Благодаря на AiKiDoKa за темата :-* Ето нещо и от мен :
ОКУЛТНО УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕКА.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА АУРАТА?
АУРОДИАГНОСТИКА
Наличието на енергийни полета около живите организми е било известно още в древността. Въздействието им се е използувало от жреците на различните религии, от факирите, шаманите, йогите. На Изток отдавна е доказано съществуването на човешката биоенергетика чрез прилагането на енергийно-полеви видове на карате, кунг-фу, иглотерапия и др.
Във всеки човек могат да се различат минимум три тела:
физическо (рупа), астрално (нагвал) и ментално (атман).
ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО е цялата анатомия на човека; онова, което умира.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО е психоемоционален контур, фина материя. Цветът на астралното тяло се променя в съответствие с преживяванията на човека. Астралното тяло може да се отдели от физическото по време на транс или на сън.
МЕНТАЛНОТО ТЯЛО са нашите мисли, разум и дух. То е свързано с ноосферата (по академик Вернадски) — сферата на съзнанието, която обкръжава Земята. Съставено е от още по-фина материя от астралното тяло.
В зависимост от качеството на мислите аурата на менталното тяло променя цвета си.
Всяко от тези тела има свое енергийно поле във вид на силови линии и излъчвания. Тази част от енергийното поле, която излиза извън пределите на физическото тяло, се нарича АУРА.
Енергийното поле на човека представлява съвкупност от енергийните полета на всички негови тела, а аурата му съответно е съвкупност от аурите на всичките му тела.
Размерът на аурата при различните хора е различна, примерно от 70 до 100 см.
Аурата се излъчва от цялото тяло на човека, но обикновено е по-плътна и по-забележима около раменете и главата, може би защото в тези части на тялото са разположени много центрове, свързани с жлезите и нервите. Наситеният цвят обикновено означава повече устременост, сила на волята и одухотвореност. С течение на
времето основният цвят на аурата може да се променя. Пастелните, светли тонове се сливат и бързо се редуват в зависимост от промените в настроението.
Разумът е основният фактор, който влияе върху аурата, но и обкръжението може да й въздействува, а понякога и сили от отвъдния свят.
Способностите, заложени в човека от природата, се развиват от поколение в поколение. Окото ви може да възприема триизмерността на изображението и да различава цветовете, но за съжаление възможностите на човека засега са доста ограничени. Отвъд червеното, от едната страна на спектъра, и отвъд лилавото — от другата, съществуват неизвестни за нас разнообразни цветове. Някои от тях са така ярки и поразителни, че ще ослеепем, ако изведнъж ги видим. Самият факт, че съществуват цветове, които не забелязваме, звуци, които не чуваме, мисли, които не долавяме, предопределя възможността за развитие и залога за вечност. Ние живеем в ограничен свят, извън границите на който се откриват сияещи хоризонти.
И ако положим усилия, за да развием разбиранията и съзнанието си, тези граници ще започнат да се разширяват. Тогава ще видим и разберем много повече неща, отколкото виждаме и разбираме сега.Ще попитате, кое позволява да се види аурата? Тази способност може да бъде придобита по много и различни начини, защото аурата издава състоянието на душата. Една моя позната притежава удивителна способност: ако някой, дори съвсем непознат човек, се готви да излъже или само да избегне прекия и честен отговор на поставен въпрос, тя ясно вижда как над главата му пламва хоризонтална ивица в жълто-оранжев цвят.
А сега си представете какво ще предизвика невъзможността да се скрият злобата, лъжата, раздразнението. Много ли пороци ще ни останат, ако всеки ги забелязва?
Възможността да се наблюдава аурата ще промени отношението ви към живота, вече по различен начин ще възприемате и неговия край. Опасностите, катастрофите, нещастните случаи и смъртта не ще успеят да се прокраднат незабелязано. Вие ще ги видите предварително и ще бъдете готови да ги посрещнете.
Аурата може да ни даде важни сведения за човека, особено за децата. Например дали трябва при възпитанието на детето да се облягаме на личния пример или са достатъчни само и наставленията. Ако детето е разумно и се поддава на словесно убеждение, неговата аура прилича на леко разфокусиран въртящ се венец. Ако повече се влияе от личния пример на възпитателя, аурата му има по-точни контури и разнообразни цветове.
Аурата на дете, което е склонно да не признава авторитети, прилича на въртяща се верига, разположена ниско над главата му и спусната до раменете.
Както и хората, така и аурите са неповторими. Всичко им влияе: болестите и унинието, предаността и любовта, дружелюбието и радостта.
Аурата е отражение на човешката душа.
Тя разказва много за нея, практически всичко. Но тълкуването й във всеки конкретен случай е истинско изкуство, чието овладяване изисква упорит труд и дълги години непрестанни наблюдения.
Интерпретацията на цветовете в аурата зависи от оттенъците и съотношенията им с другите цветове. В книгите, посветени на окултните науки, цветовете по принцип имат своята "разшифровка".
Червеният и жълтият са основни. Червеният цвят символизира земята и тялото, понеже в древните мистични религии те се осмислят еднакво: земята се счита за ирационален свят, в който душата се спуска от небесата, а тялото е формата, в която се измъчва заключената душа. Това е цветът на войната, раздорите и жертвите.
Разумът се асоциира с жълтия цвят на слънцето, а духът — със синия цвят (в някои метафизични системи за истински цвят на слънцето се приема синият).
ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ на аурата показва бодрост и енергия и едновременно с това тенденция към нервно разстройство. Хората с такава аура трябва да полагат усилия, за да останат спокойни. Тъмночервеният цвят е признак на неуравновесена нервна система, на избухливост. Човек с този цвят в аурата си може да изглежда стабилен, но има някакъв недъг и това влияе на нервната му система. Такива хора обичат да доминират над другите и да действуват решително. Светлочервеният цвят в аурата е присъщ на нервните и импулсивни хора, много дейни и склонни към егоцентризъм. Яркочервеният цвят показва излишен егоизъм. Розовият или коралов цвят свидетелствуват за незрялост — обикновено те се забелязват в аурата на младите хора; ако ги има в аурата на възрастен, това означава инфантилност и детинско съсредоточаване върху собствената личност.
В ранното християнство червеният цвят символизира страданията и смъртта на Христос. Това е цветът на Марс, в музиката съответствува на нотата "до".
ОРАНЖЕВИЯТ ЦВЯТ — цветът на слънцето и на жизнената сила, показва внимателно отношение към другите хора.
Златисто-оранжевото сочи жизнеспособност и самообладание, а кафявият оттенък — безгрижие и липса на честолюбие. Възможно е човекът, в чиято аура преобладава оранжевият цвят, да е потиснат от нещо, но най-често това е свидетелство за мързел. Хората, които имат оранжево в аурата си, са предразположени към разстройства на черния дроб.
В ранното християнство оранжевият цвят символизира славата, добродетелта и плодовете на земята; всичко това, естествено, е свързано със слънцето. Оранжевото е цветът на планетата Сатурн, в музикалната гама съответствува на нотата "ре".
ЖЪЛТИЯТ ЦВЯТ със златист оттенък означава крепко здраве и благополучие. Хората с такава аура са способни да се грижат за себе си, рядко се вълнуват и учението им се удава с лекота, имат пъргав ум, радостни и дружелюбни са, готови да помагат. Червеникавият оттенък на жълтия цвят показва срамежливост. Ако такива хора са и червенокоси, то най-вероятно страдат от комплекс за непълноценност, затова и често са нерешителни, слабоволни и склонни да следват някой лидер.
Жълтият цвят в ранното християнство е цветът на светеца и учителя. Това е цветът на планетата Меркурий, в музикалната гама съответствува на нотата "ми".
ЗЕЛЕНИЯТ ЦВЯТ преобладава рядко, но е много добре да го има в аурата, макар и в малко количество. Изумруденият, особено с преливане в синьо — това е цветът на лечителството, винаги го притежават лекарите и медицинските сестри. Ако зеленият цвят се доближава до синьото, това означава развити способности и възможности за лекуване; ако е по-близо до жълтия — тази склонност е по-слаба. Лимоново-жълто-зеленият с преобладаващо жълто е признак за лъжлива натура.
В ранното християнство зеленият цвят символизира младостта и плодородието на природата. Това е цветът на Сатурн, съответствува на нотата "фа".
СИНИЯТ ЦВЯТ в аурата показва сериозни достойнства на човека. Положителни са всички оттенъци на този цвят, но колкото е по-наситен, толкова е по-добре. Бледосиният свидетелствува за немного развити способности, ала и за огромен стремеж към усъвършенствуване; човекът не е особено надарен, но се стреми да се домогне до желаното, да постигне висока цел. Често ще го болят сърцето и главата, но ще върви в нужната посока. Светлосиният (аквамарин) принадлежи на човек, по-устремен и по-успял от този с бледосиня аура, въпреки че може и да не се различават по степен на на-дареност. Тъмносиньото показва, че човекът е намерил призванието си и му се е отдал. Такива хора са винаги необичайни, с чести смени на настроенията. Те имат мисия и неотклонно я изпълняват. Повечето от тях са целеустремени, посветили живота си в безкористно служене на науката, изкуството или на обществена дейност. Виждал съм много милосърдни сестри, писатели и певци с такава аура.
В ранното християнство синият цвят символизира висшите постижения на духа, съзерцанието. Това е цветът на Юпитер, който управлява възвишените мисли и духовните стремежи. В музикалната гама съответствува на нотата "сол".
ЛИЛАВИЯТ (ИНДИГО) И ВИОЛЕТОВИЯТ ЦВЯТ се откриват в аурите на хора, които търсят призвание или вяра. Щом намерят целта на живота си или укрепят вярата си, тези цветове преминават в синьо. Очевидно щом човек тръгне по верния път, синият цвят се превръща в естествена еманация на душата. Пурпурният оттенък на лилавото свидетелствува за властна натура. Хората, които имат в аурата си лилав, виолетов или пурпурен цвят, са изложени на опасност от сърдечни и стомашни заболявания.
В християнството лилавото и виолетовото означават унижение и скръб. Лилавият цвят принадлежи на Венера, виолетовият — на Луната. Първият съответствува на нотата "ла", вторият — на "си".
БЕЛИЯТ ЦВЯТ, разбира се, е най-съвършен и всички ние се стремим към него. Ако душите ни бяха хармонични, цветните вълни щяха да се слеят и аурите ни щяха да бъдат бели. Такава аура е имал Христос. Тя може да се види върху много негови изображения и специално върху тези, които са посветени на Възкресението.
Цветовете отразяват душата, ума, тялото, настроенията и заедно с това говорят за нашето несъвършенство. Ако бяхме такива, каквито трябва да бъдем, от нас щеше да струи чисто бяло сияние. Ето към какво трябва да се стремим. Ако видите човек с такова сияние, доверете му се и го следвайте като пътеводна звезда. Но доколкото ни е съдено да се задоволяваме с малко, ние можем да намерим покой в синия, сила в червения и да бъдем щастливи и радостни в сиянието на златистожълтия цвят.
Като приемете съществуването на аурата и се научите да я "четете", вие ще можете да откриете дисхармо-нията, която ви пречи, ще се научите да улавяте признаците на физическите, менталните или нервните нарушения и съответно да им въздействувате.
Тайните не Тибетската медицина
Академик В.Востоков
ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
Формите, характерни за всеки от трите свята, стават действителност за човека, само тогава, когато той има способности или органи, за да ги възприема. Човекът възприема определени процеси в пространството, само защото притежава добре развито око. Едно същество възприема само онази част от действителността, която попада в рамките на неговата възприемателна способност. Ето защо човекът не трябва да заявява: действително е само това, което аз мога да възприемам. Много неща могат да са действителни, а да не разполагаме с необходимите органи за тяхното възприемане.
А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни - разбира се в един много по-висш смисъл на тази дума - отколкото сетивния свят. Наистина, физическото око не може да види например чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват. И както физическия свят се открива пред нашите външни сетива, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т. н се открива пред нашите духовни сетива. Точно както определени пространствени явления, например, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответстват на физическите цветове. За човек, който е развил съответните възприемателни органи душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими.
Чувствата, които той изпитва към другите същества, му се явяват под формата на светлинни явления; мислите, към които той насочва своето внимание, изпълват духовното пространство. За него мисълта, която един човек насочва към друг, е не нещо невидимо, а е един възприемателен процес. Съдържанието на една мисъл - като такава - живее само в душата на мислещия човек; обаче това съдържание поражда определени действия в духовния свят. За духовното око, тези действия представляват един напълно възприемаем процес. Мисълта, която се излъчва от едно човешко същество, за да се устреми към друго човешко същество е една непосредствена действителност. А начинът, по който тази мисъл въздейства на другия човек, в духовния свят може да бъде изживян като един възприемаем процес. Следователно, за този, чиито духовни очи са отворени, физическия възприемащият човек е само една част от целия човек. Всъщност физическият човек е средоточие на душевни и духовни излъчвания. Тук можем само да загатнем за богатия и разнолик свят, който се открива пред "ясновидеца". Една човешка мисъл, която иначе живее само в ума на слушателя, се появява, например, като духовно възприемаемо цветово явление. Неговите цветове съответстват на характера на мисълта. Една мисъл, произхождаща от едно или друго сетивно влечение на човека, е оцветена по различен начин от друга мисъл, устремена към чистото познание, към благородната красота и към вечното добро. Оцветена в червени нюанси са мислите, които произхождат от чувствения живот и пронизват душевния свят.А в красиви светложълти нюанси са мислите, с чиято помощ човек се издига към висшето познание. Великолепен розов оттенък приемат мислите, бликащи от една пожертвователна любов. Според съдържанието си, дадена мисъл определя съответно по-малката или по-голяма яснота на своята свръхсетивна форма. Точната и прецизна мисъл се явява в строго определени очертания; неточната представа - в смътни, облаковидни форми. По този начин, душевната и духовната същност на човека застават пред ясновидеца като една свръхсетивна част от цялостното човешко същество.
Цветовете, които "духовното око" възприема, сияят около физическия човек и го обвиват като един вид облак (с приблизително яйцевидна форма), образуват човешката аура. Големината на тази аура е различна при различните хора, обаче, по правило, целият човек е 2 пъти по-висок и 4 пъти по-широк от своето физическо тяло. В аурата се кръстосват всевъзможни цветове и нюанси. Техният неспирен и променлив поток е един точен образ на вътрешния човешки живот. Върху фона на тази променливост, някои трайни качества, като таланти, навици и характерови черти, са обагрени в постоянни цветове.
Хората, често допускат сериозни грешки относно самата същност на това, което тук е описано като "аура". Те лесно биха могли да си представят, че "цветовете", за които говорим тук, застават пред душата така, както физическият цвят застава пред окото. Обаче такъв "душевен цвят" не би бил нищо друго, освен една халюцинация. Науката за Духа няма нищо общо с този вид "халюцинаторни" изживявания. Във всеки случай, те не са обект на разглеждане . Точна представа за нещата ще получим, ако си представим следното.
Спрямо физическия цвят, душата изпитва не само сетивно впечатление, но и определено душевно изживяване. Това душевно изживяване е едно, когато душата - чрез окото - възприема една жълта повърхност, и съвсем друго, когато тя възприема синя повърхност. Ще наречем това изживяване "живот в жълто" или "живот в синьо". Душата, поела Пътят на познанието, изпитва подобна "опитност в жълто" спрямо активните душевни изживявания на другите същества; и една "опитност в синьо" спрямо жертвоготовното душевно настроение. Същественото тук е не че "ясновидецът" свързва чуждите представи със "синия цвят", какъвто той възприема в своето сетивно обкръжение, а че разполага с една опитност, позволяваща му да назове тези представи именно "сини", също както физическият човек назовава една завеса "синя". А по-нататък, същественото е, че "ясновидецът" напълно съзнава: с тези свои изживявания той се намира извън тялото и е в състояние да говори за значението на душевния живот в един свят, за чието възприятие той изобщо не се нуждае от своето физическо тяло. Макар и никога да не подминава този смисъл на изложението, за "ясновидеца" е напълно естествено да описва "аурата" с думи като "синьо", "жълто", "зелено" и т. н.
Човешката аура е коренно различна в зависимост от различните темпераменти и душевни състояния, както и в зависимост от степените на духовното развитие. Един човек, изцяло отдаден на своите животински влечения, има съвършено различна аура от друг, който предпочита да живее в своите мисли. Много по-различна е и аурата на един религиозно настроен човек, от тази на човек, потънал в сивите грижи на всекидневието. Освен това, всички променливи настроения, всички влечения, радости и болки, също намират своя израз в човешката аура. За да се научим да разбираме значението на цветовете и техните нюанси, необходимо е да сравняваме аурите на различните душевни изживявания. Нека най напред да се спрем на онези от тях, които се определят от подчертани афекти и страсти. Можем да ги групираме в две различни части: при едните душата се отдава на тези афекти най-вече поради животинската си природа, а при другите душевните изживявания приемат една по-рафинирана форма и, така да се каже, стават достъпни за размисъл и спокойно наблюдение.
В първия случай, на определени места от аурата, изживяванията са протакани предимно от кафяви и червено-жълти цветови потоци от всички нюанси. А при по-изтънчените афекти, на същите места се появяват цветове от порядъка на светло-оранжево и зелено. Лесно може да се констатира, че успоредно с растящата интелигентност, започват да преобладават зелените тонове. В аурата на умрелите хора, които са изцяло потънали в задоволяване на животинските си влечения, преобладава наситено зеления цвят. Все пак, този зелен цвят е прошарен с по-силни или по-слаби нюанси на кафяво и кафяво-червено. По-голямата част от аурата на неинтелигентните хора е прорязана от кафяво-червени или дори от тъмно-червени потоци.
Значително по-различна е аурата при спокойните, умерени и разсъдливи душевни състояния. Кафявите и червеникавите тонове тук отстъпват за сметка на всевъзможни нюанси от зеленото. При напрегнато мислене, аурата показва един умерен и приятен зелен цвят. Така изглеждат преди всичко онези натури, за които може да се каже, че умеят да намират изход от всяка житейска ситуация.
Сините оттенъци се появяват при всеотдайните и жертвоготовни личности. Колкото повече един човек поставя своя Аз в служба на едно дело, толкова по-значителни стават сините нюанси. В това отношение срещаме две напълно различни групи хора. Има личности, които нямат навика да разгръщат своите мисловни способности, пасивни души, които - така да се каже - нямат какво друго да дадат на света, освен своето "добро сърце". Тяхната аура грее в приказно красиви оттенъци. Така изглежда и аурата на преданите, на религиозните натури. Състрадателните души и тези, които се отдават на благотворителност, имат подобен вид аура. Ако освен това, те са и интелигентни, тогава сините потоци преливат в зелени, или пък синьото получава един зелен оттенък. Това което различава активните души от пасивните, е че у първите синьото е пропито от силни тонове, идващи отвътре. Изобретателните натури, чиито мисли са особено плодотворни, излъчват светли тонове, като от една вътрешна точка, разположена дълбоко в тях. В най-висша степен това се отнася за онези личности, които наричаме "мъдри" и особено тези от тях, които са богати на плодотворни идеи. Изобщо всичко, което подсказва някаква духовна активност, има по-скоро формата на лъчи, разпростиращи се отвътре навън; докато всичко, което идва от животинското начало, наподобава облачни маси, изпълващи цялата аура.
Според това, дали представите, бликащи от активните души, се поставят в служба на собствените животински влечения, или напротив - в служба на идеали и високи цели, съответните аури показват различни цветове. Изобретателните натури, влагащи всичките си сили в задоволяване на своите животински влечения изграждат оцветени в тъмни синьо-червени оттенъци; напротив, хората, които безкористно насочват своите мисли към осъществяването на една висока цел, са обвити в светли червено-сини цветове. Един живот в Духа, съчетан с благородна всеотдайност и готовност за саможертва, има аура, оцветена в розово или светловиолетови нюанси.
Обаче в цветните потоци на аурата се отразяват не само основните качества на душата, но и нейните преходни афекти, настроения и други вътрешни изживявания. Един силен пристъп на гняв предизвиква червени потоци; вълните от нараненото себелюбие - тъмнозелена облаковидни маси. Цветните конфигурации на аурата не винаги се явяват като неправилни облаковидни маси; те често заемат формата на строго определени, правилни фигури. Ако например при един човек наблюдаваме пристъп на страх, ще забележим как аурата се разсича отгоре до долу от вълнообразни линии в синьо, които носят и синьо-червеникав оттенък. В другия случай, когато даден човек напрегнато очаква някакво събитие, неговата аура изглежда кръстосана от радиални синьо-червени линии, разпространяващи се отвътре навън.
Когато е добре развита, духовната възприемателна способност може да се констатира всяко усещане, което човек получава от външната среда. Личности, които прекомерно се вълнуват от всяко външно впечатление, имат в аурата си непрекъснато припламващи синьо-червени точки и петънца. При не особено впечатлителни личности, тези петънца добиват оранжево-жълт или жълт оттенък. "разсеяните" хора имат аура в подвижни сини петна, към които се намесват различни нюанси на зеленото.
А вътре в тази "аура", обгръщаща човека, още по-развитото "духовно виждане" различава други три вида цветни явления.
Защо наричаш това "изкуствен начин"?
За мен няма по-естествено нещо за човека
от това да медитира...
а ти защо наричаш това медитация
Защо наричаш това "изкуствен начин"?
За мен няма по-естествено нещо за човека
от това да медитира...
Защото човек трябва по естествен път да има балансирана аура с ОПТИМАЛНИ вибрации, а не да използва каквото и да е да се балансира и да си вдига вибрациите. Щом се стигне до това, значи има проблеми.
Освен това вибрациите могат да се вдигнат НАД ОПТИМАЛНОТО ниво, което е интересно, но не е здравословно!
"Просветлените чакри - едно въображаемо пътешествие във вашия вътрешен свят" - филм на Енодиа Джудит с български субтитри,
представен от Бат Загата :
http://www.hemuz.org/SPIRITUAL/The-Illuminated-Chakras-bulgarian-subtitles
Преди Началото нямаше нищо,
само искрата на божественото Съзнание.
Цялото Сътворение произлезе от тази искра,
като започна да се отдалечава от центъра.
Сътворението започна да се заражда, завихряйки се във времето.
Започна да съществува в колелата на живота.
От огромните спираловидни галактики
на разстояние хиляди светлинни години
до милиардите атоми, въртящи се в една песъчинка,
Вселената е изградена от въртящи се колела от енергия.
Въртящи се колела от звезден прах,
които дават началото на живот.
Колела върху колела, въртящи се през пространството,
втвърдявайки се във форма.
Въртейки се на една ос,обикаляйки около Слънцето,
въртящи се във времето и развиващи се с течение на времето.
Едното от многото, създаващо живота.
Само с една бяла луна, блестящата ни
синя планета се върти в Космоса.
Една планета, съставена от земя, вода, огън и въздух.
Планета, съставена от звук, светлина,
красота и Съзнанието на живота.
Една сложна мрежа, изтъкана с фин баланс,
тази благословена Земя,която е домът ни,
е голямото колело, от което произлиза животът ни.
Създадена от сърцето на Божествения Дух,
тя се проявява, като се кондензира.
Едното от многото,небесният Отец и Майката Земя.
Между тях седемте слоя на проявлението
образуват мост с форма на дъга,който свързва
Земята и Небето-стъпала от материята към Духа.
Свързващ се през телата ни,когато се свързваме един с
други с безкрайната мрежа на живота,която се стреми да стане съзнателна.
Подредени по един централен канал,наречен Сушумна,
седемте чакри се въртят от основната до коронната,
като създават моделите на полето на аурата.
Въртенето им произлиза от пресичането на два основни потока -
единият - отгоре, другият - отдолу.
Когато тези потоци минават между чакрите,
центровете се въртят като зъбни колелца,
които ни отвеждат на едно пътешествие през живота.
Заедно тези седем чакри описват една пълна формула за цялостност,
както и един модел за трансформация.
Разположението на чакрите в тялото придава значение
на съответните им нива на Съзнание.
Ще ги изследваме, като влезем в лотуса на всяка чакра,
започвайки с червения лотус с четири венчелистчета,
разположен в основата на гръбнака.
Първата чакра представлява материалния свят,
гравитацията на материята,придърпваща навътре.
Силата, която втвърдява енергията във форма и създава плътността,
която преживяваме като физическия свят.
Елементът на тази чакра е Земя
и тя представлява инстинкта за оцеляване
и първичната ни връзка със земната матрица на живота.
Смята се, че криволичещата змийска енергия на богинята
Кундалини Шахти лежи навита три и половина пъти
около основната чакра, като поддържа материята.
Когато бъде събудена, Кундалини тръгва нагоре по гръбнака,
като пронизва и събужда последователно всяка чакра,
търсейки Божествения си партньор Шива,пребиваващ в чиста осъзнатост.
Името на тази чакра - Муладхара,означава "корен, подкрепа".
За да има подходящата основа за дългото пътешествие нагоре,
на човек му трябват корени дълбоко в Земята.
В тази чакра човек се прибира у дома за мира, покоя и стабилността,
които се срещат в естествения свят.
Медитирайте тук с корените си в Земята,почитайки храма на тялото си.
Муладхара сега остава събудена в основата на гръбнака,
докато ние се отваряме за оранжевия лотус с шест венчелистчета
на втората чакра,наречена Свадхисана,
означаваща собственото място на даден човек.
Тази чакра е свързана с елемента вода и представлява двойнствената
природа на съществуването,постоянното оттегляне и
прииждане на полярността.
Противоположности, привличащи,движещи и течащи една към друга
с основния копнеж да се слеят в едно цяло.
В тази чакра се свързваме с основния поток на енергията на живота,
извлечена от теченията в Душата ни, подтиквани от нашите копнежи и желания.
На нивото на втората чакра Кундалини и свързва, и разделя,
създавайки вечния Ин и Ян, въртящ се в съвършен баланс.
В тялото тази чакра води началото си от кръста, бедрата и таза.
Тя е мястото на движението, усещането,удоволствието, желанието и емоцията.
Когато две тела се свържат в еротична взаимност,
те стават едно в екстаз и изящност,отваряйки се за водите на страстта
в океана им от блаженство.
Задоволени, се придвижваме от водите на втората до третата чакра,
разположена в слънчевия сплит,жълтия лотус на Манипура,
което означава блестящ скъпоценен камък.
От земя до вода, до огън, тук божествената искра на Съзнанието
запалва огньовете на волята ни,които да прогорят съпротивлението
и да оживят цялата система,като пулсират пламъци,
енергия и живот в нас, за да събудят силата ни,
да гори с цел, да усили волята ни, за да поддържа този пламък жив през
всички негови изпитания и страдания,докато ние изгаряме блокажите и
достигаме още по-голяма свобода и сила.
За да не се изразходва този пламък, тази сила трябва да бъде опитомена.
Ние обединяваме енергиите в и около нас чрез прилежни тренировки,
никак лесна задача, докато следваме хаотичната и огнена змия Кундалини,
впрягайки енергията си, за да я внесем в корема си и да блеснем със сила.
Този огън ни носи и поддържа, докато прегаряме през егото
и се разтваряме в блестящия скъпоценен камък,
който е истинският източник на сила в Манипура.
Оставяйки третата чакра запалена,отново се издигаме до сърцето,
за да открием зелен лотус с дванадесет венчелистчета,
наречен Анахата, означаващ неударен или ненаранен.
Елементът на тази чакра е въздух,докато се издигаме до мекотата
и простора на небето.
Сега змията Кундалини ни носи нагоре на крилете на любовта,
за да прегърнем събуждането на Божествения Дух,
който се стреми да отвори сърцето и да полети свободен.
С всеки дъх, който поемаме, се разтваряме в елемента въздух,
въздигаме се към Безкрайното,ставайки леки и просторни отвътре.
Игриво танцувайки с друг човек, влизаме в мистерията на любовта и връзките,
адхвърляме егото и пътуваме с другите в Божественото царство на сърцето.
Обединяващо Небето и Земята,мъжкото и женското,
Съзнанието и тялото в перфектен баланс,
сърцето е едно меко, нежно, дълбоко място на състрадание и свързване.
Когато бъде събудено, сърцето бие с ритъма на живота,
пулсирайки любовта си през всички наши връзки, "аз-а" ни и другите,
културата и планетата, човека и Божественото.
Когато отворим собственото си сърце,ние се свързваме със световното сърце,
което сега започва да се проявява на границите на социалната осъзнатост.
От баланса на сърцето,сега се придвижваме до синия лотус
с шестнадесет венчелистчета,разположен в гърлото, наречен
Вишудха, което означава пречистване.
В етерното царство на гърлената чакра Кундалини събужда
централните вътрешни вибрации-един звук, носен във въздуха
на дъха ни,отваря нашето изразяване към музиката на звездите.
Заслушайте се във вътрешния шепот.
Заслушайте се в песента,издигаща се от сърцето ви.
От първоначалния "ОМ", вибрацията се лее през цялото Сътворение,
като резонира, изразява, хармонизира,синхронизира и отваря гласовете ни,
за да изпеем нашата истина в Припева на живота.
Нашето самоизразяване тече отвътре навън във вълни от вибрация.
като ни отвежда по-надълбоко и още по-надълбоко
до истината, която пазим в нас, и до истината, която намираме извън нас.
От субстанцията към вибрацията,до звука, до езика,
до общуването и изразите на съзидателност.
Прехвърлянето на музика, знание и поезия през времето.
Когато петата чакра вибрира в гърлото,се придвижваме нагоре
до шестата -лотус със само две венчелистчета,
наречен Аджна, което означава"да възприемам и да управлявам".
Сега Кундалини е една блестяща змия от светлина,
отвиваща се от дълбините на медитацията ни,
за да отвори шестата чакра-третото око, центърът на
видението, проникновението и безграничния свят на светлината.
Двете венчелистчета на тази чакра водят
от разрешаването на двойствеността до единичното концентриране
на третото око.
Това е чакрата на виждането, на въображението,
на мястото, което разкрива сияещата светлина отвътре.
Фокусирайте Съзнанието си в този център, за да намерите проникновение,
за да търсите видение, да се огреете във вечната красота на вътрешния свят,
докато лъчите на осъзнатостта пробият през илюзията и донесат яснота.
Когато се отвори третото око между двете ни физически,
навлизаме в дълбоката медитация,която разкрива вътрешната светлина.
Поддържайте взирането си стабилно сред многото ви мисли
и намерете портала за вътрешните мистерии на просветлението,
докато разгръщат изящните си модели в окото на Съзнанието.
Проследявайте тези модели, за да откриете и постигнете мечтите си.
Търсете видението, което ви направлява,
в тихата неподвижност на вътрешния ви свят.
След като сме видели Пътя, Кундалини се изкачва право нагоре по гръбнака,
за да пробие коронната чакра-Сахасрара, което означава хилядолистна.
След като сме напълно завършени от основната до коронната чакра,
седмата чакра сега може да разцъфне като хилядолистния лотус
на безкрайната осъзнатост произлизащ от неизмеримата
точка на вътрешното Съзнание.
Вие сте това Съзнание-будно, осъзнато,
интелигентно, Божествено.
Вечно разгръщаща се в безкрайна осъзнатост,
природата на Съзнанието няма граници.
Успокойте Съзнанието си за разгръщащите се венчелистчета вътре във вас.
Наблюдавайте разгръщащите се искри на просветлението.
Докато Кундалини срещне своя Божествен съпруг Шива.
Шива - от когото произлизат звездите.
И ви отнася отвъд по-низшите царства на пътешествие до сърцето на Космоса.
До разума на самото Сътворение,царството на Божественото Съзнание.
Универсалното Съзнание, което е източникът на ВСИЧКО.
А сега отново се връщаме обратно надолу през всяка една чакра,
по потока на проявлението,знаейки, че сме събудили хилядолистния
лотус на космичното Съзнание.
Видяхме красотата на вътрешния свят.
Отворихме гърлата си за пеене.
Съединихме се заедно в любов.
Прегоряхме през инерцията в огън.
Танцувахме във водите на двойствеността.
И намерихме пътя за дома-за Земята.
Защото всички чакри са вътре в нас-събудени, оживени,
част от едно същество,обединени от основната до коронната,
енергизирани и напълно просветлени.
От едното към многото и от многото към едното,
ние сме дъгообразният мост между световете.
Превод и редакция: Бат Загата