Излиза,... Ако приемем че светлината няма скорост, то скоростта и е фексирана величина, спрямо наблюдателя и, доколкото има възможност да я наблюдава. В началото на темата казваш, че с по-добър телескоп, ще бъде видима "мигновенността на светлината". Ако приемем за константа тази "моментност" и като скорост мига е t (времето, за което преминава мигновенно светлината) = 0,00 , то единствено спрямо способността ни за наблюдение, ние ще се явяваме "относителни" спрямо светлината, а не тя спрямо нас. Тогава единственото изчисление, което ще взимаме в предвид като променлива, не би било "определена скорост на светлината", а именно Факторите оказващи въздействие върху възприятието ни за светлината.
Ето върху какво изгражда като основа Айнщайн ОТО - притеглянето и ускорението са едно и също нещо - принцип на еквивалентността.
"Принципът на еквивалентността се появава към края на 16-ти и началото на 17-ти век, когато Галилео Галилей показва експериментално, че ускорението на пробно тяло в резултат на гравитацията не зависи от масата на тялото, което се ускорява, противно на идеите, наложени от времето на Аристотел. Тези открития водят до Нютоновата теория на гравитацията, в която инертната и гравитационата маси са едни и същи.
Комбинирането на приципа на еквивалентност със специалната теория на относителността показва, че часовниците вървят с различна скорост в гравитационно поле, и че пътят на светлинните лъчи се изкривява под въздействието на гравитационно поле, още преди да е развил идеята за изкривено пространство-време." - виж принцип на еквивалентност в wikipedia