Технически погледнато е самоубийство.Освен това, ВВС губи един ас, а тогава всеки пилот е бил ценен.Така лишава авияциата от един истински командир.Несполуката на нальота е временно явление.На 10.01 1944г,отново е имало бомбардировка,която е била успешна.Честно казано,аз смятах доскоро постъпката му за незряла и глупава.Докато не попаднах на спомените на неговия техник. Там разбрах,че това е била неговата философия.Това е смятал за задължение на всеки пилот.Саможертвата няма нищо общо.Това той го е възприемал като дълг.Ето, виж:
Дали Димитър Списаревски се е готвил за своя безсмъртен таран? Във всеки случай има някои определени свидетелства за това.За това свидетелства и техникът на неговия самолет фелдфебел ИВАН ПЕТРОВ:
" Това се случи на летище Граф Игнатиево.Списаревски ни рече: „Господа, вярно е, че от няколко дни не ми се приказва, защото ме вълнува един много сериозен въпрос, който искам да задам и на вас - и след малка пауза той продължи. - Янко, водиш въздушен бой. Неприятелят напира. Иска да бомбардира. Кого? Майка ти, баща ти - и като показва околовръст с пръста си, - българския народ. Това е народът, който те храни и облича, обучава те, за да го пазиш. Защото ти си изтребач (той не казваше изтребител). Поглеждаш бензиномера, бако (тъй се обръщаше към приятелите си), нямаш „Тунджа" (авиобензин). Нямаш вече и джепане (муниции). В този момент чувстваш, че от теб тече кръв, ударен си. Пръстите ти тръпнат, вкочаняват се вече... Какво ще правиш?"
Имаше едно момче от Русе, Сашо Обретенов, който веднага се обади: „Господин поручик, ако съм аз, ще се спусна отвесно надолу, за да кацна някъде." „Сашо, мишена ли ще ставаш, бе?" - упрекна го веднага Спаича. И всеки от летците се зачуди какво да му отговори. След като видя, че не знаем какво да му каже, той махна с лявата ръка от горе на долу и рече: „Не ви е срам! И това ми било българи! Янко, а бе ще се блъснеш и ще свалиш на земята поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тази свещена земя и да я поръси с бомби!" И показа с ръце, по летешки, как ще стане това.''
Между тези три събития вероятно има някаква хронологическа взаимовръзка. Налага се следната логика в предположенията. Публикацията в сп. „Летец" вероятно е била обсъждана в офицерското казино. В първия момент разгорещеният Списаревски е взел спонтанно становище, оправдаващо решението за таран. Впоследствие той сериозно е обмислил ситуациите, при които един летец може да вземе решението за лична саможертва и го е споделил с най-близките си приятели и колеги. Достигнал до пълно съгласие със себе си по този въпрос, той започнал да говори за крайната мярка във въздушния бой - тарана - като за нещо естествено, за което летецът трябва да е готов винаги щом защищава Родината.