Видимата аура

[AiKiDoKa]

                                                                                   Видимата Аура   
 
                                                                            Автор д-р Костадин БОЯНОВ 
   
За първи път Аурата се превръща от мистичен феномен в средство за изследване на човешкото здраве и психика. Нейната електромагнитна природа обаче не опростява и не вулгаризира сакралния й смисъл.

МОЖЕ ЛИ НАУКАТА ДА РЕГИСТРИРА БИОПОЛЕТО ВЪВ ВИДИМ ЗА НАС ВИД?

Отговорът е положителен. Засега обаче и най-прецизните уреди измерват само първия /здравен/ слой на аурата - на 2,5-5 см от кожата и втория /емоционален/ слой - на 15 см. от нея.

Първият метод за откриване на Аурата е създаден от Семьон Давидович Кирлиан през 1930 г. При него изследваният поставя ръката си върху електрична пластина, върху която има фотоплака. При подаване на електричен заряд на пластината върху плаката се получава директен образ на аурата на ръцете. Този метод изисква тъмна фотолаборатория, изобразява само ръката и не дава информация за психологичните слоеве на аурата. Електричният импулс замърсява и изопачава оригиналното биополе. При все това директния образ на ръцете дава известна информация за здравословното състояние на принципите на рефлексологията.

Следващите категории апарати не дават директен, а компютърно генериран образ.
При вторият клас уреди отново се подава електричен импулс на пластини, където са поставени ръцете на пациента, с цел усилване сигнала на аурата. Компютърът измерва промените в електричното поле и се опитва да определи какъв цвят би имало биополето, ако можеше да го наблюдава. Накрая изображението се отпечатва на полароидно фото.

Третият клас устройства използува “електро-меридианния принцип”. На пластините не се подава електричен импулс, а пасивно се чете електричната активност на пръстите. С принципите на акупунктурата се определя, откъде от тялото произлизат измерените биоенергии. Компютърът пресмята какви цветове могат да бъдат измерените електромагнитни честоти и ги нанася отново на полароидно фото. Основният недостатък е, че получените цветове нямат определена връзка с органите и нервните структури. По тази причина не може да имат медицинско или научно приложение. Няма детайлен образ на отделните слоеве на Аурата и възможност за психологичен анализ.

Тези апарати доказваха съществуването на биополето, но не отидоха по-натам. Ново поколение устройства е създадено от Института за нови технологии и енергийна медицина (ITEM) в САЩ. В резултат на 10 годишно проучване те са проникнали в интимните механизми на работата на организма.

КАКВО Е АУРАТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕЛЕКТРОФИЗИКАТА И ПСИХОБИОЛОГИЯТА?

В мозъкът и цялата нервна система на организма протичат електрични потоци. На основа законите на физиката около тях се създава електромагнитно поле. Цялата мозъчна активност е електромагнитна.

Прониквайки в дълбините на клетката, ние разбираме, че в нея съществуват процеси, при които метаболитната кинетична енергия се превръща в електромагнитна. Трептенето на атомите и молекулите също е източник на електромагнитно поле.
Така в крайна сметка Аурата е сумата от електромагнитното излъчване на милионите молекули в биологичното тяло.

НА КАКЪВ ПРИНЦИП РАБОТИ АПАРАТА?

Всеки цвят е честота. Изследователският екип на ITEM e изчислил резонансните честоти за всичките 15 цвята от светлинния спектър. Създадени са формули, чрез които измерените електромагнитни честоти се преобразуват от компютъра в цвят. Така става възможно чрез измерване на излъчването в дадена област да открием какъв цвят биоенергия има там.
За потвърждаване на резултатите дори е бил направен опит с десет “виждащи” аурата хора и десет доброволци. Апаратът е установил същите цветове, които са виждали екстрасенсите у доброволците.

Резонансното изобразяване на биополето е първият метод, който има клинична и научна употреба, давайки обективна информация на лекари, психолози и алтернативни лечители. Защо е така?

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ТОЗИ МЕТОД

Може да измери всякакви енергийни полета - на хора, животни и растения, и дори паранормални феномени.

Различава и дава ясен образ на първите две нива на Аурата, както и на 7-те главни чакри.
Дава цветно изображение на биоенергията в мозъчните области и центрове.
Дава в текстови вид обяснение на получените резултати на измерените биоенергии във всяка област, нейното здравно значение, включително и в мозъка.

Осигурява психологичен анализ на базата на измереното в емоционалния слой на аурата. Научната основа на този анализ е, че емоцията е енергийна реакция на възприемане. Мозъчните импулси в резултат на това създават характерни електромагнитни полета, които могат да се изобразят в цвят и да се определи значението им за личността.

НЕДОСТАТЪЦИТЕ

1.Изображенията не дават директно заключение. За разчитането им е нужно да се знаят научните принципи и значението на цветовете във всяка област. За това е създаден изчерпателен технически наръчник.
2.Не може автоматично да създаде образи на растения, животни, външни полета и др. За целта е създадена опцията точков/обектов анализ. При нея може да се направи измерване в една точка и да се определи цвета. Така с измервания в желани от изследователя точки се оформя цялостната картина на по-нестандартни обекти.

ТАЙНИТЕ НА МОЗЪКА

Резонансното изобразяване на биоенергията е приложимо и за мозъка. При този метод се използува научното заключение, че електричните импулси от мозъка се предават на нервите. Всяка област на тялото възприема импулси от съответната мозъчна област.

Апаратът буквално трасира биоенергиите обратно в мозъка, откъдето са произлезли, в анатомично точните им места. Получава се цветен образ на всички мозъчни структури, даже и на неактивните и нормални такива. Това е огромно предимство пред другите изследвания, които не могат да изследват “тихите” зони. Няма облъчване на пациента, така че това измерване може да се прилага многократно и обикновено отнема 20 минути.

Нещо повече - на базата на резултатите, компютърът дава информация за функцията, ролята и взаимодействието на различните мозъчни центрове, здравно и психологично обяснение на тях.

ПЕРСПЕКТИВИТЕ

Резонансното измерване на биоенергията и превръщането й в цвят е нов, революционен метод, който може да се използува в психологията и психосоматичната медицина и като допълнение на стандартните медицински технологии. Всеки резултат е свързан с определена област от човешкото тяло и може да служи за оценка на нейното здравословно състояние.

Методът е живо доказателство за това, че човешката биоенергия се “разпада” на различни цветове в организма, които циркулират и захранват съответните телесни области.
Създадена е световна мрежа от изследователи в 52 страни, които ползват този апарат и си обменят получените резултати.

Ще могат ли следващите поколения апарати да “видят” всичките 7 слоя на Аурата и особено тайнствата на кетерната матрица от последния слой? Появата им сякаш не изглежда така далеко в бъдещето.

 
Източник: http://www.usuri-bg.net/index.php?option=com_content&task=view&id=281&Itemid=47&lang=bg

[Fiery]

Благодаря на AiKiDoKa за темата  Ето нещо и от мен :

ОКУЛТНО УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕКА.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АУРАТА?
АУРОДИАГНОСТИКА

Наличието на енергийни полета около живите организми е било известно още в древността. Въздействието им се е използувало от жреците на различните религии, от факирите, шаманите, йогите. На Изток отдавна е доказано съществуването на човешката биоенергетика чрез прилагането на енергийно-полеви видове на карате, кунг-фу, иглотерапия и др.
Във всеки човек могат да се различат минимум три тела:

физическо (рупа), астрално (нагвал) и ментално (атман).

ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО е цялата анатомия на човека; онова, което умира.

АСТРАЛНОТО ТЯЛО е психоемоционален контур, фина материя. Цветът на астралното тяло се променя в съответствие с преживяванията на човека. Астралното тяло може да се отдели от физическото по време на транс или на сън.

МЕНТАЛНОТО ТЯЛО са нашите мисли, разум и дух. То е свързано с ноосферата (по академик Вернадски) — сферата на съзнанието, която обкръжава Земята. Съставено е от още по-фина материя от астралното тяло.

В зависимост от качеството на мислите аурата на менталното тяло променя цвета си.

Всяко от тези тела има свое енергийно поле във вид на силови линии и излъчвания. Тази част от енергийното поле, която излиза извън пределите на физическото тяло, се нарича АУРА.

Енергийното поле на човека представлява съвкупност от енергийните полета на всички негови тела, а аурата му съответно е съвкупност от аурите на всичките му тела.

Размерът на аурата при различните хора е различна, примерно от 70 до 100 см.
Аурата се излъчва от цялото тяло на човека, но обикновено е по-плътна и по-забележима около раменете и главата, може би защото в тези части на тялото са разположени много центрове, свързани с жлезите и нервите. Наситеният цвят обикновено означава повече устременост, сила на волята и одухотвореност. С течение на
времето основният цвят на аурата може да се променя. Пастелните, светли тонове се сливат и бързо се редуват в зависимост от промените в настроението.
Разумът е основният фактор, който влияе върху аурата, но и обкръжението може да й въздействува, а понякога и сили от отвъдния свят.
Способностите, заложени в човека от природата, се развиват от поколение в поколение. Окото ви може да възприема триизмерността на изображението и да различава цветовете, но за съжаление възможностите на човека засега са доста ограничени. Отвъд червеното, от едната страна на спектъра, и отвъд лилавото — от другата, съществуват неизвестни за нас разнообразни цветове. Някои от тях са така ярки и поразителни, че ще ослеепем, ако изведнъж ги видим. Самият факт, че съществуват цветове, които не забелязваме, звуци, които не чуваме, мисли, които не долавяме, предопределя възможността за развитие и залога за вечност. Ние живеем в ограничен свят, извън границите на който се откриват сияещи хоризонти.
 И ако положим усилия, за да развием разбиранията и съзнанието си, тези граници ще започнат да се разширяват. Тогава ще видим и разберем много повече неща, отколкото виждаме и разбираме сега.Ще попитате, кое позволява да се види аурата? Тази способност може да бъде придобита по много и различни начини, защото аурата издава състоянието на душата. Една моя позната притежава удивителна способност: ако някой, дори съвсем непознат човек, се готви да излъже или само да избегне прекия и честен отговор на поставен въпрос, тя ясно вижда как над главата му пламва хоризонтална ивица в жълто-оранжев цвят.

А сега си представете какво ще предизвика невъзможността да се скрият злобата, лъжата, раздразнението. Много ли пороци ще ни останат, ако всеки ги забелязва?

Възможността да се наблюдава аурата ще промени отношението ви към живота, вече по различен начин ще възприемате и неговия край. Опасностите, катастрофите, нещастните случаи и смъртта не ще успеят да се прокраднат незабелязано. Вие ще ги видите предварително и ще бъдете готови да ги посрещнете.
Аурата може да ни даде важни сведения за човека, особено за децата. Например дали трябва при възпитанието на детето да се облягаме на личния пример или са достатъчни само и наставленията. Ако детето е разумно и се поддава на словесно убеждение, неговата аура прилича на леко разфокусиран въртящ се венец. Ако повече се влияе от личния пример на възпитателя, аурата му има по-точни контури и разнообразни цветове.
Аурата на дете, което е склонно да не признава авторитети, прилича на въртяща се верига, разположена ниско над главата му и спусната до раменете.
Както и хората, така и аурите са неповторими. Всичко им влияе: болестите и унинието, предаността и любовта, дружелюбието и радостта.

Аурата е отражение на човешката душа.

Тя разказва много за нея, практически всичко. Но тълкуването й във всеки конкретен случай е истинско изкуство, чието овладяване изисква упорит труд и дълги години непрестанни наблюдения.
Интерпретацията на цветовете в аурата зависи от оттенъците и съотношенията им с другите цветове. В книгите, посветени на окултните науки, цветовете по принцип имат своята "разшифровка".
Червеният и жълтият са основни. Червеният цвят символизира земята и тялото, понеже в древните мистични религии те се осмислят еднакво: земята се счита за ирационален свят, в който душата се спуска от небесата, а тялото е формата, в която се измъчва заключената душа. Това е цветът на войната, раздорите и жертвите.
Разумът се асоциира с жълтия цвят на слънцето, а духът — със синия цвят (в някои метафизични системи за истински цвят на слънцето се приема синият).

ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ на аурата показва бодрост и енергия и едновременно с това тенденция към нервно разстройство. Хората с такава аура трябва да полагат усилия, за да останат спокойни. Тъмночервеният цвят е признак на неуравновесена нервна система, на избухливост. Човек с този цвят в аурата си може да изглежда стабилен, но има някакъв недъг и това влияе на нервната му система. Такива хора обичат да доминират над другите и да действуват решително. Светлочервеният цвят в аурата е присъщ на нервните и импулсивни хора, много дейни и склонни към егоцентризъм. Яркочервеният цвят показва излишен егоизъм. Розовият или коралов цвят свидетелствуват за незрялост — обикновено те се забелязват в аурата на младите хора; ако ги има в аурата на възрастен, това означава инфантилност и детинско съсредоточаване върху собствената личност.
В ранното християнство червеният цвят символизира страданията и смъртта на Христос. Това е цветът на Марс, в музиката съответствува на нотата "до".

ОРАНЖЕВИЯТ ЦВЯТ — цветът на слънцето и на жизнената сила, показва внимателно отношение към другите хора.
Златисто-оранжевото сочи жизнеспособност и самообладание, а кафявият оттенък — безгрижие и липса на честолюбие. Възможно е човекът, в чиято аура преобладава оранжевият цвят, да е потиснат от нещо, но най-често това е свидетелство за мързел. Хората, които имат оранжево в аурата си, са предразположени към разстройства на черния дроб.
В ранното християнство оранжевият цвят символизира славата, добродетелта и плодовете на земята; всичко това, естествено, е свързано със слънцето. Оранжевото е цветът на планетата Сатурн, в музикалната гама съответствува на нотата "ре".

ЖЪЛТИЯТ ЦВЯТ със златист оттенък означава крепко здраве и благополучие. Хората с такава аура са способни да се грижат за себе си, рядко се вълнуват и учението им се удава с лекота, имат пъргав ум, радостни и дружелюбни са, готови да помагат. Червеникавият оттенък на жълтия цвят показва срамежливост. Ако такива хора са и червенокоси, то най-вероятно страдат от комплекс за непълноценност, затова и често са нерешителни, слабоволни и склонни да следват някой лидер.
Жълтият цвят в ранното християнство е цветът на светеца и учителя. Това е цветът на планетата Меркурий, в музикалната гама съответствува на нотата "ми".

ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ преобладава рядко, но е много добре да го има в аурата, макар и в малко количество. Изумруденият, особено с преливане в синьо — това е цветът на лечителството, винаги го притежават лекарите и медицинските сестри. Ако зеленият цвят се доближава до синьото, това означава развити способности и възможности за лекуване; ако е по-близо до жълтия — тази склонност е по-слаба. Лимоново-жълто-зеленият с преобладаващо жълто е признак за лъжлива натура.
В ранното християнство зеленият цвят символизира младостта и плодородието на природата. Това е цветът на Сатурн, съответствува на нотата "фа".

СИНИЯТ ЦВЯТ в аурата показва сериозни достойнства на човека. Положителни са всички оттенъци на този цвят, но колкото е по-наситен, толкова е по-добре. Бледосиният свидетелствува за немного развити способности, ала и за огромен стремеж към усъвършенствуване; човекът не е особено надарен, но се стреми да се домогне до желаното, да постигне висока цел. Често ще го болят сърцето и главата, но ще върви в нужната посока. Светлосиният (аквамарин) принадлежи на човек, по-устремен и по-успял от този с бледосиня аура, въпреки че може и да не се различават по степен на на-дареност. Тъмносиньото показва, че човекът е намерил призванието си и му се е отдал. Такива хора са винаги необичайни, с чести смени на настроенията. Те имат мисия и неотклонно я изпълняват. Повечето от тях са целеустремени, посветили живота си в безкористно служене на науката, изкуството или на обществена дейност. Виждал съм много милосърдни сестри, писатели и певци с такава аура.
В ранното християнство синият цвят символизира висшите постижения на духа, съзерцанието. Това е цветът на Юпитер, който управлява възвишените мисли и духовните стремежи. В музикалната гама съответствува на нотата "сол".

ЛИЛАВИЯТ (ИНДИГО) И ВИОЛЕТОВИЯТ ЦВЯТ се откриват в аурите на хора, които търсят призвание или вяра. Щом намерят целта на живота си или укрепят вярата си, тези цветове преминават в синьо. Очевидно щом човек тръгне по верния път, синият цвят се превръща в естествена еманация на душата. Пурпурният оттенък на лилавото свидетелствува за властна натура. Хората, които имат в аурата си лилав, виолетов или пурпурен цвят, са изложени на опасност от сърдечни и стомашни заболявания.
В християнството лилавото и виолетовото означават унижение и скръб. Лилавият цвят принадлежи на Венера, виолетовият — на Луната. Първият съответствува на нотата "ла", вторият — на "си".

БЕЛИЯТ ЦВЯТ, разбира се, е най-съвършен и всички ние се стремим към него. Ако душите ни бяха хармонични, цветните вълни щяха да се слеят и аурите ни щяха да бъдат бели. Такава аура е имал Христос. Тя може да се види върху много негови изображения и специално върху тези, които са посветени на Възкресението.
Цветовете отразяват душата, ума, тялото, настроенията и заедно с това говорят за нашето несъвършенство. Ако бяхме такива, каквито трябва да бъдем, от нас щеше да струи чисто бяло сияние. Ето към какво трябва да се стремим. Ако видите човек с такова сияние, доверете му се и го следвайте като пътеводна звезда. Но доколкото ни е съдено да се задоволяваме с малко, ние можем да намерим покой в синия, сила в червения и да бъдем щастливи и радостни в сиянието на златистожълтия цвят.
Като приемете съществуването на аурата и се научите да я "четете", вие ще можете да откриете дисхармо-нията, която ви пречи, ще се научите да улавяте признаците на физическите, менталните или нервните нарушения и съответно да им въздействувате.

Тайните не Тибетската медицина
Академик В.Востоков

[Fiery]

ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА

Формите, характерни за всеки от трите свята, стават действителност за човека, само тогава, когато той има способности или органи, за да ги възприема. Човекът възприема определени процеси в пространството, само защото притежава добре развито око. Едно същество възприема само онази част от действителността, която попада в рамките на неговата възприемателна способност. Ето защо човекът не трябва да заявява: действително е само това, което аз мога да възприемам. Много неща могат да са действителни, а да не разполагаме с необходимите органи за тяхното възприемане.
А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни - разбира се в един много по-висш смисъл на тази дума - отколкото сетивния свят. Наистина, физическото око не може да види например чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват. И както физическия свят се открива пред нашите външни сетива, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т. н се открива пред нашите духовни сетива. Точно както определени пространствени явления, например, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответстват на физическите цветове. За  човек, който е развил съответните възприемателни органи душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими.
Чувствата, които той изпитва към другите същества, му се явяват под формата на светлинни явления; мислите, към които той насочва своето внимание, изпълват духовното пространство. За него мисълта, която един човек насочва към друг, е не нещо невидимо, а е един възприемателен процес. Съдържанието на една мисъл - като такава - живее само в душата на мислещия човек; обаче това съдържание поражда определени действия в духовния свят. За духовното око, тези действия представляват един напълно възприемаем процес. Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздейства на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемаем процес. Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемащият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания.  Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца". Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление. Неговите цветове съответстват на характера на мисълта. Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят.А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание. Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов. Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма. Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа - в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество.


Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура. Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло. В аурата се кръстосват всевъзможни цветове и нюанси. Техният неспирен и променлив поток е един точен образ на вътрешния човешки живот. Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
Хората, често допускат сериозни грешки относно самата същност на това, което тук е описано като "аура". Те лесно биха могли да си представят, че "цветовете", за които говорим тук, застават пред душата така, както физическият цвят застава пред окото. Обаче такъв "душевен цвят" не би бил нищо друго, освен една халюцинация. Науката за Духа няма нищо общо с този вид "халюцинаторни" изживявания. Във всеки случай, те не са обект на разглеждане . Точна представа за нещата ще получим, ако си представим следното.
Спрямо физическия цвят, душата изпитва не само сетивно впечатление,  но и определено душевно изживяване. Това душевно изживяване е едно,  когато душата - чрез окото - възприема една жълта повърхност,  и съвсем друго,  когато тя възприема синя повърхност. Ще наречем това изживяване "живот в жълто" или "живот в синьо". Душата, поела Пътят на познанието, изпитва подобна "опитност в жълто" спрямо активните душевни изживявания на другите същества; и една "опитност в синьо" спрямо жертвоготовното душевно настроение. Същественото тук е не че "ясновидецът" свързва чуждите представи със "синия цвят", какъвто той възприема в своето сетивно обкръжение, а че разполага с една опитност, позволяваща му да назове тези представи именно "сини", също както физическият човек назовава една завеса "синя". А по-нататък, същественото е, че "ясновидецът" напълно съзнава: с тези свои изживявания той се намира извън тялото и е в състояние да говори за значението на душевния живот в един свят, за чието възприятие той изобщо не се нуждае от своето физическо тяло. Макар и никога да не подминава този смисъл на изложението, за "ясновидеца" е напълно естествено да описва "аурата" с думи като "синьо",  "жълто",  "зелено" и т. н.
Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните темпераменти и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие. Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли. Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието. Освен това, всички променливи настроения, всички влечения,  радости и болки, също намират своя израз в човешката аура. За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да сравняваме аурите на различните душевни изживявания. Нека най напред да се спрем на онези от тях, които се определят от подчертани афекти и страсти. Можем да ги групираме в две различни части: при едните душата се отдава на тези афекти най-вече поради животинската си природа, а при другите душевните изживявания приемат една по-рафинирана форма и, така да се каже, стават достъпни за размисъл и спокойно наблюдение.
В първия случай, на определени места от аурата, изживяванията са протакани предимно от кафяви и червено-жълти цветови потоци от всички нюанси. А при по-изтънчените афекти, на същите места се появяват цветове от порядъка на светло-оранжево и зелено. Лесно може да се констатира, че успоредно с растящата интелигентност, започват да преобладават зелените тонове. В аурата на умрелите хора, които са изцяло потънали в задоволяване на животинските си влечения, преобладава наситено зеления цвят. Все пак, този зелен цвят е прошарен с по-силни или по-слаби нюанси на кафяво и кафяво-червено. По-голямата част от аурата на неинтелигентните хора е прорязана от кафяво-червени или дори от тъмно-червени потоци.
Значително по-различна е аурата при спокойните, умерени и разсъдливи душевни състояния. Кафявите и червеникавите тонове тук отстъпват за сметка на всевъзможни нюанси от зеленото. При напрегнато мислене,  аурата показва един умерен и приятен зелен цвят. Така изглеждат преди всичко онези натури, за които може да се каже, че умеят да намират изход от всяка житейска ситуация.
Сините оттенъци се появяват при всеотдайните и жертвоготовни личности. Колкото повече един човек поставя своя Аз в служба на едно дело, толкова по-значителни стават сините нюанси. В това отношение срещаме две напълно различни групи хора. Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които - така да се каже - нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце". Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре. Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях. В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи. Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
Според това, дали представите, бликащи от активните души, се поставят в служба на собствените животински влечения, или напротив - в служба на идеали и високи цели, съответните аури показват различни цветове. Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци; напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено-сини цветове. Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси.
Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания. Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие - тъмнозелена облаковидни маси. Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни облаковидни маси; те често заемат формата на строго определени, правилни фигури. Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо-червеникав оттенък. В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда кръстосана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
Когато е добре развита, духовната възприемателна способност може да се констатира всяко усещане, което човек получава от външната среда. Личности, които прекомерно се вълнуват от всяко външно впечатление, имат в аурата си непрекъснато припламващи синьо-червени точки и петънца. При не особено впечатлителни личности, тези петънца добиват оранжево-жълт или жълт оттенък. "разсеяните" хора имат аура в подвижни сини петна, към които се намесват различни нюанси на зеленото.
А вътре в тази "аура", обгръщаща човека, още по-развитото "духовно виждане" различава други три вида цветни явления.

[Fiery]

Първият вид съдържа цветовете, които са малко или повече непрозрачни. Въпреки това, когато ги сравним с цветовете които вижда нашето физическо око, те се оказват подвижни и прозрачни. И все пак, изпълвайки с облаковидни маси пространството в свръхсетивния свят, те го "сгъстяват", правят го непрозрачно.
Вторият вид обхваща цветовете, които сякаш целите са изградени от светлина. Те осветляват пространството, което заемат. Благодарение на тях, то се превръща в светлинно пространство. Коренно различен изглежда. 
Третият вид. Тук цветовете имат проблясващ, искрящ, сияещ характер. Те не само осветляват пространството, което заемат; те го пронизват с лъчите си. В тези цветове има нещо действено и подвижно, докато другите се отличават с повече спокойствие и липса на блясък. А характерното за цветовете от трети¬т вид е, че сякаш непрекъснато се възпроизвеждат от самите себе си.
Чрез първите два вида пространството се изпълва като с една фина течност, която спокойно застива в него; чрез третия вид пространството се изпълва с един непрекъснато самообновяващ се живот, с една вечна подвижност.  В човешката аура тези три вида цветове съвсем не се допират един до друг; те не са разположени в отделни пространствени части, а взаимно се проникват по хиляди начини. Понякога в определено място на аурата едновременно могат да бъдат наблюдавани и трите вида, също както едновременно можем и да виждаме, и да чуваме един физически предмет,  например камбана. По този начин аурата се превръща в едно изключително сложно явление, понеже сега имаме работа така да се каже, с три взаимно проникващи се аури. Но все пак човек може да ги разграничава, когато успее да насочи своето внимание към една от тях. Нещо подобно на това свръхсетивно събитие става и в сетивния свят, когато,  например - за да се потопи в даден музикален откъс - човек затваря очите си.
Ето как "ясновидецът" притежава - така да се каже - три вида органи за трите вида цветове. И за да не бъде смущаван в наблюдението си, той може да "отваря" единия или другия орган, а респективно - да "затваря" останалите. Разбира се, възможно е той да е развил само единия от тези органи, който съответствува на първия вид цветове. Тогава той ще вижда само една аура, а другите две ще останат невидими за него. В друг случай някой може да възприема първите две аури, но не и третата. Най висшата "ясновидска дарба" се състои в това, човек да възприема и трите аури, като за целите на духовното изследване, той да насочва вниманието си към всяка една от тях.
Троичната аура е свръхсетивно-видимия израз, отговарящ на човешката същност. В аурата са представени трите части на човека: тялото, душата и духът.

Първата аура отразява влиянието на тялото върху душата; 
Втората изразява собствения живот на душата, който се е издигнал над сетивните влечения, обаче все още не се е обърнал към вечните цели на мирозданието; 
Третата отразява господството, което вечния дух е постигнал над преходния човек. Когато се предлагат описанията на аурата - както става тук - трябва да подчертаем, че е трудно не само да бъде наблюдавана, а преди всичко, трудно е тя да бъде описана. Ето защо в тези описания никой не бива да вижда нещо повече от едно далечно загатване.
Следователно, за "ясновидеца", своеобразието на душевния живот е подчинен на сетивните влечения, на страсти и преходни удоволствия,  първата аура застава пред него в най-ярки и крещящи тонове, като за сметка на това, втората аура остава незавършена: в нея се долавят само оскъдни цветове, а третата е едва загатната и там могат само да се забележат едва проблясващи цветни искри,  подсказващи, че дори и при тези душевни състояния, вечното начало присъствува в човека, макар и изтласкано от силните сетивни впечатления.
Колкото повече човекът отдалечава от себе си своята животинска природа, толкова повече първата аура губи значението си. В този случай втората аура непрекъснато се уголемява, изпълвайки със своята светлинна сила онази оцветена формация всред която живее физическия човек.
А колкото повече човекът се превръща в "служител на вечността", толкова повече изпъква чудната трета аура, която свидетелствува до каква степен той е станал поданик на духовния свят. Това е така, за щото през тази част на аурата, Божественият Аз е в земния свят. Доколкото човешките същества притежават тази аура, те са пламъците, чрез които божественият свят осветява Земята. Чрез тази част на аурата - доколкото живеят не за себе си, а в името на вечната истина, вечната красота и вечното добро - те показват до каква степен са се изтръгнали от личните си интереси, за да се принесат в жертва пред олтара на великата космическа еволюция. Ето как в аурата се проявява това, което човекът е направил от себе си в хода на неговите въплъщения. Трите части на аурата съдържат цветове с най-различни нюанси. Обаче според еволюционната степен на човека, характерът на тези нюанси непрекъснато се променя.
В първата част на аурата могат да се наблюдават всички оттенъци на инстинктивния живот, от червеното до синьото. Тези оттенъци имат характер на нещо смътно, неясно. Преобладаващите червени оттенъци показват наличието на чувствени влечения, плътски страсти и ламтеж към чревоугодничество.  Зелените оттенъци са особено подчертани при онези низши натури, които са склонни към без различие и алчно отдаване на всяка наслада, но същевременно се боят от всяко усилие, за да ги постигнат. Там, където страстите на всяка цена се стремят към някаква цел, за чието осъществяване обаче не достигат определени качества и способности, в аурата се появяват кафяво-зелени и жълто-зелени оттенъци. Някои модерни "познавачи на живота", несъмнено пораждат тъкмо този вид аура.

Личното усещане за собствения Аз, което изцяло се корени в низшите влечения и, следователно, представлява най-низшата степен на егоизъм, се проявява в неясни жълтеникави и зелени оттенъци. Ясно е, че инстинктивният животински живот може да приеме също и един радващ окото характер. Има една чисто естествена жертвоготовност, която наблюдаваме дори и в животинското царство. В естествената майчина любов, животинските инстинкти постигат своето истинско съвършенство. Тези лишени от егоизъм животински инстинкти намират израз в първата аура като светлочервени и розови оттенъци. Малодушната страхливост и ужасът пред физическата заплаха, се проявява в аурата като кафяво-сини и сиви цветове.
Втората аура също показва най-различни оттенъци. Прекомерно развитото самочувствие, гордостта и честолюбието се проявяват под формата на кафяви и оранжеви образования. Любопитството се проявява под формата на жълто-червени петна. Светложълтия цвят подсказва ясно мислене и добра интелигентност; зеленият цвят е израз на точния усет за живота и света. Схватливите деца имат подчертано зелени нюанси в тази част на тяхната аура. Добрата памет е представена във втората аура чрез "жълто-зелените" оттенъци. Розовият нюанс загатва, че съответният човек е доброжелателен и любвеобилен; синият цвят говори за благочестие и набожност.
Колкото повече благочестието се доближава до религиозната екзалтация, толкова повече синьото преминава във виолетово. Идеализмът и сериозното отношение към живота изглеждат оцветени в индигово синьо.
Основните цветове на третата аура са жълтото, зеленото и синьото. Ясножълтото се появява тук, когато мисленето се определя от висши и всеобхватни идеи които в божествения миров ред откриват причините за всяко отделно нещо. Когато мисленето стане интуитивно и се обогати със съвършената чистота на своите собствени закони, жълтия цвят добива един златист отблясък. Зеленото носи в себе си любовта към всички живи същества; синьото е признак на безкористна жертвоготовност в името на другите. Когато тази жертвоготовност прерасне в непоколебимата воля да работиш за напредъка на целия свят, синьото се прояснява до светло виолетово. Ако въпреки напредналото развитие на една душа, тя все още носи следи от гордост и честолюбие - тези последни останки от личния егоизъм - към жълтите нюанси се при бавят и оранжеви. За отбелязване е, че в тази част на аурата, цветовете са твърде различни от
нюансите, които сме свикнали да виждаме във физическия свят. Нищо от този свят не може да се сравни с красотата и величието, пред които се изправя "ясновидецът".
Човек не може да оцени правилно беглите описания на аурата, ако не постави ударението върху това, че "виждането на аурата" е свързано с едно разширение и обогатяване на всичко онова, което ние възприемаме във физическия свят. Това разширение има за цел да вникне в онези форми на душевния живот, до които той израства не само в сетивната, а и в духовната действителност. Горните описания нямат нищо общо с онова тълкуване на характера или мислите на даден човек, което се опира на една халюцинаторно възприемана аура. Тези описания са замислени с цел да разширят познанието за духовния свят и не бива да се смесват със съмнителното изкуство, което претендира, че отгатва човешките души според тяхната аура.

 Из книгата: "Въведение в свръх сетивното познание и мисията на човека"

[Tina]

Има и други апарати освен споменатия от д-р Костадин БОЯНОВ. Например един от тях също мери по акупунктурните точки на ръката но изкарва резултатите по компютърната RGB схема, която дава 256 нюанса.

[Tangrata_]

Чувал съм че способността да вижддаш или не аурата, не е свързана съвсем пряко с духовното развитие.

Някой знае ли за конкретни техники, с които може да се развие това качество?

Чувал съм, че хора са добивали това качество следсвие на много тежък моментен шок - загуба на близък, изнасилваня и тн.

Но трябва да има и обикновен начин.
С какво точно виждащия вижда аурата? С очите, или нещо друго? Трябва ли той да има определено количество базова енергия и къде тя трябва да е силна ?

Сега ми хрумва евентуално медитация върху нещо с аура, растение например. Но дали е полезно или вредно не знам. От много съзерцание , да не взема да придобия качествата на цветето, и да пусна листа и корени.

[drslowdeath]

В последните 1-2 месеца виждам около хората от 4 до 10 см нещо,което най-точно мога да обясня като "изкривяване на реалноста" или сияние.Според мен е по-плътният слой на аурата или етерно тяло.Засега обаче цветове (освен ако не си личи,че е нещо искрящо) не различавам.Идеи за развитие ?

[Tina]

  Имам няколко книжки с уроци за "виждане" на аурата. Имам също видео на германски с практически уроци от което нищо не разбирам...имах и учители които ме учеха как да "виждам" аурата...и съм ПЪН! Постигнах "виждане" само 2 пъти през живота си когато изкуствено си вдигнах вибрациите. Тези от вас които виждат аури трябва да са много балансирани и щастливи хора!

Аз я усещам  с тялото си...и понеже се настройвам на приемане си патя - не мога да се изчистя от "проблемите" на другите. Лягам си вечер и си проверявам "стоката" - това чувство мое ли или не, тази мисъл моя ли е или не...? Между другото покрай тези уроци открих, че човек "попива" настроенията и мислите на другите чрез аурата и е изключително важно да си изчиства аурата от чужди влияние и наслоения.

Та така...

[Fiery]

Постигнах "виждане" само 2 пъти през живота си когато изкуствено си вдигнах вибрациите.

Тина, би ли  споделила, по какъв начин си повдигаш изкуствено вибрациите? Нещо не разбирам ...

[Tina]

Постигнах "виждане" само 2 пъти през живота си когато изкуствено си вдигнах вибрациите.

Тина, би ли  споделила, по какъв начин си повдигаш изкуствено вибрациите? Нещо не разбирам ...

Със светлина, музика, ароматерапия и медитация!  Например - Представяш си едни роторчета от светлина във всяка чакра и ги завърташ мислено докато ти се завие свят и почнеш да виждаш света наоколо в интересни нюанси. ;D Има много начини, но енергията бързо пада и се нарушава, ако имаш проблеми в живота или си стресирана.

[----------]

Защо наричаш това "изкуствен начин"?
За мен няма по-естествено нещо за човека
от това да медитира...

[WhiteRider]

а ти защо наричаш това медитация

[Tina]

Защо наричаш това "изкуствен начин"?
За мен няма по-естествено нещо за човека
от това да медитира...

Защото човек трябва по естествен път да има балансирана аура с ОПТИМАЛНИ вибрации, а не да използва каквото и да е да се балансира и да си вдига вибрациите. Щом се стигне до това, значи има проблеми.

Освен това вибрациите могат да се вдигнат НАД ОПТИМАЛНОТО ниво, което е интересно, но не е здравословно!

[WhiteRider]

права си, тина, ако трябва да правиш нещо регулярно, за да подържаш себе си в баланс, а не просто да бъдеш в баланс заради целия начин на живот, значи е изкуствено. щом не ти е естествено състояние да "виждаш" цветовете на аурата и за да го направиш трябва да използваш външни (изкуствени) методи, значи има някакво насилие над теб.
разбира се има и периоди на отваряния, при които цялата система изведнъж се изкачва на ново ниво и не е нужно да насилваш вибрациите си, за да правиш нещо. ти вече си там

[----------]

Пиенето на вода изкуствено ли е? Пишкането изкуствено ли е? Дишането изкуствено ли е? Стоенето на припек изкуствено ли е? Катеренето на планина Рила (докато я има) изкуствено ли е? Катеренето на планина Странджа изкуствено ли е? Натискането на клавиша [W] изкуствено ли е? Вслушването в сърдечния ритъм изкуствено ли е? Вслушването във вентелатора на компютъра изкуствено ли е? Слушането на "Девойко мари хубава" изкуствено ли е? Гледането на "Шоуто на Слави" изкуствено ли е? Отглеждането на аквариумни рибки изкуствено ли е? Потропването по масата с нокът изкуствено ли е? Потропването по масата с мекото на пръста изкуствено ли е? Покашлянето изкуствено ли е? Това, дето ми се обадиха, за да ми кажат, че е време да си вървя, изкуствено ли е? А това, че сега никой не ми се обажда, изкуствено ли е? Това, дето го пиша, изкуствено ли е? Това, дето не съм го написал, изкуствено ли е? Да ровиш в речник, докато търсиш непозната дума, изкуствено ли е? А да се откажеш да узнаеш значението на тази дума изкуствено ли е? Ето колко е изкуствена една медитация и отказът от тази медитация. Дао е да правиш чрез неправене, но неправенето също е правене ;D