Ролята на мъжът и жената в семейството

[Спорт-Здраве4]

Чакайте малко ве, побъркани хора.

Тази тема би трябвало да се вмести в подраздел на контрол над съзнанието -> програми на системата, а не просто плесната във философски мисли.Като оная тема, дето е за тийн форум.

Тая тема е обвързана с "добре" и "зле", от което следват смехотворни изводи.Обвързана е с "трябва" и "нетрябва", от което следва същото.И е обвързана с очакванията на обществото, така че всъщност се получава така, че тука вместо да разсъждаваме алтернативно и различно, мъдрим принципа на илюзията, ВСЕ ЕДНО РАЗНИЩТВАМЕ БИБЛИЯТА !!!

[Elena]

eli , приемам твоята гледна точка за родителство, макар че пред себе си имам други примери с много по-широко скроени "дрехи" за родители...
Това го очаквах:

Бих вметнала също така - че ако някой наистина иска да бъде родител, заради самото предизвикателство и еволюция, а не заради егоистчното чувство, би могъл да си осинови дете. Така предизвикателството става още по- голямо.

, ако е провокирано от моите разсъждения по-горе,ще си позволя да цитирам себе си:

За дългите години, мотивацията ми да имам деца, е придобивала най-различни роли и образи, в основата си обаче винаги е била една, инстинкта ми да дам живот, се скита все още незадоволен.

Бих добавила само , че не съм привърженик на протезирането, компенсаторните механизми и илюзията на пластичната хирургия и изобщо на илюзиите за решен проблем.
Предизвикателствата са лични , решенията също.
Оценките....всеки има право да ги прави. Личната е най-важна!

По този повод:

Да обичаш безусловно нещо, което не е теб самия е един от най - трудните уроци за научаване и наистина ако родителите умеят да го правят си е висш пилотаж, в противен случай всичко останало е храна за Егото - "Аз съм родител","Аз отгледах живот" ,"Моите деца са умни и красиви", "Моите деца са талантливи" и т.н.

Като препратка към предишните ми разсъждения ще вмъкна, че егото намира поле за изява , когато творецът намери за нужно , да се изяви чрез творението си. Показността е нещото, което отличава   човешката майка с детето й от лъвицата с отрочетата й.
Или с други думи царят си е цар и без брокат и "вижте"!
Поздрави!

[ShadowOfSun]

така че всъщност се получава така, че тука вместо да разсъждаваме алтернативно и различно, мъдрим принципа на илюзията!!!

Брат, какви алтернативи търсиш? Колко хора около теб са в действителност "алтернативни и различни"? Огромната част се примиряват и кретат на принципа "проба-грешка" с първото, което им излезе насреща. И така докато пукнат.

 Пък и когато напълно разнищим принципа на илюзията, до какво според теб ще стигнем? До онова, което не е илюзия.

В момента в моя живот виждам как всеки превива гърбината и се оставя социума да го моделира както си иска - поведението му, мислите му, желанията и стремежите му. Защото хората го създават, а повечето от тях са съгласни с този модел. 99% са! Дори ние, в тоя форум, после излизаме навън и сме роботи.

Още по-сложно е, когато стане дума за половинката ти. Сигурно теорията е, че самият ти вече трябва да си на определено ниво, за да срещнеш истински човек, с когото евентуално да се опитате да създадете тая "мега-космическа връзка". Дотогава и ти, и този отсреща ще сте ходещи кукли, които защитават илюзията, в която искат да вярват. Така че мисля, че е напълно нормално да нищим именно нея, защото сме потънали до ушите в калта й.

[Спорт-Здраве4]

Още по-сложно е, когато стане дума за половинката ти. Сигурно теорията е, че самият ти вече трябва да си на определено ниво, за да срещнеш истински човек, с когото евентуално да се опитате да създадете тая "мега-космическа връзка". Дотогава и ти, и този отсреща ще сте ходещи кукли, които защитават илюзията, в която искат да вярват. Така че мисля, че е напълно нормално да нищим именно нея, защото сме потънали до ушите в калта й.

Аз какви алтернативи търся си е моя работа - само ти казвам, че рационализираното оправдание на дебилно развитата тема,под предлога че "друго няма!", не е адекватно омотано, за да мине.




Семейството представлява една мини игра.Работното място пак е мини игра и ако тръгнем да нищим всичките мини игри, до 2012та ще сме стигнали до Илиенци.

Мини игрите се играят, заради това, че е забавно и поучително.Това е единственото обясение.Обясняването на мини игра с друга мини игра, рационализирането и прочие оправдаване на измислени закони с измислени тези представлява оплитане в простотии.

На който му се играе на семейство и на родител - да играе.Само че е доста тесногледо от страна на тези хора, ако мислят, че тяхната игра има някакъв по-висш смисъл и едва ли не е задължителна за живота на всеки и още повече - безпочвено е тези малки игрички да се превръщат в панацея на човешкото съществуване.

Истината е, че играта на семейство е подходяща за доста малка част от хората, но тъкмо заради тесногръдието на масите, липсата на семейство в живота на някого е табу.

[ShadowOfSun]

Това е единственото обясение.

Не! Не е единственото обяснение.  Има още милион обяснения, които са поне толкова валидни и добре звучащи, колкото е и твоето.

Иначе, идеята ти за "семейството е мини игра" е много яка и ти благодаря, че я сподели.   

[Спорт-Здраве4]

Не! Не е единственото обяснение.  Има още милион обяснения, които са поне толкова валидни и добре звучащи, колкото е и твоето.

Нали това казвам - колкото игри, толкова и рационализации.Тъй като няма друга причина да се играе, освен за забавление и за научаване на нови неща, играчите се мъчат да придадат важност на малката си игричка.

Мъчат се да я овържат във все още необяснени концепции, съдбоносни развития от обстоятелства и като цяло сами се овързват във вериги от съждения и фалшиви задължения.След това важно важно обсъждат жалката игричка като единствения ключ към измислените от тях катинари от ненужни условия на голямата игра.


Например - родителят важно дуе гърди, че за него няма по-важно от семейството.Детето! Детето е смисълът и целта и същността на всичко!

А детето не е нищо.Детето е само за себе си поредният индивид и не е ничия играчка, която да обяснява безсмислените ежедневия на отегчени играчи.



Друго - обществото! Напредъкът на човечеството се корени в здравото семейство и в семейната индоктринация и възпитание!

Което са нови глупости, защото човечествоно никога не е спирало да регресира и не само напредъкът му е пропагандна измислица, ами няма как напредъкът му да зависи от семейството, просто защото той зависи от ВСИЧКО едновременно и семейството е капка в морето.


Естествено по-инакомислещите играчи вкарват в твоите милион обяснения и религия и езотерика.Търсят някакъв висш смисъл, който, ако го рационализират, пишат по форуми, а ако не намерят - декларират мистичната "неизвестност на битието".



А всъщност всичко се прави, защото е забавно - забавно е да живеем съвместно.Също така от съвместното живеене и играта на семейство се раждат ситуации, които при други правила(при друга игра) не биха се създали.
Когато омръзне едно ниво от тази игричка, се минава на другото - разделяне.И играта продължава с променени правила.


Хората са свободни да правят каквото си щат.Само че е очевидно глупаво да придават на игрите си такъв голям смисъл.Още повече е жалко да се идентифицират по смисъл с играта си.

[eli]

Elena, поста ми в никакъв случай, не е провокиран от твоите думи. Изказах мнение за егоистичната страна на родителската обич, защото ми се е случило да я опозная. И защото темата беше отишла в тази посока. Аз също съм срещала в живота ми положителни примери на родителство и се надявам някой ден и аз бъда такъв пример за моите бъдещи деца.

Това го очаквах:

Бих вметнала също така - че ако някой наистина иска да бъде родител, заради самото предизвикателство и еволюция, а не заради егоистчното чувство, би могъл да си осинови дете. Така предизвикателството става още по- голямо.

Това в никакъв случай не е предизвикано от твоите думи. Не бих могла да кажа такова нещо в отговор на проблема, който си споделила. Мисълта ми е, че ако човек решава, че иска да стане родител, заради предизвикателството и висшия пилотаж,не заради някаква егоистична подбуда, в такъв случай не би трябвало да има значение дали ще отглежда свое собствено дете или дете, което не носи неговите гени. Аз лично бих искала да стана родител и на двата вида деца - на такива, които носят моите гени и на такива, които не са родени от мен. Но това е все още само намерение, което се надявам някой ден да осъществя.

[daskala]

Не! Не е единственото обяснение.  Има още милион обяснения, които са поне толкова валидни и добре звучащи, колкото е и твоето.

Нали това казвам - колкото игри, толкова и рационализации.Тъй като няма друга причина да се играе, освен за забавление и за научаване на нови неща, играчите се мъчат да придадат важност на малката си игричка.

Аз лично виждам известен цинизъм в определението "малки игрички" на човешкия живот.

[Спорт-Здраве4]

Не! Не е единственото обяснение.  Има още милион обяснения, които са поне толкова валидни и добре звучащи, колкото е и твоето.

Нали това казвам - колкото игри, толкова и рационализации.Тъй като няма друга причина да се играе, освен за забавление и за научаване на нови неща, играчите се мъчат да придадат важност на малката си игричка.

Аз лично виждам известен цинизъм в определението "малки игрички" на човешкия живот.

Аз виждам още по-голям цинизъм в определянето на човешкия живот.

[ShadowOfSun]

Наистина темата някак естествено стигна до същината си. Понякога се случва така, че връзката между двама души се изгражда върху много цинизъм и лицемерие - ролята на мъжът и жената!!!  ;D Я стига! И след 20-30 години брак, а понякога и по-рано нещата стават много грозни.
     Виждал съм лично как по принцип двама много ерудирани и прекрасни хора не могат да се търпят в едно пространство. Помагам аз за ремонтирането на стаята им и слушам жената да се кара, че не искала там да е леглото. Мъжът не мърда и на милиметър от виждането си и крещейки й обяснява, че тъпата й глава ще спи на тая страна и точка по въпроса.  В такива моменти клоня повече към смях, защото проблемът на тия двамата е започнал много-много по-рано във времето. Просто сега осъзнават колко неподходящи са всъщност един за друг, а времето е изтекло и промяната, от която се нуждаят изглежда много страшна. А страхът води до гняв, гневът до омраза, а омразата - до тъмната страна на силата...  ;D (Оу, Йода ли го беше казал това???)

Може би ролите на мъжа и жената във връзката - каквито и да са те в отделните случаи - трябва да са на основата на взаимност и равнопоставеност. Самите хора за себе си така да го чувстват и да са доволни в тази "тяхна уникалност". Не става дума за система с еднакви правила за всички.

[хадзапи]

Да, отношенията между мъжа и жената е хубаво да са на основната на взаимност, равнопоставеност, но и на взаимно уважение, вслушване и в мнението на другия. Най-хармоничната връзка е, когато двамата партньори съчетават един за друг всичко - и приятели, и съпруг/а, и майка/баща, и брат/сестра, и всички варианти за които можете да се сетите.

[eli]

Аз имам една теория, че колкото и "подходящи" един за друг да са двама души, заживеят ли заедно рано или късно /след 3,4 год/ се стига до този вид търкания и още по - интересното е, че човек започва да се дразни от неща, които дотогава не са го дразнели. Че теорията ми е, че мъжкото и женското начало са във борба за надмощие и двама души, които заживяват заедно всъщност представляват едно мини бойно поле на тези две енергии. И вместо да живеят в хармонията и в любовта на единството /какъвто уж е смисъла на брака и семейството/, повечето хора живеят в непрестанни борби и дразнения. Теорията ми продължава с това, че хармонията се постига много трудно, защото има много разхармонизирани двойки. В смисъл, колкото повече семейства живеят в хармония и любов, толкова по-лесно ще бъде тя да се постига и от другите и обратното, колкото повече двойки са във борба за надмощие толкова по - трудно ще е на всички ни да постигаме и да задържаме хармонията помежду си. От нас зависи на коя страна ще се наклонят везните.

[ShadowOfSun]

Ха! Хванах за миг идеята на един съфорумник!  Той смята, че самият въпрос е некоректен и ни принизява по отношение на търсенето. Добре. Търсим истината, нали? Ама има ли крайна истина? Крайна истина по отношение на какво? По отношение на себе си? Трябва ни отправна точка.. като във физиката - път, скорост, време. Нека отправната точка е "Себе си".

Аз съм мъж. Приемам се като мъж. Хубаво, ама съвсем експериментално съм си доказал, че и част от мен не е мъжка. И сега... завой на мисълта. Не, не значи, че е женска. Поне аз не го чувствам така. Част от мен не е никаква. Ако гледам през нея, жени и мъже - все едно. Тази част няма пол. Спираме дотук. Ами, щом няма пол, значи тя е свободна от дуалността "Мъжко-женско", следователно е и по-развита, по-съзнателна част, нали така? По общите ни разбирания за ниво на развитие тя е отвъд подобно ограничение.

И пак идея. Ако съм в мъжко тяло, за да имам възможност да преживея, когато аз поискам ( това е важно), преживяването "да бъда мъж", "да съм мъж", тогава трябва да имам и същата свобода да не го правя, налИ?
  Примерно вече до болка ми е писнало от едни и същи врътки, "женски" или "мъжки" все тая. Затова има израз "всички мъже са еднакви/прасета"( това от женска страна) и "всички жени са курви" ( това мъжете го казват ). И двата са абсолютно лишени от смисъл, когато се излезе от гледната точка на мъж или жена.

 Тогава на преден план идва съзнанието. Какво става, когато две съзнания живея заедно?  Това вече е интересно и различно, струва ми се. Ако и двамата имат тази идея и могат да я преживяват експериментално, разбира се. Т.е. - в опита. А всички сме срещали купища хора, които изобщо не могат да мръднат и на милиметър от мисленето си "Как?! Аз съм дама!!!" или "Оооо, не. Това мъж не го прави!!!" (когато си кръстосам краката, съм го чувал... хахахахаха! направо падам и с кеф показвам и други пози, които мога  шеметно преживяване е да съзреш собствените си ограничения в очите на околните)

Иначе, ели, права си, че общият ни извод за мъжете и жените ще стигне до там, че рано или късно почват караниците "без прикритие", считай - грубости, псувни, обиди, може би и удари.

Ако обаче хората имат достъп до съзнанието си, те няма да обработят "материала" по този ("глупав") начин.  Мисля, че съзнанието няма да позволи на никой да се отнесе към другия зверски.

Никак не е лесно да си там(в съзнание), когато си в самия живот, но пък тогава всеки миг придобива специален смисъл. Много майстори са изисквали способност за "непрекъсваемо Внимание" у учениците си, което знаем, че е невъзможно, но те са го изисквали... какво ще правиш в "тренировъчната зала" - ще цивриш, че не можеш или ще тренираш - си е твоя работа. 

[хадзапи]

Добре казани мисли в последния горен пост. Ние съчетаваме в себе си дуалността - "+" и "-". А тази дуалност е от единен Източник, който в самата си същност е ЕДИНЕН, ЦЯЛОСТЕН, НЕПРОЯВЕН, а впоследствие по собствена воля се разделя на тези две дуалности и по този начин се ПРОЯВЯВА.

[daskala]

  Всъщност последните постове потвърждават моята философия за конспирацията.
Бог е създал мъжът и жената по философията Ин и Ян, които взаимно се допълват за да оформят едно цяло,т.е. семейство и да живеят в хармония,защото всеки има нужда от другия.
  Те няма как да са равни,защото са много различни като биология и от там и като начин на мислене. Те са много различни, но във всеки от тях има частица от другия.
  Доколкото обаче, в създаването на ДОМ жената, като по емоционална ,има основната роля в създаването на дома като местообитание и душевност, там следва тя да има водеща роля.
  Доколкото Ин и Ян като едно цяло ще имат доста сблъсъци с останалия свят и себеподобните,то следва там мъжът да е водещия.
 
  Умни са били съветниците на Ротшилд /мисля беше/ че са го накарали да създаде и финансира движениета за равноправието на мъжът и жената. Така
той ориентира основния сблъсък между хората, между мъжът и жената, за да се занимават по-малко с политика.