"Свободният избор" - съществува ли такъв?

[agrippa]

)....все едно да се возиш във купето на влак,и да искаш да стигнеш локомотива
Не,че не искам и аз нирванка де..ама ей на..кви мисли ми се въртят в главата

Xубав пример даваш за размисъл с локомотива и купето и това, което първично изникна в съзнанието ми бе, че единственния начин купето да настигне локомотива е някаква "непредвидима"  катастрофа за този който управлява локомотива, която би извела вагоните на предна линия, но как ли биха поели индивидуалния си път по релсите, без  локомотива  да ги тегли? Почти невъзможно! В  случая ще се наложи " незасегнатите" вагони да бъдат прикачени към нов локомотив, който обаче ще бъде отново управляван и теглен от този (същия), който е създал и локомотива и вагоните му, така че постигането на нирвана според мен е непостижимо, колкото и желано да е от всички осъзнали смисъла на съществуването. Дори и да попаднеш в " Ниравана", току виж се появил някой алхимик, който решил от " нищото" да създава "нещо" и мисията ти и спокойствието ти, както и свободната ти воля свършват до там, след като е решил да те измикъне от  "Пралая" , за който си се борил с хилядолетия, за това че той решил да евоюлира космически.  ;D

[konstantin2007]

Хм..и аз продължавам с размислите ;D..нирвана..може би се постига,когато осъзнаеш практическата невъзможност да се отъждествиш със всичкото/респективно да слееш с него..
Може би..своеобразно"примирение" със съществуването и извечната ни одисея на която сме"обречени"..
ъФкорс..наясно съм,че съм само човек и прилагам човешката си логика във всичко,ма с друга засега не разполагам..

[mitko]

      Агриппа  и  Коцето2007, типичен  пример  сте  за  стандартно  мислене!  Абе  защо  седите  в  купето  я  трънете  по  коридора  и  ще  стигнете  локомотива!!! 
      Как  може  да  се  движиш  с  по-висока  скорост  от  влака  стрела,  ами  като  ходиш  във  влака  по  посока  на  движението!  Как  ли  се  наричаше  това  движение  във  физиката,  а  в  езотериката?

[konstantin2007]

 Примерът с влака,не е най-удачният и съм наясно,ма кат не сещам за друго...Дори да стигна локомотива,по някакъв начин,предната му външна част,пак ще е преди мен,и ако ще с наносекунда да е дори!Тъй,че..за кво изравняваме говорим?


Предполагам,някой може да каже,че нирваната е когато разбереш и осъзнаеш,че самият ти си и локомотива,и влака барабр с всичките му вагони ..и машиниста..
Това би трябвало да е..само дето..не съм много убедена..все още съм объркана по отношение на евентуалното изравняване с Шефа

[agrippa]

     Агриппа  и  Коцето2007, типичен  пример  сте  за  стандартно  мислене!  Абе  защо  седите  в  купето  я  трънете  по  коридора  и  ще  стигнете  локомотива!!!  
      

И какво като го стигнем ?
 Ще  го изкараме веднага извън релси, след като ни липсва схемата на управлението му, както и мислите на създателя му.

А за нирвана, просто нямам думи, дори и да се освободим от цялата "вселенска" и "влакова" композиция пак няма да я постигнем, след като някой всекидневно ни напътства да  вървим по определени коридори и релси.... все ангажименти,обвързаности, задължения, мисли, които те отдалечават още повече от нирвана....

 

[mitko]

    За  да  достигнем  състоянието  нирвана,  трябва  да  закубим  индивидуалноста  си,  тоест  да  се  разруши  монадата  ни,  само  това  е  изискването  да  се  слеем  с  Абсолюта.  Аз  сигурно  имам  много  стабилна  конфигурация  на  монадата,  защото  ме  дрязнят  всякакви  сливания  и  ще  си  се  въплътявам  винаги.  Намер  съм  му  колая!

[konstantin2007]

Митко,все някой ден ще ти писне

[mitko]

      Никога,  горе  е  скука!  По  живота  бурен  аз  копнея,  защото  в  него  чуствам,  че   живея. 

[m2f]

      Никога,  горе  е  скука!  По  живота  бурен  аз  копнея,  защото  в  него  чуствам,  че   живея. 

Така си мислиш СЕГА. Когато дойде за теб тази дилема, някога в далечното бъдеще, един хубав ден ще установиш, че ти си се променил достатъчно за да осъществиш подобен избор. Не казвам, че ще стане скоро, но според мен е неизбежно.
За пример: ако някакси магически ми се беше наложило да раждам веднага след като забременях, а не след 9 месеца...сигурно щях да се гръмна! Нямаше да искам да раждам! Но за 9 месеца настъпват някои промени, част от които и в мисленето...

[Iris]

    За  да  достигнем  състоянието  нирвана,  трябва  да  закубим  индивидуалноста  си,  тоест  да  се  разруши  монадата  ни,  само  това  е  изискването  да  се  слеем  с  Абсолюта.  Аз  сигурно  имам  много  стабилна  конфигурация  на  монадата,  защото  ме  дрязнят  всякакви  сливания  и  ще  си  се  въплътявам  винаги.  Намер  съм  му  колая!

Не можеш нито да се освободиш от индивидуалността си, нито да разрушиш монадата си. Никой не може. „Конфигурацията“ на монадата е неразрушима. Тя не е някакъв обект във времето и пространството, че да можеш да правиш нещо с нея. Около нея се изграждат всички тела на човека, но тя самата не е тяло, а само се проявява частично чрез телата. Самата тя е нещо съвършено и безгранично, и е едно с абсолюта. Няма нужда ти да се сливаш с абсолюта, защото монадата е едно с него. Ти можеш да осъзнаеш това в една или друга степен, а степените са безброй.

[Iris]

     Никога,  горе  е  скука!  По  живота  бурен  аз  копнея,  защото  в  него  чуствам,  че   живея.  

Всичко, което има тук и всичко което можеш да си представиш тук, плодът дори и най-невероятното ти въображение, е реалност „горе“. Но всъщност „горе“ обхваща множество, най-разнообразни сфери – от ужасяващи, до такива в които всичко, което пожелае човек се сбъдва. Скука? – може би има сфери където цари скуката, но за да попадне човек в която и да е сфера, нещо трябва да го привлече към нея.

[m2f]

Брилянтно го каза, Ирис!
Когато казваш, че "Няма нужда ти да се сливаш с абсолюта, защото монадата е едно с него", сравнението което на мен ми допада заради образността си е на дланта с петте и пръста. Бог и всички ние. Всеки от нас е в ролята на пръстчето на ръката. Илюзията за отделеност. Ако се отдалечи много от дланта, може да реши, че няма нищо общо с нея...
А за думите ти, че: "Всичко, което има тук и всичко което можеш да си представиш тук, плодът дори и най-невероятното ти въображение, е реалност „горе“. Но всъщност „горе“ обхваща множество, най-разнообразни сфери – от ужасяващи, до такива в които всичко, което пожелае човек се сбъдва. Скука? – може би има сфери където цари скуката, но за да попадне човек в която и да е сфера, нещо трябва да го привлече към нея."също споделям това на 100%. Последното е т.нар. "Закон за привличането (за резонанса)" - подобното привлича подобното (независимо от поляритета!!!)
Моите уважения за изказа ти, Ирис!

[old4]

     Никога,  горе  е  скука!  По  живота  бурен  аз  копнея,  защото  в  него  чуствам,  че   живея.  

Мдааа ..., живота жесток бе той към мен, но ще му го върна аз, ооо ще му го върна някой ден!
Мите и аз ще се върна пак ако всичко това е вярно.

[Blue|_Star]

     Агриппа  и  Коцето2007, типичен  пример  сте  за  стандартно  мислене!  Абе  защо  седите  в  купето  я  трънете  по  коридора  и  ще  стигнете  локомотива!!!  
      

И какво като го стигнем ?
 Ще  го изкараме веднага извън релси, след като ни липсва схемата на управлението му, както и мислите на създателя му.

А за нирвана, просто нямам думи, дори и да се освободим от цялата "вселенска" и "влакова" композиция пак няма да я постигнем, след като някой всекидневно ни напътства да  вървим по определени коридори и релси.... все ангажименти,обвързаности, задължения, мисли, които те отдалечават още повече от нирвана....

 

agrippa,всъщност всичко навън/извън нас-е някакво отражение на нещо,което е вътре в нас.Ако човек се освободи от цялата негова си композиция-това отвънка,като ангажименти,обвързаности,задължения,мисли и прочие-те ще си дойдат на мястото.Най-добрият начин човек да отлага нещо е като си намери хиляди неща,които да го изтощават дотолкова,че,дори рядко да се замисля за това нещо,което отлага.
За сливането в Абсолюта и прочие-така,или иначе всеки един индивид се "ражда","умира",и т.н.-монадата няма как да се разруши,просто се преобразува според мен.И в единия случай-единият помни кой е,и вече съзидателно почва да гради,докато другия индивид се лута меду раждане-смърт-"прераждане",и т.н.,понеже е трудно човек да приеме това,което е сътворил,и може би най-трудното въобще нещо е да се изправи срещу самия себе си,и да погледне в Огледалото!

[mitko]

Леле  каква  масирана  атака,  направо  ме  хвърлихте  в  тридневен  размисъл!  Сега  сериозно,  може  да  сте  прави!  Но  нивата  горе  са  различни,  расъждавайки  върху  написаното  от  вас  стигам   до  извода,  че  вие  сте  на  по  високо  ниво  на  вибрации  и  затова  имате  по  широк  поглед  върху  нещата  от  мен,  но  човек  се  учи,  а  аз  съм  бил  винаги  добър  ученик.  Проблемът  е,  че  нещо  отвътре  винаги  ме  кара  да  си  задавам  простичките  въпроси,  с  което  знам,  че  досаждам,  но  какво  да  се  прави,  по  силно  е  то  мен!!!!!!  
        Олд  истина  е!  Винаги  се  върщащ,  от  твоят  избор  зависи  даже  времето  което  ще  прекараш  там  горе!  Едни  умни  хора  казват,  че  раждането  е  по  страшно  от  смъртта  и  това  е  проблема  пред  всяка  инкарнация,  Хвърляш  се  (по  скоро  изпадаш)  в  непознатото  напълно  безпомощен,  това  се  е  огромен  риск  нали?