Е, Жоре, аз нали затва правя разлика между „харесвам” и „толерирам”. Толерирам значи допускам нещо да си е каквото си е, тва е. Но си прав, че хора, които наричат себе си толерантни и уж разбиращи, се превърщат в агресори, когато трябва да си защитят СВОЯТА теза. Сякаш тяхната теза Е универсалната истина. Факти? За какви факти говориш.. хаха. Факти.. Никой не обича тая дума.
Наскоро бях свидетел на подобно поведение на един , да го наречем „ Х”, чийто труд беше критикуван от някой си, да го наречем „У”. „Х” буквално пред очите ми се трансформира от привидния мъдрец в простак и агресор. И изписа такива простотии за „У”, че не е истина просто.. Само защото „У” явно не одобряваше работата на „Х” . Но пък беше добър урок за мен. Бях решила да се изкажа по случая, съвсем обективно и без да нападам, но в крайна сметка реших, че няма да го направя, като така позволих на глупака да бъде глупак и на агресора агресор. А мъдрецът се изпари буквално за секунди.
И наистина, има едно твърдо вътрешно примирение, което не може да се обясни, ако не се изпита. Нещо твърдо в теб, те прави гъвкав като тръстиката. Защото, ако тръстиката не е гъвкава, няма да се огъва под ветровете, а ще се пречупва. Примирение и съгласие, че такива хора ще има и явно те имат своето педназначение щом ги има. Нищо не съществува без смисъл. Всяко нещо е заредено от ментална енергия.
Верно, че съвсем офтопик сме вече, нали за филм ставаше дума. Сори, Ал. Ами аз даже вече филма го забраих да ти кажа. Ако е бил манипулативен, явно не ме е изманипулирал толкова много. Щото явно не съм била кой знае колко впечатлена от „тайната”. Схемата на филма според мен е такава: Ще ви кажем, че има тайна, която притежавате, но няма да ви издадем тайната, как да стигнете до тайната и да можете да си служите с нея. Не става да си лепнеш снимка на къща на стената и да я имаш след 5 години. Фундаменталното „как” е пропуснато, предполагам от разсеяност на авторите. Защото трябва да обясниш на хората, как точно се случва процеса. Как можеш да въздействаш на първичните атоми, които се реят край тебе , за да ги манипулираш да се съберат в точно такива перфектни комбинации, че машината да се задейства. Тоест , както винаги повтарям, казана е половин истина с половин уста. Което ме навежда на мисълта, че филмът е правен под въздействието и контрола на светлата полярност.
Но явно допада на други хора. Така да бъде. И ако един човек не е на много високо стъпало на развитие на съзнанието си, а то е латентно в него, все пак може да разпали някакъв интерес и породи някакво замисляне. Което си прилича на подготовка на масите, според мен. За какво?
Хора, които се интересуват и изучават философия и езотерика, вече ги знаят тези тайни. Така, че за тях - нищо ново под небето. Но, пак, приемам и толерирам , че като всеки филм и този ще си има поддръжници и такива, които не го харесват и такива, като мен, на които не им пука. Ами филмът е точно като Цайтгайстите 1 и 2. Все манипулции ( То, кой филм не е някакъв вид манипулация), но пък последните два, придружени с най-отвратително побъркващата, дразнеща музика и възможно най-монотонния и скучен глас на планетата, като четец. При тая побъркваща музика, която кънтеше в стомаха ми : бум, бум бум бум в някакви ниски честоти и мрънкащия четец, си беше чист героизъм, че ги издържах. И, пак, след филмите, не знам нищо повече, само стари неща , но поднесени по-концентрирано, за да шокират, естествено. Първото впечатление беше като : браво , супер и даже го препоръчвах на други и след това, постепенно, интересът ми започна да се разгражда, защото други схеми в мен биваха една по една отключвани, докато премислях филма. Манипулция, реших накрая. Утопията също присъстваше там и беше доста примамливо поднесена, с проекта Винъс. Разочарование, щото писах на проекта, тъй като имах предвид нещо за индустриалния дизайн. И така и не получих отговор. Това допълнително ме наведе на мисълта, че както винаги, всички филми се правят с цел манипулация, а не с цел да се променят нещата наистина. Само трябва да разбереш истинския източник на идеята във филма, за да разбереш от къде идва манипулацията и за кого е предназначена.
И, съжалявам да го потретя, не врявам в утопични светове, каквито тези филми ми разкриват, ако еди си какво.. именно защото трябва да се прескочи това „ако”, което не е някакво мини, литъл ако-нце, а е мега ако-чище. И това „ако” е съзнанието на човека. А него не можеш го прескочи, нема как. Трябва да го развиеш. Но се опасявам, докато това стане на масово равнище, ще се наложи един ден да избираш, дали да искаш живееш в искуствено създаден свят като Винъс или искаш да си роб на тъмните или пък , като мен, искаш да узнаеш истинската си същност и да не се поддаваш на изкушенията, които ще ти се предлагат.
Затова са тези филми, поне аз мисля така, за да може, когато дойде моментът за избор, тези неща да са узрели и да си избереш по-лесно. Разбира се, никой няма да ти направи филм за третата възможност, щото ще е адски скучен и няма да е достатъчно сензационен. Защото, тези, които искат да развиеш съзнанието си, няма да ти пробутват шарени бонбонки и близалки. И затова ще ни се показват още такива филми , като удобно се пропуска, че избор не значи непременно да избереш само между две неща. Или – или...
Не, изборът е просто безкраен, но няма да има такъв филм.