“Мадара 2002” – безплодни дъновистки напъни След успешното представяне на французина Жан-Мари льо Пен на президентските избори във Франция, дойде ред на европейските десни да вземат своето в Холандия и Ирландия.
Но какво се случва в България? Опитът на БНС за творческа дискусия отдясно в читалище “Славянска беседа” на 29-ти април 2002 г. бе една първа, макар и плаха стъпка във вярната посока. Но още там проличаха въжделенията на някои прикрити дъновисти от София да обсебят за себе си процеса по структуриране на българските национални и да го експлоатират за свои цели. Ръководството на БНС пое голям риск със тях, но запази хладнокръвие и не се поддаде на дъновистките провокации. Предвид огромната важност на историческия момент, събранието в “Славянска беседа” може да се определи като успешно, защото за пръв път непартийни патриотични формирования имаха възможност да изпробват силата на своите идеологически оръжия. Нещо, което не се случи за съжаление на проведения през уикенда (18-ти и 19-ти май 2002 г.) “Общобългарски събор” край Мадарските скали.
Идеята на Събор Мадара 2002 бе “за възраждане, за реставриране и творческо пресъздаване на всичко най-ценно от българското минало - от предания и умотворения, от обичаи и фолклор, от всеобщата някога жизненост и градивност, от запазените отломки на древни знания, умения и мъдрост. За да се прояви отново забравената общностна сила, превеждала България и българите през толкова много бродове и изпитания във времето”.
Целта на тази проява беше да се предложи учредяване на Общобългарско възродително движение.
Началото на Събора не предвещаваше нищо от това, което последва по-късно. Общество Дуло бе изпратило специален оторизиран представител, който присъствуваше на самото откриване и остана там до пристигането на основната група от Русе на 19-ти май сутринта. И едва тогава се разбра, че софийските ръководители на организацията “Българска орда 1938” са имали съвсем други намерения. Те си решават, че ще могат да обсебят инициативата на Събора, за да проведат своето тяснопартийно събрание. От 17 часа след обяд до тъмна доба на това събрание е било обсъждано създаването на политическа партия, в противоречие с предварително обявените клаузи на събора за диалогичност и представителност на всички родолюбиви формации и отделни патриоти . На събранието им не са били допуснати оторизираните представители на Общество Дуло и БНС, както и главния организатор на Събора – варненският писател Николай Радев. Този акт е бил мотивиран с обяснението, че събранието било само за членовете на Българска орда 1938. Представителите на БНС и Общество Дуло са били много възмутени от некоректното поведение на председателя на Българска орда 1938- д-р Дориян Александров, с когото до този момент са поддържали най-искрени приятелски отношения. Софиянци опорочават благородната идея на Събора, отдавайки се на политическа партизанщина и властнически амбиции. Недоумение предизвиква и недоброжелателното отношение на тези хора към групата на Общество Дуло, пристигнала от Русе на 19-ти май сутринта. Впоследствие, от пресата става ясно, че бил създаден Съвет на патриотичните организации, с говорител- някой си адвокат Светослав Бързанов.
Кои са Българска орда 1938? От проведените разговори с тях става ясно, че те се имат за приемници на историческото дружество Българска орда, основано през 1938 г. от българските народоизследователи Димитър Съсълов, Николай Станишев, Фани Попова и др. Тези хора се представят за български националисти, но всъщност са последователи на окултно-теософското учение на религиозния шарлатанин Петър Дънов, когото боготворят като “небесен закрилник на българския народ” (на мястото на св.Иван Рилски в българската православна традиция). Тяхната идеология е една странна смесица от национализъм и дъновизъм, една каша от противоречиви и несъвместими доктрини, която подхожда да бъде наречена синкретизъм.
По същество лицето Дънов е бил проводник на теософското учение на Елена Блаватска, което е нихилистично и интернационално, без да има нещо общо с какъвто е да било национализъм. По времето на Първата световна война, в усилните години на неравна борба за защита на целокупното Българско Отечество, Дънов е водил пораженска пропаганда в полза на Антантата, разколебавайки бойния дух на българските войници и генерали. Под формата на “духовно учение” Дънов прокарва добре познатите ни марксически постановки за еволюцията и прогреса. Сектата на Дънов има огромна заслуга и за окупирането на Царство България от Съветската армия през 1944 г. По времето на комунизма те са били под закрилата на Людмила Живкова и лично на другаря им от антифашистките години Тодор Живков.
Доколкото ни е известно, днес дъновисти са и две от децата на царя – Кирил и Калина. В чия полза е всичко това? Има ли нещо общо това масонско учение с Българския закон, със Завета на Царете от Свещената Български Династия Дуло, с нашия Арийски мироглед? Това ли е българската национална идеология?Събитията на Мадара показаха, че всичко е било подготвяно по един изпитан болшевишки сценарий. Поради задълбочаващата се идейна криза на управляващата в България плутократична олигархия, тя е принудена да вкарва в действие удобни на нея лъженационалисти, проповядващи една нездрава идеология. След кризата на доверие към т.нар. “царско движение”, у нас може да се очаква провеждането на нов политически експеримент. Ще допуснем ли ние, българските родолюбци, безнаказано да продължи всичко това? Докога ще търпим срама на тия декаденти пред националистическа Европа?
Предвид небивалия възход на европейските Национални, в България се очертава сблъсък между общността на българските родолюбци и сектата на Дънов, между Закона на Дуло и враждебното на Българската народностна душа дъновистко учение. Дъновистка литература се продава съвсем свободно по книжните сергии из цялата страна. До голяма степен българското учителство е заразено от дъновизъм. На какво могат да научат българските деца и ученици такива “учители”? Какво изобщо знаем ние за дъновисткия маразъм? Това е станало възможно поради липсата на достоверна българска идеология през целия ХХ-ти век та и до днес, и ние българите трябва да направим всичко възможно за да запълним тези празнини. На първо време е необходимо да предупредим за дъновистката опасност. Ние няма какво да делим със съратниците от БНС и В&Н. Нека да оставим личните предпочитания настрана и си зададем въпроса: “Действително, има ли други патриотични формации, освен тях, които така последователно да се доближават до нашите идейни позиции?
Благородната кауза на г-н Николай Радев не е проиграна ! Създаването на Общобългарско Възродително Движение тепърва предстои.
Бог да пази Българския Род!