@ , аз не съм тук да ти правя литературни анализи или да те осъждам, но откликвам веднага на заповедта пак да прочета поста ти внимателно. Никъде в поста си не съм се обърнала директно към теб. Затова и сам си търсиш осъдителните отенъци в своя пост. Аз казвам “трябва да се внимава”, но ти го тълкуваш субективно ( т.е отнесено към теб лично), което е обратното на обективно. Аз не те нападам, но ти по презумпция се защитаваш, отново, защото тълкуваш казаното от мен субективно (лично).
Но, тъй като вече попита, ще ти кажа.
Според мен е осъдително изказването, че някой е елементарен. Той може и да е, но самото категоризиране на нещо/някого е вече осъдително мнение, т.е мнение, което изразява добро или зло, ( + ) или( - ), елементарен или комплексен. Такова емоционално осъдително мнение, може да е (+)осъдително или (–) осъдително. Едно мнение е емоционално осъдително, когато изразява нашето емоционално отношение към нещо/някого, в зависимост от това, как това нещо/някого ни кара да се чувстваме.
Едното от двете не включва "лично отношение".
Но, всичко което казваш за Малхизедек е лично отношение. Казваш, това, което ти мислиш за него. От това по-лично, накъде?
Пример: Малхизедек не ми импонира, значи е елементарен – субективно (лично) мнние.
Обективното мнение за Малхизедек : Няма никакво значение, какъв е Малхизедек. Винаги ще има такива като него и винаги ще има такива, които ги четат. Това няма да промени Космическия план и няма абсолютно никакво значение за моето лично, духовно израстване. Следователно и моето мнение за Малхизедек е напълно безмислено.
Когато едно мнение е обективно и фундаментално, то престава да бъде мнение, то няма никакво отношение, към това как, субекта на това мнение ни кара да се чувстваме. Когато се издигнеш на хуманистично ниво, смисълът на това дали някой е елементарен или не, вече се е изпарил, защото си осъзнал, че всичко е така, както трябва да бъде. Хората са на различно ниво на развитие и едни пълнят площада на Мека , други - джобовете на Малхизедек.
Ти отричаш на онези, които наричаш “вие” резона, те да имат собствен интелект и да могат, всеки според нивото на развитието си, да отсее чалгата от Йоан Кукузела. Вместо това, си позволяваш да им вменяваш, в какво вярват и в какво не. Не е ли малко амбициозно да имаш претенцията, че знаеш от името на “всички” как те тълкуват книги и дали вярват в тях? Космосът си има свой идеален план и дали някой е елементарен или не, за хуманното/обективното мнение няма никакво значение.
Това, че не си просветлен се вижда от самолет.
Това, че не си учител, се подразбира, едва ли провокацията е най-подходящият метод на обучение, особено, ако ще обучаваш по-ниско развити индивиди от себе си. Така, че не само целта е важна, а и методите. В повечето случаи, сама по себе си, целта да израстнеш духовно, е егоистична и остава на егоистично ниво, ако не започнеш да помагаш на останалите.
Аз, също казвам, каквото мисля, като се опитвам да бъда максимално обективна и да не нарушавам своето кредо.
Затова напълно уважавам позицията ти на прагматик. Аз самата съм за отворено съзнание. Целият ти пост е принципно верен, теоритично. Но не откривам новината в него, посланието? Още нещо, което се провалям да откия , е хуманизма, алтруизма, готовността да помогнеш на заблудилите се братя. Още ли не си разбрал, че онези, които наричаш “вие” са “ти”? Ти си едно с тях. Ние всички сме едно. Когато се научиш да възприемаш хората като част от всичкото, а не ги елиенираш с “вие”, може сам да се изненадаш и да вземеш да ги обикнеш и ще бъдеш по-снизходителен към тях. Казваш, че поста ти е провокативен (това е: обективно заявление, признание или нова провокация ? ;D ). Провокативен , ама мъдър ли е? Мъдростта идва, когато "Аз" изчезне и слезеш от пиедестала, от който проповядваш и се идентифицираш с всичко що диша и съществува. Когато нуждите на останалите станат толкова важни, колкото твоите. Факт без мъдро послание е като ялово дърво. Живо е, има листа, красиво е, истинско е, ма не ражда плодовете, за което е предназначено.
@, Обръщай се по-често към оня, тих гласец, за който говориш.
В този дух, искам да кажа , че попаднах на един интересен пост в синия форум, който ми подейства като тоник и ми разтегли лицето в усмивка. Казах си: Изглежда все пак има шанс за нас, хората:
Отговор 28 на Мила Михаилова
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,2927.msg70048/boardseen.html#new