МАТРИЦАТА - Презареждане
Диалогът между Нео и Оракула на пейката:
- Ела де, не хапя. Ела тук да те погледна. Господи, виж се само. Какво превъплъщение. Как се чувстваш? Зная, че не спиш. Ще стигнем и до това. Защо не дойдеш да седнеш този път?
- Може би ще остана прав.
- Е, както искаш.
- Искаше ми се да седна.
- Знам. Да отхвърлим първо очевидното.
- Ти не си човек, нали?
- Няма как да бъде по-очевидно.
- Ако трябва да гадая, бих казал, че си програма от света на машините. Както и той.
- Дотук - добре.
- Но тогава може да си част от същата система - друго средство за контрол.
- Продължавай.
- Тогава най-очевидният въпрос е как мога да ти вярвам?
- Бинго. Трудна дилема, несъмнено. Проблемът е, че не знаеш дали ти помагам или не. Значи всичко зависи от теб. Трябва сам да решиш дали да приемеш или отхвърлиш моите думи. Бонбон?
- Знаеш дали ще си взема.
- Не съм голям Оракул, ако не знам.
- Как тогава да избера, ако вече го знаеш?
- Ти не си дошъл тук, за да избираш. Вече си избрал. Дошъл си да разбереш защо си го избрал. Мислех, че вече си се досетил.
- Ти защо си тук?
- По същата причина. Обичам бонбони.
- Но защо ни помагаш?
- Всички сме тук, за да свършим своята работа. Аз се интересувам от едно. Бъдещето. И - повярвай ми - знам, че можем да го достигнем само заедно.
- Има ли други програми като теб?
- Не, не като мен, но... Погледни. Виждаш ли птиците? Написана е програма, която се грижи за тях. Програма се грижи за дърветата и вятъра, за изгрева и залеза. Наоколо работят хиляди програми. Онези, които вършат работата, за която са създадени, са невидими. Не разбираш, че ги има. Но другите... За тях чуваш постоянно.
- Никога не съм чувал.
- Разбира се, че си. Всеки път, когато чуеш, че някой видял призрак или ангел. Всяка история за вампири, върколаци и пришълци е поява в системата на програма, правеща нещо, което не бива да прави.
- Програми хакерстват програми. Защо?
- Имат си причини, но обикновено, когато ги грози изтриване, избират изгнание.
- Защо програма ще бъде изтривана?
- Може да не работи добре. Може да е създадена по-добра. Случва се постоянно. И когато стане, програмата може да избере: да се скрие тук или да се върне при Източника.
- Главният компютър на машините.
- Да. Там, където трябва да отидеш. Където свършва пътят на Избрания. Виждал си това в своите сънища, нали? Врата от светлина. Какво става, щом минеш през вратата?
- Виждам Тринити. И се случва нещо. Нещо лошо. Тя започва да пропада. И тогава се будя.
- Виждаш ли как умира?
- Не.
- Вече имаш дарбата да виждаш, Нео. Ти гледаш на света без граници във времето.
- А защо не виждам какво става с нея?
- Не виждаме отвъд избора, който не разбираме.
- Значи трябва да избера дали Тринити да живее или умре?
- Не, ти вече си избрал. Сега трябва да го разбереш.
- Не. Не мога. Няма да го направя.
- Трябва.
- Защо?
- Защото ти си Избрания.
- А ако не мога? А ако не успея?
- Тогава Зион ще падне. Времето ни изтича. Слушай внимателно. Можеш да спасиш Зион, ако стигнеш до Източника, но ти трябва Ключаря. Той изчезна преди време. Не знаехме къде е досега. Пленник е на опасна програма, една от най-старите от нас.
Нарича се Меровингий. И няма лесно да го предаде.
- Какво иска?
- Какво искат хората с власт? Още власт. Бъди там в точния час и ще имаш шанс. Трябва да вървим. Изглежда при всяка наша среща ти нося само лоши новини. Съжалявам за това. Наистина. Но пък всичко това превърна и мен във вярваща. Успех, малкия.