Човекът е добър.
Отстранете неговите основни аберации* и с тях си отива и злото, от което много се въодушевяват схоластици и моралисти. Единственият дял, който може да се извади от него, е делът на злото. А когато то се отдели, неговата личност и сила нарастват. И той се радва, когато вижда делът на злото да си отива, тъй като то е причинявало и физическа болка.
След това идват експериментите и доказателствата за тези неща, които могат да се измерят с онази прецизност, която е така скъпа на сърцето на всеки физик.
Чистият, значи, не е аберирана личност, подтикната към действие от своите репресии, сега изцяло затворени и ограничени. Той не е подтисната личност, която работи на основата на самоопределението. А неговите способности да възприема, да помни, да се връща, да фантазира, да твори и преценява са очертани, както вече видяхме.
Чистият е целта на дианетичната терапия, цел, до която може да се стигне с малко търпение, малко учене и работа. Всеки човек може да се прочисти, освен ако не е бил толкова нещастен, че да са му извадили значителен дял от неговия мозък или да се е родил с прикрито деформирана нервна структура.
* аберация: да се откъснеш от рационални мисли и поведение
Л. Рон Хъбард, “Дианетика”