който не, захващайте се само за дребните неща, ваша си работа. Вселената е необятна, има място за всички. А и вярвам, че сега живеем в наистина съкратени времена и в един живот, този който иска може да научи много неща, да приключи много минали неща и да продължи с исчистено съзнание от наследството на миналите си животи по-нататък, по-наторе по спиралата на ученето в еволюцията. ;)
В "Спиралата" има и една книга, която поне отчасти може да даде отговор на това, което написах - Беа Нади - "Приказка за боговете", но само двете части препоръчвам, третата - "Предупреждението" може и да не е дадена там, но тя не е и свързана с първите две.
-
Тука малко сте се отклонили от темата за ролята на мъжа и жената, но аз искам да включа и едно езотерично обяснение за гейовете и лезбийките, което твърди, че те се раждат такива (да нямат привличане към другия пол, а не да имат сексуални контакти с другия пол както е грешното разбиране) за да могат в сегашните си прераждания да не са обременени с грижите за деца и да дадат най-доброто от себе си за обществото.
Сега - още едно отклонение - човек може да даде най-доброто от себе си само ако има съответната психическа, умствена и физическа нагласа (тоест - най-добра), а всяка грижа или притеснение за децата ще смъкне техните енергии, а страха ще разуши техния творчески импулс.
Хадзапи малко е пропуснал да напише, че цитираните по-горе личности също не са се женили, защото брака също докарва притеснения и смъкване на енергиите по много причини...
Хайде да се върнем към семействата, което си е тежка работа и огромно психическо натоварване... :P
-
Е, само за сведение - имам си семейна половинка, явно сме дуални души, с която сме в рядко срещани изключително близки отношения, да ми е здрава.
Това за гейовете и лесбийките е така - не сексуални контакти, а точно да няма привличане към другия пол. (С извинение за повторението)
Трудно е да се съчетават и двете противоположни енергии да имат някаква хармония, когато сме само в мъжко или женско тяло, но все пак трябва да има опити за такова хармонизиране.
Някога сигурно пак телата ще бъдат от пит хермафродитни, но сигурно тогава няма да има изобщо полово размножение, а ще бъде по-скоро на някакво по-фино ниво, където самата плътност ще е разредена (по-фина).
-
Имам някои мои мисли по въпроса.
Например:
Това, че някои езотерични учители са нямали деца, далеч не означава и обратното - че като решиш да нямаш деца, това непременно ти помага по някакъв начин в твоето развитие.
Има примери за хора без деца, дето не са тръгнали да ходят към някакви други измерения. Примери много.
Също така има примери за хора, които са много напреднали, но имат деца - или са осиновили, или си имат свое. Аз познавам такива хора.
Значи така, както ми изглежда на мен - хайде да се опитваме да подражаваме на напредналите и да ги имитираме. Белким направим нещо правилно.
Т.е. с други думи, основното ви оправдание, защо сте решили да нямате деца, е защото някой друг нямал.
И това ако е свободен и мислещ дух ...
Тина,
това "езотерично" обяснение за гейовете ми изглежда пълна мистификация и фалшификация. На гейовете и лезбийките им дай само ебан и им гледай сеира. (особено при мъжете). При тях нещата протичат по същество.
Виж за нагласата и липсата на привързаност, определено съм съгласен и аз. Но далеч не при всички хора си струва такава жертва.
Мисълта ми е, че повечето така и така нищо особено няма да направят с развитието си.
хадзапи ,
Кога за последно си бил на друга планета, та да сравняваш енергетиките с тази на Земята? Кое те кара да мислиш, че на другите е по-добре!?
Това е дори обидно (от определен ъгъл). Всеки от нас има за свой дом Земята. Дори според някои вярвания, НИЕ сме си го избрали предварително.
Пак според някои вярвания "Избора Земя" е избор на трудна карма, за тези, които са решили да вървят по-бързо по пътя на развитието си.
Значи според вас желанието да създадеш 2-3 деца е признак на его,
а какво е желанието да създаваш цяла планета, заедно със всичките твари на нея? Не е ли пак суета и его. Неслучайно за сега не сме способни на това. Първо направи и докажи малкото, а после евентуално може да се расте.
всички говорите за развитие, за измерения, за нива на развитие. Чудя се откъде ги знаете, тези неща. Откъде сте сигурни. Откъде сте сигурни, че това е начина, че всъщност правите нещо в тази посока.
Как точно се преодолява егото?
Странно но именно хората с претенциии за "духовност" съдят най-много хората. Съдят и съдят. Този е добър, онзи е лош. Този е с висока вибрация, оня е с ниска. Еди кой си е заблуден, сляп, вкаран в матрицата, в стадото и незнам къде. Той нищо не разбира. Той е на ниско ниво, той е в 3д, той иска да си остава на тая планета и тн и тн и тн.
И се усеща неказаното: "но за сметка на това аз ..."
Осъзнавате ли колко тънко и фино егото ви прецаква. Без да се усетите.
Не знам и какво толкова имате против половото размножаване ... Защо искате един ден да има хермафродити ... Осъзнавате ли наистина какво искате!?
Този свят, в който живеем е свят на дуалността. Половете са само още едно олицетворение на тази дуалност. Напълно типично за развити същества. Същества с енергия.
Да, енергия. Защото в момента, дори и при всички обикновени хора има тонове енергия. Ние хората имаме потенциал. Енергията ни е част от тоя потенциал.
Има една вярна приказка: Човек вижда у другите това, което е той самия.
Ако е крадец, ще се страхува да не го окрадат. Ще си мисли, че всички са такива.
АКо е лъжец, ще се страхува да не го излъжат. Ще мисли, че всички хора са такива.
Ако е слаб, .... ще мисли, че всички хора са слаби ...
Ако е беден духом - същото
Ако е нещастен - същото
Има някаква тенденция да се представят масите от хората, като нещо неразвито, недобро, недостатъчно качествено. Но дали наистина е така!? Ами ако сме всичките един дол дренки!? Ами ако всичките сме на едно и също ниво на развитие!? Ами ако тези, които смятаме за по-назад от нас, са всъщност много по-напреднали!?
Да, точно оня, дето пие, пуши, ходи по кръчми и дискотеки, и с много жени, може да е много по развит духовно. Просто може предните 10 000 живота да се е спукал от тренировки и медитация и сега просто да релаксира. Може просто да е опитал и другия край, че да добие пълнота на опита. И най-вече: Може просто МОЖЕ да го прави. Може да умее несъзнателно да си пожелава хубави неща, да мисли позитивно, да не се страхува, да не завижда. Може да се е научил да е способен. Може да се е научил да се ИЗРАЗЯВА в реалността. Може да се е научил да бъде силен. Може просто да има медитативно съзнание, дори и без грам тренировка. Просто умът му е тук и сега, силен и сигурен.
Мерило за всичко е доколко сме позитивни. Позитивни във всяка дреболия. В това, какво мислим за всеки човек, в това какво мислим за всеки начин на живот, в това какво мислим и за враговете си.
-
Не мога да разбера защо свързвате създаването на деца с его.
И дори това да е свързано с его, какво от това? Хубаво, този човек има его - и какво правим? Няма значение дали проявата не его е хубаво или лошо нещо. Всеки го вижда по различен начин. Това няма да го дискутирам, защото е безмислено.
Един прави деца защото е решил, друг не прави защото и той е решил. Дали причината е его или безпаричие или нещо друго, какво значение има. Всеки си е решил нещо и така е постъпил.
-
В астрологията , децата и творчеството на един човек са разположени в общ дом на хороскопа.
Решението да се твори, продукт на Аз-а ли е, или дълбок инстинкт заложен във всички живи твари?
Не е ли и това вид проявление на Съзиданието?
И ако да , тогава как се проявява егоизма в този процес?
Чета, че всеки сам решава да създава деца и сте прави, при едно условие, ако е във вашата власт.
Ще изплюя камъчето!
Аз и съпругът ми имаме така популярният напоследък проблем-стерилитет.
За дългите години, мотивацията ми да имам деца, е придобивала най-различни роли и образи, в основата си обаче винаги е била една, инстинкта ми да дам живот, се скита все още незадоволен.
А когато съзнателно или не, искаш да дадеш, егото има най-малка вина.
Не се срамувам да призная, че съм подвластна на инстинкти и това никак, ама никак не ми пречи да се вълнувам от езотеричното.
Навсякъде намирам част от себе си.
И за да не звучи като оправдание по повод споделеното, този порив е във всяко развитие и всяко даване, затова избора да дадем , къде и как, си остава наш.
Важното е да го има.
Важно е да има и възможност.
Ако можех да пея като Мария Калас, да пиша книги бестселъри , да рисувам шедьоври, тази страст , сигурно щеше да бъде задоволена.
Голяма част от истински надарените люде, нямат потребност да създават деца, те творят и раздават в други сфери, но смятам че "двигателя" е същия.
Ако съвсем изместих посоката от темата , моля за извинение!
-
Със сигурност предполагам не трябва да говорим за равенство, а за толерантност.Тъй като ролите на мъжа и жената попринцип в едно семейство са доста различни и еднакво важни , разбирателството , толерантноста , любовта , себеотдаването не са ли това най - важните неща които могат да скрепят и запазят едно семейство.
Нормално е една жена да иска мъж до себе си на който може да разчита , но не иска ли това и един мъж?Пример: коя жена се омъжва за пияница , който пропилява всичко, което изкара , който няма грам мозък в главата си , който не може да се грижи за себе си , а камоли за някой друг?От друга страна , кой мъж взема за жена Ф , която категорично заявява- Аз не искам деца (ест ако и той не иска , може , кой знае само дето в моя така малък жизнен опит не съм срещала подобно нещо..тъй като попринцип такива хора не намират смисъл в това да се женят), не искам да готвя , чистене ли , грижи за дома - а не мерси...
Още от едно време си е останало в съзнанието на хората , че жената е тази , която се грижи за дома , тя е тази която създава уюта в дома , и в повечето случай тя играе главната роля в отглеждането на детето(разбира се когато това е възможно).Естествено не изключвам бащата като човек , който се грижи за детето , но някак си незнайно защо ми се е втълпило , че особено докато са малки децата като че ли бащите , просто помагат с каквото могат...
За броя на децата лично аз не мога да изкажа мнение , тъй като по мое мнение възпитанието е наистина трудно начинание.Там май си идва от вътре ..кой както му дойде , ако иска 2-3-4-5-6-7-8-10... просто трябва да е сигурен , че ще се справи ... ;)
-
Темата за децата е наистина много сложна и няма как да определим правилно или неправилно е да имаш деца и по какъв начин да ги гледаш. За всеки е различно и за всеки от неговата гледна точка е правилно това, което той е избрал.
Аз съм съгласна с Mirotvorec, че отглеждането на дете е висш пилотаж и че дава много възможности за израстване, но това е само ако човек е достигнал до идеята, че трябва да еволюира и възприема това като предизвикателство, с което иска да се справи и да израстне.
Но за съжеление аз почти не познавам такива хора. Истината е повечето хора незнаят какво да правят с живота си и раждат деца, за да си го осмислят. Тогава отглеждането на деца се превръща в егоистично.
В живота ми имам прекрасен пример за това колко егоистична може да бъде една родителска обич. Случи се така, че с мъжа ми избрахме да живеем извън България. И родителите ми вместо да ме подкрепят и да се радват на успехите ни /както винаги преди са го правили/, започнаха да мислят, че те нямало да познават децата ми. Не искам да влизам в подробности, а само да дам пример, как когато родителя е осмислил живота си с детето си и кагато това дете започне да живее живота си по начин, по който родителя не може да е близо до него и да му се радва,помага и да се чувства смислен, чак тогава се разбира, че всъщност родителската обич е била егоистична т.е те са създали детето, грижили са се за него и са му давали обич заради себе си, а не заради самото дете.
Да обичаш безусловно нещо, което не е теб самия е един от най - трудните уроци за научаване и наистина ако родителите умеят да го правят си е висш пилотаж, в противен случай всичко останало е храна за Егото - "Аз съм родител","Аз отгледах живот" ,"Моите деца са умни и красиви", "Моите деца са талантливи" и т.н.
Бих вметнала също така - че ако някой наистина иска да бъде родител, заради самото предизвикателство и еволюция, а не заради егоистчното чувство, би могъл да си осинови дете. Така предизвикателството става още по- голямо.
-
Eli,
и аз съм горе долу в същото положение. Но не можеш да искаш прекалено много от родителите. Почти всички хора са така. Имат привързаности, имат страхове. Страхът от самотата също е лошо нещо. Дори да е проява на егото, почти при всеки го има.
-
Eli,
и аз съм горе долу в същото положение. Но не можеш да искаш прекалено много от родителите. Почти всички хора са така. Имат привързаности, имат страхове. Страхът от самотата също е лошо нещо. Дори да е проява на егото, почти при всеки го има.
Да, съгласна съм. Просто на мен ми се случи да опозная и егоистичната страна на родителската обич. Гледам на това като на обогатяване и се опитвам да не обвинявам или да имам големи изисквания. Общо взето е валидно правилото - колкото по - наясно със себе си е един родител, толкова по - добре е за децата му.
-
Чакайте малко ве, побъркани хора.
Тази тема би трябвало да се вмести в подраздел на контрол над съзнанието -> програми на системата, а не просто плесната във философски мисли.Като оная тема, дето е за тийн форум.
Тая тема е обвързана с "добре" и "зле", от което следват смехотворни изводи.Обвързана е с "трябва" и "нетрябва", от което следва същото.И е обвързана с очакванията на обществото, така че всъщност се получава така, че тука вместо да разсъждаваме алтернативно и различно, мъдрим принципа на илюзията, ВСЕ ЕДНО РАЗНИЩТВАМЕ БИБЛИЯТА !!!
-
eli , приемам твоята гледна точка за родителство, макар че пред себе си имам други примери с много по-широко скроени "дрехи" за родители...
Това го очаквах:
Бих вметнала също така - че ако някой наистина иска да бъде родител, заради самото предизвикателство и еволюция, а не заради егоистчното чувство, би могъл да си осинови дете. Така предизвикателството става още по- голямо.
, ако е провокирано от моите разсъждения по-горе,ще си позволя да цитирам себе си:
За дългите години, мотивацията ми да имам деца, е придобивала най-различни роли и образи, в основата си обаче винаги е била една, инстинкта ми да дам живот, се скита все още незадоволен.
Бих добавила само , че не съм привърженик на протезирането, компенсаторните механизми и илюзията на пластичната хирургия и изобщо на илюзиите за решен проблем.
Предизвикателствата са лични , решенията също.
Оценките....всеки има право да ги прави. Личната е най-важна!
По този повод:
Да обичаш безусловно нещо, което не е теб самия е един от най - трудните уроци за научаване и наистина ако родителите умеят да го правят си е висш пилотаж, в противен случай всичко останало е храна за Егото - "Аз съм родител","Аз отгледах живот" ,"Моите деца са умни и красиви", "Моите деца са талантливи" и т.н.
Като препратка към предишните ми разсъждения ще вмъкна, че егото намира поле за изява , когато творецът намери за нужно , да се изяви чрез творението си. Показността е нещото, което отличава човешката майка с детето й от лъвицата с отрочетата й.
Или с други думи царят си е цар и без брокат и "вижте"! ;)
Поздрави! :)
-
така че всъщност се получава така, че тука вместо да разсъждаваме алтернативно и различно, мъдрим принципа на илюзията!!!
Брат, какви алтернативи търсиш? Колко хора около теб са в действителност "алтернативни и различни"? Огромната част се примиряват и кретат на принципа "проба-грешка" с първото, което им излезе насреща. И така докато пукнат.
Пък и когато напълно разнищим принципа на илюзията, до какво според теб ще стигнем? До онова, което не е илюзия.
В момента в моя живот виждам как всеки превива гърбината и се оставя социума да го моделира както си иска - поведението му, мислите му, желанията и стремежите му. Защото хората го създават, а повечето от тях са съгласни с този модел. 99% са! Дори ние, в тоя форум, после излизаме навън и сме роботи.
Още по-сложно е, когато стане дума за половинката ти. Сигурно теорията е, че самият ти вече трябва да си на определено ниво, за да срещнеш истински човек, с когото евентуално да се опитате да създадете тая "мега-космическа връзка". Дотогава и ти, и този отсреща ще сте ходещи кукли, които защитават илюзията, в която искат да вярват. Така че мисля, че е напълно нормално да нищим именно нея, защото сме потънали до ушите в калта й.
-
Още по-сложно е, когато стане дума за половинката ти. Сигурно теорията е, че самият ти вече трябва да си на определено ниво, за да срещнеш истински човек, с когото евентуално да се опитате да създадете тая "мега-космическа връзка". Дотогава и ти, и този отсреща ще сте ходещи кукли, които защитават илюзията, в която искат да вярват. Така че мисля, че е напълно нормално да нищим именно нея, защото сме потънали до ушите в калта й.
Аз какви алтернативи търся си е моя работа - само ти казвам, че рационализираното оправдание на дебилно развитата тема,под предлога че "друго няма!", не е адекватно омотано, за да мине.
Семейството представлява една мини игра.Работното място пак е мини игра и ако тръгнем да нищим всичките мини игри, до 2012та ще сме стигнали до Илиенци.
Мини игрите се играят, заради това, че е забавно и поучително.Това е единственото обясение.Обясняването на мини игра с друга мини игра, рационализирането и прочие оправдаване на измислени закони с измислени тези представлява оплитане в простотии.
На който му се играе на семейство и на родител - да играе.Само че е доста тесногледо от страна на тези хора, ако мислят, че тяхната игра има някакъв по-висш смисъл и едва ли не е задължителна за живота на всеки и още повече - безпочвено е тези малки игрички да се превръщат в панацея на човешкото съществуване.
Истината е, че играта на семейство е подходяща за доста малка част от хората, но тъкмо заради тесногръдието на масите, липсата на семейство в живота на някого е табу.
-
Това е единственото обясение.
Не! Не е единственото обяснение. :D Има още милион обяснения, които са поне толкова валидни и добре звучащи, колкото е и твоето.
Иначе, идеята ти за "семейството е мини игра" е много яка и ти благодаря, че я сподели. ;)
-
Не! Не е единственото обяснение. :D Има още милион обяснения, които са поне толкова валидни и добре звучащи, колкото е и твоето.
Нали това казвам - колкото игри, толкова и рационализации.Тъй като няма друга причина да се играе, освен за забавление и за научаване на нови неща, играчите се мъчат да придадат важност на малката си игричка.
Мъчат се да я овържат във все още необяснени концепции, съдбоносни развития от обстоятелства и като цяло сами се овързват във вериги от съждения и фалшиви задължения.След това важно важно обсъждат жалката игричка като единствения ключ към измислените от тях катинари от ненужни условия на голямата игра.
Например - родителят важно дуе гърди, че за него няма по-важно от семейството.Детето! Детето е смисълът и целта и същността на всичко!
А детето не е нищо.Детето е само за себе си поредният индивид и не е ничия играчка, която да обяснява безсмислените ежедневия на отегчени играчи.
Друго - обществото! Напредъкът на човечеството се корени в здравото семейство и в семейната индоктринация и възпитание!
Което са нови глупости, защото човечествоно никога не е спирало да регресира и не само напредъкът му е пропагандна измислица, ами няма как напредъкът му да зависи от семейството, просто защото той зависи от ВСИЧКО едновременно и семейството е капка в морето.
Естествено по-инакомислещите играчи вкарват в твоите милион обяснения и религия и езотерика.Търсят някакъв висш смисъл, който, ако го рационализират, пишат по форуми, а ако не намерят - декларират мистичната "неизвестност на битието".
А всъщност всичко се прави, защото е забавно - забавно е да живеем съвместно.Също така от съвместното живеене и играта на семейство се раждат ситуации, които при други правила(при друга игра) не биха се създали.
Когато омръзне едно ниво от тази игричка, се минава на другото - разделяне.И играта продължава с променени правила.
Хората са свободни да правят каквото си щат.Само че е очевидно глупаво да придават на игрите си такъв голям смисъл.Още повече е жалко да се идентифицират по смисъл с играта си.
-
Elena, поста ми в никакъв случай, не е провокиран от твоите думи. Изказах мнение за егоистичната страна на родителската обич, защото ми се е случило да я опозная. И защото темата беше отишла в тази посока. Аз също съм срещала в живота ми положителни примери на родителство и се надявам някой ден и аз бъда такъв пример за моите бъдещи деца.
Това го очаквах:
Бих вметнала също така - че ако някой наистина иска да бъде родител, заради самото предизвикателство и еволюция, а не заради егоистчното чувство, би могъл да си осинови дете. Така предизвикателството става още по- голямо.
Това в никакъв случай не е предизвикано от твоите думи. Не бих могла да кажа такова нещо в отговор на проблема, който си споделила. Мисълта ми е, че ако човек решава, че иска да стане родител, заради предизвикателството и висшия пилотаж,не заради някаква егоистична подбуда, в такъв случай не би трябвало да има значение дали ще отглежда свое собствено дете или дете, което не носи неговите гени. Аз лично бих искала да стана родител и на двата вида деца - на такива, които носят моите гени и на такива, които не са родени от мен. Но това е все още само намерение, което се надявам някой ден да осъществя. :)
-
Не! Не е единственото обяснение. :D Има още милион обяснения, които са поне толкова валидни и добре звучащи, колкото е и твоето.
Нали това казвам - колкото игри, толкова и рационализации.Тъй като няма друга причина да се играе, освен за забавление и за научаване на нови неща, играчите се мъчат да придадат важност на малката си игричка.
Аз лично виждам известен цинизъм в определението "малки игрички" на човешкия живот.
-
Не! Не е единственото обяснение. :D Има още милион обяснения, които са поне толкова валидни и добре звучащи, колкото е и твоето.
Нали това казвам - колкото игри, толкова и рационализации.Тъй като няма друга причина да се играе, освен за забавление и за научаване на нови неща, играчите се мъчат да придадат важност на малката си игричка.
Аз лично виждам известен цинизъм в определението "малки игрички" на човешкия живот.
Аз виждам още по-голям цинизъм в определянето на човешкия живот.
-
Наистина темата някак естествено стигна до същината си. Понякога се случва така, че връзката между двама души се изгражда върху много цинизъм и лицемерие - ролята на мъжът и жената!!! ;D Я стига! И след 20-30 години брак, а понякога и по-рано нещата стават много грозни.
Виждал съм лично как по принцип двама много ерудирани и прекрасни хора не могат да се търпят в едно пространство. Помагам аз за ремонтирането на стаята им и слушам жената да се кара, че не искала там да е леглото. Мъжът не мърда и на милиметър от виждането си и крещейки й обяснява, че тъпата й глава ще спи на тая страна и точка по въпроса. :D В такива моменти клоня повече към смях, защото проблемът на тия двамата е започнал много-много по-рано във времето. Просто сега осъзнават колко неподходящи са всъщност един за друг, а времето е изтекло и промяната, от която се нуждаят изглежда много страшна. А страхът води до гняв, гневът до омраза, а омразата - до тъмната страна на силата... ;D (Оу, Йода ли го беше казал това???)
Може би ролите на мъжа и жената във връзката - каквито и да са те в отделните случаи - трябва да са на основата на взаимност и равнопоставеност. Самите хора за себе си така да го чувстват и да са доволни в тази "тяхна уникалност". Не става дума за система с еднакви правила за всички.
-
Да, отношенията между мъжа и жената е хубаво да са на основната на взаимност, равнопоставеност, но и на взаимно уважение, вслушване и в мнението на другия. Най-хармоничната връзка е, когато двамата партньори съчетават един за друг всичко - и приятели, и съпруг/а, и майка/баща, и брат/сестра, и всички варианти за които можете да се сетите.
-
Аз имам една теория, че колкото и "подходящи" един за друг да са двама души, заживеят ли заедно рано или късно /след 3,4 год/ се стига до този вид търкания и още по - интересното е, че човек започва да се дразни от неща, които дотогава не са го дразнели. Че теорията ми е, че мъжкото и женското начало са във борба за надмощие и двама души, които заживяват заедно всъщност представляват едно мини бойно поле на тези две енергии. И вместо да живеят в хармонията и в любовта на единството /какъвто уж е смисъла на брака и семейството/, повечето хора живеят в непрестанни борби и дразнения. Теорията ми продължава с това, че хармонията се постига много трудно, защото има много разхармонизирани двойки. В смисъл, колкото повече семейства живеят в хармония и любов, толкова по-лесно ще бъде тя да се постига и от другите и обратното, колкото повече двойки са във борба за надмощие толкова по - трудно ще е на всички ни да постигаме и да задържаме хармонията помежду си. От нас зависи на коя страна ще се наклонят везните.
-
Ха! Хванах за миг идеята на един съфорумник! :D Той смята, че самият въпрос е некоректен и ни принизява по отношение на търсенето. Добре. Търсим истината, нали? Ама има ли крайна истина? Крайна истина по отношение на какво? По отношение на себе си? Трябва ни отправна точка.. като във физиката - път, скорост, време. Нека отправната точка е "Себе си".
Аз съм мъж. Приемам се като мъж. Хубаво, ама съвсем експериментално съм си доказал, че и част от мен не е мъжка. И сега... завой на мисълта. Не, не значи, че е женска. Поне аз не го чувствам така. Част от мен не е никаква. Ако гледам през нея, жени и мъже - все едно. Тази част няма пол. Спираме дотук. Ами, щом няма пол, значи тя е свободна от дуалността "Мъжко-женско", следователно е и по-развита, по-съзнателна част, нали така? По общите ни разбирания за ниво на развитие тя е отвъд подобно ограничение.
И пак идея. Ако съм в мъжко тяло, за да имам възможност да преживея, когато аз поискам ( това е важно), преживяването "да бъда мъж", "да съм мъж", тогава трябва да имам и същата свобода да не го правя, налИ?
Примерно вече до болка ми е писнало от едни и същи врътки, "женски" или "мъжки" все тая. Затова има израз "всички мъже са еднакви/прасета"( това от женска страна) и "всички жени са курви" ( това мъжете го казват ). И двата са абсолютно лишени от смисъл, когато се излезе от гледната точка на мъж или жена.
Тогава на преден план идва съзнанието. Какво става, когато две съзнания живея заедно? :D Това вече е интересно и различно, струва ми се. Ако и двамата имат тази идея и могат да я преживяват експериментално, разбира се. Т.е. - в опита. А всички сме срещали купища хора, които изобщо не могат да мръднат и на милиметър от мисленето си "Как?! Аз съм дама!!!" или "Оооо, не. Това мъж не го прави!!!" (когато си кръстосам краката, съм го чувал... хахахахаха! направо падам и с кеф показвам и други пози, които мога ;) шеметно преживяване е да съзреш собствените си ограничения в очите на околните)
Иначе, ели, права си, че общият ни извод за мъжете и жените ще стигне до там, че рано или късно почват караниците "без прикритие", считай - грубости, псувни, обиди, може би и удари.
Ако обаче хората имат достъп до съзнанието си, те няма да обработят "материала" по този ("глупав") начин. :) Мисля, че съзнанието няма да позволи на никой да се отнесе към другия зверски.
Никак не е лесно да си там(в съзнание), когато си в самия живот, но пък тогава всеки миг придобива специален смисъл. Много майстори са изисквали способност за "непрекъсваемо Внимание" у учениците си, което знаем, че е невъзможно, но те са го изисквали... какво ще правиш в "тренировъчната зала" - ще цивриш, че не можеш или ще тренираш - си е твоя работа. :P
-
Добре казани мисли в последния горен пост. Ние съчетаваме в себе си дуалността - "+" и "-". А тази дуалност е от единен Източник, който в самата си същност е ЕДИНЕН, ЦЯЛОСТЕН, НЕПРОЯВЕН, а впоследствие по собствена воля се разделя на тези две дуалности и по този начин се ПРОЯВЯВА.
-
Всъщност последните постове потвърждават моята философия за конспирацията.
Бог е създал мъжът и жената по философията Ин и Ян, които взаимно се допълват за да оформят едно цяло,т.е. семейство и да живеят в хармония,защото всеки има нужда от другия.
Те няма как да са равни,защото са много различни като биология и от там и като начин на мислене. Те са много различни, но във всеки от тях има частица от другия.
Доколкото обаче, в създаването на ДОМ жената, като по емоционална ,има основната роля в създаването на дома като местообитание и душевност, там следва тя да има водеща роля.
Доколкото Ин и Ян като едно цяло ще имат доста сблъсъци с останалия свят и себеподобните,то следва там мъжът да е водещия.
Умни са били съветниците на Ротшилд /мисля беше/ че са го накарали да създаде и финансира движениета за равноправието на мъжът и жената. Така
той ориентира основния сблъсък между хората, между мъжът и жената, за да се занимават по-малко с политика.
-
Всъщност последните постове потвърждават моята философия за конспирацията.
Бог е създал мъжът и жената по философията Ин и Ян, които взаимно се допълват за да оформят едно цяло,т.е. семейство и да живеят в хармония,защото всеки има нужда от другия.
daskala, ;) конспирацията всъщност идва от погрешната представа за БОГ, който бил създал мъжа и жената - този който е създал ТЕЛАТА на мъжа и жена иска да го мислиш за БОГ в смисъла който ти влагаш - като първопричина за всичко само че не е такъв. Това е просто същество с огромни познания и опит а ние всички заедно (нашите духовни есенции а не тела) сме БОГ!
-
Нима този, който е създал телата на мъжа и жената и този, който им е вдъхнал душата са двама различни създателя?
-
Нима този, който е създал телата на мъжа и жената и този, който им е вдъхнал душата са двама различни създателя?
На този въпрос може лесно да се отговори ;) Ако ти си учен и направиш клонинг на някого - тоест създал си тяло дали ще можеш и да го одухотвориш ;)Да направиш тяло може и да сложна задача но не може изобщо да се сравнява с това да направиш "душа". Прекалено малко знаем и затова дали тя изобщо "се прави" или просто Е, точно както и понятието за БОГ - него кой го е нраправил ? Или просто е - както и ние като част от него.
-
Нима този, който е създал телата на мъжа и жената и този, който им е вдъхнал душата са двама различни създателя?
На този въпрос може лесно да се отговори ;) Ако ти си учен и направиш клонинг на някого - тоест създал си тяло дали ще можеш и да го одухотвориш ;)Да направиш тяло може и да сложна задача но не може изобщо да се сравнява с това да направиш "душа". Прекалено малко знаем и затова дали тя изобщо "се прави" или просто Е, точно както и понятието за БОГ - него кой го е нраправил ? Или просто е - както и ние като част от него.
Т.е. ??? Какво е мнението ти? Телата ни са направени от някой, който не е БОГ, но пък душата е вкарана в тялото от Него или? Развий идеята малко повече, Alien, защото е доста важна като оправна точка за "собствения свят".
Едно е да имаш убеждението, че тялото и душата ти са напрактика с Божествен произход и съвсем различно е да считаш само душата си за нещо Божествено, докато тялото е по-скоро някакъв изкуствено създаден механизъм, отговарящ на стимули от средата, за да се поддържа Играта векове-векове и еони!
И това като го обвържем с ролите на мъжът и жената и става голямата каша. ;D Моето мнение е, че водеща трябва да е Душата/Съзнанието ( ех!), независимо от произхода на самото тяло... може пък да си клонинг, но с Душа! А може да си с "истинско/създадено от Бог тяло", но без Душа... темата за ОП-овете "даде искра" за тези идеи.
И хоп, ако ти изглежда невъзможно Душата да е водеща в живота ти, тогава можеш сериозно да се замислиш какво си. :D :D
-
Тялото има точно толкова отношение към душата колкото колата към този който я кара ;) Марки и различни модели коли има много, разбира се определен тип хора карат и определен тип коли. В колата можеш да влезеш доброволно и не съвсем но това са вече милионите сценарии които се разиграват.Не е правилно да се дават определени стандартни отговори които да важат за всички, защото има различни пътища и начини и всеки може да е тук по съвсем различна причина и за да "учи" или да изпитва различни неща.Така че някой може да е "вкаран", друг да е искал да влезе в тялото но всичко все пак се развива в една още по-голяма илюзия. А иначе дори в богомилските учения е загатнато за истинската "природа на телата".Това разбира се е валидно просто през едната призма за разбиране на живота като цяло.
"БОГ" по мое разбиране изобщо не е на нивото да се занимава с направата на тела - той е над тези неща а описаното същество в библията за което се казва че е бог е прекалено очевадно на базата на неговите действия че е далече от подобни "стандарти".
-
Да, отношенията между мъжа и жената е хубаво да са на основната на взаимност, равнопоставеност, но и на взаимно уважение, вслушване и в мнението на другия. Най-хармоничната връзка е, когато двамата партньори съчетават един за друг всичко - и приятели, и съпруг/а, и майка/баща, и брат/сестра, и всички варианти за които можете да се сетите.
И аз така мислех преди години, че всичко в семейството трябва да е една идилия. Но вече мисля, че смисълът да живеят заедно мъж и жена е да се учат един от друг. В смисъл: жената вижда типично мъжки черти, поведение, реакции и др. и може да ги развие и в себе си. За мъжа е същото - той има възможност да развие типично женски модели на поведение. И този процес неминуемо е съпътстван с конфликти. Но и с развитие и израстване. Равнопоставеност, доверие, уважение - те трябва да се заслужат. И поне засега смятам, че има ли любов (за мен или има любов или няма - тя не е подвластна на времето и действията на партньора, а е в нас самите :) ) нищо не може да разруши семейството. А разводите ги възприемам като бягство от решаването на проблемите, които са в самите нас. И сигурно в повечето случаи връзката със следващия партньор стига до същия конфликт, нерешен при развода :). А колко деца имаш мисля, че никакво отношение няма към разводите.
Сега мисля така ...
Живот и здраве след 20 години друго мога да мисля по същия въпрос :)
-
Ролята на мъжът и жената в семейството! Щом разглеждате семейството като театър можете да вменявате различни действия, реплики, да суфлирате и т.н., но не можете да излезете от пиесата.
Ако приемете, че семейството е институция, трябва да има йерархия.
Според мен семейството е отговорност споделяна доброволно от мъжа и жената в името на отглеждането на потомство. Семейство без деца не е семейство, а просто чифтосване без оглед какво е привличането между двамата.
Любовта и секса осигуряват топлотата в семейството, но при появата на нов дразнител и липсата на отговорност семейството се разпада без оглед дали има или няма деца!! Затова, ако родителите са осъзнали отговорноста не за, а пред децата за съдбата им семейството ще издържи превратностите в битието.
Филма "Козият рог" "Рекът ли двама да тръсят брод и брод да няма не ще се спрат."