Според това, което бях чел някога, (но не съм запомнил, защото тогава съм го вземал за глупост под влияние на даскалята в училище), и при инките и при други народи в двете Америки е имало кървави култове, свързани именно със Слънцето. Смятало се е, че с кръвта на жертвите подхранват Слънцето !!!, поддържат му живота!
Знае се че основната енергия на човека, (поне тези, които се занимават с това знаят) е съсредоточена в кръвта, сърцето и черния дроб, затова и при тези „заколения” именно те са били отделяни, ама какво са правили с тях не помня
За мен интересното е това, че в момента на умирането си, жертвата е трябвало да изпитва максимални страдания, за да изригне като поток жизнената и енергия и да бъде погълната от незнайно кого.А при обикновената смърт в леглото жизнената сила на човека си изтича бавно и незабележимо в течение на три дни.Ако пък е и стар, почти няма какво да тече…Впрочем това за трите дни е свързано с процеса на отделяне на съзнанието от тялото (ако приемем, че то не умира заедно с него.)А в последствие при разпада на телесните тъкани се отделя още енергия.Но това са нищожни количества, в сравнение с буйния изблик, при една жестока и внезапна смърт на някое младо и пълно с живот същество.
Мен ме интересуват следните неща:
Мъже или жени са били предпочитаните жертви?
Как е изглеждал този процес в Хирошима? Защо се отказаха от него? Не е ефективен?
Впрочем отказаха ли се ? (Чернобил?)
Кого всъщност храним ние?
