Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: Xpuctoc Muxaul в Октомври 26, 2007, 08:33:37 am
-
МАТРИЦАТА - Презареждане
Диалогът между Нео и Оракула на пейката:
- Ела де, не хапя. Ела тук да те погледна. Господи, виж се само. Какво превъплъщение. Как се чувстваш? Зная, че не спиш. Ще стигнем и до това. Защо не дойдеш да седнеш този път?
- Може би ще остана прав.
- Е, както искаш.
- Искаше ми се да седна.
- Знам. Да отхвърлим първо очевидното.
- Ти не си човек, нали?
- Няма как да бъде по-очевидно.
- Ако трябва да гадая, бих казал, че си програма от света на машините. Както и той.
- Дотук - добре.
- Но тогава може да си част от същата система - друго средство за контрол.
- Продължавай.
- Тогава най-очевидният въпрос е как мога да ти вярвам?
- Бинго. Трудна дилема, несъмнено. Проблемът е, че не знаеш дали ти помагам или не. Значи всичко зависи от теб. Трябва сам да решиш дали да приемеш или отхвърлиш моите думи. Бонбон?
- Знаеш дали ще си взема.
- Не съм голям Оракул, ако не знам.
- Как тогава да избера, ако вече го знаеш?
- Ти не си дошъл тук, за да избираш. Вече си избрал. Дошъл си да разбереш защо си го избрал. Мислех, че вече си се досетил.
- Ти защо си тук?
- По същата причина. Обичам бонбони.
- Но защо ни помагаш?
- Всички сме тук, за да свършим своята работа. Аз се интересувам от едно. Бъдещето. И - повярвай ми - знам, че можем да го достигнем само заедно.
- Има ли други програми като теб?
- Не, не като мен, но... Погледни. Виждаш ли птиците? Написана е програма, която се грижи за тях. Програма се грижи за дърветата и вятъра, за изгрева и залеза. Наоколо работят хиляди програми. Онези, които вършат работата, за която са създадени, са невидими. Не разбираш, че ги има. Но другите... За тях чуваш постоянно.
- Никога не съм чувал.
- Разбира се, че си. Всеки път, когато чуеш, че някой видял призрак или ангел. Всяка история за вампири, върколаци и пришълци е поява в системата на програма, правеща нещо, което не бива да прави.
- Програми хакерстват програми. Защо?
- Имат си причини, но обикновено, когато ги грози изтриване, избират изгнание.
- Защо програма ще бъде изтривана?
- Може да не работи добре. Може да е създадена по-добра. Случва се постоянно. И когато стане, програмата може да избере: да се скрие тук или да се върне при Източника.
- Главният компютър на машините.
- Да. Там, където трябва да отидеш. Където свършва пътят на Избрания. Виждал си това в своите сънища, нали? Врата от светлина. Какво става, щом минеш през вратата?
- Виждам Тринити. И се случва нещо. Нещо лошо. Тя започва да пропада. И тогава се будя.
- Виждаш ли как умира?
- Не.
- Вече имаш дарбата да виждаш, Нео. Ти гледаш на света без граници във времето.
- А защо не виждам какво става с нея?
- Не виждаме отвъд избора, който не разбираме.
- Значи трябва да избера дали Тринити да живее или умре?
- Не, ти вече си избрал. Сега трябва да го разбереш.
- Не. Не мога. Няма да го направя.
- Трябва.
- Защо?
- Защото ти си Избрания.
- А ако не мога? А ако не успея?
- Тогава Зион ще падне. Времето ни изтича. Слушай внимателно. Можеш да спасиш Зион, ако стигнеш до Източника, но ти трябва Ключаря. Той изчезна преди време. Не знаехме къде е досега. Пленник е на опасна програма, една от най-старите от нас.
Нарича се Меровингий. И няма лесно да го предаде.
- Какво иска?
- Какво искат хората с власт? Още власт. Бъди там в точния час и ще имаш шанс. Трябва да вървим. Изглежда при всяка наша среща ти нося само лоши новини. Съжалявам за това. Наистина. Но пък всичко това превърна и мен във вярваща. Успех, малкия.
-
СВОБОДНАТА ВОЛЯ Е ИЗМИСЛИЦА
В рамките на време-пространството самите ограничения изключват всяка подобна теория. При физическото раждане ние сме обвързани не само с предишните си преживявания, каквито и да са те, но и с генетичния строеж на физическото тяло, което обитаваме. Оттук насетне ние нямаме друг избор, освен да бъдем зависими от плътта през целия си житейски път, кратък или дълъг. Ние сме обвързани с поддръжката и дейността на физическите си тела в рамките на ограниченията, които те предлагат. Устройството и установяването на нашето физическо съществуване се контролира първоначално най-малкото от другите. Онова, което остава, оцветено и преобразувано както е, би могло да се приеме като свободна воля. Упражняването й върху някой друг само увеличава багажа.
Разтоварването се извършва чрез максимализиране на този спомен в нефизическите области и приемането без емоции на ограниченията, поставени по този начин.
Робърт Монро, Далечни пътувания
-
Мисля, че истината е някъде по средата. Хем съществува хем не.
-
Добре де и нали затва сънуваш бъдещето за да го промениш.Иначе попринцип наистина бъдещето ни е предначертано.
-
Иначе попринцип наистина бъдещето ни е предначертано.
За кво живеем тогава. Или пък друг пример. Убивам някой, и пред съда почвам да е оправдавам: "Ама аз не съм виновен, то всичко е предначертано."
Някак си, си измиваме ръцете с тия думи. Бягане от отговорност ми се струва. :)
-
Иначе попринцип наистина бъдещето ни е предначертано.
За кво живеем тогава. Или пък друг пример. Убивам някой, и пред съда почвам да е оправдавам: "Ама аз не съм виновен, то всичко е предначертано."
Някак си, си измиваме ръцете с тия думи. Бягане от отговорност ми се струва. :)
Не е бягане от отговорност, горе Оракула казва, че сме тук, за да разберем защо сме направили точно такъв избор. И още, че не можем да виждаме в рамките на избора си преди още да сме го разбрали. Въпреки че сами си избираме, докато не го разберем тоя свой избор, той си остава неясен за нас. В този смисъл оправданието ти в съда няма да се приеме, поне ако аз съм съдията. Ще те осъдя за това, че не си си разбрал предначертанието! Защото ако го беше разбрал, щеше да си признаеш вината без оправдания. :P
-
Много завъртяното и философско ми се струва.
Нещата са по прости според мен.
-
Преразказвам от последното предаване "Аламинут" по БТВ.
Маца седи на сергия на пазара. На сергията има една единствена диня. Маца вика: Айде на дините моля, сочни и преси моляяяя. Приближава се Робин Кафалиев в ролята на депутат, и Маца му казва: Заповядайте г-н депутат, избете си някоя диня, всичките с ахубави и сладки. Той и се тросва: Е кво да избирам, тя е една! Маца застава в стойка Амфора ( с ръце на кръста ) и му казва: Ми то и вие сте все един и същи, ама ние ви избираме, кво да правим....
:(
-
Някъде пишеше с пример как стават нещата с тоя избор, беше нещо такова: преди да се появиш тук ти се предлага сценарий на живота от Вождовете, но този сценарий е твърде общ, като някакви желани направления в развитието ти. Още тогава ти се предлагат и вариатните, които ти тук на място според ситуацията да можеш да избираш сам, защото едно е да го четеш тоя сценарий в хола на спокойствие и да си пиеш питието, а е съвсем друго да го изиграеш в театъра примерно, ако си актьор. Та имаше такъв пример: имаш три варианта, да речем, в първия ще ти е много лесно но ще си изпълниш поставените цели на 33% от искания резултат, във втория ще ти е по-трудно, но пък достигаш до 66%, а в третия се съдираш от всякъде от гърч ама покриваш норматива на 99%. Ако имаш натрупани заслуги до момента на осъзнаването си като участник в сценарий, и ако всичко върви по план, ти се дава възможност И да импровизираш, ако успееш, и да промениш целия оставащ сценарий. Ако това е свободен избор и ако той изобщо бъде осъзнат навреме и оползотворен, то тогава ти ще имаш шанс да си преизпълниш поставените цели. Но забележете, че и това е в програмата ни, правото да импровизираме и да въвеждаме корекции и промени също е планирано! Не може да ти се случи нищо, което да не е планирано предварително.
-
Някъде пишеше с пример как стават нещата с тоя избор, беше нещо такова: преди да се появиш тук ти се предлага сценарий на живота от Вождовете, но този сценарий е твърде общ, като някакви желани направления в развитието ти. Още тогава ти се предлагат и вариатните, които ти тук на място според ситуацията да можеш да избираш сам, защото едно е да го четеш тоя сценарий в хола на спокойствие и да си пиеш питието, а е съвсем друго да го изиграеш в театъра примерно, ако си актьор. Та имаше такъв пример: имаш три варианта, да речем, в първия ще ти е много лесно но ще си изпълниш поставените цели на 33% от искания резултат, във втория ще ти е по-трудно, но пък достигаш до 66%, а в третия се съдираш от всякъде от гърч ама покриваш норматива на 99%. Ако имаш натрупани заслуги до момента на осъзнаването си като участник в сценарий, и ако всичко върви по план, ти се дава възможност И да импровизираш, ако успееш, и да промениш целия оставащ сценарий. Ако това е свободен избор и ако той изобщо бъде осъзнат навреме и оползотворен, то тогава ти ще имаш шанс да си преизпълниш поставените цели. Но забележете, че и това е в програмата ни, правото да импровизираме и да въвеждаме корекции и промени също е планирано! Не може да ти се случи нищо, което да не е планирано предварително.
Дълги години мислех върху тези неща (като бях малък и прочетох книгите на Майкъл Нютон) и горе долу мисля, че така са устроени нещата както ги описва Христос Михаил. В общи линии е така.
Но не винаги при 99% трябва да има гърч. Развитието на душата не е непременно съпроводено с гаден земен живот. А и тия Вождове... задължително ли ги има? Нещо много йерархично ми става.. не ми понася ;D
-
Кви са тия Вождове пък сега?
-
Преполага се че са някакви:
развити духовни същества, висши азове, ангели и т.н. (ти си избери, което те кефи),
които те напъстват кво да правиш и как да се преродиш. И водят деловодството кой в кой се е превъплатил и колко се е развил. Абе шефове някакви. Като умрем ще разберем.
-
Да, нещо такова. "Вождовете" някъде ги описват като "духовни учители", Монро също споменава нещо подобно, но ги определя като свои напреднали инкарнации, които вече са преминали пътя си тук и участват в "Борда на Съветниците" към Висшия Аз (техния и твоя е един и същ), като такива те определят разгръщането на плана му стъпка по стъпка.
-
В крайна сметка не разбрах, нужни ли са ни филми, книги и т.н. които постоянно да цитираме за да разберем същността на нещата при условие, че всички тези неща са писани и правени от други хора. Няма ли някой от тук от нас да се канализира (астрално) и да каже личните си впечатления.
-
Няма ли някой от тук от нас да се канализира (астрално) и да каже личните си впечатления.
Лично аз, не бих споделяла лични впечатления на публично място. Предполагам и много други биха направили същото . ;)
-
А нима е нужно някой на някого нещо да обяснява? Какъв е смисълът някой да ти обяснява нещо, ако ти не можеш да го разбереш сам? Какво друго ще ти обясни другият освен личното си разбиране? За какво ти е това? Защо трябва да се "канализираш (астрално)" за да разбереш нещо?
-
Не знам да ти кажа... Като бях 8-9 клас почнах да размишлявам върху тези неща, вкл. и върху някои физични работи...
правя си някакви мои си изводи и заключения. Живот и здраве ще видим кое ще е така и кое не.
А нима е нужно някой на някого нещо да обяснява? Какъв е смисълът някой да ти обяснява нещо, ако ти не можеш да го разбереш сам? Какво друго ще ти обясни другият освен личното си разбиране? За какво ти е това? Защо трябва да се "канализираш (астрално)" за да разбереш нещо?
Ами ти като гледам ни обясняваш някои работи. Нужно ли е всичко това тогава? Едно е да ми обясняват устройство на компютъра, друго е неща, които да езотерични. Едното е ясно и точно. Другото е плод на разсъждения и варира при всеки.
Намека с "канализирането" беше ирония. ;)
Едно е сигурно. Чешем си езиците вече няколко години. Безполезно според мен. Всеки си вярва в своите си неща, които е прочел, чул, видял (дай боже изпитал на гърба си - астрални пътувания, бой с многоизмерни същества, лични срещи с извънземни и нискоастрални мафлоци, висши азове, дявол, бой, ангели, вождове, духовни водачи и т.н.), и никой не може да му промени възгледите. Вкопчил се в света, който си е създал и яростно отбранявайки го, търсейки смисъл на съществуването си, или стараейки се да впечатли околните.
Както и да е... заеби...
-
Разбирам те, Еоне. За чесането на езиците си прав. Всичко си остава в сферата на фантазиите, докато не го провериш самият ти в практиката дали е така. Не винаги всичко можеш да провериш сам, но и не е нужно да го правиш. Каквото ти е необходимо то ти се разкрива в подходящия момент, на подходящото място и по подходящия начин. Ако нещо не ти е нужно, по една или друга причина, и Господ да слезе от небето и да ти подари своя Учебник ти пак няма да го разбереш, защото това би ти попречило да си изживееш живота по твоя начин с твоето разбиране за него, така както ти си си го избрал.
-
В крайна сметка не разбрах, нужни ли са ни филми, книги и т.н. които постоянно да цитираме за да разберем същността на нещата при условие, че всички тези неща са писани и правени от други хора.
В крайна сметка, споменатите средства са ни нужни до момента, в който не станем относително самостоятелни в мисленето и усещанията си за света. Всяко от тях ни носи информация, която е частица от един постоянно разгръщащ се пъзел...
За повечето съвременни хора обаче, все още е много трудно да извоюват подобна самостоятелност, оставайки по този начин задълго в плен на колективни "психози", от рода на рекламата, политпропагандата, спорта и прочее 'писани и правени от други хора' неща.
-
За повечето съвременни хора обаче, все още е много трудно да извоюват подобна самостоятелност, оставайки по този начин задълго в плен на колективни "психози", от рода на рекламата, политпропагандата, спорта и прочее 'писани и правени от други хора' неща.
Как ми се искаше горното да звучи така:
За повечето съвременни хора обаче, все още е много трудно да извоюват подобна самостоятелност, оставайки по този начин задълго в плен на колективни "психози", от рода на Беинса Дуно, Дейвид Айк, Матрицата, Урантия, ченълинги и прочее 'писани и правени от други хора' неща.
Ние самите не сме самостоятелни разбираш ли? Просто заменяме една простотия с друга. Мислейки си колко сме специални, че сме се отървали от по-горната. И кефейки се на това, че видиш ли колко сме "извисени и велики" в 16-тото измерение. А в реалността дори не можем да установим един нормален контакт, без да осерем нещата, без да се изядем един друг? Камо ли да тръгнем случайно РЕАЛНО да свършим нещо добро и смислено. Ама иначе си четем редовно чанъли и се извисяваме с разни Даота и Дунота, медитираме, фърчим из астрала като изоглавени, ей така като всички неща ни действат точно така какво на другите шопинга, пускането на смс за 1 лв. по Коледа, гледането на разни телешоута и т.н. ... Така мисля... пък не знам, може и вие да казвате правилното...
-
Добре, виж сега, ако ти не знаеш първо буквите, не можеш да четеш книги, нали? Ако не можеш да четеш книги, няма как да узнаеш какво са писали хората преди теб. Ако не знаеш това няма да зависиш от тяхното мислене. Тогава защо си учил буквите? Това, че някой ти цитира чужди мнения не значи непременно, че зависи от тях. Това е начин да се покаже нещо видяно от други, което обаче е било проверено по един или друг начин от онзи, който ти го е показал. Това, което ти казваш в случая, че всеки се е вкопчил в своето си разбиране, е съвсем вярно. Но то не е вярно само за този форум, то важи за целия ни свят, Еоне! Участниците в този форум са част от света в който живеем, нима очакваш да са с нещо по-различни от всичко останало? Ако си се занимавал с проектиране, вероятно знаеш, че на идеен проект всеки проектант иска възможно най-добре да разбере как би изглеждало творението му ОТВЪТРЕ! Ако имаше начин, всеки проектант щеше да изпраща част от собственото си възприятие още в идейния си проект, за да провери как е отвътре. Това се прави от нашия Проектант тук в нашия свят чрез нашите аз-ове, които се явяват негови възприятия. (Това вече не е от книга.) Колкото и да ти се иска да видиш с неговите очи, няма да успееш – ти имаш само своето възприятие, той има сумарното възприятие от всички нас. Не само че не можеш, а дори и да можеше, ти нищо нямаше да разбереш. Ти тук твърдиш, че ползването на готови източници е недобър подход. Е, добре. Представи си, че сънуваш сън, или си в друго изменено състояние на съзнанието, в което си някъде без да знаеш точно къде, нито в какво, виждаш неща, които не можеш да разбереш нито опишеш по никакъв начин на някой друг, по простата причина, че в изразните средства на културата и време-пространството, измерението, ако щеш, от което си ти тук, такива изрази и представи няма. Как тогава ти ще ми обясниш къде си бил, с кого си се видял, какво си разбрал? С какво твоят сън, който ти дори не си разбрал и не можеш да обясниш, който после да речем се е сбъднал, за да не се съмняваш в истинността му, ще помогне на мен или на някой друг нещо да си изясни? Опитай. Ние с теб и всички останали тук първо събираме готовите представи за живота и света от онези, които са минали през тях преди нас, а едва след това сами ще проверяваме всеки за себе си кое как точно Е на практика. Поне в образователната система подходът в този свят засега е такъв и всички ние, предполагам, сме минали през такъв подход. Ако почнеш да питаш учителите си в училището защо първата буква от азбуката е точно “А”, а не “#”, никога няма да се изучиш тук. А методът “проба-грешка” би ти отнел много повече време да придобиеш същото като количество и качество знание. Като начало опитай лично ти да публикуваш само неща, които лично си проверил. Има ли такива в областите, които касае този форум? НЛО виждал ли си? Пипвал ли си? Возил ли си се в него? Със сиво или зелено човече пил ли си бира, че ги коментираш тук и там (примерно)?
Истината е променлива величина, стойност, понятие, същност... наречи я както си искаш. Ако не беше променлива все някой отдавна щеше да я е описал в книга или учебник. И понеже тя се променя, не може да се достигне НИКОГА - докато изпиша това мнение вече са се появили милиарди нови реалности, все част от търсената Истина. Как се търси и намира нещо, което постоянно се променя? Единственият начин да следваш някаква променлива е ти самият да се променяш едновременно с нея, да следиш постоянно нейното изменение. Това означава да не зависиш от никакви конкретни вкопчвания, защото те в някой следващ момент ще ти попречат да следваш динамиката на промяната. Ставаш безтегловен, без център, без място, без време, без характеристики, без стойност... да, нещо като без его. Тогава не те интересува кой в какво вярва и не се вживяваш, а се забавляваш и се радваш на възможността да си тук и да изследваш тази реалност. Ти си тук за малко, защо ти е да се вживяваш или да разбираш всичко? Накрая ще питаш сам себе си дали си вярваш, че съществуваш. Случвало ли ти се е като гледаш друг човек да виждаш себе си? Ами друг обект? Ако да – опиши ми и ми обясни това състояние. Аз не мога. Пък те хитреците и от това са измислили начин да се измъкват с обясненията – Дао, което не е... Самият факт, че си приел човешкото тяло ти налага ограничения, които не можеш да надскочиш. Или ще си в тяло и ще трупаш телесни преживявания, макар и ограничени, или остави тялото и се отдай на безтелесни, ама обширни – просто е.
Идеята за “изграждане на пъзел” не води до резултати при променлива картинка в полето на пъзела.
“Свободният избор” е ваш!
-
Нещата наистина бързо се променят. Докато се обърна и докато се наканя да напиша нещо тук, и стана война. Но понеже тази тема ми е интересна, ще затворя очи, ще се хвърля между шрапнелите и ще си напиша това, което ми се иска по темата. Пък дано оживея.
Мисля, че въпросът за Свободния избор, така поставен от Оракула, е по-скоро философски отколкото езотеричен и тук става въпрос за детерминизма, който е и една от големите спорни теми в съвременната теоретична физика. Много хора са се изпокарали по този въпрос. Бор и Айнщайн са спорили повече от 30 години. Така че нормално е и тук хората да се поизнервят.
Някои философи от по-старите школи вярват, че случайности няма, свободният избор не съществува и че всяко събитие в природата или в постъпките на хората са предопределени и обусловени от предхождащите ги. Те смятат, че затова всичко в природата може да бъде предсказано при условие, че разполагаме със свръхмощни средства за изчисления и тотално познаване на миналото. Предполагам, че Оракула от Матрицата е с по-консервативни разбирания а и суперкомпютъра, който я е създал не е квантов, защото тогава щеше да разсъждава доста по-различно. Преди около 70 години, някои опити с елементарни частици показват, че на квантово ниво стават напълно случайни и непредсказуеми събития. Това е бил и големият шок за Айнщайн, който именно по този повод казва "Бог не играе на зарове." и прави научната грешка да отхвърли едно от най-великите си открития като провал. Тук не е мястото да разказвам как по-късно тези открития довеждат до създаването на теорията за паралелните светове, за елементарните частици, които сякаш проявяват свободна воля, и дори наскоро някои започнаха да подозират, че имат нещо общо и със загадъчните тъмна материя и тъмна енергия. Важното по темата е, че тогава се създава нов поток във философията - Индетерминизъм, който осланяйки се на квантовата физика, приема, че вероятните събития в природата както на микро, така и на макро ниво са неограничени и затова са практически непредсказуеми, но могат да бъдат съзнателно направлявани. Когнитивната наука и психофизиката през последните десетина години установяват, че процесите в мозъка на хората също протичат на квантово ниво и са адекватни с маниера на поведение на елементарните частици. Това вероятно обяснява непредсказуемостта в постъпките на мъжете :D От там идва и съвременното убеждение, че ние действително притежаваме Свободен избор от безкраен брой вероятности, както и способността да осъзнаваме това.
Колкото до цитата от Монро - от чисто езотерична гледна точка мисля, че той пропуска възможността човек да проявява свободен избор като сам избира физическо тяло и условия на материално съществуване още преди раждането си. Тези неща също може да са част от сценария необходими за създаването на определени условия за възникването на определени проблеми.
Моето мнение е, че когато се раждаме, ние наистина вече сме направили избор, но не за решенията, които ще вземем, а за проблемите, които тепърва ще трябва да решаваме. Не мисля, че идваме тук, в това измерение само за да натискаме дистанционното на астралното си свръхсъзнание. Също така не мисля, че животът ни е училищен кръжок, където сме постоянно наглеждани и побутвани насам-натам от могъщи свръх сили. Това би било прекалено лесно. А ако е истина, то тогава историята не показва особен успех на една такава образователна система. Същите хора - същите грешки, а вековете минават. Мисля, че идваме тук да създаваме знание, като експериментираме със себе си в материална среда. Затова ни е нужно да се екипираме с едно тяло, с един пакет данни и със свободната воля да направим с тях най-доброто на което сме способни.
-
Не сме самостоятелни само в опитите си да достигнем някакво статукво, съизмеримо с представите ни за комфорт, разкош, доволство, и прочее... Иначе всеки от нас се инкарнира с предварително ясно изчислени параметри на развитие, които определено са уникални, т.е. потенциално самостоятелни. И все пак, всеки от нас избира в рамките на триизмерната действителност ( която все още се налага да считаме за адекватно реална ) пътищата, по които ще поеме - опитът, който ще натрупа. Той може да е в синхрон, както и в рязко противоречие със зададената предварително "кауза", като съответно следват и последствията - от едното и от другото - в общата, консенсусна реалност.
В този смисъл, а и не само, ние сме тотално ограничени още от самото си раждане на планетата, защото разумът ни е устроен по този начин - да мисли нещата като строго определени, и да въздава правила наляво и надясно... Ясно е обаче и друго - не винаги сме били така, т.е. ограниченията явно са ни били наложени отвън, и кога ако не сега е времето да се опълчим на тази колективна "психоза"..?
За да стигнеш до този извод не ти е нужно четенето/цитирането на велики учители, нито пък дълбоко мистично съзерцание ти е необходимо, за да почувстваш, помиришеш и евентуално осмислиш ... Истината . :-\
Истината е променлива величина, стойност, понятие, същност... наречи я както си искаш. Ако не беше променлива все някой отдавна щеше да я е описал в книга или учебник. И понеже тя се променя, не може да се достигне НИКОГА - докато изпиша това мнение вече са се появили милиарди нови реалности, все част от търсената Истина. Как се търси и намира нещо, което постоянно се променя? Единственият начин да следваш някаква променлива е ти самият да се променяш едновременно с нея, да следиш постоянно нейното изменение. Това означава да не зависиш от никакви конкретни вкопчвания, защото те в някой следващ момент ще ти попречат да следваш динамиката на промяната. Ставаш безтегловен, без център, без място, без време, без характеристики, без стойност... да, нещо като без его. Тогава не те интересува кой в какво вярва и не се вживяваш, а се забавляваш и се радваш на възможността да си тук и да изследваш тази реалност. Ти си тук за малко, защо ти е да се вживяваш или да разбираш всичко? Накрая ще питаш сам себе си дали си вярваш, че съществуваш. Случвало ли ти се е като гледаш друг човек да виждаш себе си? Ами друг обект? Ако да – опиши ми и ми обясни това състояние. Аз не мога.
-
Поздравления към stiver за поста.
Моето мнение по темата, формулирано съвсем сбито е:
че ние се учим да избираме, чрез свободния си избор.
Ако нямахме свободен избор, на нищо нямаше да се научим.
Когато правим труден избор, учим повечко; когато правим по-лесен - по-малко.
Колкото по голяма сила имаш, толкова по-добре трябва да умееш да избираш. В тази връзка, ако покажем, че умеем да избираме, ще ни се даде и повече сила :)
-
Мисля, че въпросът за Свободния избор, така поставен от Оракула, е по-скоро философски отколкото езотеричен...
И аз смятам, че е повече философски, но докато търсех в темите дали вече няма нещо подобно писано и съм останал в "Езотерика", едва като пуснах темата видях че не съм в раздел "Философски мисли". Въпросът дори е екзистенциален, като "to be or not to be" – пак е избор.
Преди около 70 години, някои опити с елементарни частици показват, че на квантово ниво стават напълно случайни и непредсказуеми събития.
Изходът от експериментите на квантово ниво вече се доказа, че се определя от ОЧАКВАНЕТО на наблюдателя – с други думи от неговата “свободна воля”. Елементарните частици, дори и да имат своя “свободна воля”, тя се подчинява на тази на наблюдателя, или човека, като на носител на по-висше съзнание. Точно пък тук нещата съвсем ясно се виждат, че се и доказват чисто практически кое как и от какво зависи и доколко е “свободно”. Потенциалът от вариантите в един квантов облак на теория е безкраен (възможните варианти), но на практика изходът винаги е само един и се определя от очакването, или “свободния избор” на наблюдателя. Наблюдателят не може да има очакване, което е отвъд неговите собствени разбирания, които са ограничението в случая. Затова се получава така, че неограниченият “свободен избор” на елементарната частица е ограничен от разбиранията на наблюдателя си. И затова ако един и същи експеримент се наблюдава от 10 наблюдателя с 10 различни очаквания едновременно, то съответно всеки от тях ще си получи своето очакване като резултат.
Колкото до цитата от Монро - от чисто езотерична гледна точка мисля, че той пропуска възможността човек да проявява свободен избор като сам избира физическо тяло и условия на материално съществуване още преди раждането си. Тези неща също може да са част от сценария необходими за създаването на определени условия за възникването на определени проблеми.
Не я пропуска, просто я разглежда по-напред в книгата. Монро в случая говори за свободната воля вече след като си избрал човешкото съществуване, както и ние тук в тази тема всъщност.
Моето мнение е, че когато се раждаме, ние наистина вече сме направили избор, но не за решенията, които ще вземем, а за проблемите, които тепърва ще трябва да решаваме. Не мисля, че идваме тук, в това измерение само за да натискаме дистанционното на астралното си свръхсъзнание.
Съгласен съм, но и не пречи да си донесеш наготово няколко предварително нахвърляни варианта за опитване при решаването на място тук в човешкото, а и се сблъскваш с непредвидени неща, които налагат промени в предварителните планове.
-
Аз да ви питам, самоубийството израз на свободна воля ли е? Ако е, ок. Ако не е, защо и кой ме ограничава да сложа край на съществуването си? :D
-
Аз да ви питам, самоубийството израз на свободна воля ли е? Ако е, ок. Ако не е, защо и кой ме ограничава да сложа край на съществуването си? :D
Зависи какви са подбудите да го направиш. Ако гаджето те е зарязало и искаш да си теглиш важето, то тогава не е израз на свободна воля а израз на глупостта ти. Ако искаш да се самоубиеш за да видиш какво ще стане после, ето това е израз на свободна воля :P :P Лошото при втория случай е, че ще запазиш познанието за теб без да можеш да го споделиш. Според мен истината е някъде по средата, а колкото до това, че елементарните частици, са повлияни от наблюдаващия е едно солидно доказателство, че ние сме създатели на собствената си заобикаляща среда и тя изглежда така както ние предполагаме, че трябва да изглежда, т.е. нещо като холографски тип виждане. Как за един опредлено нещо е красиво а за друг грозно. Като изключим колективната реалност, всичко зависи от това как гледаме на света. От това зависи и вземането на решения, ако така разглеждаме свободната воля.
-
М... да никой не е писал скоро но няма значение.
Темата е прекрастна и аз съм се замислял над този въпрос.
До колкото виждам,свободният избор и липсата му езаложена в Матрцата",но и
не само там.Например индиянците от Южна Америка също залагат на тезата,че
няма свободен избор.Според тях програмата за която стана въпрос погоре се
залага при хората още при самото им раждане.
Когато едно дете се роди,то е чисто,слабо и беззащитно.
Тогава за да може да оцелее,родителите започват да инплантират тази програма
за негово добро.Чрез нея детето расте,развива се и общува с околните,но в
един момент тя го обсебва до такава степен,че умът се превръща в окови.
Въпросът е как да надраснем този ум,който всъщност ни е полезен много,но
до определено ниво.
-
Преди не много време намерих за себе си стабилно обяснение на този въпрос.С помощта на приятел,който беше видял очевидното - два мозъка са по-добри от един ;)
Всеки е имал дежа-вю.
Какво е дежа-вю? На този въпрос няма какво да му се обяснява - то е пре-преживяване,повторно изживяване.Съмнявам се,че някой ще се наеме да оспори този факт.
Но как може да има повторно изживяване на нещо,вече изживяно? Ами според мен,когато свободният избор вече е направен :)
Правиш го в началото на всичко - след това изживяваш онова,което си нарисувал на платното на Едновременността.Изживяваш го колкото пъти е нужно,за да му се насладиш в пълнота - и това,което изживяваш,е онова,което вече си избрал според волята си,още преди интеграцията ти в програма Време :)
Съставял си сценария на поредната ти инкарнация Там - където всичко се случва едновременно и всичко е на едно място.Там - където няма Време,където няма Локалност.
-
Да разбрах какво имаш предвид,че сме направили изборът си преди да дойдем
на тази земя.А именно,че щом сме тук нямаме свободен избор.
Но смятам,че точно това е предизвикателството да надхвърлим себе си и тази бариера и да достигнем свобода тук на това ниво.
Смятам,че съзнателно инесъзнателно всяко живо същество на тази земя се стреми именно към това.
-
Сега като се замисля,доста зависи от гледните точки.Когато някой ден се завърнем в Едновременността,може би би ни изглеждало,че животът ни тук на Земята и в 3-Д не само,че не е бил дори един миг,а и че вече се е случил :)
АКО е така,опитай се да си представиш цялата тази инкарнация като едно цялостно изживяване,съвкупност от цялостното й насторение.Като емоция,траеща по-малко от миг.В такъв случай,ние толкова много обичаме свободния избор,че го правим постоянно и дори използваме Време,за да разбием преживяването на Свободата на още по-малки и същевременно по-дълготрайни отрязъци от Едновременността :)
-
В случай, че има някъкви критерии по които да се ориентираме какъв избор да направим , изборът няма да е свободен . Той ще зависи от критериите . :)
-
Да разбрах какво имаш предвид,че сме направили изборът си преди да дойдем
на тази земя.А именно,че щом сме тук нямаме свободен избор.
Но смятам,че точно това е предизвикателството да надхвърлим себе си и тази бариера и да достигнем свобода тук на това ниво.
Смятам,че съзнателно инесъзнателно всяко живо същество на тази земя се стреми именно към това.
Но точно тук е най-голямата спекулация защото само може да се гадае дали сме направили свободно избора да сме тук където свободата е ограничена или не сме го направили свободно този избор. Иска ни се да е бил свободен, но реално няма как да сме сигурни ;)
-
Според мен свободният избор е да приемеш спокойно и елегантно сякаш ти е все едно... неизбежното.
-
Оф... май стигнахме доникаде ::)
Съгласен съм с Аlien,че не може да сме сигурни дали изборът е свободен или не,но основният проблем е как да надрастнем съзнанието си, за да продължим напред и да се развием, защото според мен умът, който всъщност е програмата ни държи в окови.
-
Оф... май стигнахме доникаде ::)
Съгласен съм с Аlien,че не може да сме сигурни дали изборът е свободен или не,но основният проблем е как да надрастнем съзнанието си, за да продължим напред и да се развием, защото според мен умът, който всъщност е програмата ни държи в окови.
Ами спри да използваш програмата(когато е нужно де).Едва ли ще стигнеш донякъде ако се опиташ да я надраснеш подхождайки с нейни категории.Един жокер:Защо трябва да има "основният проблем"?
-
Има възможност за излизане от оковите на ума. Целият будизъм е разказ за това излизане, а днес има и редица по-бързи методи, които се включват често за всеки от нас...
-
Това излизане от оковите на ума как да го разбираме, flyDragon ?
Поне две опасности виждам тук: Първата: "Отваряш си ума", но не знаеш, какво ще влезе вътре./ най- грубо казано/, другата е малко в стил Д. Айк/поне от малкото,което успях да прочета от него/: Казваме си: Всичко е илюзия! и в един момент има опасност да загубим почва под краката си с всички, произтичащи от това последствия.
А иначе по темата..Чела съм, че има нещо като предузнание на Бог, когато се говори за спасение на душите в Библията. "Записът в книгата на живота", който е бил направен вероятно преди нашето раждане,значи, че ние вървим по един предварително предначертан път.
Според теорията за прераждането НИЕ правим този избор, още преди да се родим в земно тяло.
-
Що за въпрос?
Поразсъждавайте. Помислете си за нещо дали можете да го направите или не можете. После си отговорете.
Отговорът ви винаги може да бъде и да и не - от вас зависи.
Няма човек, който да не може да направи това, което иска, т.е. нещо решил ли е, никой не е в състояние да го спре.
Действията на човек зависят от неговата воля. Друг въпрос са последствията от тези действия.
Всеки сам твори живота и кармата си.
:)
Никога не казвай никога! :)
-
това е прекрасно описание на его-волята. Вътрешната воля (волята на висшия аз, ако ще стане по-ясно) е единство с причината и следствието. Няма висша воля без хармония и там изобщо не стои въпросът дали ще има обвързващи последствия, а има само свобода. Но арогантността на менталното тяло стига до там, да смята, че разполага с воля, която се следва от Цялото, макар да получава непрекъснати доказателства, че тази воля води до още повече разделение и страдание.
-
Напълно съм съгласен с White Rider.
Toва,че си в състояние да направиш всичко което решиш е напълно погрещно.
При положение,че умът ни е замъглен и бъдете сигурни,че почти всички които
пишем туксме такива и включително и аз,то каквото и решение да се вземе ще
е погрещно.
-
Нещо е правилно или погрешно само защото ти казваш, че е такова.
То обаче не е правилно или погрешно в същността си.
Всичко е относително!
:) :) :)
Никога не казвай никога! :)
-
това е прекрасно описание на его-волята. Вътрешната воля (волята на висшия аз, ако ще стане по-ясно) е единство с причината и следствието. Няма висша воля без хармония и там изобщо не стои въпросът дали ще има обвързващи последствия, а има само свобода. Но арогантността на менталното тяло стига до там, да смята, че разполага с воля, която се следва от Цялото, макар да получава непрекъснати доказателства, че тази воля води до още повече разделение и страдание.
Ако разбирам това правилно, значи ние (егото) все пак имаме свободна воля, но единственият правилен избор е да следваме вътрешната воля (на висшето аз). В такъв случай думите на Оракула от оригиналния пост в тази тема, цитиран по-долу, имат нужда от малко допълнение - изборът е направен, тук сме да разберем избора и вече на съзнателно ниво отново да направим избора да го последваме.
МАТРИЦАТА - Презареждане
Диалогът между Нео и Оракула на пейката:
- Тогава най-очевидният въпрос е как мога да ти вярвам?
- Бинго. Трудна дилема, несъмнено. Проблемът е, че не знаеш дали ти помагам или не. Значи всичко зависи от теб. Трябва сам да решиш дали да приемеш или отхвърлиш моите думи. Бонбон?
- Знаеш дали ще си взема.
- Не съм голям Оракул, ако не знам.
- Как тогава да избера, ако вече го знаеш?
- Ти не си дошъл тук, за да избираш. Вече си избрал. Дошъл си да разбереш защо си го избрал. Мислех, че вече си се досетил.
-
Най-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а е процес на сътворяване.
Ти не откриваш себе си, а създаваш себе си наново. Търси, следователно не да разбереш Кой Си, търси да определиш Кой Искаш Да Бъдеш.
:)
Никога не казвай никога! :)
-
Красиво на думи, но не много вярно...
-
Е, и малко да е вярно, пак ще съм щастлив!
;)
Никога не казвай никога! :)
-
Ако има свободен избор... ако изобщо можем да говорим за такова нещо. Не би ли трябвало първо наистина да си спомним кои сме всъщност? Как можеш да си Свободен, действайки по заучена дефиниция? И особено ако тази ти дефиниция е - собственото тяло, някаква философия,абсолютната любов, нещо, нещо, нещо. Свободният избор предполага и някаква откъснатост от всички тези неща... освободеност от тях.
Да, трябва да преминеш през това, през всичко това, но преминавайки, си припомняш, че нямаш нужда вече от тези "спомагателни средства и дефиниции". За какво сътворяване говорим? Интересно е, но какво ще сътворяваш, ако си Свободен?
-
папароско, невярното може да бъде какво ли не, но вярното е винаги каквото е :) цитат от далай лама. зная, че е модерно да се споменава, че всичко е относително, но истината е абсолютна и не зависи от наблюдателя, поне не относителен такъв. висшата същност е абсолютен наблюдател, егото е относителен, ако трябва да уеднаквим термините, които използваме :)
и милиард космически дни няма да ти стигнат, за да разбереш какво можеш да създадеш, защото възможностите са безкрайни, но това, което е в центъра си струва да бъде опозното, първо защото е най-близкото нещо до теб, второ, защото е източникът на тези творчески способности. можеш да правиш всякакви избори, но има ли избор изобщо? единствената воля, която в крайна сметка е валидна е тази на източника, на центъра на всичко, което е. вярно, параметрите, или границите, които тя създава са почти безгранични, но все пак ги има.
@стивер,
има избори, според мен, които съществуват на много нива. има и предопределеност, има и свобода. имаш избора да избереш начина, по които ще преживееш нещо предопределено. дори самия факт, че си тук в това ниво на съществуването, е доказателство, че в твоите духовни нива е имало някакво незнание, липса на някаква информация (не ментална, а много по-вътрешна, отнасяща се до тяхното собствено предназначение и реалност), която тук трябва да бъде запълнена или "научена". а по какъв начин - бавен, бърз, с много заобиколки, пряк, радостен или труден - ще го направиш няма значение, ти избираш или последиците от твоите предишни решения - го избират. някои може да се нарече свободен, само ако не носи в себе си багажа (следствията) на предишни избори. не можеш да избереш и да станеш, "аз съм щастлив", ако в теб има тонове мъка или депресия. поне не веднага. как можеш да имаш свободен избор, ако нямаш свобода и лекота. разбира се фокусирането върху олекотяването от миналото или освобождаването от сенчестите области в теб (което трудно се харесва на някои по-заспали вътрешно, дори като наблюдават други хора да го правят) може да отключи трансформационни процеси, но те не са всъщност това, което си поискал. може да се твори само ако има място в теб, където да го направиш, не и преди да си освободил кристализиралите форми на миналото.
-
Здравейте!
Отдавна чета форума, но не съм побликувала.Има доста интересни неща, за което ви поздравявам.Научих много.
Ето и моят скромен принос към темата:
Свободният избор се проявява след като сме преживели събитието, случката само във въображението ни,т. с. като се връщаме в спомените и съпоставяме как сме постъпили тогава и ако ни се даде възможност как ще постъпим сега, когато сме се отдалечили във времето, гледайки без емоцията и с мъдростта от натрупания опит.
-
Най-напред-добре си дошла :)
Интересно, но ти слагаш свободния избор след случката. Винаги съм мислил, че човек най-напред решава какво да направи в мислите си и след това действа. Разсъжденията след това са просто равносметка и извличане на поуки.
-
Hope, според теб свободният избор се проявява след като сме преживели събитието, а според мен така се натрупва мъдрост.
Мъдростта е много благоприятна за нашето развитие на земно ниво,но тя не може да ни доведе сама по себе си до свободният избор.
Реално човек, който е в нашето положение в този времеви-пространствен-кунтиниум и каже,че е свободен означава,че се самозалъгва.
-
Ами аз това и имах напредвид като казах във въображението.Нямаме свободен избор, защото не сме сами ...все пак се съобразяваш с дъжда,вятъра, началника, съпруга, дете...Свободният избор е красива илюзия.
-
Е, нали не става дума за избор между това, дали да ям пица или боб? ???
-
Хм, избора най-малкото не е освободен от ситуацията. Всяка ситуация е наложила определени варианти. Хм, имаше един филм, където на една майка е предоставена възможността да избере кое от двете и деца да убият и кое да остане живо. Ето как избора на някой друг, определя вариантите на твоят избор.
Свободен избор е философско понятие. Смисъла на избора е в това дали да бъдеш добър или лош, например.
Но ако акцента е в това дали всичко е предопределено. Ами открай време схващането ни е предадено така - някой неща са неизменими, за други ни е дадена свободната воля.
Да се надяваме, че не сме само механизми.
-
Вижте на какво попаднах в нета за ,,Матрицата" в която живеем.
http://www.imadrugpat.org/matrix-new.htm
-
Вижте на какво попаднах в нета за ,,Матрицата" в която живеем.
http://www.imadrugpat.org/matrix-new.htm
Добро попадение!
Някой поддържа старателно това състояние на енергийно затворничество на съвременния човек и не позволява излизането му от коловозите на Матрицата.
-
Здравейте на всички. Моите уважения за този форум и за будността ви.
Имам въпрос, касаещ свободната воля по отношение на смъртта на човека. Как, по какво един човек може да разбере защо друг е умрял? Т.е. дали това е решение, взето от духа му преди инкарнацията, дали това е решение на духа му по време на инкарнацията, или е стечение на обстоятелствата в рамките на живота, върху които духа му не е могъл да въздейства?
По какво може да се разбере чие дело е смъртта - на човека или на духа, като не знаем предварителните му планове? И изобщо има ли такива/?
Може ли според вас „животинската ни част”/тук включвам и страховете и мераците на егото/ да подтисне и да надвие волята на духа, а той да не може нищо да направи и от това да произтече смъртта на тялото?
А може ли самия дух да „се обърка” тук от нещо и да изгуби посоката си, да се отклони от плановете си?
Според вас духа винаги ли докрай /до случване/ си гони предварителните задачи или променя плановете си в движение?
Силвия Браун /медиум/ пише, че духът си създава предиинкарнацията множество „пътища за изход”, които са разпределени неравномерно в живота на човека така, че духа да може да избира – да се възползва или не, в зависимост от това, дали е приключил тук или още не. Т.е. програмата му е „гъвкава” – прави каквото може – става каквото става, ако не – другия път пак...
Майкъл Нютон разказва история /в подкрепа на свободната воля на „животното” в нас/, за една душа, която преждевременно се завръща в Астрала, за голяма изненада на партньорите – души, неизпълнила предварителните си планове.
Според мен свободната воля на човека /”животното”/ тук на земята, при правенето на различни избори се връзва технологично с кармата, т.е. не може да се търси отговорност от човека за нещо, ако той не е имал някакъв избор във връзка със същото нещо. Но дали пък тази свобода на правенето на избор не се отнася единствено до духа: 1.когато планира инкарнацията си и 2.когато е тук, управляващ реализацията на тези планове?
Един ченълинг /Абрахам/ казват, че ние нямаме точни и конкретни планове за инкарнацията си – имаме само общи намерения, а тук импровизираме, имайки пълен избор как да живеем и да умрем. Единствено Законът за привличането конструира живота ни изцяло. Мисля си – дали това не се отнася само за първата ни инкарнация, докато не създадем карма? А после - ЗЗП работи вече съвместно с кармата?!...
И си мисля – ако нямаше възможност за свободен избор тук, на земята, то тогава всички без изключение щяха единствено да еволюират духовно, нямаше да има възможност за връщане назад в развитието...Така ли е? А много автори твърдят, че връщането назад /отзоваването на по – ниско ниво в Астрала при смъртта, отколкото при раждането/ е напълно възможно. В "Тибетска книга за мъртвите" именно затова се набляга толкова на "финалната" вибрация на човека при смъртта му - от нея зависи къде отиваш след смъртта.
И още нещо: при идеята за едновременните инкарнации, поради отсъствието на време /за духа/, как се случва еволюцията, без приемствеността? Нещо като периодичен „ъпдейт” ли се получава, влияещ на всички инкарнации на този дух едновременно?/при достигане на напредък /каквото и да значи това/ от някоя от инкарнациите му някъде във времето/? Ако е така, то тогава за какви планове изобщо може да става дума? Как се връзва кармата, за която е необходима последователност и приемственост във времето, с идеята за едновременните от гледна точка на духа инкарнации?
Много дълъг стана поста ми – за което се извинявам, не можах да се събера в по – малко думи.
Чие дело е смъртта все пак?
-
Здравейте на всички. Моите уважения за този форум и за будността ви.
Имам въпрос, касаещ свободната воля по отношение на смъртта на човека. Как, по какво един човек може да разбере защо друг е умрял? Т.е. дали това е решение, взето от духа му преди инкарнацията, дали това е решение на духа му по време на инкарнацията, или е стечение на обстоятелствата в рамките на живота, върху които духа му не е могъл да въздейства?
Нито една от възможностите, които даваш, не може да бъде изключена. Как да разбереш в даден конкретен случай коя е причината? – Не зная, а и не мисля, че ти е необходима такава информация.
Може ли според вас „животинската ни част”/тук включвам и страховете и мераците на егото/ да подтисне и да надвие волята на духа, а той да не може нищо да направи и от това да произтече смъртта на тялото?
Не. В този случай духът няма да предизвика смъртта на тялото по-рано от запланувания срок. Преди всичко човекът и духът не са нещо различно един от друг. Волята е една и съща с тази разлика, че по време на въплъщението в тяло съзнанието е по-податливо на определени илюзии и зависимости. Освен това самата физическа смърт няма да прекрати зависимостите в които човек е изпаднал. Самият човек трябва да осъзнае илюзорността и безполезността им, и докато не го направи, ще се преражда. Затова че прекратяването на конкретно въплъщение не е решение. Духът сам по себе си може да е независим от всичко земно, но той трябва да постигне тази независимост и облечен в материално тяло и всеки път когато се въплъти, старите му склонности и предразположения, които не е успял да разреши в отминал живот, ще го чакат отново.
Един ченълинг /Абрахам/ казват, че ние нямаме точни и конкретни планове за инкарнацията си – имаме само общи намерения, а тук импровизираме, имайки пълен избор как да живеем и да умрем. Единствено Законът за привличането конструира живота ни изцяло. Мисля си – дали това не се отнася само за първата ни инкарнация, докато не създадем карма? А после - ЗЗП работи вече съвместно с кармата?!...
Това мисля, че е най-верния възглед от трите. Именно това, което създаваме чрез действията, желанията и мислите си, енергията, която привеждаме в движение чрез волята си, привлича и съответните последствия. Кармата е обхваната в случая, но наистина по-малко необичаен начин.
И си мисля – ако нямаше възможност за свободен избор тук, на земята, то тогава всички без изключение щяха единствено да еволюират духовно, нямаше да има възможност за връщане назад в развитието...Така ли е?
Без съмнение. Всъщност нямаше да има въобще никакво развитие. Изборът включва както възможността за възход, така и възможността за падение. Не може да имаме избор, ако едната от двете възможности е изключена. Духовното развитие включва и усъвършенстването на способността ни за преценка, избор и реализирането на този избор. Как можем тогава да говорим за развитие, ако ни липсва избор?
-
"...не мисля, че ти е необходима такава информация."
Необходима ми е. Но все още се страхувам от регресиите и търся обходни пътища.
"човекът и духът не са нещо различно един от друг. Волята е една и съща с тази разлика, че по време на въплъщението в тяло съзнанието е по-податливо на определени илюзии и зависимости"
М.Нютон /чрез разказите на подложените на регресия/твърди, че човека и душата са две съвсем различни по съдържание и природа същности. Душата се "сприятелява" и пригажда към човека така, както ние пробваме нова кола...Даже има описан разговор, който се води между двете съзнания. И пациенти дават примери от различните си инкарнации, как един път са имали еди какво си тяло с еди какви си наклонности и неврологични особености и примерно им е било трудно да му надвиват като душа, а друг път в друго тяло - вече по - подходящо са постигали повече и т.н.Даже тук, в този форум, мисля, че Митко някъде казваше нещо за себе си точно в този смисъл - че е "едно джезве кокали, защото не може да надвие на силно и атлетично тяло"...Та това с едната обща воля не ще да е така, а си е малко руска рулетка.
Оттам и въпроса ми : чие дело е смъртта?
"Физическата смърт няма да прекрати зависимостите, в които човек е изпаднал"
А пребиваването в чистилището на Астрала до 40 ден с изтощаване на астралното тяло от земните страсти? Според мен зависимостите и илюзиите са плод на амнезията - на страха и са подпомогнати от егрегорите и заговорниците срещу човеците. Като умре човек - това отпада...след известно време. Остава спомена, че е имало такъв проблем. Предизвикателството да го решиш именно докато си в тяло - както ти казваш остава. Но самата привързаност - едва ли.
-
...
"Физическата смърт няма да прекрати зависимостите, в които човек е изпаднал"
А пребиваването в чистилището на Астрала до 40 ден с изтощаване на астралното тяло от земните страсти? Според мен зависимостите и илюзиите са плод на амнезията - на страха и са подпомогнати от егрегорите и заговорниците срещу човеците. Като умре човек - това отпада...след известно време. Остава спомена, че е имало такъв проблем. Предизвикателството да го решиш именно докато си в тяло - както ти казваш остава. Но самата привързаност - едва ли.
В астралния свят човек ще изтощи последствията от желанията си през земния живот, но причината, която е породила тези последствия ще си остане. Склонността да се създават нови последствия от същия вид не може да се преодолее само съзнателно в земното въплъщение. Там където желанията могат да бъдат удовлетворени, само там могат да бъдат и отхвърлени. В астралния свят след смъртта си човек е поставен в условия, в които изпитва желания, но не може да ги удовлетвори и това продължава докато енергията, която е влагал в тези желания през живота си на земята не се изтощи. Но това не решава проблема със склонността и предразположението към тези желания, и щом се завърне в плътно тяло, където тези желания могат да бъдат удовлетворявани, най-вероятно те пак ще се пробудят. Самата склонност трябва да бъде преодоляна, а не последствията от нея.
-
Привет m2f, Добре дошъл!
Аз имам малко по-особенно виждане по въпроса що е дух; що е душа, що е съзнание. Ще ти отговоря според моите виждания, а не според това което съм чел:
Как, по какво един човек може да разбере защо друг е умрял? Т.е. дали това е решение, взето от духа му преди инкарнацията, дали това е решение на духа му по време на инкарнацията, или е стечение на обстоятелствата в рамките на живота, върху които духа му не е могъл да въздейства?
Духът е Божествената енергия носител на съзнанието! Няма начин човек да разбере причинно-следственият закон. Във всички случаи, обаче, духът не е могъл да се противопостави - енергията му е била недостатъчна!
По какво може да се разбере чие дело е смъртта - на човека или на духа, като не знаем предварителните му планове? И изобщо има ли такива/?
Според вас духа винаги ли докрай /до случване/ си гони предварителните задачи или променя плановете си в движение?
Няма никакви твърдо установен план! Ако имаше такъв, къде щеше да се прояви свободната ни воля! Всичко е канава и какъв гоблен ще ушием зависи от майсторството ни. (пълна импровизация) Отговорност на наставниците ни е да създадат такава реалност, че ние да вземаме подходящите решения що се отнася само до кармичните ни задължения, но и това не е задължително, затова даден кармичен проблем може да се повтаря в няколко инкарнации (личен опит).
Силвия Браун /медиум/ пише, че духът си създава предиинкарнацията множество „пътища за изход”, които са разпределени неравномерно в живота на човека така, че духа да може да избира – да се възползва или не, в зависимост от това, дали е приключил тук или още не. Т.е. програмата му е „гъвкава” – прави каквото може – става каквото става, ако не – другия път пак...
Права е! Свободната воля е нещо свещенно и даже Божествената йерархия не я нарушава!!!!!
Според мен свободната воля на човека /”животното”/ тук на земята, при правенето на различни избори се връзва технологично с кармата, т.е. не може да се търси отговорност от човека за нещо, ако той не е имал някакъв избор във връзка със същото нещо. Но дали пък тази свобода на правенето на избор не се отнася единствено до духа: 1.когато планира инкарнацията си и 2.когато е тук, управляващ реализацията на тези планове?
Духът е енергия - не тя прави избор, а съзнанието! Инак си много прав - не можеш да търсиш отговорност, ако преди това си отнел правото на избор!!!!!!!!
И си мисля – ако нямаше възможност за свободен избор тук, на земята, то тогава всички без изключение щяха единствено да еволюират духовно, нямаше да има възможност за връщане назад в развитието...Така ли е?
Не не е така! Няма връщане назад в еволюционното развитие - невъзможно е! Можем само да сбъркаме посоката да се върнем и пак да опитаме, но придобита опитност никога не се губи!
А много автори твърдят, че връщането назад /отзоваването на по – ниско ниво в Астрала при смъртта, отколкото при раждането/ е напълно възможно. В "Тибетска книга за мъртвите" именно затова се набляга толкова на "финалната" вибрация на човека при смъртта му - от нея зависи къде отиваш след смъртта.
Хахаха! Цал живот мръсник, накрая малко....... святост и готово.
И още нещо: при идеята за едновременните инкарнации, поради отсъствието на време /за духа/, как се случва еволюцията, без приемствеността? Нещо като периодичен „ъпдейт” ли се получава, влияещ на всички инкарнации на този дух едновременно?/при достигане на напредък /каквото и да значи това/ от някоя от инкарнациите му някъде във времето/? Ако е така, то тогава за какви планове изобщо може да става дума? Как се връзва кармата, за която е необходима последователност и приемственост във времето, с идеята за едновременните от гледна точка на духа инкарнации?
Едновременна инкарнация пълна глупост!! (мое мнение)
Чие дело е смъртта все пак?
На Духът! Смъртта ми е лична позната, от която ме побиват тръпки. Това което твърдя е личен опит.
-
...
"Физическата смърт няма да прекрати зависимостите, в които човек е изпаднал"
А пребиваването в чистилището на Астрала до 40 ден с изтощаване на астралното тяло от земните страсти? Според мен зависимостите и илюзиите са плод на амнезията - на страха и са подпомогнати от егрегорите и заговорниците срещу човеците. Като умре човек - това отпада...след известно време. Остава спомена, че е имало такъв проблем. Предизвикателството да го решиш именно докато си в тяло - както ти казваш остава. Но самата привързаност - едва ли.
В астралния свят човек ще изтощи последствията от желанията си през земния живот, но причината, която е породила тези последствия ще си остане. Склонността да се създават нови последствия от същия вид не може да се преодолее само съзнателно в земното въплъщение. Там където желанията могат да бъдат удовлетворени, само там могат да бъдат и отхвърлени. В астралния свят след смъртта си човек е поставен в условия, в които изпитва желания, но не може да ги удовлетвори и това продължава докато енергията, която е влагал в тези желания през живота си на земята не се изтощи. Но това не решава проблема със склонността и предразположението към тези желания, и щом се завърне в плътно тяло, където тези желания могат да бъдат удовлетворявани, най-вероятно те пак ще се пробудят. Самата склонност трябва да бъде преодоляна, а не последствията от нея.
Ирис е прав!! Самата склонност е проблема, а тя се явява като необяснимо желание в новата инкарнация. Може да е музика, а може да е и пожари може би - заслушайте се дълбоко в себе си!
-
Благодаря за посрещането, Митко, надявах се да се включиш...и ето! Само една поправка - аз съм в тоя си живот жена - не знам още как да си оправя профила, но ще опитам.
Като гледам коя година е почнат форума...се чувствам като закъсняла със стотина години в развитието си. Проспах половин живот!!!
От написаното от теб и от Ирис излиза, че са неведоми пътищата...и няма как да разбера защо се случи това, което се случи. Освен чрез регресия.
"Духът е Божествената енергия носител на съзнанието!...
Духът е енергия - не тя прави избор, а съзнанието!"
Това е ново за мен. Някой ще ми го обясни ли?
-
В астралния свят човек ще изтощи последствията от желанията си през земния живот, но причината, която е породила тези последствия ще си остане. Склонността да се създават нови последствия от същия вид не може да се преодолее само съзнателно в земното въплъщение. Там където желанията могат да бъдат удовлетворени, само там могат да бъдат и отхвърлени. В астралния свят след смъртта си човек е поставен в условия, в които изпитва желания, но не може да ги удовлетвори и това продължава докато енергията, която е влагал в тези желания през живота си на земята не се изтощи. Но това не решава проблема със склонността и предразположението към тези желания, и щом се завърне в плътно тяло, където тези желания могат да бъдат удовлетворявани, най-вероятно те пак ще се пробудят. Самата склонност трябва да бъде преодоляна, а не последствията от нея.
Това го разбирам - всъщност именно затова се инкарнираме. Много хубаво си го обяснил.
Аз имах такъв опит - периодично вземах едно и също лошо решение в този ми живот и не можех да го променя. Докато накрая така се "насити" изживяването ми с резултатите от това лошо решение, че успях при поредния избор да взема този път друго решение. Но за да стане това възможно трябва "горчивата чаша да се изпие до дъното". Орис /Сергей Цвельов/ го казва по горе долу следния начин:
"Та ето, аз ви казвам – ние ставаме такива добрички не защото сме такива, а защото някога сме получили опит, но не ние, а тази база, с която сме започнали своя живот, своето въплъщение тук. Душата е получила база за своето въплъщение тук и тази база съдържа опита на много и много други личности, които са въплъщавани от този дух. Та в една от тези личности ние вече сме имали опита на убиец, затова сега не можем да убием никого – просто даже физически не можем. Даже да порнем снож някого е противно на някого, или да допуснем още някаква мерзост, за която се счита, че е зло. Не можем, защото вече сме били такива."
-
Ще си позволя да цитиам автора на сайта "От Извора".
"Бъдещето не може да бъде променено, тъй като де факто е едно минало от гледната точка на по-далечното бъдеще."
Сиреч хем има, хем няма Свободен избор.
:hi:
Междудругото това може да влезе в употреба и в редица други теми.
Особенно за темата във форума "да живееш в сега-то", което пак май май си е низходящо течение, защото игнорираш миналото и бъдещето, а те са част от Времето.
Което е отново преплетено в паяжината на Свободния избор. ;D
-
оф, да бе!
Да живееш в настоящето не означава да игнорираш миналото и бъдещето. Това е криворазбраната мас-интерпретация на съвременната чалга култура.
Да експлоатираш момента и да цедиш ресурсите си до дупка. (енергийни, материални и всякакви други)
Да присъстваш в настоящето, означава чисто и просто да си буден, адекватен, а не заспал. И като правиш нещо, да го правиш умело, с внимание, без страх и тн. И ума ти да е наточен в това време. А не да блуждае и да се вълнува от страхове и всякакви други емоции.
Т.е. когато е подходящ момент, ще мислиш и за миналото и за бъдещето, но не прекалено, а само колкото трябва.
А когато е момент да бъдеш в настоящето, например ако се биеш с някой, или танцуваш или играеш баскетбол, или медитираш, тогава ума ти не трябва да трепти и да се люшка, а да е твърд и на място в сега-то.
-
Ми такъв съм си, овца от стадото с чалга-култура. Не може всички да сме като теб ;) Ще си спестя остроумните контра забележчици които ми хрумват и на мен с килограмите, паразитни его-мисли.
Да присъстваш в настоящето, означава чисто и просто да си буден, адекватен, а не заспал.
Да, а за да стане това, трябва да се обърне еднакво внимание и на Минало, и на Бъдеще.
Иначе просто нестава. А като се фокусираш само върху "сега", което самостоятелно не същестува, изгубваш Пътя.
-
Иначе просто нестава. А като се фокусираш само върху "сега", което самостоятелно не същестува, изгубваш Пътя.
....А то в крайна сметка се оказва ,че път няма.Всичко е въпрос на отношение.Да смениш нагласата си,да спреш да се приемаш като творение и да започнеш да твориш.На това му казвам аз свободен избор.Тук пък уловката е ,че трябва да се поема и отговорност след направения избор.А това не е лека задача.
-
Ще си позволя да цитиам автора на сайта "От Извора".
"Бъдещето не може да бъде променено, тъй като де факто е едно минало от гледната точка на по-далечното бъдеще."
Сиреч хем има, хем няма Свободен избор.
Има свободен избор, защото живота ни е една импровизация!
Можеш ли да си потопиш пръста два пъти в една и съща река ??
-
Общо взето няма противоречие. Но искам да попитам автора дали е ходил до тая точка в бъдещето и дали е гледал от нея, колко и какво е видял от там?... :drinks:
От кого и на кое е това дете с две думи. ;D
-
....А то в крайна сметка се оказва ,че път няма.Всичко е въпрос на отношение.Да смениш нагласата си,да спреш да се приемаш като творение и да започнеш да твориш.На това му казвам аз свободен избор.Тук пък уловката е ,че трябва да се поема и отговорност след направения избор.А това не е лека задача.
Melody, според мен именно отношението е Пътят. А всичко останало, написано от теб е абслолютно вярно! Особенно отговорността, от която мен лично малко ме е страх :)
Има свободен избор, защото живота ни е една импровизация!
Можеш ли да си потопиш пръста два пъти в една и съща река ??
Mitko това не противоречи на:
Съдба има, а ние имаме Свободния избор, как да я преживеем. Дори се допълват взаимно.
fishbone не се ли сещаш за примери с Тези, които са видяли бъдещето и каквото са казали е станало? Ако не, то потърси и ще останеш изумен. ;)
-
Като говорим за свободната воля, всъщност за чия свободна воля говорим? На духа? На душата? На животното в нас? Волята всъщност на кого принадлежи? Или си сменя притежателя според случая и отива при която от гореизброените ни части надделее?
-
На духа. Другото са само обвивки около духа. Животното в нас не е нищо повече от зависимостите, предразположенията и навиците, които сме си изградили. Те ни заслепяват, объркват и предопределят избора ни само докато ги смятаме за част от нас. Разбира се дори и да сме ги различили като нещо външно и ненужно, духът трябва да притежава достатъчно силна воля за да остане независим от тях. За щастие силата на волята и способността за различаване се тренират.
-
Духът всезнаещ ли се ражда или като бял лист? Тук на земята той се себеопознава в материята, т.е.при тежки условия, изпитва чрез душата какво е чувството, отговарящо на даденото познание, което има, и за да може да се докара до тази опитност използва амнезията. Но се предполага, че иначе /когато вече не е в материята/е 100% себеосъзнат. Какво става, когато духът понатрупа опит: във всеки следващ живот се събужда все по - рано и все по - лесно? Или изобщо няма вече амнезия?/има такива хора/.
-
Същността на себепознанието автоматично отписва възможността за "белия лист".Какво да му изследваш и познаваш,ако е празен откъм съдържание?!?
-
На духа. Другото са само обвивки около духа. Животното в нас не е нищо повече от зависимостите, предразположенията и навиците, които сме си изградили. Те ни заслепяват, объркват и предопределят избора ни само докато ги смятаме за част от нас. Разбира се дори и да сме ги различили като нещо външно и ненужно, духът трябва да притежава достатъчно силна воля за да остане независим от тях. За щастие силата на волята и способността за различаване се тренират.
Много съдържателен пост, но не съм съгласен! Говорим за свободната воля на душата. Материалното ни тяло няма воля, то има желания (някои ги отъждествяват с Егото). Душата ни се състои от:
1 - Съзнание
а - Активно съзнание! Съзнанието отговарящо за адаптацията ни към реалноста, за превръщането на знанията ни в опитност, тоест това е съзнанието ни за тази инкарнация!
б - Пасивното ни съзнание (подсъзнанието) е същинското съзнание - съзнанието на нашата индивидуалност в центъра на което се намира монадата! Монадата е неделима, това трябва да имат предвид привържениците на теорията за множественото едновременно инкарниране!
2 - Интелект, това е моста свързващ двете съзнания и колко по-широк е този мост толкова по-голям е масива информация който се обменя между днете съзнания! При малките деца потока информация тече от подсъзнанието към активното съзнание (затова те си спомнят миналите инкарнации) този поток обръща своята посока към 6-7годишна възраст и след тази възраст информацията постъпваща от вън задръства изцяло моста и ние губим възможноста да контактуваме с миналото си. Можем да възтановим частично това чрез медитация (немислене тишина в ума) При 100% отворен интелект двете съзнания се обединяват в едно, какво следва от това не знам, сега ние използваме 7-8% от капацитета на интелекта си.
3 - Индивидуалност! Всяка една информация, достатъчна като концентрация и количество се закрепва на определено масто в информационното поле. Тази точка създава относителна индивидуалност на инфо- масива, този точка е монадата! Всяка монада привлича към себе си информацията която няма нужното количество и концентрация към себе си, така тя достига нужното количество и концентрация за ва започни завихрянето и в последствие отделянето от цялото.
4 - Духът това е енергията на полето! Божията искрица в нас! Коквото и да решим да правим трябва ни дух!
Да, свободата да се вземат решения е право на душата, но дали те ще се превърнат в реалност (опитност) зависи дали тази душа има дух (енергия) да ги осъществи!!!!
-
Духът всезнаещ ли се ражда или като бял лист? Тук на земята той се себеопознава в материята, т.е.при тежки условия, изпитва чрез душата какво е чувството, отговарящо на даденото познание, което има, и за да може да се докара до тази опитност използва амнезията. Но се предполага, че иначе /когато вече не е в материята/е 100% себеосъзнат. Какво става, когато духът понатрупа опит: във всеки следващ живот се събужда все по - рано и все по - лесно? Или изобщо няма вече амнезия?/има такива хора/.
Всъщност ако се придържаме към това разделение на дух, душа и тяло, може би няма да стигнем до никъде. В човека съществува една вечна, неизменна, безкрайна, всесъдържаща и несътворена основа. Много наричат тази основа дух, а и аз самия съм използвал думата „дух“ в този смисъл. Но не и в предходния си пост. Това е божествения потенциал в човека. Човекът обаче на притежава необходимите качества да осъзнае и проявява този потенциал в живота си. Значи тази основа е безсъзнателна и не може да бъде осъзната, докато не се прояви във форма, т.е. докато отделни аспекти от нея не бъдат приложени в живота ни. Това, което се развива е човешката индивидуалност. Тя трупа опитности, тя взема решения (т.е. волята е неин атрибут). Тя е фокусът посредством който божественото в основата й се проявява и реализира. Някои автори наричат индивидуалността душа, други – дух, трети – висш аз, четвърти – духовна душа, пети – висша триада (атма-будхи-манас), шести – руах (също донякъде и нешама), седми – дживатман... Термините са доста пообъркани и едни и същи термини често се използват с различни значения. Например джива, което се превежда често като душа всъщност представлява потъналото в илюзии и отъждествяващото се с тялото и егоистичните си мисли и емоции нисше аз. Нефеш също се превежда като душа, но това е жизнения принцип, праната, оживотворяваща живите същества. Затова че, когато се използват термините, е добре да се знае, какво точно се разбира под тях.
Да се върнем на индивидуалността. Тя е която реално се развива и която избира. Ти си индивидуалността си. Можеш да си мислиш, че си еди кой си, роден еди кога си, работещ еди какво си, но това е просто заблуда, една роля в която дотолкова си затънал, че не виждаш действителността. Съзнанието ти просто е покрито със множество наслоения, пречещи ти да видиш реалността. Но избора си го имаш. Под наслоенията ти си си пак същата индивидуалност, която си бил и преди да се въплътиш. Това, че си се въплътил не пречи на избора ти, но неразличаването на истинското от илюзорното може да те подтикне към погрешни решения. Илюзия е всичко, което те привързва към материалния свят. Не че последният не е важен, но привързаността ни към него е погрешна. В него трупаме опитност, изграждаме индивидуалността си развивайки (или по-точно разкривайки) духовните си качества – умствени, волеви и свързани с духовните чувства.
Та на въпроса „кой избира?“ отговорът е: ти. Ти си си ти, независимо дали си въплътен или не, независимо дали се заблуждаваш или не. Искаш да отидеш на излет сред природата – изборът си е твой. Искаш да се напиеш – изборът пак е твой. Да, желанието ти в последния случай ще е предизвикано от заблуда, на която може би нямаш волеви сили да противоустоиш, но изборът си е твой. Личността, низшето аз, е просто един пласт от наслоения, предразсъдъци, навици, автоматични модели на мислене и реакция, които сме изградили около себе си. В тях няма воля. Волята е единствено в индивидуалността. Тя може да се пусне по течението на зависимостите или да прояви волята си в друга посока. Тези модели са силни, защото са повтаряни многократно, защото са допускани многократно. Различаващата способност не е била достатъчно развита за да различи илюзорността и незначителността им. Те са изглеждали истински и съществени, а удовлетворяването им ги е усилвало, превръщайки ги в зависимост. Превърналите се в зависимости автоматични реакции и предразположения всъщност затъмняват волята. Когато алкохоликът удовлетворява желанието си за алкохол, това не е израз на волята, въпреки че той се самозаблуждава, че е така. Това е течението на реката по която се е пуснал, защото няма сили да плува в обратна посока. Проява на избор би бил всеки опит за промяна, дори и на пръв поглед неуспешен, защото той ще заздрави волята.
Значи, избираме ние. Но за да избираме, трябва да знаем. Изборът ни е свободен дотолкова, доколкото знаем какво избираме и какви ще са последствията от него. Ако не знаем поне в една разумна степен до какво ще доведе изборът ни, той не е свободен, а ние като извършители е добре да помислим дали не проявяваме безотговорност. Сама по себе си волята е колкото необходима, толкова и недостатъчна. Воля може да бъде проявена във всеки един момент, но е трудно да различиш действителните си стремежи от желанията диктувани от астрала, които я симулират и създават чувството, че са наши. Все пак не е трудно при достатъчно искреност към себе си, да се различат желанията от чието удовлетворяване сме зависими и които в действителност диктуват избора ни, и това, което наистина избираме свободно.
Ние избираме. Дали се отъждествяваме с индивидуалността или с низшия аз е без значение. Волята е една и съща. Вярно, че индивидуалността не се инкарнира изцяло, с всичките си качества и знания в отделната личност, както и не я застига цялата натрупана карма, но волята си е една и съща. Просто човек със съзнание потопено в материята не осъзнава в действителност кой е, но волята е независима от тези неща. По подобен начин и човекът в амнезия проявява все същата воля и преди и по време на амнезията. Незнанието му не променя този факт.
-
От това, че [i]"индивидуалността не се инкарнира изцяло"[/i]следва, че индивидуалността прилага предварителен контрол върху човека - т.е. настройва му "параметрите". Това е някакъв вид определеност, самоограничение.
Ирис, казваш: "стремежи и желания, диктувани от Астрала"...т.е. "от дома?" или имаш предвид ниски влияния от егрегори и нееволюирали духове?
"...човек със съзнание потопено в материята не осъзнава в действителност кой е, но волята е независима от тези неща. По подобен начин и човекът в амнезия проявява все същата воля и преди и по време на амнезията. Незнанието му не променя този факт." ето с това ми е трудно да се съглася, по една проста причина: как, воден от какви мотиви човек взима едни или други решения?/т.е. упражнява волята си/ Ами, воден от отговора, който е в състояние да си даде на въпроса "Кой съм аз?"/след щателна редукция, в крайна сметка всички дилеми се свеждат до този прост въпрос!/
-
От това, че [i]"индивидуалността не се инкарнира изцяло"[/i]следва, че индивидуалността прилага предварителен контрол върху човека - т.е. настройва му "параметрите". Това е някакъв вид определеност, самоограничение.
Ами да, някакво ограничение е, но физическото тяло тъй или иначе не е в състояние да понесе едно пълно инкарниране. Сега доколко висшия аз (индивидуалността) сама си определя точна какви качества подлежат на развитие и каква карма е най-целесъобразно да се отработи е спорен въпрос, а и зависи от нивото му на развитие. В повечето случаи индивидуалността не е достатъчно осъзната за да направи този избор сама.
Ирис, казваш: "стремежи и желания, диктувани от Астрала"...т.е. "от дома?" или имаш предвид ниски влияния от егрегори и нееволюирали духове?
Второто. Астрален свят = свят на личностните емоции и желания. Егрегорите и нееволюиралите духове само провокирати и подсилват тези зависимости и предразположения в човека, но не ги пораждат.
"...човек със съзнание потопено в материята не осъзнава в действителност кой е, но волята е независима от тези неща. По подобен начин и човекът в амнезия проявява все същата воля и преди и по време на амнезията. Незнанието му не променя този факт." ето с това ми е трудно да се съглася, по една проста причина: как, воден от какви мотиви човек взима едни или други решения?/т.е. упражнява волята си/ Ами, воден от отговора, който е в състояние да си даде на въпроса "Кой съм аз?"/след щателна редукция, в крайна сметка всички дилеми се свеждат до този прост въпрос!/
Тук нещата са по-сложни. Аз самия не съм си ги изяснил докрай за да мога да бъда категоричен. Волята обикновено са разбира като способността да избираш. Но мисля, че е по точно тя да се ограничи със способността, със силата да се придържаш към и дори да реализираш избора си. Някой иска да откаже цигарите – това е избор, но за воля може да се говори когато бъдат положени реални усилия за осъществяването му. Волята е сила. Изборът може да се влияе от много неща – като предчувствие, разсъждения, емоции, чувства, светоглед, дори и примерно бодрост или преумора на тялото. Значи в примера, който дадох и който цитираш, волята си мисля, че си е същата. Но това не означава, че изборът ще е същия, защото много от другите фактори, които могат да окажат влияние върху избора са променени.
-
Волята е продукт на Духът. Колкото по-силен е духът (енергията), толкова е по-силна волята. Следователно волята е онази сила на Духа, която помага душата да осъществи избора си!
-
Добре де, в крайна сметка духът ли еволюира или душата? Ако волята е продукт на духът, то значи еволюира именно той, а не душата...
Тогава какво става с душата след смъртта? Умира и тя ли, или продължава да води самостоятелен живот в Астрала? Един дух много души ли има или една, чрез която всеки път все по - осъзнато се проявява?
Тъкмо мислех, че ми е станало ясно и пак всичко ми се завъртя пред погледа. :-X
-
Развива се индивидуалността. Някои я отъждествяват с духа, други с душата, затова не мога да ти отговоря, кое от двете се развива. Зависи какво разбираш под дух и какво под душа. Индивидуалността е висшия аз, духовната триада (атма-будхи-манас). Темата си е наистина сложна. Доста по-сложна отколкото се предполага. Обикновеното аналитично мислене изкривява нещата, защото и трите (атма, будхи и манас) са над неговото равнище и то не може да ги отрази изцяло. Волята е атма. Тук имам предвид духовната, тласкаща човек към развитие воля, а не личностните желания. Желанията обикновено са свързани не с духовното развитие, а с удовлетворяване на зависимости. Манас (висшия, синтетичен ум, способността за разбиране и различаване) е между двете – желанията и егоистичните чувства(астрала), от една страна, и духовната воля (атма) + надличностните чувства и духовните качества, от друга. Изборът в коя посока ще се обърне Манас – нагоре към духовното или надолу към материалното се осъществява от съзнанието. Отговорът на въпроса „какво е съзнанието?“ е още по-труден. Ще цитирам по памет обясненията от два духовни източника по този въпрос:
- съзнанието е границата, точката на пресичане, между Духа и Материята;
- съзнанието може да се уподоби на канал на чешма, а през него протича самия Живот.
Сами по себе си нито Духът (водата на Живота от по-горе), нито материята (каналът от чешмата по който протича водата) са съзнателни, но съзнанието се образува единствено в резултат от тяхното взаимодействие. Самосъзнание и избор имаме единствено когато Духът възприеме своето ограничено проявление в определена форма – тяло, но не е задължително това да е грубо-физическото тяло (може да е етерното, умственото или будхичното). Широтата на съзнанието зависи от качеството на проводника (тялото) през който Духът се проявява. От това зависи до каква степен последния може да бъде изявен. За да не стават недоразумения (те тъй или иначе ще станат де, но за да не са твърде големи) ще кажа, че под Дух в случая разбирам безкрайната, вечна, неизменна, съвършена и надиндивидуална основа на всичко съществуващо. Индивидуалността е всяко конкретно проявление на тази основа.
Изборът се появява, когато се развива самосъзнанието. При дочовешките царства няма избор, защото няма самоосъзнаване – няма достатъчно развит Манас, в който да се отразят личните желания и да бъдат илюзорно осъзнати като свои, докато всъщност са просто подтик от страна на нисшата природа. Животните в общия случай нямат какво да противопоставят на този подтик и го следват неизменно. Те не изпитват и желания, защото желанието е същия този подтик, само че осъзнат от ума. Те нямат представа за бъдещето и от тази гледна точка нямат и избор. Инстинктите в тях винаги надделяват, защото няма мисъл и воля, която да им се противопостави. Съществува само рефлекторният, автоматичен импулс за действие.
Значи самосъзнанието и изборът се появяват с Манас. Тогава се явява за пръв път и възможността за водене на духовен живот, защото Манас е връзката между Монадата и нисшите форми на проявление. Той е мостът без който висшето не може да се прояви в нисшето.
Засега ще спра дотук.
-
[quote author=m2f
Добре де, в крайна сметка духът ли еволюира или душата? Ако волята е продукт на духът, то значи еволюира именно той, а не душата...
[/quote]
Еволюира душата, по-точно съставната й част съзнанието и то еволюира до овладяване на процеса мисъл-форма и овладяването на причинно-следственият закон, след това започва развитие. Духът като вид психична енергия не може да еволюира, само се видоизменя! Индивидуалноста (монадата) нараства с което дава възможност на съзнанието да натрупва и концентрира все повече осмислена информация превръщайки я в опитност!
Да не забравяме, че съзнанието, духът и индивидуалноста са съставни части на душата.
Под еволюция разбирам превръщането на количествените натрупвания в качествени изменения!
[quote author=m2f
Тогава какво става с душата след смъртта? Умира и тя ли, или продължава да води самостоятелен живот в Астрала? Един дух много души ли има или една, чрез която всеки път все по - осъзнато се проявява?
[/quote]
След смъртта на тялото, душата е тази която води самостоятелно съществуване. Оттатък не се живее а се съществува!
Една душа има собствена енергия (дух)
Морето е едно цяло създаващо условие в това цяло да съществуват безброй индивидуалности - китове, планктон, цаца и може би съзнание!
-
Iris,а какво ще кажеш за това,че според будистите всичко е анатта?
Както вече споменах в основата на индивидуалността или висшия, същински аз на човека е безкрайната, неизменна, съвършена божествена природа. Тя е над индивидуалността, извън всякаква обективност. В този смисъл будистите са прави, че азът няма независимо и самостоятелно съществуване. В индуизма подхождат от друга гледна точка към проблема, отъждествявайки аза (атман) с Брахман (Бог, но разбиран твърде различно отколкото при християните и мюсюлманите примерно). Всъщност става въпрос за едно и също нещо. Формите в света може да са много и разнообразни, но основата е една и съща. Човек може да се отъждестви и с едното и с другото, потъвайки в зависимост от тези форми или откъсвайки се от тяхното влияние.
-
Разбира се, че съществува. Но е факт, че малко хора го осъзнават.
Съдбата на човека се дели на 2 - 20% карма и 80% личен избор.
-
Не го приемайте като заяждане или нещо друго като дразнещо отношение. Но по-горе сте употребила Тавтология, с която всъщност, не е ясно как точно по-малкият процент от едно цяло е самото цяло...ако ме разбирате.
Не съм съгласна и с употребата на "личен избор", вместо "Свободен". Както се отбеляза по-горе, при свободният избор водеща е Волята, а при личния, може да се намесят доста странични фактори, които да определят изборът ти и ти да си в правото си да се съобразиш с тях.
Примерче: Много обичам един човек. Трябва да реша със свободният си избор, дали искам да съм с него. Ако искам, Волята ми ще е не просто сила, а реална магия, която да ми помогне, дори и след направеният избор да бъда с него, и аз да понеса всичко каквото е нужно- това е Свободен избор.
Обичам същия човек. Но майка ми, баща ми и класната от 9 клас не го харесват и ми обясняват как той не е за мен. Само брат ми ме разбира, но ми казва, че аз ще живея с него и да си решавам. Понеже е хубаво да водим здравословен живот и да избягваме стреса. А мрънкането и дудненето на близки е една значителна част от стреса, решавам с личния си избор да го зарежа. Какво толкова, ще намеря някой друг, който поне на майка да хареса - това е пример за Личен избор.
:)
за протокола: Скъпи съфорумци и събеседници, това делене на души, духове, карма, инкарнация ... богове, титани, дракони, нинджи ... е само в ушърб на иначе простички неща. Те са прости, за да ги разбираме и да ги използваме по-лесно. А не да ги усложняваме и оплитаме, за да направим някой роман или филм по тях. Въображението е за друго, а не да обяснява нещата от живота 1:1 :hi:
;)
-
Току - що ми хрумна една нова гледна точка към свободният избор - същият през очите на Закона за привличането. Според ЗЗП, това, което ни се случва винаги съвпада с вибрацията, която сме излъчвали. Ранното разпознаване на собствената ни вибрация ни дава яснота какво ще привлечем след някое време, ако продължим да вибрираме по същия начин. Способността ни волево и целенасочено да променим собствената си вибрация, когато не искаме да ни достигнат определени резултати, е способността ни да правим избор между едно и друго проявление в живота ни. Същото важи и за привличане на бъдещи проявления, /като проект/ - ако желаем нещо да ни се случи - трябва да се задържим известно време на неговата честота.
Обаче, когато става дума за избор, който трябва да се направи бързо, веднага, при свършен факт, ЗЗП и гореописаните прийоми нямат време да се приложат.
С толкова много думи всъщност исках да кажа, че свободата на избора ни е в способността ни да управляваме собствената си вибрация. Нещо такова.
И като следствие на горното, би трябвало за човека да няма невъзможни работи.
И стои въпросът - кой управлява човешките вибрации?
-
m2f,моите уважения :hi:
вие отговаряте на въпроса и после го задавате отново.
-
Да съществува свободния избор. Всеки е тук доброволно в настоящата си инкарнация както и в другите си.
Нещо ви се случва вие можете да го приемете, да го отхвърлите или промените.
Всичко каквото ви се случва е просто избрано преживяване и имате пълната свобода да направите избор какво да правите с него.
Добре де, в крайна сметка духът ли еволюира или душата? Ако волята е продукт на духът, то значи еволюира именно той, а не душата...
Тогава какво става с душата след смъртта? Умира и тя ли, или продължава да води самостоятелен живот в Астрала? Един дух много души ли има или една, чрез която всеки път все по - осъзнато се проявява?
Тъкмо мислех, че ми е станало ясно и пак всичко ми се завъртя пред погледа. :-X
Висшия Аз еволюира посредством душите в, които е избрал да бъде. Душата е свързана със сребърната нишка с него. Така се учи и преживява нещата. Духа има много души. Все едно играеш компютърна игра с много герои наведнъж и ги управляваш(все едно ти си Висш ти Аз)
Душите се превръщат в мафлоци.
-
...
И като следствие на горното, би трябвало за човека да няма невъзможни работи.
И стои въпросът - кой управлява човешките вибрации?
Ти, с отношението си към нещата. Става въпрос за поляризация на съзнанието. Една и съща дейност за един човек може да е приятно, за друг неприятно. Всичко се свежда до отношението на човека. А то може да бъде управлявано на 100 %. Например навън температурата е ниска. В такива случаи човек обикновено започва да си мисли, че му е студено, че ще изстине, че от студа му е неприятно и др. под. В действителност това може да бъде избегнато. Не, че човек няма да чувства студа, но тези оценки като приятно, неприятно могат да се избегнат. Същото е и с всичките ни предразположения и желания. Въпросът е в независимостта на съзнанието, т.е. на последното да приеме с еднакво спокойствие както случването на дадено събитие, така и неслучването му. Това означава емоционалното (астралното тяло) да е под пълен контрол.
Когато човек желае нещо да се случи, за да го привлече в живота си, е необходимо да не е обвързан емоционално със случването или неслучването на въпросното нещо. Да, полагат се усилия за да се случи нещо, но възможността то да не се случи не бива да предизвиква никакъв страх, притеснение, униние или разочарование. Последните биха блокирали всички (или поне повечето) положителни енергии. Това е един вид смирение. Не, че не полагаш усилия за достигане на желаните резултати, но приемаш със спокойствие и без страх възможността те да не се реализират.
Що се отнася до кармата, нека не забравяме, че човек привлича в живота си не само това, което желае и обича, но и това което (активно) не желае и от което се страхува. Често страхът и голямото притеснение, че не успяваме да постигнем нещо води до привличане на точно противоположните резултати.
-
Не го приемайте като заяждане или нещо друго като дразнещо отношение. Но по-горе сте употребилИ Тавтология, с която всъщност, не е ясно как точно по-малкият процент от едно цяло е самото цяло...ако ме разбирате.
Не съм съгласна и с употребата на "личен избор", вместо "Свободен". Както се отбеляза по-горе, при свободния избор водеща е Волята, а при личния, може да се намесят доста странични фактори, които да определят избора ти и ти да си в правото си да се съобразиш с тях.
1) Не го примем като заяждане, защото всеки има своята истина, всеки вижда нещата по различен начин и никой не е в състояние да измести очната му ябълка;
2) Определенията, които давате за "личен" и "свободен избор" много ясно са отбелязани в Тълковния речник и повторени отново звучат като клишета.
"На душата е присъщ логос, който сам се разраства." Стобей
-
Бих префразирал: Настоящата инкарнация може да се приеме, че е: една (по-малката) част са кармични задължения, а другата по-голямата част е възможност за изява на свободната ни воля!
Не бива обаче да смятаме, че процентите се определят така общо!
-
Не го приемайте като заяждане или нещо друго като дразнещо отношение. Но по-горе сте употребилИ Тавтология, с която всъщност, не е ясно как точно по-малкият процент от едно цяло е самото цяло...ако ме разбирате.
Не съм съгласна и с употребата на "личен избор", вместо "Свободен". Както се отбеляза по-горе, при свободния избор водеща е Волята, а при личния, може да се намесят доста странични фактори, които да определят избора ти и ти да си в правото си да се съобразиш с тях.
1) Не го примем като заяждане, защото всеки има своята истина, всеки вижда нещата по различен начин и никой не е в състояние да измести очната му ябълка;
2) Определенията, които давате за "личен" и "свободен избор" много ясно са отбелязани в Тълковния речник и повторени отново звучат като клишета.
"На душата е присъщ логос, който сам се разраства." Стобей
Какво общо има Логосът със свободният избор?
По времето на Стобей дали е имало тълковни речници? И кой тълковен речник Ви е най-удобен да си четете, когато Ви се разраства Логосът? :-X
Волята Ви ... така уважавате ли я, или само Душ (иц)ата?
-
Законът за привличането /с всичките техники по волевото му използване!/е само механизмът, но не и гаранцията за наличието на свобода на избора. Кармата също се осъществява чрез ЗЗП, /както и свободата на избора ни/, само, че настройката на вибрациите, с които се случва предопределеното е направена от духа, душата /или каквото там е нашата индивидуалност/ преди инкарнацията ни. Направено е посредством настройване на чакрите. Аз /моята индивидуалност/ не мога да стана никой друг в същността си, както и обратното, ако ще да се скъсам да управлявам изборите си и реакциите си – вибрацията на същността ми не идва само от действието. Така, че стигам до извода, че кармата /предопределеността/ се свежда технически до наличие на зони в човека, до които той няма достъп за да ги промени волево. /Нещо като права на администратор в компютъра – там не можеш да бърникаш./ Предполагам, че тези зони търпят промяна, но плавна, с течение на живота, благодарение именно на преживяванията над които нямаме контрол? Не знам само къде тук се вписват т.нар.”проработване” на чакрите? /Принудително отваряне на същите чрез визуализации и т.н./ Това ми мяза на силов метод за постигане на духовен ръст, т.е.на избягване на изживяването на определени предопределености, на хакване на определени програми с администраторски достъп. Не знам даже дали изобщо работи или е пързалка....
-
"Кармата" принадлежи към егото, не към другата ти област.
Кармата може да бъде видоизменяна, чистена и заличавана по поне няколко начина.
За да изследваш кармата си, изследвай името си. А за да изследваш същността си, изследвай рожденната си дата.
За осведомяване относно част от техниките за заличаване и справяне с кармата, прегледай трудовете на Верищагин.
-
О.К., Спорт-Здраве4, Кармата се поражда благодарение на съществуването на егото, но не мислиш ли, че точно его е необходимо на ...индивидуалността ни /душата, духа/ за да си постигне целите заради които е тук. Чистейки по подобен принудителен /силов/ начин кармата си, не прецаквам ли намеренията на ...индивидуалността си да изстрада определени случки, да събере определен емоционален опит и да постигне познанието заради което се е инкарнирала?
Името, датата, това са честоти при които съм влязла в пространство - времето, разбирам го. По някакъв подобен начин работят и чакрите - те са хардуера. Ако имаш някой подходящ линк за изследване на името и рожденната си дата - ще съм благодарна да ми го посочиш.
Верещагин съм чела, но съм стигнала до първата му книга - не съм покрила още даже и нейното ниво, може би това за което говориш е в следващите му книги.
-
Какво аз мисля няма никакво значение. Нека да говорим за това, което се случва въпреки нашите мнения.
Както се сменя име, така се сменя и карма. Ама защо, ама как, ама дали - това вече не ни засяга нас с теб, ако си говорим сериозно.
Замисли се над следното. Не е нужно да го формулираш интелектуално или да го осъзнаваш напълно, а просто да усетиш на интуивно ниво, по досещащ се начин, отношението между его, душа и същност.
Егото, това е името. Ползвай номерология.
Душата, това е рожденната дата. Ползвай Цолкин календара на маите (тук има две свързани теми за това).
Същността е друго, което не е тези двете.
На човек му се прави номерологичен анализ по име. Този анализ е невероятно верен.
Прави му се астрологичен анализ по дата на раждане, и този анализ също е невероятно верен.
После човекът сменя името си. Прави му се нов номерологичен анализ, който отново е невероятно верен, но няма нищо общо с първия. А астрологичния анализ си остава същия.
Замисли се над това - по какъв начин и кое именно е нещото, свръзката, между един астрологичен анализ и множество номерологични анализи по име? Именно то ще е връзката между душата и егото.
Душата всъщност е его, но над него нямаш власт и трае за рамките на един живот. Името е его, над което имаш власт и трае колкото ти прецениш.
Двете се отнасят към сощността като филтри, просто егото е по-външен вилтър от душата, която е филтър между егото и същността.
Премахни името си и всичко ще е наред, докато не ти се наложи да комуникираш с други хора. Тогава ще отбележиш присъствие в техните представи и вече ще бъдеш свързана с представа. Това означава, че ти ще получиш прякор. А това вече е име, което носи своята карма.
Получаваш карма заради комуникацията си с останалите.
Така че виждаш, че кармата е свързана със социалната роля и комуникацията. Във философски мисли, в "За Егото" пуснах един коментар на края за комуникацията.
Така излиза, че кармата е свързана с изясняването на различията ти с околните (а не със създаването на чувство за единство с тях). И това е всичко, което има да се знае за кармата.
П.П.
Интересно е също така да се отбележи, че не само маите, но и други древни народи са се кръщавали на рожденната си дата. И всички деца, родени в една година, един месец и един ден, се наричат с едно и също име цял живот.
Това е много интересно като ефект, но за да се уточни ефекта, трябва да се уточни връзката между филтрите его-душа, тоест име-дата на раждане.
И след това може да се разбере светогледа на тези народи, да се види защо са избрали такова отношение към нещата.
-
Аз /моята индивидуалност/ не мога да стана никой друг в същността си, както и обратното, ако ще да се скъсам да управлявам изборите си и реакциите си – вибрацията на същността ми не идва само от действието. Така, че стигам до извода, че кармата /предопределеността/ се свежда технически до наличие на зони в човека, до които той няма достъп за да ги промени волево.
Въпросът е да различиш това, което наистина си от наслоените навици, модели на мислене, модели на емоционална реакция, страхове... Кармата е последствие от наше минало действие. Не е нужно да се бяга от или да се преследва кармата (положително или отрицателна), а просто човек да я приеме по правилния начин, т.е. освободен от предразсъдъци, емоционално оцветяване и др. под. Когато човек осъзнае, че нищо случващо се в материалния свят не може да го засегне реално по какъвто и да е начин, той е свободен от кармата си, въпреки всичко, което му се случва. Последното се случва, но то не се случва на него. Той може да усеща радостите и болките на тялото, но не е обвързан с тях. Това в последните изречения разбира се е една по-далечна перспектива, но за да стигнем до нея трябва да я познаваме.
Иначе добре е когато се говори за кармата да се отбележи, че всяко действие създава последствие точно на плана на който е създадено. Физическото действие създава последствие в грубо-материалния свят; емоционалното действие – в емоционалния; умственото – в умствения. По принцип човек създава последствия в няколко свята (сфери) едновременно. Това дава поле за множество разсъждения и изводи. Можем да имаме добра мотивация и лош резултат примерно или пък погрешна мотивация и добър резултат. В първия случай последствията във физическия план ще са отрицателни, но в умствения план ще имаме положителни последствия, които ще изпитаме в девачан. Във втория случай положителните резултати ще бъдат изразени само на физически план, но ние реално няма да имаме никакви духовни натрупвания. Човек не може да израства духовно със случайни действия, пък дори и носещи на пръв поглед положителни резултати.
-
Кармата може да бъде видоизменяна, чистена и заличавана по поне няколко начина.
Кармата, Спорте може да бъде чистена и видоизменяна, само когато си отидем! В дадената инкарнация кармата можем само да я изживеем. Тоест, упражнявайки правото си на свободна воля ние изживяваме дадени ситуации и ги превърщаме в опитности, но що се отнася до това до колко сме успяли да усвоим урока не преценяваме тук, а горе когато се запознаем с цялостният план за дадената инкарнация.
Карма не може да бъде заличавана, докато не си изсърбаме попарката, всичко друго е приказки за наивници.
На човек му се прави номерологичен анализ по име. Този анализ е невероятно верен.
Прави му се астрологичен анализ по дата на раждане, и този анализ също е невероятно верен.
После човекът сменя името си. Прави му се нов номерологичен анализ, който отново е невероятно верен, но няма нищо общо с първия. А астрологичния анализ си остава същия.
Премахни името си и всичко ще е наред, докато не ти се наложи да комуникираш с други хора. Тогава ще отбележиш присъствие в техните представи и вече ще бъдеш свързана с представа. Това означава, че ти ще получиш прякор. А това вече е име, което носи своята карма.
Получаваш карма заради комуникацията си с останалите.
Така излиза, че кармата е свързана с изясняването на различията ти с околните (а не със създаването на чувство за единство с тях). И това е всичко, което има да се знае за кармата.
Яяяяяяяяя, колко лесно било, сменяш името си и готово!!! "Пременил се Илия, погледнал се, па у тия"
Виж за второто си прав :hi:
-
Митко просто го приеми - с възрастта по-кадърните от теб се увеличават на брой.
-
„Душата всъщност е его, но над него нямаш власт и трае за рамките на един живот. Името е его, над което имаш власт и трае колкото ти прецениш. Двете се отнасят към същността като филтри, просто егото е по-външен филтър от душата, която е филтър между егото и същността.”
Брилянтно казано, Спорт - Здраве4!
За това говорех, когато казвам, че има зони в човека, до които той няма достъп, защото „достъпа е администраторски”.
Прав си, че смяната на името променя един от филтрите, чрез различните вибрации, които новото име поражда. Обаче името не е същността, а тя също си има своите вибрации и предполагам, че има йерархия – програмите са от вибрациите на същността, а подпрограмите – от името...И аз като Митко не мисля, че ей така лесно можеш да изтриеш нещо, което е заработено на по – същностно ниво. Явно, че сменяйки името си /рождената дата не става да я смени човек/ променяме нещо от кармата, безспорно, но може би нещо от детайлите и, знам ли. Доколкото знам, основната карма се съхранява в чакрите на астралното ни тяло и в чакрите на причинното тяло...Така се нагласяват базовите вибрации за конкретната инкарнация. Затова аз не мога да стана ти или ти да станеш мен. Дори и да сме родени един до друг в родилното и да си сменим с едно и също име нашите имена – не вярвам да докараме прилика в кармите си. А, че кармата е функция на условността – прав си. Ние не сме от този свят и /както казва Ирис/ – нищо не ни засяга истински, нищо не ни е нужно истински, това е театър, учебен театър...Мисля си – дали посредством описаните от теб методи, като прибавя към тях и онези с принудителното отваряне на чакрите, за които споменах по – горе, не се постига отлагане на кармата, а не изчистване на кармата? Все едно да избягаш от час. За момента си спасил положението, обаче нали все някога пак ще дойдеш...и тогава...
И още нещо: по - горе sedere пише: "Душите се превръщат в мафлоци."
Четох за тези. Не може да е истина това, нали? След смъртта индивидуалността се отърсва от колкото обвивки може - и ако остане в астралното си тяло до следващата си инкарнация, това не я прави ...мафлок, нали? :o
-
Когато човек осъзнае, че нищо случващо се в материалния свят не може да го засегне реално по какъвто и да е начин, той е свободен от кармата си, въпреки всичко, което му се случва. Последното се случва, но то не се случва на него. Той може да усеща радостите и болките на тялото, но не е обвързан с тях. Това в последните изречения разбира се е една по-далечна перспектива, но за да стигнем до нея трябва да я познаваме.
Ирис, мисля си, ако спрем да реагираме на случващото ни се /вследствие на кармата ни/, тя ще престане да определя бъдещите ни постъпки и чувства, т.е. ще сме нещо като "претръпнали" към живота и от нищо няма истински да ни заболява. Следователно кармата ни ще се обезсмисли като нещо, което цели да ни създаде емоционална опитност...и тогава сигурно ще спрем да се прераждаме, защото ще се обезсмисли цялото действие...Нещо като да ти блъскат двойки и забележки в училище, а ти да си се усмихнал блажено насреща им...Накрая ще се откажат...и ще те помолят да не идваш вече... ;D
-
Току - що погледнах в съседната тема - за егото - там Митко вчера много по - подредено от мен е изказал моето подозрение...:
"Самсар; Нирвана; (то на български се казва край на преражданията, единение с Бога... достигнем ли тези състояния, то тогава ние преставаме да бъдем човешки същества."
Приемам го за отговор на моят въпрос. :)
-
Като говорим за свободната воля, всъщност за чия свободна воля говорим? На духа? На душата? На животното в нас? Волята всъщност на кого принадлежи? Или си сменя притежателя според случая и отива при която от гореизброените ни части надделее?
:) Всяка същност познава пътя си, но същностите имат много обвивки(тела), но именно физическото тяло=животното има варианти на избор. Може да избира да остане много дълго в ниските честоти, а може да избере и съответстващия път на същността, и да повишава познанието си! Смятам, че това наричаме свода на избора. :hi:
-
Току - що погледнах в съседната тема - за егото - там Митко вчера много по - подредено от мен е изказал моето подозрение...:
"Самсар; Нирвана; (то на български се казва край на преражданията, единение с Бога... достигнем ли тези състояния, то тогава ние преставаме да бъдем човешки същества."
Приемам го за отговор на моят въпрос. :)
Аз пък все по-често се питам..Възможно ли е такова нещо като"нирваната"?
Ако цялото Единно Съзнание е в постоянна промяна и еволюция,то как бихме го достигнали?В смисъл,че колкото и да се разширява собственото ни индивидуално съзнание(респективно отъждествяването с"Бог"/Единното Съзнание),толкова по широкоспектърно и мащабно(изв.за изразните средста,но в момента не се сещам за други,а не съм убедена,че и тези са най-подходящ,ма карай..)би следвало да бъде Единното Съзнание/Бог,след като съдържа в себе си всички останали такива,под всяка една форма.И от там..след като "Бог"еволюира,променя се,себеопознава се и т.н.чрез всяка своя монада/съзнателна единица/то как индивидуалната монада,би го "настигнала"..Каквато и степен на отъждествяване с Всьо и Вся да постигнем,това"Всьо и Вся"ще са винаги едни гърди напред,поради факта,че съдържайки в себе си,безбройните индивидуалности,"еволюцията"е несравнимо "по-бърза"от индивидуалната.И ако това нещо дето му викаме"бог"се променя постоянно,паралелно с всяка една промяна на макро и микро ниво,то какъв е шансът на монадата?За да"достигнем"нющо което е далеч от нас,или предиспозирано преди нас,трябва да стигнем неговото ниво.Е как да"стигнеш"нещо което никога не"спира"Колкото и да еволюираме индивидуално,Цялото винаги ще е с едни гърди напред.Не виждам как бихме го стигнали?Освен ако не е в застой де..
Иначе(ше цитирам друг човек)..все едно да се возиш във купето на влак,и да искаш да стигнеш локомотива ???
Не,че не искам и аз нирванка де..ама ей на..кви мисли ми се въртят в главата ;D
-
)....все едно да се возиш във купето на влак,и да искаш да стигнеш локомотива
Не,че не искам и аз нирванка де..ама ей на..кви мисли ми се въртят в главата
Xубав пример даваш за размисъл с локомотива и купето и това, което първично изникна в съзнанието ми бе, че единственния начин купето да настигне локомотива е някаква "непредвидима" катастрофа за този който управлява локомотива, която би извела вагоните на предна линия, но как ли биха поели индивидуалния си път по релсите, без локомотива да ги тегли? Почти невъзможно! В случая ще се наложи " незасегнатите" вагони да бъдат прикачени към нов локомотив, който обаче ще бъде отново управляван и теглен от този (същия), който е създал и локомотива и вагоните му, така че постигането на нирвана според мен е непостижимо, колкото и желано да е от всички осъзнали смисъла на съществуването. Дори и да попаднеш в " Ниравана", току виж се появил някой алхимик, който решил от " нищото" да създава "нещо" и мисията ти и спокойствието ти, както и свободната ти воля свършват до там, след като е решил да те измикъне от "Пралая" , за който си се борил с хилядолетия, за това че той решил да евоюлира космически. ;D
-
Хм..и аз продължавам с размислите ;D..нирвана..може би се постига,когато осъзнаеш практическата невъзможност да се отъждествиш със всичкото/респективно да слееш с него..
Може би..своеобразно"примирение" със съществуването и извечната ни одисея на която сме"обречени"..
ъФкорс..наясно съм,че съм само човек и прилагам човешката си логика във всичко,ма с друга засега не разполагам..
-
Агриппа и Коцето2007, типичен пример сте за стандартно мислене! Абе защо седите в купето я трънете по коридора и ще стигнете локомотива!!!
Как може да се движиш с по-висока скорост от влака стрела, ами като ходиш във влака по посока на движението! Как ли се наричаше това движение във физиката, а в езотериката?
-
Примерът с влака,не е най-удачният и съм наясно,ма кат не сещам за друго...Дори да стигна локомотива,по някакъв начин,предната му външна част,пак ще е преди мен,и ако ще с наносекунда да е дори!Тъй,че..за кво изравняваме говорим? :unknown:
Предполагам,някой може да каже,че нирваната е когато разбереш и осъзнаеш,че самият ти си и локомотива,и влака барабр с всичките му вагони ..и машиниста..
Това би трябвало да е..само дето..не съм много убедена..все още съм объркана по отношение на евентуалното изравняване с Шефа:)
-
Агриппа и Коцето2007, типичен пример сте за стандартно мислене! Абе защо седите в купето я трънете по коридора и ще стигнете локомотива!!!
И какво като го стигнем ?
Ще го изкараме веднага извън релси, след като ни липсва схемата на управлението му, както и мислите на създателя му.
А за нирвана, просто нямам думи, дори и да се освободим от цялата "вселенска" и "влакова" композиция пак няма да я постигнем, след като някой всекидневно ни напътства да вървим по определени коридори и релси.... все ангажименти,обвързаности, задължения, мисли, които те отдалечават още повече от нирвана.... :writer:
-
За да достигнем състоянието нирвана, трябва да закубим индивидуалноста си, тоест да се разруши монадата ни, само това е изискването да се слеем с Абсолюта. Аз сигурно имам много стабилна конфигурация на монадата, защото ме дрязнят всякакви сливания и ще си се въплътявам винаги. Намер съм му колая!
-
Митко,все някой ден ще ти писне :drinks:
-
Никога, горе е скука! По живота бурен аз копнея, защото в него чуствам, че живея.
-
Никога, горе е скука! По живота бурен аз копнея, защото в него чуствам, че живея.
Така си мислиш СЕГА. Когато дойде за теб тази дилема, някога в далечното бъдеще, един хубав ден ще установиш, че ти си се променил достатъчно за да осъществиш подобен избор. Не казвам, че ще стане скоро, но според мен е неизбежно.
За пример: ако някакси магически ми се беше наложило да раждам веднага след като забременях, а не след 9 месеца...сигурно щях да се гръмна! Нямаше да искам да раждам! Но за 9 месеца настъпват някои промени, част от които и в мисленето... ;)
-
За да достигнем състоянието нирвана, трябва да закубим индивидуалноста си, тоест да се разруши монадата ни, само това е изискването да се слеем с Абсолюта. Аз сигурно имам много стабилна конфигурация на монадата, защото ме дрязнят всякакви сливания и ще си се въплътявам винаги. Намер съм му колая!
Не можеш нито да се освободиш от индивидуалността си, нито да разрушиш монадата си. Никой не може. „Конфигурацията“ на монадата е неразрушима. Тя не е някакъв обект във времето и пространството, че да можеш да правиш нещо с нея. Около нея се изграждат всички тела на човека, но тя самата не е тяло, а само се проявява частично чрез телата. Самата тя е нещо съвършено и безгранично, и е едно с абсолюта. Няма нужда ти да се сливаш с абсолюта, защото монадата е едно с него. Ти можеш да осъзнаеш това в една или друга степен, а степените са безброй.
-
Никога, горе е скука! По живота бурен аз копнея, защото в него чуствам, че живея.
Всичко, което има тук и всичко което можеш да си представиш тук, плодът дори и най-невероятното ти въображение, е реалност „горе“. Но всъщност „горе“ обхваща множество, най-разнообразни сфери – от ужасяващи, до такива в които всичко, което пожелае човек се сбъдва. Скука? – може би има сфери където цари скуката, но за да попадне човек в която и да е сфера, нещо трябва да го привлече към нея.
-
Брилянтно го каза, Ирис! :yes:
Когато казваш, че "Няма нужда ти да се сливаш с абсолюта, защото монадата е едно с него", сравнението което на мен ми допада заради образността си е на дланта с петте и пръста. Бог и всички ние. Всеки от нас е в ролята на пръстчето на ръката. Илюзията за отделеност. Ако се отдалечи много от дланта, може да реши, че няма нищо общо с нея...
А за думите ти, че: "Всичко, което има тук и всичко което можеш да си представиш тук, плодът дори и най-невероятното ти въображение, е реалност „горе“. Но всъщност „горе“ обхваща множество, най-разнообразни сфери – от ужасяващи, до такива в които всичко, което пожелае човек се сбъдва. Скука? – може би има сфери където цари скуката, но за да попадне човек в която и да е сфера, нещо трябва да го привлече към нея."също споделям това на 100%. Последното е т.нар. "Закон за привличането (за резонанса)" - подобното привлича подобното (независимо от поляритета!!!)
Моите уважения за изказа ти, Ирис! :yes:
-
Никога, горе е скука! По живота бурен аз копнея, защото в него чуствам, че живея.
Мдааа ..., живота жесток бе той към мен, но ще му го върна аз, ооо ще му го върна някой ден!
Мите и аз ще се върна пак ако всичко това е вярно.
-
Агриппа и Коцето2007, типичен пример сте за стандартно мислене! Абе защо седите в купето я трънете по коридора и ще стигнете локомотива!!!
И какво като го стигнем ?
Ще го изкараме веднага извън релси, след като ни липсва схемата на управлението му, както и мислите на създателя му.
А за нирвана, просто нямам думи, дори и да се освободим от цялата "вселенска" и "влакова" композиция пак няма да я постигнем, след като някой всекидневно ни напътства да вървим по определени коридори и релси.... все ангажименти,обвързаности, задължения, мисли, които те отдалечават още повече от нирвана.... :writer:
agrippa,всъщност всичко навън/извън нас-е някакво отражение на нещо,което е вътре в нас.Ако човек се освободи от цялата негова си композиция-това отвънка,като ангажименти,обвързаности,задължения,мисли и прочие-те ще си дойдат на мястото.Най-добрият начин човек да отлага нещо е като си намери хиляди неща,които да го изтощават дотолкова,че,дори рядко да се замисля за това нещо,което отлага.
За сливането в Абсолюта и прочие-така,или иначе всеки един индивид се "ражда","умира",и т.н.-монадата няма как да се разруши,просто се преобразува според мен.И в единия случай-единият помни кой е,и вече съзидателно почва да гради,докато другия индивид се лута меду раждане-смърт-"прераждане",и т.н.,понеже е трудно човек да приеме това,което е сътворил,и може би най-трудното въобще нещо е да се изправи срещу самия себе си,и да погледне в Огледалото!
-
Леле каква масирана атака, направо ме хвърлихте в тридневен размисъл! Сега сериозно, може да сте прави! Но нивата горе са различни, расъждавайки върху написаното от вас стигам до извода, че вие сте на по високо ниво на вибрации и затова имате по широк поглед върху нещата от мен, но човек се учи, а аз съм бил винаги добър ученик. Проблемът е, че нещо отвътре винаги ме кара да си задавам простичките въпроси, с което знам, че досаждам, но какво да се прави, по силно е то мен!!!!!!
Олд истина е! Винаги се върщащ, от твоят избор зависи даже времето което ще прекараш там горе! Едни умни хора казват, че раждането е по страшно от смъртта и това е проблема пред всяка инкарнация, Хвърляш се (по скоро изпадаш) в непознатото напълно безпомощен, това се е огромен риск нали?
-
Едни умни хора казват, че раждането е по страшно от смъртта и това е проблема пред всяка инкарнация, Хвърляш се (по скоро изпадаш) в непознатото напълно безпомощен, това се е огромен риск нали?
Страшното е само едно, когато гробарите те питат, да затваряме ли .........Като ми дойде времето, доста ще "поразговарям" със истинското си аз!
-
За сливането в Абсолюта и прочие-така,или иначе всеки един индивид се "ражда","умира",и т.н.-монадата няма как да се разруши,просто се преобразува според мен.И в единия случай-единият помни кой е,и вече съзидателно почва да гради,докато другия индивид се лута меду раждане-смърт-"прераждане",и т.н.,понеже е трудно човек да приеме това,което е сътворил,и може би най-трудното въобще нещо е да се изправи срещу самия себе си,и да погледне в Огледалото!
Ако монадата като носител на индивидуалноста е неразрушима, то от това следва, че нирваната е невъзможна, защото инивидуолност в индивидуалност не може да съществува, а Бог и индивидуалност, както и ние.
Страшното е само едно, когато гробарите те питат, да затваряме ли .........Като ми дойде времето, доста ще "поразговарям" със истинското си аз!
Няма по мъчително от това! :hi:
-
Ако монадата като носител на индивидуалноста е неразрушима, то от това следва, че нирваната е невъзможна, защото инивидуолност в индивидуалност не може да съществува, а Бог и индивидуалност, както и ние.
Еми и да,и не.
Най-простият пример и начинът,по който аз си го обяснявам е една чаша пълна с вода-дали капките ще осъзнаят,че са капки,и ще запазят индивидуалността си е техен избор,и не е!Но в крайна сметка водата си е пак вода(Примерът е мако неточен от друга гледна точка,но това е,което на мен по едно време ми помогна да си обясня идеята за индивидуалността и прочие.).
Колкото до предния ти пост,mitko-запитай се дали ти просто не отказваш да минеш нататък,понеже няма как да си хем олово,хем злато? ;)
-
Като оставим всичко на страна остава едно.
Готови ли сме да действаме чрез свободния избор.Готови ли сме дори да се жертваме за този си избор?Да загърбим ли всичко за да вървим според волята си?
Имаме ли съзнанието,мечтите и поглед в бъдещето да го направим?
;D Май не е едно ;)
-
Ако монадата като носител на индивидуалноста е неразрушима, то от това следва, че нирваната е невъзможна, защото инивидуолност в индивидуалност не може да съществува, а Бог и индивидуалност, както и ние.
Еми и да,и не.
Най-простият пример и начинът,по който аз си го обяснявам е една чаша пълна с вода-дали капките ще осъзнаят,че са капки,и ще запазят индивидуалността си е техен избор,и не е!Но в крайна сметка водата си е пак вода(Примерът е мако неточен от друга гледна точка,но това е,което на мен по едно време ми помогна да си обясня идеята за индивидуалността и прочие.).
Колкото до предния ти пост,mitko-запитай се дали ти просто не отказваш да минеш нататък,понеже няма как да си хем олово,хем злато? ;)
Примера ти е хубав, но той обяснява загубата на индивидуалност!
Като оставим всичко на страна остава едно.
Готови ли сме да действаме чрез свободния избор.Готови ли сме дори да се жертваме за този си избор?Да загърбим ли всичко за да вървим според волята си?
Имаме ли съзнанието,мечтите и поглед в бъдещето да го направим?
;D Май не е едно ;)
Може, но това се отнася за арабите, за нас българите е невалидно!!!
-
Моля обясни :unknown:
-
Моля обясни :unknown:
Простичко е - колко либиици загубиха живота си заради своят избор? Колко българи биха направили съшото? Та ние една стачка не можем да направим!!!!!
-
Да още не сме готови за този избор.
-
Ако монадата като носител на индивидуалноста е неразрушима, то от това следва, че нирваната е невъзможна, защото инивидуолност в индивидуалност не може да съществува, а Бог и индивидуалност, както и ние.
Еми и да,и не.
Най-простият пример и начинът,по който аз си го обяснявам е една чаша пълна с вода-дали капките ще осъзнаят,че са капки,и ще запазят индивидуалността си е техен избор,и не е!Но в крайна сметка водата си е пак вода(Примерът е мако неточен от друга гледна точка,но това е,което на мен по едно време ми помогна да си обясня идеята за индивидуалността и прочие.).
Колкото до предния ти пост,mitko-запитай се дали ти просто не отказваш да минеш нататък,понеже няма как да си хем олово,хем злато? ;)
Примера ти е хубав, но той обяснява загубата на индивидуалност!
Защо пък това да обяснява загубата на индивидуалност?
-
Според мен понятия, като "свободен избор" и "индивидуалност" съществуват единствено в човешките представи, които съзнанието се е опитало да дефинира и регулира в рамките на човешкото познание.
-
Мисля си, че всеки човек има право на свободен избор, но то в значителна степен е ограничено веднъж от кармата и втори път от световната мафия (правителство). Можем единствено чрез силата на мисълта си да променим някои неща като например:
Лекарства от Светлина: Защита и изцеление от радиационно отравяне, невротоксини, бактерии и вируси (http://www.fengshuibg.com/forums/showthread.php?tid=181)
Методът включва свързването ви с вашата Божествена Душа, така наречената БА. Това действие е да се свържете с царствата на светлината, които са част от вашето същество. Важно е да разберете, че вие създавате защитата и изцелението си чрез силата на вашето собствено съзнание, която притежавате по природа и ви предлагаме да се движите през тези времена на хаос не само с умовете си, но и със сърцата си.
-
Не "съществува ли" и "има ли право"... а "способен ли" съм на свободен избор.
В способността е разликата между "съществува" и "не съществува".
И способността, се характеризира първо с кога, после с къде и после с как.
Така че към онзи, който не е способен на свободен изор, трябва да се зададе "защо", а към онзи, който е способен на свободен избор, трябва да се зададе "кога, къде и как", за да се отговори дали има или няма свободен избор.
-
Според мен понятия, като "свободен избор" и "индивидуалност" съществуват единствено в човешките представи, които съзнанието се е опитало да дефинира и регулира в рамките на човешкото познание.
Сигурно говориш за мислене извън кутията?
-
Според мен ,ние самите сме избрали да се родим тук, и сами сме си избрали целите. Всичко сме го преначертали, имаме крайните точки, но пътя е нашия избор. Например като ни е писано да отидем във Франиция - ще отидем, но дали на екскурзия дали случайно,дали по работа все пак ще се иде до там. Това е нашия свободен избор - пътя !