Не, не е удоволствие да имаш деца, когато не искаш, защото целта на този ти живот е да учиш ти самия,а отглеждането на дете само ще те забави с 20 г. А и когато децата не са желани, страдат самите те в създалите ги семейства. А и много по-голям егоизъм е да създаваш дете само да има кой да те гледа на старини или "Защото така трябвало", такова ни било предназначението на хората.
Идва момент в развитието на една душа, когато тя вече преминава на различно ниво на развитие, от което вече смисъла на животите й от тук нататък, а и ако тя (душата, духът, по-точно) е насочил развитието си към другите светове, то вече задачите за това по-нататъшно й развитие надминават етапите на обикновеното семейство и заживява със съвсем други цели и задачи, в по-голямата си част които са свързани с неща, свързани някак си вече с планетарното ни развитие или пък съ съмото развитие на тази душа във фините светове.
А и основно жената е тази, която има най-вече правото да реши дали да дава живот на едно дете, без да има натиск от страна на мъжът в живота й, защото едно раждане е пълно с големи болки, трудности и заплашващи здравето на жената. Жената е тази, която плаща цената на даването на нов живот и гарантира за това със собствения си живот. Да не говорим, ако една жена е силно чувствителна към болки - и емоционални, и физически.
Силно се надявам в бъдещото развитие на Земята ни като планета да отпадне този унизителен начин за идване на душите във физически живот. В книгата "Тайната на Шамбала" има описан един прекрасен начин за създаване на плътното тяло, а то е по мисловен начин, чрез сливане на мисълта на мъжкото и женското съзнание на двойката, която иска дете, и която, всъщност е достойна да възпита новото същество и да му даде първите уроци чрез собствения си пример, на такива неща като чест, спокойствие, търсене на правдата и честността, на етика и морал и ... в тези бъдещи времена (вярвам, че ще ги има) ще имат правото да създават деца само тези, които са отговорни и достойни, а не както сега, само безразборен секс, нежелани и захвърлени деца, страдащи през целия си живот.
Една душа не заслужава тези страдания на ада, наречен Земя (защото за мен така, в този си вид, Земята наистина е един ад). Душата - чистата, искрена душа, заслужава свят, развиващ се в хармония, а не само вечна борба. Да се учи с любов и разбиране, а не чрез постоянни страдания, агонии и омраза.
Пък както искате си ги третирайте тези отговори. Всеки си има своето лично мнение и изключително рядко се срещат хора, които поне малко се опитват да разберат другите и да се опитат да видят нещата с техните очи. Лесно е да се осъжда, но е много трудно да правиш опити за разбиране и особено да имаш рядката способност да се поставиш на мястото на отсрещния човек, пък бил той и най-големият ти враг.
Който ме е разбрал, разбрал, който не - негоно си е правото на лично мнение. Всеки е на своето си ниво на развитие, не може да надскочиме това, което сме в този си живот, ако не правиме опити поне малко да поразширяваме съзнанието си и да правиме усилия да мислиме не стадно, а хем комплексно, хем индивидуално. Трудно се съвместяват тези неща, въпреки, че правя опити да се опитвам да ги съвместявам, но бавно се учат тези уроци.
А на тези, които веднага ще направят опити за "Нападение", от типа на "този не разбира, надали има опит в гледането на деца", отговора ми е - 3 деца са ми минали през ръцете и за физически грижи и за възпитание още от когато навърших 10 години. Тези деца вече пораснаха, единият се и ожени, но.. още не мисли за деца, щастлив е да бъде със съпругата си, просто ей, така, само с нея. А пък други мои роднини и познати, които си искаха деца, си ги имат, но между тях истински обичащите се и грижещи се един за друг са ... малко. Повечето са един съюз само в името на тези деца и нищо друго... Желая им да намерят щастието си в живота, но не само чрез децата си, а чрез самия живот.
